New Testament in a Year

^22 (A)Тогава тълпата налетя върху тях, а воеводите раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги;

²³ и като им наложиха много удари, хвърлиха ги в тъмница, па заповядаха на тъмничния стражар добре да ги пази.

²⁴ Като получи такава заповед, стражарят ги хвърли във вътрешната тъмница, и нозете им стегна в клада.

²⁵ Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха.

^26 (B)Изведнъж биде голям трус, тъй че тъмничните основи се поклатиха; веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички изпаднаха.

²⁷ А тъмничният стражар, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меч и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали.

²⁸ Но Павел викна с висок глас и каза: да не си сторил нещо лошо, защото всички сме тук.

²⁹ Той поиска светило, втурна се и разтреперан падна пред Павла и Сила;

³⁰ и като ги изведе вън, каза: господари, какво трябва да правя, за да се спася?

^31 (C)А те отговориха: повярвай в Господа Иисуса Христа, и ще се спасиш ти и целият ти дом.

³² И възвестиха словото Господне нему и на всички, които бяха в къщата му.

³³ Като ги прибра в оня час през нощта, уми им раните и веднага се покръсти сам той и всичките му домашни;

³⁴ и като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, задето повярва в Бога.

³⁵ А когато се съмна, воеводите пратиха градски служители, които казаха: пусни ония човеци.

³⁶ Тъмничният стражар обади за това на Павла: воеводите пратиха да ви освободим; прочее, излезте сега и си идете смиром.

^37 (D)Но Павел им рече: след като ни биха пред народа без съд и хвърлиха в тъмница нас, римски граждани, сега тайно ли ни пускат? Не, нека дойдат и ни изведат сами.

³⁸ Градските служители обадиха на воеводите тия думи; а те се уплашиха, като чуха, че са римски граждани.

³⁹ И дойдоха, та се извиниха пред тях, изведоха ги и помолиха да излязат от града.

⁴⁰ А те, като излязоха из тъмницата, отидоха у Лидиини, видяха братята, утешиха ги и си тръгнаха.