New Testament in a Year
20 (A)В един от ония дни, когато Той поучаваше народа в храма и благовестеше, застанаха първосвещениците и книжниците със стареите
2 и Му рекоха: кажи ни, с каква власт вършиш това, или кой Ти е дал тая власт?
3 Той им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и ми кажете:
4 кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците?
5 А те, размишлявайки помежду си, казваха: ако речем от небето, ще каже: а защо му не повярвахте?
6 (B)Ако ли речем, от човеците, целият народ ще ни избие с камъни, понеже е уверен, че Иоан бе пророк.
7 И отговориха: не знаем, откъде беше.
8 Иисус им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.
9 (C)И почна да говори към народа тая притча: един човек насади лозе и го даде на лозари, и си отиде за дълго време;
10 и на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плодовете на лозето; но лозарите, като го набиха, отпратиха го празен.
11 Изпрати и друг слуга; но те и него, като набиха и унизиха, отпратиха празен.
12 Изпрати и трети; но те и него изпонараниха и изпъдиха.
13 Тогава господарят на лозето рече: какво да сторя? Ще изпратя моя обичан син; може би, като го видят, ще се засрамят.
14 (D)Но лозарите, като го видяха, размишляваха помежду си, казвайки: този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше.
15 (E)И като го изведоха вън от лозето, убиха го. Какво, прочее, ще им направи господарят на лозето?
16 Ще дойде и ще погуби тия лозари и ще даде лозето на други. А ония, като чуха това, рекоха: дано не бъде!
17 (F)Но Той, като ги погледна, рече: тогава що значи писаното: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла“?
18 Всеки, който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.
19 И в тоя час първосвещениците и книжниците поискаха да турят ръка на Него, понеже разбраха, че Той за тях каза тая притча, ала се побояха от народа.
20 (G)И като Го следяха, изпратиха съгледвачи, които, преструвайки се за праведни, да Го уловят в някоя дума, та да Го предадат на началството и властта управителева.
21 И Го запитаха, думайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш и не гледаш на лице, но истински поучаваш на път Божий;
22 позволено ли е нам да даваме данък кесарю, или не?
23 А Той, като разбра лукавството им, рече им: що Ме изкушавате?
24 Покажете Ми един динарий: чий образ и надпис има? Те отговориха: на кесаря.
25 (H)Той им рече: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.
26 И не можаха да Го уловят с дума пред народа, почудиха се на отговора Му и млъкнаха.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.