New Testament in a Year
Притча за десетте девици
25 (A)Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девойки, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца. 2 Пет от тях бяха благоразумни, а пет – неразумни. 3 Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си елей; 4 а благоразумните заедно със светилниците си взеха и елей в съдовете си. 5 И понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха. 6 А среднощ се чу вик: „Ето младоженецът идва, излезте да го посрещнете.“ 7 Тогава всички тези девойки станаха и приготвиха светилниците си; 8 а неразумните рекоха на благоразумните: „Дайте ни от вашия елей, защото светилниците ни гаснат. 9 Но благоразумните в отговор им казаха: ‘Да не би да не стигне за нас и за вас, идете по-добре при продавачите и си купете.’ 10 А когато те отидоха да купят, пристигна младоженецът и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори. 11 После дойдоха и другите девойки и извикаха: ‘Господарю, господарю, отвори ни!’ 12 (B)А той им отвърна и рече: ‘Истината ви казвам, не ви познавам.’ 13 (C)И тъй, бъдете будни, защото не знаете нито деня, нито часа, когато ще дойде Синът човешки[a].“
Притча за талантите
14 (D)(E)„Защото Той ще постъпи като един човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им повери имота си; 15 и на един даде пет таланта, на друг – два, на трети – един, на всеки според умението; и отпътува. 16 Този, който взе петте таланта, веднага отиде, вложи ги в работа и спечели други пет таланта. 17 Също тъй и който взе два таланта, спечели други два. 18 А който взе единия талант, отиде, разкопа земята и скри парите на господаря си. 19 След дълго време господарят на тези слуги се завърна и им поиска сметка. 20 Тогава пристъпи онзи, който бе взел петте таланта, донесе други пет таланта и каза: ‘Господарю, ти ми повери пет таланта, ето аз спечелих с тях други пет таланта.’ 21 (F)Господарят му каза: ‘Хубаво си постъпил, ти си добър и верен слуга! В малкото си бил верен, над много ще те поставя, ела и сподели радостта на господаря си.’ 22 Приближи се също и онзи, който бе взел двата таланта, и каза: ‘Господарю, ти ми повери два таланта; ето аз спечелих с тях други два таланта.’ 23 Господарят му каза: ‘Хубаво си постъпил, ти си добър и верен слуга! В малкото си бил верен, над много ще те поставя; ела и сподели радостта на господаря си.’ 24 Пристъпи и онзи, който бе взел единия талант, и рече: ‘Господарю, аз те знаех, че си суров човек; жънеш, където не си сял, и събираш, където не си пръскал, 25 затова се уплаших и отидох, та скрих таланта ти в земята, ето ти твоето.’ 26 А господарят му отвърна: ‘Ти си лукав и ленив слуга! Знаеше, че жъна, където не съм сял, и събирам, където не съм пръскал. 27 Затова трябваше да вложиш парите ми при лихварите; аз пък, когато си дойдех, щях да прибера своето с лихва. 28 Затова вземете от него таланта и го дайте на онзи, който има десет таланта; 29 (G)защото на всеки, който има, ще се даде и преумножи, а от онзи, който няма достатъчно, ще се отнеме и това, което има. 30 (H)А негодния слуга хвърлете в тъмнината; там ще бъде плач и скърцане със зъби.’ Като рече това, извика: ‘Който има уши да слуша, нека слуша’!“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.