New Testament in a Year

Павел разказва за страданията си

¹⁶ Пак ви казвам: никой да не мисли, че съм безумец. Но дори и да мислите така, приемете ме, както бихте приели един безумец, за да мога и аз да се похваля малко. ¹⁷ Това, което сега казвам, идва не от Господа — просто се хваля с увереността на безумец. ¹⁸ След като много хора се хвалят с човешките си постижения, и аз ще се хваля. ¹⁹ Вие, които сте толкова разумни, с такава готовност понасяте безумците! ²⁰ Защото сте така търпеливи, когато някой ви зароби, когато ви експлоатира, когато ви изиграе, когато се величае и когато ви удари плесница. ²¹ Казвам това за свой срам: ние бяхме слаби, като сами не сторихме същото!

Но щом други имат достатъчно смелост да се хвалят, аз също ще се хваля. (Говоря като безумец!) ²² Тези хора евреи ли са? Аз също съм. Израелтяни ли са? Аз също съм. Потомци на Авраам ли са? Аз също съм. ²³ Служители на Христос ли са? (Лудост е да говоря така!) Аз съм по-добър служител от тях. Работих много повече, лежах в затвора много повече, биха ме жестоко и много пъти бях излаган на смърт. ²⁴ Пет пъти юдеите ме наказваха с по тридесет и девет удара с камшик. ²⁵ Три пъти ме биха с тояги, веднъж едва не ме убиха с камъни, три пъти претърпях корабокрушение и веднъж прекарах във водата цяло денонощие. ²⁶ Много пъти съм бил по пътищата и съм бил застрашен от реки, застрашен от разбойници, застрашен от своя собствен народ, застрашен от езичници, застрашен в градове, застрашен извън градове, застрашен в морето и застрашен от лъжливи братя и сестри. ²⁷ Вършил съм изнурителна и непосилна работа, много пъти не съм спал, бил съм гладен и жаден, много пъти не съм ял, бил съм гол и съм мръзнел. ²⁸ И без да смятам другите проблеми, върху мен ежедневно тежи бремето на загрижеността ми за всички църкви. ²⁹ Слаб съм винаги, когато някой е слаб, и горя от гняв винаги, когато някой е воден към грях.

³⁰ Ако трябва да се хваля, ще се хваля с онези неща, които са свързани със слабостите ми. ³¹ Богът и Бащата на Господ Исус знае, че говоря истината. Благословено да бъде името му завинаги! ³² Когато бях в Дамаск, управителят по времето на цар Арета искаше да ме арестува и беше поставил стражи в града. ³³ Тогава ме спуснаха с кош от един прозорец в градската стена и така се изплъзнах от ръцете му.