M’Cheyne Bible Reading Plan
20 (A)Тогава синовете Израилеви, цялото общество, дойдоха в пустиня Син в първия месец, и народът се спря в Кадес; там умря Мариам, дето и биде погребана.
2 (B)За народа нямаше вода, и те се събраха против Моисея и Аарона;
3 (C)народът заропта против Моисея и думаше: о, да бяхме умрели и ние тогава, когато умряха нашите братя пред Господа!
4 (D)Защо доведохте народа Господен в тая пустиня, та да измрем тука ние и добитъкът ни?
5 (E)И защо ни изведохте из Египет, та ни доведохте на това лошо място, дето не може да се сее, дето няма ни смоковници, ни лозя, ни нарове, ни дори вода за пиене?
6 (F)Тогава Моисей и Аарон се оттеглиха от народа към входа на скинията на събранието, и паднаха ничком, и славата Господня им се яви.
7 И рече Господ на Моисея, думайки:
8 (G)вземи жезъла и свикай народа, ти и брат ти Аарон, и пред очите им кажете на скалата, и тя ще даде от себе си вода: и тъй, ти ще им изкараш вода от скалата и ще напоиш народа и добитъка му.
9 Взе Моисей жезъла отпред Господа, както Той му заповяда.
10 (H)И събраха Моисей и Аарон народа при скалата, и той им каза: чуйте, непокорници, нима можем от тая скала да ви изкараме вода?
11 И дигна Моисей ръката си и удари дваж о скалата с жезъла си, и протече много вода, и пи народът и добитъкът му.
12 (I)И рече Господ на Моисея и Аарона: задето Ми не повярвахте, и с това не явихте Моята светост пред очите на синовете Израилеви, вие няма да въведете тоя народ в земята, която Аз му давам.
13 (J)Това е водата на Мерива, при която синовете Израилеви влязоха в разпра с Господа, и Той им яви светостта Си.
14 (K)И проводи Моисей от Кадес пратеници до едомския цар (да му кажат): тъй говори брат ти Израил: ти знаеш всички мъчнотии, които ни постигнаха;
15 отците ни бяха се преселили в Египет, и ние живяхме в Египет дълго време, и египтяни зле постъпваха с нас и с отците ни;
16 (L)и викнахме към Господа, и Той чу нашия глас, и прати Ангел, и ни изведе из Египет; и ето, ние сме в Кадес, град до самите ти предели;
17 позволи ни да преминем през твоята земя: няма да вървим през нивя и през лозя и няма да пием вода от (твоите) кладенци; но ще вървим по царския път, няма да се отбием ни надясно, ни наляво, докле изминем твоите предели.
18 (M)Но Едом му отговори: не минавай през мене, инак, с меч ще изляза срещу тебе.
19 (N)И рекоха му синовете Израилеви: ще вървим из големия път, и ако пием от водата ти, аз и добитъкът ми, ще плащам за нея; само с нозете си ще мина, което нищо не струва.
20 (O)Но той рече: не минавай (през мене). И Едом излезе срещу него с многоброен народ и със силна ръка.
21 (P)И тъй, Едом се не съгласи да позволи на Израиля да мине през неговите предели, и Израил се отби настрани от него.
22 (Q)И тръгнаха синовете Израилеви от Кадес, и целият народ стигна до планина Ор.
23 И рече Господ на Моисея и Аарона на планина Ор, до пределите на Едомската земя, думайки:
24 (R)нека Аарон умре и се прибере при народа си, защото той няма да влезе в земята, която Аз давам на синовете Израилеви, задето бяхте непокорни на заповедта Ми при водите на Мерива.
25 (S)И вземи (брата си) Аарона и сина му Елеазара, и ги изкачи на планина Ор (пред целия народ);
26 и снеми от Аарона одеждите му и облечи с тях сина му Елеазара, и нека Аарон отмине и умре там.
27 И направи Моисей тъй, както Господ заповяда. Те се изкачиха на планина Ор пред очите на цялото общество,
28 и сне Моисей от Аарона одеждите му и облече с тях сина му Елеазара, и умря там Аарон навръх планината. А Моисей и Елеазар слязоха от планината.
29 (T)И цялото общество видя, че Аарон умря, и целият Израилев дом оплаква Аарона трийсет дни.
Началнику на хора. Не погубвай. Творение от Давида, когато Саул прати да пазят около къщата му, за да го убие.
1-2 (A)Избави ме от враговете ми, Боже мой, защити ме от въстаналите против мене!
3 Избави ме от ония, които вършат беззаконие; спаси ме от кръвниците;
4 (B)защото, ето, те дебнат душата ми; събират се против мене силните, без престъпление и без грях от моя страна, Господи;
5 (C)без моя вина се стичат и въоръжават; дигни се мен на помощ и погледни.
6 (D)Ти, Господи, Боже на силите, Боже Израилев, дигни се да посетиш всички народи и недей щади ни едного от нечестивите беззаконници;
7 вечер те се връщат, вият като псета и ходят около града;
8 (E)ето, изригват хули с езика си; в устата им мечове, „защото, – мислят си те, кой слуша?“
9 (F)Но Ти, Господи, ще се насмееш над тях; Ти ще посрамиш всички народи.
10 (G)Силата е у тях, но аз към Тебе прибягвам, защото Бог е мой застъпник.
11 Моят Бог, Който ме милува, ще ме превари; Бог ще ми даде да гледам на моите врагове.
12 Не ги умъртвявай, за да не забрави моят народ; разпръсни ги със силата Си и повали ги, Господи, Защитниче наш.
13 (H)Думата от езика ми е грях в устата ми; нека се хванат в гордостта си за клетвата и лъжата, която изговарят.
14 (I)Разпръсни ги с гняв, разпръсни ги, за да ги няма; и нека познаят, че Бог владичествува над Иакова до краищата на земята.
15 Нека се връщат вечер, нека вият като псета и ходят около града;
16 (J)нека се скитат да търсят храна, и ненаситени да прекарат нощите.
17 Аз. пък ще възпявам Твоята сила и от ранни зори ще прогласям Твоята милост, защото Ти ми беше защита и прибежище в деня на моето нещастие.
18 Сило моя! Тебе ще възпявам, защото Бог е мой застъпник, мой Бог, Който ме милува.
59 Началнику на хора. На свирало Шушан-Едут. Творение от Давида за изучаване,
2 (K)когато той воюва с Месопотамска Сирия и Сирия Цованска, и когато Иоав, връщайки се, порази в Солна долина дванайсет хиляди идумейци.
3 (L)Боже! Ти ни отхвърли, Ти ни съкруши, и се разгневи. Обърни се към нас.
4 (M)Ти потресе земята, разби я; поправи нейните повреди, защото тя се е разклатила.
5 (N)Ти даде на Твоя народ да изпита жестокото и ни напои с омайно вино.
6 Подари на тия, които Ти се боят, знаме, за да го издигнат заради истината,
7 за да се избавят Твоите възлюбени; спаси ме с Твоята десница и чуй ме!
8 (O)Бог рече в Своето светилище: ще възтържествувам, ще разделя Сихем и ще размеря долина Сокхот;
9 Мой е Галаад, Мой е Манасия, Ефрем е крепост на главата Ми, Иуда е Мой скиптър,
10 (P)Моав е Моя умивалница; върху Едом ще простра обувката Си. Приветствувай Ме, земьо Филистимска!
11 Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме доведе до Едом?
12 (Q)Не Ти ли, Боже, Който ни отхвърли, и не излизаш вече, Боже, с нашите войски?
13 Дай ни помощ в утеснението, защото човешката защита е суетна.
14 (R)С Бога ние ще проявим сила: Той ще повали враговете ни.
8 Господ праща слово на Иакова, и то слиза върху Израиля,
9 за да знае цял народ, Ефрем и жителите на Самария, които с гордост и надуто сърце казват:
10 тухлите паднаха, – ще градим с дялани камъни; смоковниците са изсечени, – ще ги заменим с кедри.
11 И ще подигне Господ против него враговете на Рецина, и ще въоръжи неприятелите му:
12 (A)сирийци откъм изток, а филистимци откъм запад; и ще гълтат Израиля с пълни уста. При всичко това гневът Му не ще се отвърне, и ръката Му още е простряна.
13 (B)Но народът не се обръща към Оногова, Който го бие, и не прибягва към Господа Саваота.
14 (C)И Господ ще отсече у Израиля глава и опашка, палма и тръстика, в един ден:
15 (D)старец и велможа – това е главата; а пророк-лъжеучител е опашката.
16 (E)И вождовете на тоя народ ще го въведат в заблуда, и водените от тях ще загинат.
17 (F)Затова Господ не ще се радва на момците му, и не ще се смили над сираците му и вдовиците му; защото те всички са лицемери и злодеи, и устата на всички говорят нечестиво. При всичко това гневът Му не ще се отвърне, и ръката Му е още простряна.
18 (G)Защото беззаконието като огън се е разгоряло, поглъща глог и трънак и пламти в горски гъстаци, – и се подигат стълбове дим.
19 (H)Яростта на Господа Саваота ще опали земята, и народът ще стане сякаш храна на огъня; човек не ще пожали брата си.
20 И ще секат надясно – и ще си останат гладни, и ще ядат наляво – и не ще се наситят; всякой ще яде плътта на своята мишца:
21 (I)Манасия – Ефрема, и Ефрем – Манасия, двамата заедно – Иуда. При всичко това не ще се отвърне гневът Му, и ръката Му е още простряна.
10 (J)Горко на ония, които създават несправедливи закони и пишат жестоки решения,
2 (K)за да отстранят сиромасите от правосъдие и ограбят правата на слабите между Моя народ, за да направят вдовиците своя плячка и ограбят сираците.
3 (L)И какво ще правите вие в деня на посещението, кога гибелта дойде отдалеч? Към кого ще прибегнете за помощ? и де ще оставите богатството си?
4 (M)Без Мене те ще се превият между окованите и ще паднат между убитите. При всичко това не ще се отвърне гневът Му, и ръката Му е още простряна.
3 (A)Братя мои! Недейте мнозина става учители, като знаете, че по-голямо осъждане ще получим,
2 (B)защото ние всинца много грешим. Който не греши с дума, той е съвършен човек, мощен да обуздае и цялото тяло.
3 Ето, ние туряме юзда в устата на конете, за да ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло.
4 Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и биват тласкани от буйни ветрове, с малко кърмилце се насочват, накъдето кърмиларят желае;
5 тъй и езикът е мъничък член, но големи работи говори. Ето, малък огън, а колкава гора запаля;
6 (C)и езикът е огън, украшение на неправдата; езикът се намира в такова положение между нашите членове, че скверни цялото тяло и запаля колелото на живота, като сам бива запалян от геената;
7 защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и риби се укротява и е укротено от човешкото естество,
8 (D)а езика никой човек не може укроти: той е неудържимо зло и е пълен със смъртоносна отрова.
9 (E)С него благославяме Бога и Отца, с него и кълнем човеците, сътворени по подобие Божие.
10 Из същите уста излиза и благословия и клетва: не трябва, братя мои, това тъй да бъде.
11 Тече ли през един и същ отвор на извора сладка и горчива вода?
12 (F)Нима може, братя мои, смоковница да ражда маслини, или лоза – смокини? Тъй и от един извор не може да тече солена и сладка вода.
13 (G)Който между вас е мъдър и изкусен, нека покаже чрез своето добро поведение делата си в кротост и мъдрост.
14 Но, ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината:
15 това не е мъдрост, която слиза отгоре, а земна, душевна, бесовска;
16 (H)защото, дето има завист и свадливост, там е неуредица и всичко лошо.
17 (I)А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.
18 (J)Плодът пък на правдата се сее в мир от миротворците.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.