M’Cheyne Bible Reading Plan
11 (A)Народът взе високо да роптае пред Господа; и Господ чу, и разпали Му се гневът, и между тях пламна огън Господен и начена да изтребва края на стана.
2 (B)И викна народът към Моисея; Моисей се помоли Господу, и огънят утихна.
3 (C)И нарекоха това място: Тавера[a], защото между тях бе пламнал огън Господен.
4 (D)Пришълците между тях наченаха да изказват прищевки; а заедно с тях и синовете Израилеви седяха, плачеха и думаха: кой ще ни нахрани с месо?
5 помним рибата, която ядяхме даром в Египет, краставиците, и пъпешите, и лука, и праза, и чесъна;
6 (E)а сега душата ни линее: освен мана, нищо няма пред очите ни.
7 (F)А маната приличаше на кориандрово семе и изглеждаше като бдолах.
8 Народът ходеше да я събира и я мелеше с хромели или я тълчеше в чутори, и вареше в котли, та правеше от нея питки; по вкус тя приличаше на питки, приготвени с елей.
9 (G)И кога нощем падаше роса върху стана, тогава падаше и мана върху него.
10 Моисей чуваше, че народът плаче в челядите си, всеки пред вратата на шатрата си; и гневът Господен силно се разпали, и на Моисея стана мъчно.
11 И рече Моисей Господу: защо мъчиш Твоя раб? и защо не намерих аз милост пред очите Ти, та сложи върху ми бремето на целия тоя народ?
12 (H)Нима аз съм носил в утробата си целия тоя народ, и нима аз съм го родил, та ми казваш: носи го на ръце, както бавачка носи детето, до земята, която Ти бе с клетва обещал на отците му?
13 Откъде да взема месо, та да дам на целия тоя народ? защото те плачат пред мене и казват: дай ни месо да ядем.
14 (I)Сам аз не мога да нося целия тоя народ, защото е тежък за мене.
15 (J)Щом тъй постъпваш с мене, по-добре ме убий, ако съм придобил милост пред Твоите очи, та да не гледам злочестината си.
16 (K)И рече Господ на Моисея: събери Ми седемдесет мъже измежду старейшините Израилеви, за които знаеш, че те са негови стареи и надзиратели, и доведи ги при скинията на събранието, за да застанат там заедно с тебе.
17 (L)Аз ще сляза и ще говоря там с тебе, ще взема от Духа, Който е отгоре ти, и ще възложа връх тях, за да носят заедно с тебе товара на народа, а не сам ти да го носиш.
18 (M)А на народа кажи: очистете се за утрешния ден, и ще ядете месо; защото плакахте високо пред Господа и казвахте: кой ще ни нахрани с месо? добре ни беше в Египет, – то Господ ще ви даде месо, и ще ядете (месо):
19 ще ядете не ден, не два, не пет дни, не десет и не двайсет дни,
20 (N)но цял месец (ще ядете), докле ви не излезе из ноздрите и ви не омръзне, задето презряхте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, думайки: що ни трябваше да излизаме из Египет?
21 (O)И рече Моисей: шестстотин хиляди пешаци има в тоя народ, между който се намервам; а Ти казваш: Аз ще им дам месо, и ще ядат цял месец!
22 (P)нима да се заколят всичките овци и волове, та да им стигне? или ще се събере всичката морска риба, та да ги задоволи?
23 (Q)И рече Господ на Моисея: нима ръката Господня е къса? сега ще видиш, ще ли се сбъдне думата Ми към тебе, или не.
24 Моисей излезе и каза на народа думите Господни, и събра седемдесет мъже измежду стареите народни и ги постави около скинията.
25 (R)И Господ слезе в облак и говори с него, и взе от Духа, Който бе върху му, и даде на седемдесетте мъже старейшини. И когато слезе върху тях Духът, те наченаха да пророчествуват, но сетне престанаха.
26 Двама от мъжете бяха останали в стана, името на единия беше Елдад, а на другия – Модад; но и върху тях бе слязъл Духът (те бяха между записаните, само че не излизаха при скинията), и те пророчествуваха в стана.
27 Притече се един юноша и яви на Моисея, и каза: Елдад и Модад пророчествуват в стана.
28 (S)В отговор на това Иисус, син Навинов, служител на Моисея, един измежду неговите избрани, рече: господарю мой, Моисее! забрани им.
29 Но Моисей му рече: нима завиждаш заради мене? О, да бяха всички от народа Господен пророци, и да им пратеше Господ Своя Дух!
30 Тогава Моисей се върна в стана, той и стареите Израилеви.
31 (T)И вятър повея от Господа, и донесе откъм морето пъдпъдъци и ги натрупа около стана на един ден път от едната страна и на един ден път от другата страна около стана, почти до два лакти от земята.
32 Дигна се народът, и целия оня ден и цяла нощ и целия следващ ден събираха пъдпъдъци; и оня, който малко събираше, и той набра десет хомери; и си ги наслагаха около стана.
33 (U)Месото беше още в зъбите им и не беше още изядено, и разпали се гневът Господен против народа, и Господ порази народа с твърде голяма пораза.
34 И нарекоха това място: Киброт-Хатаава[b], защото там погребаха народа, който изказа прищевки.
35 (V)От Киброт-Хатаава народът тръгна за Асирот и в Асирот се спря.
Началнику на хора. От Кореевите синове. Псалом.
1-2 Чуйте това, всички народи; внимавайте в това всички, които живеете по вселената:
3 и прости, и видни, както богат, тъй и сиромах.
4 Устата ми ще изговорят мъдрост, и размишленията на сърцето ми – знание.
5 (A)Ще наклоня ухо към притчата; с гусла ще открия гатанката си:
6 „защо да се боя в усилни дни, когато беззаконието на моите пътища ме обиколи?“
7 (B)Вие, които се надявате на силите си и се хвалите с голямото си богатство, чуйте:
8 (C)човек не може да изкупи брата си, нито да даде откуп Богу за него:
9 (D)скъпа е цената за изкупване техните души, и това не ще бъде никога,
10 щото някой да остане да живее завинаги и да не види гроб.
11 (E)Всеки вижда, че и мъдрите умират, както и невежите, и безсмислените загиват и оставят имота си на други.
12 Те си мислят, че домовете им са вечни, и че жилищата им са от рода в род, и земите си наричат със свои имена.
13 (F)Но човек в почит не ще пребъде; ще се уподоби на животните, които загиват.
14 Тоя техен път е тяхно безумие, макар следващите подир тях да одобряват мнението им.
15 (G)Като овци ги затварят в преизподнята; смъртта ще ги пасе, а на утрото праведниците ще господаруват над тях; силата им ще се изтощи; гробът е тяхното жилище.
16 (H)Но Бог ще избави душата ми от властта на преизподнята, кога ме приеме.
17 Не бой се, кога човек богатее, кога славата на дома му расте:
18 (I)защото, умирайки, нищо няма да вземе; славата му не ще отиде подире му;
19 (J)макар приживе той да облажава душата си, и тебе хвалят, че си угаждаш;
20 той ще отиде в рода на своите бащи, които никога няма да видят светлина.
21 (K)Човек, който е в почит и е неразумен, е подобен на животните, които загиват.
1 Видение на Исаия, син Амосов, което видя за Иудея и Иерусалим, в дните на иудейските царе Озия, Иоатама, Ахаза и Езекия.
2 (A)Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: Аз възпитах и въздигнах синове, а те се побуниха против Мене.
3 (B)Волът познава стопанина си, и оселът – яслите на господаря си; а Израил (Ме) не познава, Моят народ не разбира.
4 (C)Уви, народе грешни, народ отрупан с беззакония, племе от злодейци, синове пагубни! Оставихте Господа, презряхте Светия Израилев, – върнахте се назад.
5 (D)Де да ви бият още вас, които все още упорствувате? Цяла глава е в рани, и цяло сърце е изнемогнало.
6 (E)От пети до глава няма у тоя народ здраво място: струпи, синяци, гнойни рани, неочистени, непревързани и неомекчени с елей.
7 (F)Земята ви опустошена, градовете ви с огън изгорени; нивите ви пред ваши очи чужденци пояждат; всичко е запустяло – като след разорение от чужденци.
8 И остана дъщерята Сионова като колиба в лозе, като сенница в градина, като обсаден град.
9 (G)Да не беше ни Господ Саваот оставил малък остатък, щяхме да бъдем също като Содом, щяхме да заприличаме на Гомора.
10 Чуйте словото Господне, князе содомски, вслушай се в закона на нашия Бог, народе гоморски!
11 (H)За какво Ми са многото ваши жертви? казва Господ. Преситен съм на всесъжения от овни и на тлъстина от угоен добитък; и кръв от телета, от агнета и козли не искам.
12 (I)Кога дохождате да се явите пред лицето Ми, кой ви иска да тъпчете дворите Ми?
13 (J)Не принасяйте вече суетни дарове: каденето е отвратително за Мене; новомесечия, съботи и празнични събрания не мога да търпя: беззаконие – и празнуване!
14 Душата Ми мрази вашите новомесечия и вашите празници: те са бреме за Мене, тежко Ми е да ги нося.
15 (K)И кога простирате ръце, Аз закривам от вас очите Си, и кога умножавате молбите си, Аз не слушам: ръцете ви са с кръв пълни.
16 (L)Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло;
17 (M)научете се да правите добро, търсете правда, избавяйте угнетен, защищавайте сирак, застъпяйте се за вдовица.
18 (N)Тогава дойдете – и ще отсъдим, казва Господ. Да бъдат греховете ви и като багрено, – като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, – като вълна ще избеля.
19 (O)Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни;
20 ако пък се отречете и упорствувате, меч ще ви изтреби: защото устата Господни говорят.
21 (P)Как вярната, изпълнена с правосъдие столица стана блудница! В нея правда обитаваше, а сега – убийци.
22 (Q)Среброто ти стана на сгурия, виното ти е с вода смесено;
23 (R)твоите князе са законопрестъпници и съучастници на крадци; те всички обичат подаръци и ламтят за награда; не закрилят сирак, и тъжба на вдовица не стига до тях.
24 (S)Затова говори Господ, Господ Саваот, Силният Израилев: о, ще си оттуша над противниците Си и ще отмъстя на враговете Си!
25 (T)и ще обърна против тебе ръката Си и като в луга ще очистя от тебе сместа и ще отделя от тебе всичко оловено;
26 (U)и пак ще ти поставям съдии, както отпреди, и съветници, както изпървом; тогава ще говорят за тебе: град на правда, вярна столица.
27 Сион ще се спаси чрез правосъдие, и обърналите се негови синове – чрез правда;
28 (V)а за всички отстъпници и грешници – гибел, и ония, които са оставили Господа, ще бъдат изтребени.
29 (W)Те ще бъдат посрамени зарад дъбравите, тъй многожелани от вас, и ще се червят от срам зарад градините, които сте си избрали;
30 (X)защото вие ще бъдете като дъб, чийто лист е опадал, и като градина, в която няма вода.
31 (Y)И силният ще бъде отрепка, а делото му – искра; и ще горят заедно, – и никой не ще угаси.
9 Тъй и в първия завет имаше наредби за богослужение и земно светилище;
2 (A)защото скинията биде стъкмена така: в първата ѝ част беше поставен светилникът, трапезата и хлебното предложение; тая част се нарича „Святая“.
3 А зад втората завеса беше оная част от скинията, която се нарича „Святая Святих“;
4 (B)в нея се намираше златната кадилница и обкованият от всички страни със злато ковчег на завета, в който стояха златната стомна с мана, покаралият жезъл Ааронов и скрижалите на завета,
5 (C)а над него – Херувими на славата, които осеняваха очистилището; за тия неща няма нужда сега да се говори подробно.
6 При такава направа, в първата част на скинията всякога влизат свещениците, да извършват богослужението;
7 (D)а във втората влиза веднъж на годината само първосвещеникът, и то не без кръв, която принася за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание.
8 Чрез това Дух Светий показва, че не се е още отворил пътят за светилището, докле стои първата скиния,
9 (E)която е образ на сегашното време, през което се принасят дарове и жертви, що не могат да направят приносителя съвършен в съвестта,
10 (F)а само с ястия и пития и с разни умивания и телесни обреди са установени, докле настане изправлението.
11 (G)Но Христос, като дойде Първосвещеник на бъдещите блага, с по-голяма и по-съвършена скиния, неръкотворна, сиреч не от обикновена направа,
12 (H)нито с козя и телешка кръв, но със Своята кръв влезе веднъж завинаги в светилището и придоби вечно изкупление.
13 (I)Защото, ако кръвта от юнци и козли, и пепелта от телица чрез поръсване осветява осквернените, за да се очистя плътта,
14 (J)колко повече кръвта на Христа, Който чрез Духа Светаго принесе Себе Си непорочен Богу, ще очисти съвестта ни от мъртви дела, за да служим на живия и истинския Бог!
15 (K)И затова Той е Ходатай на нов завет, та след смъртта, станала за изкупване от престъпленията през първия завет, призваните да получат обещаното вечно наследство.
16 Защото, дето има завещание, необходимо е да последва смъртта на завещателя;
17 (L)понеже едно завещание добива сила само след смърт; то няма никога сила, докле завещателят е жив.
18 Поради това и първият завет бе утвърден не без кръв.
19 (M)Защото Моисей, като прочете всички заповеди от закона пред целия народ, взе кръвта на телците и козлите с вода, и червена вълна, и с исоп, па поръси както самата книга, тъй и целия народ,
20 (N)думайки: „тази е кръвта на завета, който ви завеща Бог“.
21 Също поръси с кръв и скинията и всички богослужебни съдове.
22 И почти всичко според закона се очистя с кръв, и без проливане кръв прошка не бива.
23 И тъй, трябваше образите на небесното да се очистят по тоя начин, а самото небесно – с по-добри от тия жертви.
24 Защото Христос влезе не в ръкотворно светилище, което е само образ на истинското, но в самото небе, за да се яви сега пред Божието лице за нас,
25 и не за да принася Себе Си много пъти в жертва, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв,
26 (инак, Той трябваше много пъти да пострада от създание мира;) а сега веднъж завинаги, в края на вековете, се яви, за да премахне греха, като се принесе Сам в жертва.
27 (O)И както на човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд,
28 (P)тъй и Христос, веднъж като принесе Себе Си в жертва, за да отнеме греховете на мнозина, втори път, без да става жертва за грях, ще се яви на ония, които Го очакват за спасение.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.