M’Cheyne Bible Reading Plan

Чудото с водата в канарата в Рефидим

17 ^(A)По Господня заповед цялата общност от израилтяни тръгна от пустинята Син на път от лагер на лагер. Установи се на лагер в Рефидим. Народът обаче нямаше вода да пие. ^2 (B)Тогава народът влезе в спор с Мойсей и викаше: „Дайте ни вода да пием.“ Мойсей им отговори: „Защо се карате с мене? Защо подлагате на изпитание Господа?“ ^3 (C)Народът беше жаден. Затова народът роптаеше против Мойсей с думите: „Защо ни изведе от Египет, за да умориш от жажда нас, децата ни и стадата ни?“ ⁴ Тогава Мойсей извика към Господа и каза: „Какво да правя с този народ? Още малко и ще ме убият с камъни.“ ⁵ И Господ отговори на Мойсей: „Излез пред народа и вземи със себе си някои от старейшините на Израил. Вземи в ръка също и тоягата си, с която беше ударил в Нил, и върви. ^6 (D)Ето Аз ще застана пред тебе там на скалата в Хорив. Тогава ти удари в скалата и от нея ще потече вода, и народът ще пие.“ Мойсей така и постъпи пред очите на старейшините на Израил. ^7 (E)И нарече това място с име Маса и Мерива поради караницата на израилтяните и тъй като подлагаха на изпитание Господа с думите: „Дали Господ е между нас или не?“

Победа над Амалик

⁸ След това извършиха нападение над амаликитците и воюваха с израилтяните в Рефидим. ⁹ Мойсей каза на Иисус Навин: „Подбери ни силни мъже и отиди, за да влезеш в сражение с амаликитците. Утре с Божията тояга в ръка аз ще застана на върха на хълма.“ ¹⁰ Иисус постъпи така, както му нареди Мойсей, и влезе в сражение с амаликитците. А Мойсей, Аарон и Ор се качиха на върха на хълма. ¹¹ Когато Мойсей вдигнеше ръцете си, надвиваше Израил, а когато спуснеше ръцете си, надвиваше Амалик. ¹² Накрая ръцете на Мойсей се измориха. Тогава взеха камък, сложиха го там, където стоеше, и той седна на него. А Аарон и Ор подпираха ръцете му – единият от едната страна, а другият от другата. Така стояха ръцете му издигнати до залез слънце. ¹³ Така Иисус с остър меч победи Амалик и войската му.

^14 (F)(G)Тогава Господ нареди на Мойсей: „Запиши това за спомен в книга и извести на Иисус, че Аз съвсем ще излича спомена за амаликитците под небето.“ ¹⁵ След това Мойсей изгради жертвеник и го нарече с име Яхве Ниси. ¹⁶ „Защото, каза той, моята ръка е върху Господния престол. Господ ще воюва против Амалик от поколение на поколение.“

За властта на Иисус Христос

20 ^(A)Един ден, когато Иисус поучаваше народа в храма и благовестеше, първосвещениците, книжниците и народните стареи застанаха около Него ² и попитаха: „Кажи ни, с каква власт вършиш това? Кой Ти е дал тази власт?“ ³ Той им отговори с думите: „Ще ви питам и Аз нещо. Кажете Ми: ⁴ Йоановото кръщение от небето ли беше или от хората?“ ⁵ А те обсъждаха помежду си и казваха: „Ако речем: ‘от небето’, ще каже: ‘а защо не му повярвахте?’ ⁶ Ако пък речем: ‘от хората’, целият народ ще ни избие с камъни, защото са убедени, че Йоан бе пророк.“ ⁷ И отговориха: „Не знаем откъде беше.“ ⁸ Иисус им рече: „И Аз няма да ви кажа с каква власт върша това.“

Притча за злите лозари

^9 (B)И започна да говори пред народа тази притча: „Един човек насади лозе, предаде го на лозари и замина за дълго време. ¹⁰ А когато дойде времето, изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плода на лозето. Но лозарите го набиха и го отпратиха с празни ръце. ¹¹ Изпрати и друг слуга; но те и на него сториха зло, като го набиха и отпратиха с празни ръце. ¹² Изпрати и трети; но те и него изпораниха и пропъдиха. ¹³ Тогава господарят на лозето си рече: ‘Какво да направя? Ще пратя любимия си син. Навярно като го видят, ще се засрамят.’ ¹⁴ Но лозарите, като го видяха, си рекоха: ‘Този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше!’ ¹⁵ И като го изведоха извън лозето, го убиха. И тъй, какво ще им направи господарят на лозето? ¹⁶ Ще дойде и ще погуби лозарите, а лозето ще даде на други.“

А онези, като чуха това, рекоха: „Дано не стане!“ ^17 (C)Но Иисус ги погледна и каза: „Тогава какво означава написаното: Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла. ^18 (D)Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.“

^19 (E)Тогава първосвещениците и книжниците поискаха да сложат ръка на Него, защото разбраха, че за тях каза тази притча, но се бояха от народа.

За плащане на данък на императора

^20 (F)Те търсеха сгоден случай и изпратиха съгледвачи, които да Го уловят в някоя дума, като се представят за благочестиви, и да Го предадат на съд под властта на управителя. ²¹ И Го запитаха с думите: „Учителю, знаем, че е истина, което говориш и учиш, и че не се влияеш от никого, а вярно поучаваш за Божия път. ²² Право ли е да даваме данък на кесаря или не?“ ²³ Но Той усети тяхното лукавство и им рече: „Защо Ме изкушавате^[a]? ²⁴ Покажете Ми един динарий! Чий е този образ и надпис?“ Те отговориха: „На кесаря.“ ^25 (G)Тогава Иисус им каза: „Като е тъй, отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу.“ ²⁶ И като не можаха да Го уловят в някоя дума пред народа, учудени от отговора Му, млъкнаха.

За възкресението на мъртвите

^27 (H)(I)Тогава дойдоха някои от садукеите, които отричат, че има възкресение, и Го попитаха: ^28 (J)„Учителю, Мойсей ни е написал: ‘Ако някой женен умре бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брат си.’ ²⁹ И тъй, имаше седем братя. Първият, след като взе жена, умря бездетен. ³⁰ Вторият взе тази жена; и той умря бездетен. ³¹ Взе я третият, така и седмината, но умряха, без да оставят деца. ³² След всички умря и жената. ³³ И тъй, на кого от тях ще бъде тя жена в деня на възкресението? Понеже и седмината я имаха за жена.“

³⁴ А Иисус им отвърна: „Хората на този свят се женят и се омъжват. ³⁵ Но онези, които се оказаха достойни да възкръснат от мъртвите и да живеят в новия свят, нито се женят, нито се омъжват. ³⁶ Те вече и да умрат не могат, защото ще живеят като ангели. И понеже са синове на възкресението, те са Божии синове. ^37 (K)А че мъртвите ще възкръснат, спомена и Мойсей, когато говореше за случилото се при къпината и каза, че Господ е Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков. ^38 (L)Но Бог не е Бог на мъртви, а на живи; защото за Него всички са живи.“

^39 (M)На това някои от книжниците отговориха: „Учителю, добре рече!“ ⁴⁰ И не смееха вече да Го питат за нищо.

Иисус Христос и Давид

^41 (N)А Иисус се обърна към тях с думите: „Как тъй говорят, че Христос е Давидов син? ^42 (O)Нали сам Давид казва в книгата на псалмите: ‘Господ рече на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, ^43 (P)докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти.’ ⁴⁴ И тъй, Давид Го нарича Господ; как тогава Той Му е син?“

Предпазване от лошия пример на книжниците

^45 (Q)И докато целият народ слушаше, Иисус каза на учениците Си: ⁴⁶ „Пазете се от книжниците, на които им харесва да ходят пременени, обичат поздрави по улиците, предни места в синагогите и почетни места по гощавките, ⁴⁷ които изпояждат имота на вдовиците и лицемерно дълго се молят. Те ще получат по-тежка присъда!“

Трета реч на Елиуй. Никой не може да се сравни с Бога!

35 Елиуй продължи да говори и каза: ² „Смяташ ли за правилно това, което изрече: ‘По-прав съм от Бога’, ³ както и това, че казваш: ‘Каква ми е ползата от невинността и каква ми е изгодата, ако бих грешал?’ ⁴ Аз ще отвърна с думи – на тебе и на приятелите ти с тебе. ⁵ Погледни небето и виж, взри се в облаците високо над тебе! ⁶ Ако си съгрешил, какво Му причиняваш? И ако престъпленията ти са много, какво ще Му направиш? ⁷ Ако си праведен, какво Му даваш или какво Той получава от ръката ти? ^8 (A)Грехът ти засяга човек като тебе, а вършиш ли справедливото, за човешки син е.

⁹ Потисканите викат от многото потисници и поради насилието на силните зоват за помощ, ¹⁰ но никой не казва: ‘Къде е Бог, моят Творец, Който дава помощ през нощта, ¹¹ Който ни поучава повече, отколкото добитъка по земята, и ни вразумява повече от птиците в небето?’ ¹² Там те викат, но Той не им отговаря поради гордостта на злите хора. ¹³ Да, наистина напразно викат и Всемогъщият не взима под внимание това. ¹⁴ Въпреки че казваш, че не Го виждаш, но съдът е пред Него и ти го очаквай. ¹⁵ А сега, понеже Той не проявява гнева Си и не обръща твърде внимание на гордост, ¹⁶ затова Йов отвори лекомислено устата си и безразсъдно лее думи.“

Копнеж за вечното отечество

5 ^(A)Знаем, че когато се разруши земното ни жилище – тялото, ще получим от Бога друг дом на небето – жилище неръкотворно, вечно. ^2 (B)Затова сега стенем, като очакваме с трепет да се нанесем в новото си небесно жилище^[a]. ³ И ако се облечем, няма да сме голи. ⁴ Наистина, докато сме в това тяло, стенем обременени. Затова не искаме просто да се съблечем, а да се облечем в небесното тяло, та смъртното да се погълне от живота. ^5 (C)А Онзи, Който ни подготви за това, е Бог; Той ни даде като залог и Духа. ^6 (D)И така, нека бъдем дръзновени и да знаем, че докато живеем в това тяло, ние сме далече от Господа. ^7 (E)Защото ние постъпваме според вярата, а не според това, което виждаме. ^8 (F)Но имаме дръзновение и предпочитаме по-скоро да се отделим от тялото си и да се преселим при Господа. ⁹ Затова и нашият стремеж е да сме Му приятни – било когато живеем в тяло, било когато се отделяме от него. ^10 (G)Защото всички ние трябва да се явим пред съда на Христос и всеки да получи заслуженото според доброто или злото, което е извършил с тялото си.

Помирение с Бога чрез Христос

¹¹ Като знаем колко е страшно пришествието на Господа, убеждаваме хората. Бог ни знае добре, а се надявам и вие да ни познавате. ^12 (H)Не ви се изтъкваме отново, но ви даваме повод да се гордеете с нас и да имате какво да възразите на онези, които се гордеят с външни неща, а не с вътрешни качества. ¹³ Защото, ако изглеждаме не на себе си, то е заради Бога; ако пък сме с ума си, то е заради вас. ¹⁴ Христовата любов ни заставя да размислим върху това, че щом един е умрял за всички, следователно всички са умрели. ^15 (I)А Той умря за всички, така че живите да живеят вече не за себе си, а за Онзи, Който умря и възкръсна заради тях. ¹⁶ Така и ние вече не преценяваме никого по човешки. И ако някога гледахме на Христос по човешки, вече не гледаме на Него така. ^17 (J)И тъй, който принадлежи на Христос, той е ново създание. Древното премина – всичко^[b] стана ново. ^18 (K)И всичко това е от Бога, Който ни помири със Себе Си чрез Иисус^[c] Христос и ни даде да служим на помирението. ¹⁹ Защото Бог беше Този, Който чрез Христос помири света със Себе Си, без да вменява на хората прегрешенията им, и ни повери словото на помирението. ²⁰ Ние действаме като посланици на Христос, сякаш Бог ви увещава чрез нас; молим ви заради Христос – помирете се с Бога! ^21 (L)Бог заради нас натовари с целия грях Този, Който не знаеше какво е грях, за да получим чрез Него оправдаване пред Бога.