Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

M’Cheyne Bible Reading Plan

The classic M'Cheyne plan--read the Old Testament, New Testament, and Psalms or Gospels every day.
Duration: 365 days
Библия, синодално издание (BOB)
Version
Битие 23

23 Сарра живя сто двайсет и седем години: толкова бяха годините на Сарриния живот;

и умря Сарра в Кириат-Арба (що е в долината), сега Хеврон, в Ханаанската земя. И дойде Авраам да плаче и ридае за Сарра.

И стана Авраам от своята покойница и рече на Хетовите синове, думайки:

аз съм у вас пришълец и заселник; дайте ми между вас място за гроб, което да си е мое, та да погреба моята покойница отпред очите си.

Хетовите синове отговориха Аврааму и му рекоха:

послушай ни, господарю наш; ти си княз Божий между нас; погреби своята покойница на най-доброто от нашите погребални места; никой от нас няма да ти откаже погребално място, за да погребеш (там) своята покойница.

Авраам стана и се поклони на народа от оная земя, на Хетовите синове;

и говори им (Авраам), като рече: ако сте съгласни да погреба моята покойница, послушайте ме, помолете за мене Цохаровия син Ефрона,

да ми даде пещерата Махпела, която е накрай нивата му; нека с пълна цена ми я даде да си е моя, за гробница между вас.

10 А Ефрон седеше между Хетовите синове. И отговори хетеецът Ефрон Аврааму гласно пред Хетовите синове, пред всички, които влизаха във вратата на града му, и рече:

11 не, господарю, чуй ме: давам ти нивата, давам ти и пещерата, която е в нея; подарявам ти я пред синовете на моя народ; погреби покойницата си.

12 Авраам се поклони пред народа на оная земя

13 и думаше Ефрону гласно пред (целия) народ на тая земя, и рече: моля, послушай ме, аз искам сребро да ти дам за нивата; вземи го от мене, и аз ще погреба там покойницата си.

14 Ефрон отговори Аврааму и му рече:

15 господарю мой, чуй ме: земята струва четиристотин сикли сребро; какво е това за мене и за тебе? Погреби покойницата си.

16 (A)Авраам изслуша Ефрона; и претегли Авраам на Ефрона сребро, колкото той бе обявил гласно пред Хетовите синове, четиристотин сикли сребро, каквото минаваше между търговците.

17 Тогава Ефроновата нива, що е при Махпела, срещу Мамре, нивата и пещерата, която е в нея, и всички дървета в нивата, във всичките граници наоколо, станаха

18 владение Авраамово пред очите на Хетовите синове – на всички, които влизаха през вратата на града му.

19 Подир това Авраам погреба жена си Сарра в пещерата на нивата в Махпела, срещу Мамре, сега Хеврон, в Ханаанската земя.

20 Тъй придоби Авраам от Хетовите синове нивата и пещерата, която е в нея, за собствено гробище.

Матей 22

22 Иисус продължаваше да им говори с притчи, като казваше:

(A)царството небесно прилича на човек цар, който направи сватба на сина си

и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; а те не искаха да дойдат.

Пак изпрати други слуги, като рече: кажете на поканените: ето, приготвих моя обяд; юнците ми и каквото е угоено са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватбата.

Но те пренебрегнаха и отидоха, кой на нива, кой по търговия;

други пък хванаха слугите му, поругаха ги и убиха.

(B)Като чу за това царят, разгневи се, изпрати войските си, та погуби ония убийци и изгори града им.

Тогава казва на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни.

Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата.

10 И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото намериха и лоши, и добри; и напълни се сватбеният дом с много сътрапезници.

11 Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна,

12 и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше.

13 Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби;

14 (C)защото мнозина са звани, а малцина избрани.

15 (D)Тогава фарисеите отидоха и се наговориха, как да Го уловят на дума.

16 И изпращат при Него учениците си с някои иродиани, казвайки: Учителю, знаем, че си справедлив и истински поучаваш на път Божий, и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице;

17 затова кажи ни: как Ти се струва: позволено ли е да се дава данък кесарю, или не?

18 Но Иисус, като разбра лукавството им, рече: що Ме изкушавате, лицемерци?

19 покажете Ми една данъчна монета. Те Му донесоха един динарий.

20 И казва им: чий е този образ и надпис?

21 (E)Отговарят Му: на кесаря. Тогава им казва: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.

22 И като чуха това, те се почудиха, оставиха Го и си отидоха.

23 (F)В оня ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, като думаха:

24 (G)Учителю, Моисей е казал: ако някой умре бездетен, нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си;

25 у нас имаше седем братя: първият се ожени и умря и, понеже нямаше потомство, остави жена си на брата си;

26 също и вторият, третият, дори до седмия;

27 а след всички умря и жената;

28 и тъй, при възкресението, кому от седемте ще бъде тя жена? понеже всички я имаха.

29 Иисус им отговори и рече: заблуждавате се, като не знаете Писанията, ни силата Божия;

30 (H)защото при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като Ангели Божии на небесата.

31 А за възкресението на мъртвите не сте ли чели реченото вам от Бога, Който казва:

32 (I)„Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов“. Бог не е Бог на мъртви, а на живи.

33 И народът, като слушаше, чудеше се на учението Му.

34 А фарисеите, като чуха, че Той затвори устата на садукеите, събраха се наедно.

35 (J)И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече:

36 Учителю, коя заповед е най-голяма в закона?

37 (K)А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум:

38 тази е първа и най-голяма заповед;

39 (L)а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си;

40 на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.

41 И когато фарисеите бяха събрани, Иисус ги попита и рече:

42 (M)какво мислите за Христа? Чий син е? Отговарят Му: Давидов.

43 Казва им: как тогава Давид по вдъхновение Го нарича Господ, казвайки:

44 (N)„рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“?

45 И тъй, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син?

46 И никой не можеше да Му отговори ни дума; и от тоя ден никой вече не дръзна да Го попита.

Неемия 12

12 Ето свещениците и левитите, които дойдоха със Зоровавеля, син Салатиилев, и с Иисуса: Сераия, Иеремия, Ездра,

Амария, Малух, Хатуш,

Шехания, Рехум, Меремот,

(A)Идо, Гинетой, Авия,

Миямин, Маадия, Вилга,

Шемаия, Иоиарив, Иедаия,

(B)Салу, Амок, Хелкия, Иедаия. Това са началниците на свещениците и братята им в дните на Иисуса.

А левити: Иисус, Бинуй, Кадмиил, Шеревия, Иуда, Матания, главен при славословията, той и братята му,

(C)и Бакбукия и Унии, техни братя, които наред с тях пазеха стража.

10 (D)Иисус роди Иоакима, Иоаким роди Елиашива, Елиашив роди Иоияда,

11 (E)Иоияда роди Ионатана, Ионатан роди Иадуя.

12 В дните на Иоакима бяха свещеници, отценачалници: от Сераиевия дом – Мераия, от Иеремиевия дом – Ханания,

13 от Ездровия дом – Мешулам, от Амариевия дом – Иоханан,

14 от Мелиховия дом – Ионатан, от Шеваниевия дом – Иосиф,

15 от Харимовия дом – Адна, от Мераиотовия дом – Хелкия,

16 от Идовия дом – Захария, от Гинетоновия дом – Мешулам,

17 (F)от Авиевия дом – Зихрий, от Мениаминовия дом и Моадиевия дом – Пилтай,

18 от Вилгиевия дом – Шамуй, от Шемаиовия дом – Ионатан,

19 от Иоиаривовия дом – Матнай, от Иедаиевия дом – Узий,

20 от Салаевия дом – Калай, от Амоковия дом – Евер,

21 от Хелкиевия дом – Хашавия, от Иедаиевия дом – Натанаил.

22 (G)Левитите, отценачалници, бяха записани в списъка в дните на Елиашива, Иоиада, Иоханана и Ядуя, а също и свещениците в царуването на Дария Персийски.

23 Синовете Левиеви, отценачалници, са вписани в летописа до дните на Иоханана, Елиашивов син.

24 (H)Началници на левитите бяха: Хашавия, Шеревия и Иисус, Кадмиилов син, и братята им, при тях поставени за славословие при благодарствията, според наредбата на Давида, Божия човек, – смяна след смяна.

25 (I)Матания, Бакбукия, Овадия, Мешулам, Талмон и Акув бяха вратари, които пазеха стража при вратните прагове.

26 (J)Те бяха в дните на Иоакима, син на Иисуса, Иоседеков син, и в дните на областеначалника Неемия и на книжника свещеник Ездра.

27 (K)Когато да се осветяват иерусалимските стени, повикаха левитите от всички места, като им заповядаха да дойдат в Иерусалим, за да се извърши освещаването и радостното празнуване със славословия и песни, при звука на кимвали, псалтири и гусли.

28 Събраха се синовете на певците от Иерусалимски окръг и от селата Нетофатски,

29 (L)и от Бет-Хагилгали, и от полята Гевски и Азмаветски, защото певците си бяха построили села в околността на Иерусалим.

30 (M)И очистиха се свещениците и левитите, очистиха и народа, и портите, и стените.

31 Тогава възведох на стената иудейските началници и поставих два големи хора за шествието, и единият от тях вървеше отдясно по стената към Гноищни порти.

32 След тях вървеше Хошаия и половината иудейски началници:

33 Азария, Ездра, Мешулам,

34 Иуда, Вениамин, Шемаия и Иеремия;

35 а от синовете свещенически с тръби: Захария, син на Ионатана, син на Шемаия, син на Матания, син на Михея, син на Закхура, Асафов син,

36 и братята му: Шемаия, Азариил, Милалай, Гилалай, Маай, Натанаил, Иуда и Хананий със свиралата на Давида, Божия човек, и книжник Ездра пред тях.

37 До Изворни порти, срещу тях, те възлязоха по стъпалата на Давидовия град, по стълбата, водеща на стената над Давидовия дом до Водни порти на изток.

38 Другият хор вървеше насрещу тях, а след него аз и половината народ, по стената от Пещната кула до широката стена,

39 (N)и от Ефремови порти, покрай старите порти и Рибни порти и кулата Хананелова, и кулата Меа, към Овчи порти, и се спряхме при Тъмнични порти.

40 След това и двата хора застанаха пред Божия дом, и аз и половината началници с мене,

41 и свещениците: Елиаким, Маасея, Миниамин, Михей, Елиоенай, Захария, Ханания с тръбите,

42 Маасея, Шемаия, Елеазар, Узий, Иоханан, Малхия, Елам и Езер. А певците пееха високо; главен им беше Израхия.

43 В оня ден принесоха големи жертви и се веселиха, защото Бог им бе дал голяма радост. Веселяха се и жени, и деца, и веселбата иерусалимска се чуваше надалеч.

44 (O)В същия ден бяха поставени люде над клетовете за приноси от първоберки и десятъци, за да събират от нивите при градовете дялове, определени от закона за свещениците и левитите, защото на иудеите беше драго да гледат стоещите свещеници и левити,

45 които вършеха служба на своя Бог и работите около очищението и бяха певци и вратари, според наредбата на Давида и сина му Соломона.

46 (P)Защото отдавна, в дните на Давида и Асафа, бяха установени главни певци, както и песни Богу, хвалебни и благодарствени.

47 (Q)Всички израилтяни в дните на Зоровавеля и в дните на Неемия даваха дялове на певците и на вратарите за всеки ден, и даваха светини на левитите, а левитите даваха светини на Аароновите синове.

Деяния 22

22 Мъже братя и отци! Чуйте сега моето оправдание пред вас.

А като чуха, че им говори на еврейски език, още повече утихнаха. Тогава той каза:

(A)аз съм човек иудеин, родом от Тарс Киликийски, но възпитан в тоя град при нозете Гамалиилови, изучен точно по закона отечески и изпълнен с ревност към Бога, както сте и вие всички днес.

(B)Аз гоних до смърт последователите на това учение, като вързвах и предавах на затвор мъже и жени,

както свидетелствува за мене първосвещеникът и всички стареи, от които като бях взел и писма до братята, отивах в Дамаск да докарам вързани в Иерусалим и тамошните, за да бъдат наказани.

(C)Но, когато бях на път и наближавах до Дамаск, около пладне, изведнъж от небето ме огря силна светлина.

Аз паднах на земята и чух глас, който ми думаше: Савле, Савле, що Ме гониш?

Аз пък отговорих: кой си Ти, Господине? А Той ми рече: Аз съм Иисус Назорей, Когото ти гониш.

Ония, които бяха с мене, видяха светлината и се уплашиха; но гласа на Оногова, Който ми говореше, не чуха.

10 Тогава рекох: какво да правя, Господи? А Господ ми рече: стани та иди в Дамаск, и там ще ти бъде казано всичко, що ти е наредено да сториш.

11 И понеже от блясъка на оная светлина не можех да виждам, поведоха ме за ръка ония, които бяха с мене, и тъй дойдох в Дамаск.

12 А някой си Анания, мъж благочестив по Закона, с добро име между всички иудеи в Дамаск,

13 дойде при мене, застана и ми рече: брате Савле, прогледай! И аз тозчас прогледах и погледнах към него.

14 (D)А той ми каза: Бог на нашите отци те е отредил да познаеш волята Му, да видиш Праведника и да чуеш глас от устата Му,

15 защото ще Му бъдеш свидетел пред всички човеци за онова, що си видял и чул.

16 И сега що се бавиш? Стани, кръсти се и умий греховете си, като призовеш името на Господа Иисуса.

17 А когато се върнах в Иерусалим и се молех в храма, унесох се

18 (E)и Го видях да ми казва: побързай та излез скоро от Иерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.

19 Аз пък отговорих: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе;

20 (F)и когато се проливаше кръвта на Стефана, Твоя свидетел, там стоях и аз и одобрявах неговото убиване, като пазех дрехите на ония, които го убиваха.

21 (G)И каза ми: иди! Аз ще те пратя далеко – при езичниците.

22 До тая дума го слушаха, но след това издигнаха гласа си и викаха: премахни от земята един такъв! Той не бива да живее!

23 И понеже те крещяха, размятваха си дрехите и хвърляха прах във въздуха,

24 хилядникът заповяда да го водят в стана и поръча да го разпитват с бичуване, за да узнае, по коя причина викаха тъй против него.

25 Но, когато го разтегнаха с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: нима ви е позволено да бичувате римски гражданин, и то неосъден?

26 Като чу това стотникът, отиде та обади на хилядника и рече: гледай, какво правиш, защото тоя човек е римски гражданин.

27 Тогава хилядникът се приближи до него и рече: кажи ми, ти римски гражданин ли си? Той отговори: да.

28 А хилядникът каза: аз съм придобил това гражданство за много пари. Павел рече: аз пък съм се и родил такъв.

29 И начаса отстъпиха от него тия, които щяха да го разпитват. А и хилядникът, като узна, че той е римски гражданин, се уплаши, задето го бе вързал.

30 На другия ден, като желаеше да узнае навярно, в какво го обвиняват иудеите, освободи го от оковите и заповяда да дойдат първосвещениците и целият им синедрион, па доведе долу Павла и го изправи пред тях.

Библия, синодално издание (BOB)

Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.