M’Cheyne Bible Reading Plan
8 (A)След като изминаха двайсет години, през които Соломон гради дома Господен и своя дом,
2 (B)Соломон застрои и градовете, които Хирам му бе дал, и насели в тях синове Израилеви.
3 (C)И отиде Соломон против Емат-Сува и го превзе.
4 И съгради Тадмор в пустинята и всички градове за складове, каквито основа в Емат.
5 (D)Обстрои Горни Веторон и Долни Веторон, градове, укрепени със стени, порти и заворки,
6 (E)и Ваалат и всички градове за складове, които имаше Соломон, и всички градове за колесници и градове за конници, и всичко, що искаше да съгради Соломон в Иерусалим и на Ливан и по цялата земя на своето владение.
7 (F)Всички люде, останали от хетейци, аморейци, ферезейци, евейци и иевусейци, които не бяха от синовете Израилеви, –
8 (G)децата им, останали след тях на земята, които синовете Израилеви не бяха изтребили, – Соломон направи поданици и до днес.
9 А синовете Израилеви Соломон не правеше работници за свои работи; те бяха войници и началници на телопазителите му и предводители на колесниците и конниците му.
10 (H)Главни разпоредници, които управляваха народа при цар Соломона, бяха двеста и петдесет.
11 (I)Соломон преведе дъщерята фараонова от Давидовия град в дома, който построи за нея, защото, казваше той, жена не бива да живее при мене в дома на Израилевия цар Давида, понеже домът е свет: в него е влязъл ковчегът Господен.
12 Тогава Соломон начена да принася всесъжения Господу върху жертвеника Господен, който бе издигнал пред притвора,
13 (J)за принасяне всесъжения, според наредбите за всеки ден, както бе заповядал Моисей, в съботите и новомесечията и в празниците три пъти на годината: в празника на Безквасниците, в празника на Седмиците и в празника на Шатрите.
14 (K)И установи, според разпоредбата на баща си Давида, смените на свещениците според службата им, на левитите според стражите им, за да славословят и служат при свещениците според устава за всеки ден, и на вратарите според смените им, при всяка врата, понеже такова беше завещанието на Давида, Божия човек.
15 И не отстъпяха от царевите заповеди за свещениците и за левитите в нищо, нито пък за съкровищата.
16 Тъй бе уредено цялото дело на Соломона от деня, когато се основа домът Господен, до пълното му свършване.
17 (L)Тогава отиде Соломон в Ецион-Гевер и в Елат, що е на морския бряг, в земята Идумейска.
18 И Хирам му прати по свои слуги кораби и роби, които знаеха морето, и те отидоха със слугите Соломонови в Офир, отдето изкараха четиристотин и петдесет таланта злато, и го донесоха на цар Соломона.
1 Аз, старецът – до възлюбения Гаия, когото истински обичам.
2 Възлюбений, молитствувам да бъдеш здрав и да преуспяваш във всичко, както преуспява душата ти.
3 Много се зарадвах, когато дойдоха братя и свидетелствуваха за твоята вярност – как ти ходиш в истината.
4 (A)За мене няма по-голяма радост от тая – да чувам, че моите чеда ходят в истината.
5 Възлюбений, ти постъпваш вярно във всичко, що вършиш за братята и за странниците,
6 които засвидетелствуваха пред църквата твоята любов. Добре ще сториш, ако ги отпратиш достойно за Бога,
7 защото за Неговото име тръгнаха, без да вземат нещо от езичниците.
8 (B)Длъжни сме, прочее, да приемаме такива, за да ставаме спомощници на истината.
9 Писах до църквата; ала Диотреф, който обича да първенствува между тях, не ни приема.
10 Затова, ако дойда, ще му напомня за делата, които върши, като ни хули с лоши думи; и като не се задоволява с това, и сам не приема братята, пък и на желаещите да ги приемат забранява, и ги пъди от църквата.
11 (C)Възлюбений, не подражавай на злото, а на доброто. Който прави добро, от Бога е, а който прави зло, не е видял Бога.
12 За Димитрия биде засвидетелствувано от всички и от самата истина; свидетелствуваме също и ние, и вие знаете, че нашето свидетелство е истинско.
13 Много имах да пиша; ала не искам да ти пиша с мастило и перо,
14 а се надявам скоро да те видя и да поговорим уста с уста.
15 Мир на теб; поздравяват те приятелите; поздрави приятелите поименно. Амин.
3 Молитва на пророк Авакума, за пение.
2 Господи! чух вест от Тебе и се уплаших. Господи! свърши делото Си сред години, сред години го яви; в гнева спомни Си за милост.
3 (A)Бог иде от Теман, и Светият – от планина Фаран. Величието Му покри небесата, и славата Му изпълни земята.
4 (B)Блясъкът Му е като слънчева светлина; от ръцете Му лъчи, и тука е скривалището на силата Му!
5 (C)Пред лицето Му върви пораза, а по стъпките Му – палещ вятър.
6 (D)Той стана – и поклати земята; погледна – и в трепет докара народите; вековни планини се разпаднаха, първобитни хълмове срутиха; Неговите пътища са вечни.
7 (E)Тъжни видях шатрите етиопски; стресоха се сенниците на Мадиамската земя.
8 (F)Нима против реките, Господи, е пламнал Твоят гняв? Нима против реките е Твоето негодуване, или против морето е Твоята ярост, та си възседнал конете Си, спасителните Си колесници?
9 (G)Ти извади лъка Си според клетвеното обещание, дадено на колената. Ти с потоци разсече земята.
10 (H)Като Те видяха, планини затрепераха, води хлуйнаха; бездната издаде гласа си, нависоко дигна ръцете си;
11 (I)слънце и месечина се спряха на мястото си пред блясъка на хвърчащите Твои стрели, пред сиянието на святкащите Твои копия.
12 В гняв ходиш по земята и в негодуване тъпчеш народите.
13 Ти излизаш за спасение на Твоя народ, за спасение на Твоя помазан. Ти съкрушаваш главата на нечестивия дом, като го оголваш от основи до връх.
14 Ти пронизваш с копията му главата на неговите вождове, когато като вихър се впуснаха да ме разбият, радостни, като че мислеха да погълнат скришом сиромаха.
15 С конете Си отвори път в морето, през дълбините на големите води.
16 Аз чух – и вътрешността ми затрепера; при известието за това затрепериха устните ми, болка проникна в костите ми, и мястото под мене трепери; а аз трябва да бъда спокоен в бедствения ден, когато ще дойде против народа ми неговият грабител.
17 Макар и да не цъфне смоковницата, и да няма плод по лозите, макар маслината да измени, и нивата да не даде храна, макар и да не останат овци в кошарата и рогат добитък в оборите, –
18 (J)аз и тогава ще се радвам в Господа и ще се веселя в Бога на моето спасение.
19 (K)Господ Бог е моя сила: Той ще направи нозете ми като на елен и ще ме изкачи на височините ми! (Началнику на хора.)
22 (A)Наближаваше празник Безквасници, наречен Пасха;
2 а първосвещениците и книжниците диреха, като как да Го погубят, защото се бояха от народа.
3 (B)И влезе сатаната в Иуда, наричан Искариот, един от числото на дванайсетте.
4 И той отиде и се наговори с първосвещениците и воеводите, как да им Го предаде.
5 Те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари;
6 и той обеща, и търсеше сгодно време да им Го предаде не пред народа.
7 (C)И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне,
8 и прати Иисус Петра и Иоана, като им рече: идете, пригответе ни пасха, за да ядем.
9 А те Му рекоха: де искаш да приготвим?
10 Той им отговори: ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, дето влезе,
11 и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: де е стаята, в която да ям пасхата с учениците Си?
12 И той ще ви покаже горница голяма, постлана; там пригответе.
13 Като отидоха, намериха, както им бе казал, и приготвиха пасхата.
14 (D)И когато настана часът, Той седна на трапезата, и дванайсетте апостоли с Него,
15 и им рече: от сърце пожелах да ям с вас тая пасха, преди да пострадам,
16 (E)понеже, казвам ви, няма вече да я ям, докле тя се не извърши в царството Божие.
17 И като взе чашата и благодари, рече: вземете я и разделете помежду си,
18 защото, казвам ви, няма да пия от лозовия плод, докле не дойде царството Божие.
19 (F)И като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен.
20 Също взе и чашата след вечеря, като рече: тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива.
21 (G)Но ето, ръката на тогова, който Ме предава, е с Мене на трапезата;
22 (H)прочее, Син Човеческий отива, според както е определено; но горко на оня човек, чрез когото се предава.
23 И те почнаха да се питат помежду си, кой ли ще е от тях оня, който ще направи това.
24 А имаше и препирня помежду им, кой от тях да се смята за по-голям.
25 А Той им рече: царете на езичниците господаруват над тях, а ония, които ги владеят, благодетели се наричат;
26 а вие недейте тъй: но по-големият между вас да бъде като по-малкия, и който началствува, да бъде като оня, който слугува.
27 (I)Защото кой е по-голям: който седи на трапезата ли, или който слугува? Не е ли оня, който седи? Пък Аз съм среди вас като прислужник.
28 Но вие сте, които устояхте с Мене в Моите напасти,
29 и Аз ви завещавам, както Ми завеща Моят Отец, царство,
30 (J)за да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство, и да седнете на престоли да съдите дванайсетте колена Израилеви.
31 (K)И рече Господ: Симоне, Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница;
32 (L)но Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти; и ти някога, кога се обърнеш, утвърди братята си.
33 Той Му отговори: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт!
34 (M)Но Той рече: казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш.
35 (N)И рече им: когато ви пратих без кесия, и без торба, и без обуща, останахте ли лишени от нещо? Те отговориха: от нищо.
36 Тогава им рече: но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож;
37 (O)защото, казвам ви, върху Мене трябва да се изпълни и това писано: „и към беззаконници бе причислен“. Понеже това, що се отнася до Мене, се привършва.
38 Те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. Той им отвърна: достатъчни са.
39 (P)И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина; след Него тръгнаха и учениците му.
40 (Q)А като дойде на мястото, рече им: молете се да не паднете в изкушение.
41 И Той се отдели от тях до един хвърлей камък, па преклони колене и се молеше,
42 като казваше: Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята.
43 И яви Му се Ангел от небето и Го подкрепяше.
44 И понеже се намираше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята.
45 Като стана от молитва, дойде при учениците и ги намери заспали от тъга;
46 и рече им: защо спите? станете и се молете, за да не паднете в изкушение.
47 (R)Докле още говореше Той, ето тълпа, а пред нея вървеше един от дванайсетте, наричан Иуда, който се приближи до Иисуса, за да Го целуне. Понеже такъв знак им бе дал: Когото целуна, Той е.
48 А Иисус му рече: Иудо, с целуване ли предаваш Сина Човечески?
49 Тия, които бяха с Него, като видяха, какво ще стане, рекоха Му: Господи, да ударим ли с нож?
50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо.
51 Отговори Иисус и рече: оставете, спрете се! И като се допря до ухото му, изцери го.
52 А на първосвещениците и началниците на храма и на стареите, които бяха надошли против Него, Иисус рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете!
53 Всеки ден бивах с вас в храма, и не дигнахте ръка срещу Мене, но сега е ваше времето и властта на мрака.
54 (S)Като Го хванаха, поведоха и заведоха Го в дома на първосвещеника. А Петър следваше отдалеч.
55 Когато накладоха огън сред двора и седнаха наедно, седеше и Петър между тях.
56 Една слугиня, като го видя седнал срещу светлината, взря се в него и рече: и тоя беше с Него.
57 Но той се отрече от Него, като каза: жено, не Го познавам.
58 След малко друг един, като го видя, рече: и ти си от тях. Но Петър отвърна: човече, не съм.
59 А като се мина около час време, друг някой взе да твърди, като казваше: наистина, и тоя с Него беше, защото е галилеец.
60 Но Петър рече: човече, не зная, какво говориш. И веднага, докле още говореше той, петелът пропя.
61 (T)Тогава Господ, като се обърна, погледна Петра, и Петър си спомни думите на Господа, както му бе казал: преди още петел да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
62 И като излезе вън, горко плака.
63 (U)Човеците, които държаха Иисуса, ругаеха Го и Го биеха;
64 и като Го забулиха, удряха Го по лицето и Го питаха: проречи, кой Те удари?
65 И много други хули казваха против Него.
66 (V)А щом се съмна, събраха се стареите народни, първосвещениците и книжниците, и Го въведоха в синедриона си;
67 и казваха: ако си Ти Христос, кажи ни! Той им отговори: ако ви кажа, няма да повярвате;
68 ако ви пък и попитам, няма да Ми отговорите, нито да Ме пуснете;
69 (W)отсега Син Човеческий ще седне отдясно на Божията сила.
70 И всички рекоха: и тъй, Ти ли си Син Божий? Той им отговори: вие казвате, че съм Аз.
71 А те рекоха: какво свидетелство ни трябва още? ние сами чухме от устата Му.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.