M’Cheyne Bible Reading Plan
18 (A)Когато Давид свърши разговора със Саула, душата на Ионатана се привърза към душата му, и Ионатан го обикна като душата си.
2 И него ден Саул го задържа и не му позволи да се върне в бащиния си дом.
3 (B)А Ионатан сключи съюз с Давида, понеже го обикна като душата си.
4 Ионатан сне горната си дреха, която беше на него, и я даде на Давида, също и другите си дрехи, и меча си, и лъка си, и пояса си.
5 И Давид постъпваше разумно навред, където и да го пратеше Саул, и Саул го направи началник над военните люде; и това се понрави на целия народ и на слугите Саулови.
6 (C)Когато вървяха, при завръщането на Давида от победата над филистимеца, жените от всички израилски градове излизаха да срещнат цар Саула с песни, игри и радостни викове, с тимпани и кимвали.
7 (D)И жените, които играеха, пееха и думаха: Саул победи хиляди, а Давид – десетки хиляди!
8 И Саул се много огорчи, и неприятни му бяха тия думи, и той рече: на Давида дадоха десетки хиляди, а мен – хиляди; не му достига само царство.
9 И от оня ден насетне Саул гледаше на Давида подозрително.
10 (E)И случи се на другия ден, та зъл дух от Бога нападна Саула, и той беснееше в къщата си, а Давид свиреше с ръка по струните, както и в други дни; Саул държеше в ръка копие.
11 (F)И хвърли Саул копието, като си помисли: ще прикова Давида о стената; но Давид отбягна два пъти от него.
12 И Саул почна да се бои от Давида, защото Господ беше с него, а от Саула отстъпи.
13 И Саул го махна от себе си и го постави свой хилядоначалник, и той излизаше и влизаше пред народа.
14 (G)Във всичките си работи Давид постъпваше благоразумно, и Господ беше с него.
15 И Саул видя, че той е твърде благоразумен, и се боеше от него.
16 (H)А цял Израил и Иуда обичаха Давида, защото той излизаше и влизаше пред тях.
17 (I)И Саул рече на Давида: ето по-голямата ми дъщеря, Мерова; ще ти я дам за жена, само бъди ми юнак и води войните Господни. Защото Саул си мислеше: нека моята ръка не бъде върху него, а ръката на филистимци бъде върху него.
18 (J)Но Давид рече на Саула: кой съм аз, и какъв е животът ми и родът на баща ми в Израиля, та да стана царски зет?
19 И когато дойде време Сауловата дъщеря Мерова да се омъжи за Давида, дадоха я за жена на Адриела от Мехола.
20 Но Давида бе обикнала другата Саулова дъщеря, Мелхола; и когато обадиха това на Саула, стана му приятно.
21 Саул си мислеше: ще я омъжа за него, и тя ще му бъде примка, и ръката на филистимци ще бъде върху него. И рече Саул на Давида: днес ще се сродиш с мене чрез другата.
22 И Саул заповяда на слугите си: кажете тайно на Давида: ето, царят благоволи към тебе, и всичките му слуги те обичат; затова стани зет на царя.
23 И слугите Саулови предадоха в ушите на Давида всички тия думи. И Давид рече: нима ви се струва лесно да бъдеш зет на царя? Аз съм човек беден и малък.
24 И обадиха на Саула слугите му и рекоха: ето що казва Давид.
25 (K)Тогава Саул рече: тъй кажете на Давида: царят не иска вено, а само сто филистимски краеобрязъци за отмъщение на царевите врагове. Защото Саул имаше умисъл да погуби Давида с ръцете на филистимци.
26 Слугите му обадиха на Давида тия думи, и Давиду се понрави да стане зет на царя.
27 (L)Още не бяха се изминали определените дни, Давид стана, тръгна той и людете му с него, и изби двеста души филистимци; па донесе Давид техните краеобрязъци, и ги представи на царя в пълен брой, за да стане зет царев. И Саул му даде за жена дъщеря си Мелхола.
28 Саул видя и узна, че Господ е с Давида (и цял Израил го обича), и че Мелхола, Сауловата дъщеря, обича Давида.
29 И Саул почна да се бои още повече от Давида и стана негов враг през цял живот.
30 И когато филистимските войводи излязоха на война, Давид от самото им излизане действуваше по-благоразумно от всички Саулови слуги, и твърде много се прослави името му.
16 Препоръчвам ви Фива, наша сестра, дякониса при църквата в Кенхрея:
2 приемете я в Господа, както прилича на светии, и помогнете ѝ, в каквото ще има нужда от вас, защото и тя беше помощница на мнозина и на самия мене.
3 (A)Поздравете Прискила и Акила, моите сътрудници в Христа Иисуса
4 (B)(които за душата ми положиха главата си; на тях не само аз благодаря, но и всички църкви из езичниците) и домашната им църква.
5 Поздравете моя възлюбен Епенет, пръв повярвал в Христа в Ахаия.
6 Поздравете Мариам, която се много труди за нас.
7 Поздравете Андроника и Юния, мои сродници и съзатворници, които са чутовни между апостолите и които още преди мене повярваха в Христа.
8 Поздравете обичния ми в Господа Амплия.
9 Поздравете нашия сътрудник в Христа Урбана и обичния ми Стахия.
10 Поздравете изпитания в Христа Апелия. Поздравете верните от дома Аристовулов.
11 Поздравете сродника ми Иродиона. Поздравете ония от домашните на Наркиса, които вярват в Господа.
12 Поздравете Трифена и Трифоса, които се трудят за Господа. Поздравете обичната Персида, която много се потруди за Господа.
13 Поздравете избрания в Господа Руфа, както и неговата и моя майка.
14 Поздравете Асинкрита, Флегонта, Ерма, Патрова, Ермия и другите с тях братя.
15 Поздравете Филолога и Юлия, Нирея и сестра му, и Олимпана, и всички с тях светии.
16 (C)Поздравете се един други със свето целуване. Поздравяват ви всички църкви Христови.
17 (D)Моля ви, братя, пазете се от ония, които произвеждат разцепления и съблазни против учението, което сте научили, и странете от тях.
18 (E)Защото такива служат не на Господа нашего Иисуса Христа, а на корема си, и със сладки и ласкателни думи измамват сърцата на простодушните.
19 Вашата послушност на вярата е на всички известна; затова аз се радвам за вас, но желая, да бъдете мъдри в доброто и прости в злото,
20 (F)А Бог на мира скоро ще съкруши сатаната под нозете ви. Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вас! Амин.
21 (G)Поздравяват ви сътрудникът ми Тимотей и моите сродници Луций, Иасон и Сосипатър.
22 Поздравявам ви в Господа и аз Тертий, който написах това послание.
23 Поздравява ви Гаий, мой и на цялата църква странноприемник. Поздравява ви Ераст, градският ковчежник, и брат Кварт.
24 Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с всички вас. Амин.
3 (A)Аз съм човек, изпитал неволя от жезъла на Неговия гняв;
2 (B)Той ме поведе и въведе в тъмнина, а не в светлина.
3 (C)Той се обърна само против мене и цял ден обръща ръката Си.
4 Смаза плътта ми и кожата ми, строши костите ми;
5 (D)загради ме и обиколи с горчила и теглила;
6 (E)тури ме на тъмно място, както умрелите отдавна,
7 (F)обиколи ме със стена, за да не изляза, направи тежки веригите ми
8 и, когато виках и писках, задържаше молитвата ми;
9 (G)с камъни прегради пътищата ми, изкриви пътеките ми;
10 (H)Той стана за мене като мечка в засада, като лъв на скрито място;
11 изкриви пътищата ми и ме разкъса, на нищо ме направи;
12 (I)изопна лъка Си и ме тури за луча на стрелите;
13 устрели бъбреците ми със стрели от колчана Си.
14 (J)Аз станах гавра за цял мой народ, всекидневна тяхна песен.
15 (K)Той ме с горчила пресити, с пелин ме напои;
16 (L)разби с камъни зъбите ми, с пепел ме покри.
17 И избяга мирът от душата ми; аз забравих за добруване
18 (M)и казах: загина силата ми и надеждата ми на Господа.
19 Помисли за моето страдание и моята злополука, за пелина и жлъчката.
20 (N)Крепко помни това моята душа и отпада в мен.
21 Ето какво аз отговарям на сърцето си и поради това имам упование:
22 (O)по милост на Господа не изчезнахме ние, защото милосърдието Му не е пресекнало:
23 (P)то се обновява всяка сутрин; велика е Твоята вярност!
24 (Q)Господ е моя част, казва душата ми, и тъй, Нему ще се надявам.
25 (R)Благ е Господ към ония, които се Нему надяват, към душата, която Го търси.
26 Добре е ономува, който търпеливо очаква спасение от Господа.
27 (S)Добре е човеку, кога носи иго на младини.
28 (T)Седи самотно и мълчи, понеже Той го е наложил върху него.
29 Туря устата си в прах, мислейки: „може би, има още надежда“;
30 (U)подлага страната си ономува, който го бие, до пресита приема хули,
31 (V)понеже не навеки оставя Господ.
32 (W)Пратил ли е неволя, Той и ще помилува по великата Си благост.
33 Защото Той не по изволение на сърцето Си наказва и огорчава синовете човешки.
34 Но кога тъпчат с нозе всички затворници на земята,
35 кога неправедно съдят човека пред лицето на Всевишния,
36 кога притесняват човека в неговата работа: нима Господ не види?
37 Кой казва: „и това бива, що Господ не е заповядал да бъде“?
38 (X)Нали от устата на Всевишния произлиза злощастие и благополучие?
39 (Y)За какво би скърбял живеещият човек? Всеки да скърби за греховете си.
40 (Z)Нека изпитаме и изследваме своите пътища, и да се обърнем към Господа.
41 Нека възнесем сърце и ръце към Бога, Който е на небесата;
42 (AA)ние се отметнахме и упорствувахме; Ти не пощади;
43 Ти се облече с гняв и ни преследваше, умъртвяваше, не щадеше;
44 Ти закри Себе Си с облак, за да не достига нашата молитва;
45 (AB)смет и гнусота ни направи Ти сред народите.
46 Разтворили са против нас широки уста всички наши врагове.
47 (AC)Ужас и яма, опустошение и разорение – това е наш дял.
48 (AD)Потоци води лее окото ми за гибелта на дъщерите на моя народ.
49 Окото ми се излива и не престава, понеже няма облекчение,
50 (AE)докле Господ милостно ме погледне и види от небесата.
51 (AF)Окото ми прави да страда душата ми заради всички дъщери на моя град.
52 (AG)Всякак се силеха да ме уловят като птичка моите врагове, без всяка причина;
53 (AH)захвърлиха живота ми в яма и ме засипаха с камъни.
54 Водите се издигнаха до главата ми; аз казах: „загинах“.
55 (AI)Призовавах името Ти, Господи, от дълбоката яма.
56 Ти чу гласа ми; не закривай ухото Си от моята въздишка и от моя плач!
57 Ти се приближаваше, кога викнех към Тебе, и казваше: не бой се!
58 Ти защищаваше, Господи, делото на моята душа; изкупваше живота ми.
59 Ти виждаш, Господи, моето угнетение; отсъди делото ми!
60 Ти виждаш всичката им отмъстителност, всичките им кроежи против мене;
61 Ти чуваш, Господи, ругатните им, всичките им кроежи против мене,
62 речите на въставащите срещу мене и хитрините им против мене всеки ден.
63 Погледни, седнат ли, станат ли, аз съм песен за тях.
64 (AJ)Отплати им, Господи, според делата на ръцете им;
65 прати им помрачение на сърцето и Твоето проклятие върху им;
66 (AK)преследвай ги, Господи, с гняв, и изтреби ги от поднебесието!
Псалом Давидов.
34 (A)Застъпи се, Господи, в тъжбата с ония, които ме съдят, и обори борещите се с мене;
2 вземи щит и броня и дигни се мен на помощ;
3 извади меч и пресечи пътя на гонителите ми; кажи на душата ми: Аз съм твое спасение!
4 (B)В стид и срам да потънат, които търсят душата ми; да се върнат назад и покрият с безчестие, които ми мислят зло;
5 (C)да бъдат те като прах пред лицето на вятъра, и Ангел Господен да ги прогонва;
6 да бъде пътят им тъмен и плъзгав, и Ангел Господен да ги преследва,
7 (D)защото без вина скриха за мене мрежата си, без вина изкопаха яма за душата ми.
8 (E)Да дойде върху него неочаквана пагуба, и мрежата му, която е скрил за мене, да улови самия него; да падне в нея и да загине.
9 А моята душа ще се радва в Господа, ще се весели за спасението от Него.
10 (F)Всичките ми кости ще кажат: Господи, кой е подобен Тебе, Който избавяш слаб от силен, беден и сиромах от грабителя му?
11 (G)Дигнаха се против мене неправедни свидетели: каквото не зная, за това ме разпитват;
12 връщат ми зло за добро, причиняват сиротинство на душата ми.
13 През време на тяхната болест, аз се обличах във вретище, изнурявах душата си с пост, и молитвата ми се връщаше в пазухата ми.
14 Постъпвах тъй, като че това беше мой приятел, мой брат; ходех тъжен, с наведена глава, като че майка оплаквах.
15 (H)А когато се препъвах, те се радваха и събираха; събираха се хулителите против мене, без да зная защо, хулеха и не преставаха;
16 с лицемерни присмехулници скърцаха зъби против мене.
17 Господи, докога ще гледаш това? Отърви душата ми от техните злодейства, самотната ми душа – от тия лъвове.
18 (I)Ще Те прославя аз във великото събрание, сред многочислен народ ще Те възхваля,
19 (J)за да не тържествуват над мене ония, които враждуват неправедно против мене, и да си не смигват с очи ония, които ме мразят без вина;
20 защото не за мир говорят те, а против мирните на земята кроят лукави заговори;
21 (K)разтварят уста против мене; говорят: „добре! добре! окото ни видя“.
22 Ти видя, Господи, недей мълча; Господи, не се отдалечавай от мене!
23 (L)Подигни се, пробуди се за моя съд, за моята тъжба, Боже мой и Господи мой!
24 Съди ме по Твоята правда, Господи, Боже мой, та да не тържествуват те над мене;
25 да не казват в сърцето си: „добре! (добре!) тъкмо по душата ни!“ Да не казват: „погълнахме го“.
26 (M)В стид и срам да потънат всички, които се радват на моето нещастие; да се облекат в срам и позор, които се големеят над мене.
27 (N)Да се радват и да се веселят, които желаят моята правота, и да говорят непрестанно: да се възвеличи Господ, Който желае мир на Своя раб!
28 И езикът ми ще проповядва Твоята правда и Твоята хвала всеки ден.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.