M’Cheyne Bible Reading Plan
1 (A)Имаше един човек от Раматаим-Цофим, от Ефремова планина, името му беше Елкана, син на Иерохама, син на Илия, син на Тоху, син Цуфов, – ефратец;
2 (B)той имаше две жени: едната се казваше Ана, а другата – Фенана; Фенана имаше деца, Ана пък нямаше деца.
3 (C)И в определени дни тоя човек отиваше от града си да се покланя и принася жертва на Господа Саваота в Силом; там бяха (Илий и) двамата му сина Офни и Финеес, свещеници на Господа.
4 В деня, когато Елкана принасяше жертва, даваше части на жена си Фенана и на всичките ѝ синове и дъщери;
5 (D)на Ана пък даваше особена част (тъй като тя нямаше деца), понеже обичаше Ана (повече от Фенана), макар че Господ бе заключил утробата ѝ.
6 Съперницата ѝ я много огорчаваше, та я караше да роптае, задето Господ бе заключил утробата ѝ.
7 Тъй биваше всяка година, когато тя отиваше в дома Господен: онази я огорчаваше, а тази плачеше (и тъжеше) и не ядеше.
8 И рече ѝ Елкана, мъж ѝ: Ано! (Тя му отговори: ето ме. И рече ѝ:) защо плачеш и защо не ядеш, и от какво тъжи сърцето ти? Не струвам ли аз за тебе повече от десет сина?
9 (E)След като ядоха и пиха в Силом, Ана стана (и застана пред Господа). А свещеник Илий седеше тогава на седалището при входа в храма Господен.
10 Тя скърбеше в душата си и се молеше Господу и горко плачеше,
11 (F)и даде оброк, думайки: Господи (Всемощний Боже) Саваоте! Ако Ти по-гледнеш милостиво на скръбта на Твоята рабиня и си спомниш за мене, и не забравиш рабинята Си и дадеш на рабинята Си дете от мъжки пол, аз ще го дам на Господа (в дар) за през всички дни на живота му; (и вино и сикер няма да пие,) и бръснач няма да се допре до главата му.
12 Докато тя се молеше дълго пред Господа, Илий я гледаше в устата;
13 и понеже Ана говореше в сърцето си, а устата ѝ се само мърдаха, и гласът ѝ се не чуваше, то Илий я сметна за пияна.
14 И рече ѝ Илий: докога ще бъдеш пияна? Отрезней от виното си (и се махни от лицето Господне).
15 (G)Ана отговори и рече: не, госпюдарю мой; аз съм жена, която душевно скърби; вино и сикер не съм пила, а изливам душата си пред Господа;
16 не смятай рабинята си за лоша жена, защото от голямата си печал и от скръбта си говорих аз досега.
17 (H)Отговори Илий и рече: иди си смиром, и Бог Израилев ще изпълни молбата ти, за която Го моли.
18 (I)А тя отговори: дано рабинята ти намери милост в твоите очи. И тя тръгна по пътя си, и яде, и лицето ѝ не беше вече печално, както попреди.
19 (J)И сутринта те станаха, поклониха се пред Господа и се върнаха, та отидоха у дома си в Рама. И Елкана позна Ана, жена си, и Господ си спомни за нея.
20 (K)След няколко време Ана зачена, роди син и му даде име Самуил, понеже (казваше тя) от Господа (Бога Саваота) го измолих.
21 И отиде мъж ѝ Елкана и цялата му челяд (в Силом), за да принесе годишната жертва Господу и оброците си (и всички десятъци от земята си).
22 Но Ана не отиде (с него), като каза на мъжа си: когато младенецът бъде отбит от гърди и порасне, тогава ще го заведа, и той ще се яви пред Господа и ще остане там завинаги.
23 И рече ѝ Елкана, мъж ѝ: прави, що ти е угодно; остани, докато го откърмиш; само Господ да утвърди думата (която е излязла от устата ти). И остана жена му и кърми сина си, докле го откърми.
24 А когато го откърми, отиде с него в Силом, като взе три телета (и хлябове) и една ефа брашно и мех с вино, и дойде в дома Господен в Силом, и момчето с тях; а момчето беше още дете.
25 (L)(И доведоха го пред лицето на Господа; и баща му принесе жертва, каквато принасяше Господу в отредените дни. И доведоха момчето) и заклаха теле; и (майка му Ана) доведе момчето при Илия,
26 и рече: о, господарю мой! Да живее душата ти, господарю мой! Аз съм оная същата жена, която стоеше тук при тебе и се молеше Господу;
27 за това дете се молих, и Господ изпълни молбата ми, за която Му се молих;
28 и аз го предавам Господу за през всички дни на живота му – да служи на Господа. И тя се поклони там Господу.
1 (A)Павел, раб на Иисуса Христа, призван апостол, отреден за Божието благовестие,
2 (B)което Бог от по-напред бе обещал чрез пророците Си, в светите Писания,
3 (C)за Своя Син (роден по плът от Давидово семе
4 (D)и открил се за Син Божий чрез силата на чудесата, по духа на освещението, чрез възкресението от мъртвите) Иисуса Христа, Господа нашего,
5 (E)чрез Когото получихме благодат и апостолство, та в Негово име да покоряваме на вярата всички народи,
6 между които сте и вие, призваните от Иисуса Христа, –
7 (F)благодат и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа на всички вас, които сте в Рим възлюбени Божии, призвани светии.
8 Преди всичко благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа за всички вас, дето за вашата вяра се говори по цял свят;
9 (G)Бог, Комуто служа с духа си, като благовестявам за Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно си спомням за вас
10 и винаги се моля в молитвите си, дано с Божия воля ми се падне някога да дойда при вас;
11 (H)защото копнея да ви видя, за да ви предам някой духовен дар за ваше укрепване,
12 сиреч, като бъда между вас, да се утешим взаимно чрез общата вяра – ваша и моя.
13 Не искам, братя, да не знаете, че много пъти се канех да дойда при вас (но срещах пречки дори и досега), та да имам някой плод и между вас, както между другите народи.
14 (I)Аз имам дълг към елини и варвари, към мъдреци и невежи;
15 тъй че, колкото зависи от мене, готов съм да благовестя и вам, които сте в Рим.
16 (J)Не се срамувам от благовестието Христово, понеже то е сила Божия за спасение на всеки вярващ, първом на иудеин, сетне и на елин.
17 (K)Защото в него се открива правдата Божия от вяра във вяра, както е писано: „праведният чрез вяра ще бъде жив“.
18 Гневът Божий се открива от небето върху всяко нечестие и неправда на човеците, които държат истината в неправда;
19 тъй като онова, що може да се знае за Бога, тям е явно, понеже Бог им го откри.
20 (L)Защото онова, що е невидимо у Него, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане творенията; тъй че те са неизвиняеми.
21 (M)Понеже те, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се заблудиха в своите помисли, и неразумното им сърце се помрачи;
22 наричайки себе си мъдри, те обезумяха,
23 (N)и славата на нетленния Бог измениха в образ, подобен на тленен човек, на птици, на четвероноги и на влечуги, –
24 затова и Бог, според похотите на сърцата им, предаде ги на нечистотата, за да се безчестят телата им сами в себе си;
25 те замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен вовеки. Амин.
26 (O)Затова Бог ги предаде на срамотии страсти: жените им замениха естественото употребление с противоестествено;
27 също и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други, и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда.
28 (P)А понеже се не опитаха да имат Бога в разума си, то Бог ги предаде на извратен ум – да вършат онова, що не прилича,
29 бидейки изпълнени с всяка неправда, блудство, лукавство, користолюбие, злоба; пълни със завист, убийство, разпри, измама, злонравие;
30 бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родители,
31 безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви.
32 Те, ако и да знаят правдата Божия, именно, че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат.
39 (A)В деветата година на Седекия, иудейски цар, в десетия месец, дойде Навуходоносор, вавилонски цар, с цялата си войска до Иерусалим, и го обсадиха.
2 А в единайсетата година на Седекия в четвъртия месец, в деветия ден на месеца, градът биде превзет.
3 И влязоха в него князете на вавилонския цар, – Нергал-Шарецер, Самгар-Нево, Сарсехим, началник на скопците, Нергал-Шарецер, началник на магите, и всички други князе на вавилонския цар и се разположиха до средните порти.
4 Когато Седекия, иудейски цар, и всички военни люде ги видяха, – побягнаха, и през нощта излязоха из града през царската градина, през портите между двете стени, и тръгнаха по пътя към равнината.
5 (B)Но халдейската войска се спусна подире им; и достигнаха Седекия в иерихонските равнини; хванаха го и заведоха при вавилонския цар Навуходоносора в Ривла, в земята Емат, дето той произнесе съд над него.
6 (C)И вавилонският цар закла синовете на Седекия в Ривла пред очите му, и всички иудейски велможи закла вавилонският цар;
7 (D)а на Седекия извади очите и го обкова в окови, за да го отведе във Вавилон.
8 (E)Дома на царя и домовете на народа халдейци изгориха с огън и разрушиха иерусалимските стени.
9 А остатъка от народа, който остана в града, и отметниците, които минаха към него, и другия останал народ Навузардан, началник на телопазителите, пресели във Вавилон.
10 (F)А бедните от народа, които нямаха нищо, Навузардан, началник на телопазителите, остави в Иудейската земя и даде им още тогава лозя и ниви.
11 А за Иеремия Навуходоносор, вавилонски цар, даде такава заповед на Навузардана, началник на телопазителите:
12 „вземи го, имай грижи за него, и недей му прави нищо лошо, а постъпвай с него тъй, както той ти каже“.
13 И прати Навузардан, началник на телопазителите, и Навузазван, началник на скопците, и Нергал-Шарецер, началник на магите, и всички князе на вавилонския цар
14 (G)пратиха и взеха Иеремия от стражарницата и го повериха на Годолия, син на Ахикама, син на Сафана, да го отведе дома си. И той остана да живее между народа.
15 Когато Иеремия още беше затворен в тъмничния двор, биде към него слово Господне:
16 (H)иди, речи на Авдемелеха Етиопеца: тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ето, Аз ще изпълня думите Си за тоя град за зло, а не за добро нему, и те ще се сбъднат в оня ден пред твоите очи;
17 но тебе ще избавя в оня ден, казва Господ, и не ще бъдеш предаден в ръцете на людете, от които се боиш.
18 (I)Аз ще те избавя, и ти няма да паднеш от меч, и душата ти ще ти остане вместо плячка, защото се на Мене упова, каза Господ.
Началнику на хора. Псалом Давидов.
13 (A)Рече безумец в сърце си: „няма Бог“. Развратиха се човеците, извършиха гнусни дела; няма кой да прави добро.
2 (B)Господ от небесата с внимание погледна към синовете човешки, за да види, има ли кой да разбира, да търси Бога.
3 (C)Всички се отклониха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро, няма нито един.
4 Нима не ще се вразумят всички, които вършат беззаконие, които тъй изпояждат народа ми, както ядат хляб, и които не призовават Господа?
5 Там ще се уплашат те от страх, (дето няма страх,) защото Бог е в рода на праведните.
6 (D)Вие се подиграхте с мисълта на сиромаха, че Господ е негова надежда.
7 (E)„Кой ще даде от Сион спасение Израилю!“ Кога Господ върне пленените от Своя народ, тогава ще се зарадва Иаков, и ще се развесели Израил.
Псалом Давидов.
14 (F)Господи, кой може да пребъдва в Твоето жилище? кой може да обитава на Твоята света планина?
2 (G)Оня, който ходи непорочно, върши правда и в сърце си говори истина;
3 (H)който не клевети с езика си, не прави зло на приятеля си и не понася хули за ближния си;
4 (I)оня, в чиито очи е презрян отхвърленият, но който слави ония, които се боят от Господа; който се кълне, макар и на зъл човек, и не изменява;
5 (J)който не дава парите си с лихва и не приема дарове против невинния. Който постъпва тъй, няма да се поклати навеки.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.