Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

M’Cheyne Bible Reading Plan

The classic M'Cheyne plan--read the Old Testament, New Testament, and Psalms or Gospels every day.
Duration: 365 days
Библия, синодално издание (BOB)
Version
Първa Царства 1

(A)Имаше един човек от Раматаим-Цофим, от Ефремова планина, името му беше Елкана, син на Иерохама, син на Илия, син на Тоху, син Цуфов, – ефратец;

(B)той имаше две жени: едната се казваше Ана, а другата – Фенана; Фенана имаше деца, Ана пък нямаше деца.

(C)И в определени дни тоя човек отиваше от града си да се покланя и принася жертва на Господа Саваота в Силом; там бяха (Илий и) двамата му сина Офни и Финеес, свещеници на Господа.

В деня, когато Елкана принасяше жертва, даваше части на жена си Фенана и на всичките ѝ синове и дъщери;

(D)на Ана пък даваше особена част (тъй като тя нямаше деца), понеже обичаше Ана (повече от Фенана), макар че Господ бе заключил утробата ѝ.

Съперницата ѝ я много огорчаваше, та я караше да роптае, задето Господ бе заключил утробата ѝ.

Тъй биваше всяка година, когато тя отиваше в дома Господен: онази я огорчаваше, а тази плачеше (и тъжеше) и не ядеше.

И рече ѝ Елкана, мъж ѝ: Ано! (Тя му отговори: ето ме. И рече ѝ:) защо плачеш и защо не ядеш, и от какво тъжи сърцето ти? Не струвам ли аз за тебе повече от десет сина?

(E)След като ядоха и пиха в Силом, Ана стана (и застана пред Господа). А свещеник Илий седеше тогава на седалището при входа в храма Господен.

10 Тя скърбеше в душата си и се молеше Господу и горко плачеше,

11 (F)и даде оброк, думайки: Господи (Всемощний Боже) Саваоте! Ако Ти по-гледнеш милостиво на скръбта на Твоята рабиня и си спомниш за мене, и не забравиш рабинята Си и дадеш на рабинята Си дете от мъжки пол, аз ще го дам на Господа (в дар) за през всички дни на живота му; (и вино и сикер няма да пие,) и бръснач няма да се допре до главата му.

12 Докато тя се молеше дълго пред Господа, Илий я гледаше в устата;

13 и понеже Ана говореше в сърцето си, а устата ѝ се само мърдаха, и гласът ѝ се не чуваше, то Илий я сметна за пияна.

14 И рече ѝ Илий: докога ще бъдеш пияна? Отрезней от виното си (и се махни от лицето Господне).

15 (G)Ана отговори и рече: не, госпюдарю мой; аз съм жена, която душевно скърби; вино и сикер не съм пила, а изливам душата си пред Господа;

16 не смятай рабинята си за лоша жена, защото от голямата си печал и от скръбта си говорих аз досега.

17 (H)Отговори Илий и рече: иди си смиром, и Бог Израилев ще изпълни молбата ти, за която Го моли.

18 (I)А тя отговори: дано рабинята ти намери милост в твоите очи. И тя тръгна по пътя си, и яде, и лицето ѝ не беше вече печално, както попреди.

19 (J)И сутринта те станаха, поклониха се пред Господа и се върнаха, та отидоха у дома си в Рама. И Елкана позна Ана, жена си, и Господ си спомни за нея.

20 (K)След няколко време Ана зачена, роди син и му даде име Самуил, понеже (казваше тя) от Господа (Бога Саваота) го измолих.

21 И отиде мъж ѝ Елкана и цялата му челяд (в Силом), за да принесе годишната жертва Господу и оброците си (и всички десятъци от земята си).

22 Но Ана не отиде (с него), като каза на мъжа си: когато младенецът бъде отбит от гърди и порасне, тогава ще го заведа, и той ще се яви пред Господа и ще остане там завинаги.

23 И рече ѝ Елкана, мъж ѝ: прави, що ти е угодно; остани, докато го откърмиш; само Господ да утвърди думата (която е излязла от устата ти). И остана жена му и кърми сина си, докле го откърми.

24 А когато го откърми, отиде с него в Силом, като взе три телета (и хлябове) и една ефа брашно и мех с вино, и дойде в дома Господен в Силом, и момчето с тях; а момчето беше още дете.

25 (L)(И доведоха го пред лицето на Господа; и баща му принесе жертва, каквато принасяше Господу в отредените дни. И доведоха момчето) и заклаха теле; и (майка му Ана) доведе момчето при Илия,

26 и рече: о, господарю мой! Да живее душата ти, господарю мой! Аз съм оная същата жена, която стоеше тук при тебе и се молеше Господу;

27 за това дете се молих, и Господ изпълни молбата ми, за която Му се молих;

28 и аз го предавам Господу за през всички дни на живота му – да служи на Господа. И тя се поклони там Господу.

Римляни 1

(A)Павел, раб на Иисуса Христа, призван апостол, отреден за Божието благовестие,

(B)което Бог от по-напред бе обещал чрез пророците Си, в светите Писания,

(C)за Своя Син (роден по плът от Давидово семе

(D)и открил се за Син Божий чрез силата на чудесата, по духа на освещението, чрез възкресението от мъртвите) Иисуса Христа, Господа нашего,

(E)чрез Когото получихме благодат и апостолство, та в Негово име да покоряваме на вярата всички народи,

между които сте и вие, призваните от Иисуса Христа, –

(F)благодат и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа на всички вас, които сте в Рим възлюбени Божии, призвани светии.

Преди всичко благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа за всички вас, дето за вашата вяра се говори по цял свят;

(G)Бог, Комуто служа с духа си, като благовестявам за Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно си спомням за вас

10 и винаги се моля в молитвите си, дано с Божия воля ми се падне някога да дойда при вас;

11 (H)защото копнея да ви видя, за да ви предам някой духовен дар за ваше укрепване,

12 сиреч, като бъда между вас, да се утешим взаимно чрез общата вяра – ваша и моя.

13 Не искам, братя, да не знаете, че много пъти се канех да дойда при вас (но срещах пречки дори и досега), та да имам някой плод и между вас, както между другите народи.

14 (I)Аз имам дълг към елини и варвари, към мъдреци и невежи;

15 тъй че, колкото зависи от мене, готов съм да благовестя и вам, които сте в Рим.

16 (J)Не се срамувам от благовестието Христово, понеже то е сила Божия за спасение на всеки вярващ, първом на иудеин, сетне и на елин.

17 (K)Защото в него се открива правдата Божия от вяра във вяра, както е писано: „праведният чрез вяра ще бъде жив“.

18 Гневът Божий се открива от небето върху всяко нечестие и неправда на човеците, които държат истината в неправда;

19 тъй като онова, що може да се знае за Бога, тям е явно, понеже Бог им го откри.

20 (L)Защото онова, що е невидимо у Него, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане творенията; тъй че те са неизвиняеми.

21 (M)Понеже те, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се заблудиха в своите помисли, и неразумното им сърце се помрачи;

22 наричайки себе си мъдри, те обезумяха,

23 (N)и славата на нетленния Бог измениха в образ, подобен на тленен човек, на птици, на четвероноги и на влечуги, –

24 затова и Бог, според похотите на сърцата им, предаде ги на нечистотата, за да се безчестят телата им сами в себе си;

25 те замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен вовеки. Амин.

26 (O)Затова Бог ги предаде на срамотии страсти: жените им замениха естественото употребление с противоестествено;

27 също и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други, и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда.

28 (P)А понеже се не опитаха да имат Бога в разума си, то Бог ги предаде на извратен ум – да вършат онова, що не прилича,

29 бидейки изпълнени с всяка неправда, блудство, лукавство, користолюбие, злоба; пълни със завист, убийство, разпри, измама, злонравие;

30 бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло, непослушни към родители,

31 безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви.

32 Те, ако и да знаят правдата Божия, именно, че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат.

Иеремия 39

39 (A)В деветата година на Седекия, иудейски цар, в десетия месец, дойде Навуходоносор, вавилонски цар, с цялата си войска до Иерусалим, и го обсадиха.

А в единайсетата година на Седекия в четвъртия месец, в деветия ден на месеца, градът биде превзет.

И влязоха в него князете на вавилонския цар, – Нергал-Шарецер, Самгар-Нево, Сарсехим, началник на скопците, Нергал-Шарецер, началник на магите, и всички други князе на вавилонския цар и се разположиха до средните порти.

Когато Седекия, иудейски цар, и всички военни люде ги видяха, – побягнаха, и през нощта излязоха из града през царската градина, през портите между двете стени, и тръгнаха по пътя към равнината.

(B)Но халдейската войска се спусна подире им; и достигнаха Седекия в иерихонските равнини; хванаха го и заведоха при вавилонския цар Навуходоносора в Ривла, в земята Емат, дето той произнесе съд над него.

(C)И вавилонският цар закла синовете на Седекия в Ривла пред очите му, и всички иудейски велможи закла вавилонският цар;

(D)а на Седекия извади очите и го обкова в окови, за да го отведе във Вавилон.

(E)Дома на царя и домовете на народа халдейци изгориха с огън и разрушиха иерусалимските стени.

А остатъка от народа, който остана в града, и отметниците, които минаха към него, и другия останал народ Навузардан, началник на телопазителите, пресели във Вавилон.

10 (F)А бедните от народа, които нямаха нищо, Навузардан, началник на телопазителите, остави в Иудейската земя и даде им още тогава лозя и ниви.

11 А за Иеремия Навуходоносор, вавилонски цар, даде такава заповед на Навузардана, началник на телопазителите:

12 „вземи го, имай грижи за него, и недей му прави нищо лошо, а постъпвай с него тъй, както той ти каже“.

13 И прати Навузардан, началник на телопазителите, и Навузазван, началник на скопците, и Нергал-Шарецер, началник на магите, и всички князе на вавилонския цар

14 (G)пратиха и взеха Иеремия от стражарницата и го повериха на Годолия, син на Ахикама, син на Сафана, да го отведе дома си. И той остана да живее между народа.

15 Когато Иеремия още беше затворен в тъмничния двор, биде към него слово Господне:

16 (H)иди, речи на Авдемелеха Етиопеца: тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ето, Аз ще изпълня думите Си за тоя град за зло, а не за добро нему, и те ще се сбъднат в оня ден пред твоите очи;

17 но тебе ще избавя в оня ден, казва Господ, и не ще бъдеш предаден в ръцете на людете, от които се боиш.

18 (I)Аз ще те избавя, и ти няма да паднеш от меч, и душата ти ще ти остане вместо плячка, защото се на Мене упова, каза Господ.

Псалтир 13-14

Началнику на хора. Псалом Давидов.

13 (A)Рече безумец в сърце си: „няма Бог“. Развратиха се човеците, извършиха гнусни дела; няма кой да прави добро.

(B)Господ от небесата с внимание погледна към синовете човешки, за да види, има ли кой да разбира, да търси Бога.

(C)Всички се отклониха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро, няма нито един.

Нима не ще се вразумят всички, които вършат беззаконие, които тъй изпояждат народа ми, както ядат хляб, и които не призовават Господа?

Там ще се уплашат те от страх, (дето няма страх,) защото Бог е в рода на праведните.

(D)Вие се подиграхте с мисълта на сиромаха, че Господ е негова надежда.

(E)„Кой ще даде от Сион спасение Израилю!“ Кога Господ върне пленените от Своя народ, тогава ще се зарадва Иаков, и ще се развесели Израил.

Псалом Давидов.

14 (F)Господи, кой може да пребъдва в Твоето жилище? кой може да обитава на Твоята света планина?

(G)Оня, който ходи непорочно, върши правда и в сърце си говори истина;

(H)който не клевети с езика си, не прави зло на приятеля си и не понася хули за ближния си;

(I)оня, в чиито очи е презрян отхвърленият, но който слави ония, които се боят от Господа; който се кълне, макар и на зъл човек, и не изменява;

(J)който не дава парите си с лихва и не приема дарове против невинния. Който постъпва тъй, няма да се поклати навеки.

Библия, синодално издание (BOB)

Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.