M’Cheyne Bible Reading Plan
Пътуване от Египет до Йордан. Станове в пустинята
33 Ето преходите на израилтяните по време на пътуването им, след като излязоха от египетската страна, наредени по опълчения под водачеството на Мойсей и Аарон. 2 По заповед на Господа Мойсей описа тяхното пътуване според преходите им; и ето преходите им при тяхното пътуване: 3 (A)от Раамес потеглиха на петнадесетия ден от първия месец – на сутринта след Пасха израилтяните тръгнаха под закрилата на Господа, пред очите на цял Египет. 4 В това време египтяните погребваха всички първородни, които Господ порази сред тях; така Господ предаде на съд техните божества.
5 (B)След като тръгнаха от Раамес, израилтяните се разположиха на стан в Сокхот. 6 (C)От Сокхот тръгнаха и се разположиха на стан в Етам, който е на края на пустинята. 7 (D)Като тръгнаха от Етам, те се отбиха настрани към Пи-Хахирот, който се намира срещу Ваал-Цефон, и се разположиха на стан пред Мигдол. 8 (E)А когато тръгнаха от Пи-Хахирот, преминаха през морето в пустината; след това пътуваха три дни през пустинята Етам и се разположиха на стан в Мера. 9 (F)И като тръгнаха от Мера, дойдоха в Елим; а в Елим имаше дванадесет водни извора и седемдесет палмови дървета; там те се разположиха на стан.
10 Като тръгнаха от Елим, разположиха се на стан при Червено море. 11 (G)Като тръгнаха от Червено море, разположиха се на стан в пустинята Син. 12 Като тръгнаха от пустинята Син, разположиха се на стан в Дофка. 13 Като тръгнаха от Дофка, разположиха се на стан в Алуш. 14 (H)Като тръгнаха от Алуш, разположиха се на стан в Рефидим; а там нямаше къде народът да пие вода.
15 (I)Като тръгнаха от Рефидим, разположиха се на стан в Синайската пустиня. 16 (J)Като тръгнаха от Синайската пустиня, разположиха се на стан в Киброт-Хатаава. 17 Като тръгнаха от Киброт-Хатаава, разположиха се на стан в Асирот. 18 Като тръгнаха от Асирот, разположиха се на стан в Ритма. 19 Като тръгнаха от Ритма, разположиха се на стан в Римнон-Фарец. 20 Като тръгнаха от Римнон-Фарец, разположиха се на стан в Ливна. 21 Като тръгнаха от Ливна, разположиха се на стан в Риса. 22 Като тръгнаха от Риса, разположиха се на стан в Кехелата. 23 Като тръгнаха от Кехелата, разположиха се на стан на хълма Шафер. 24 Като тръгнаха от хълма Шафер, разположиха се на стан в Харада. 25 Като тръгнаха от Харада, разположиха се на стан в Макелот. 26 Като тръгнаха от Макелот, разположиха се на стан в Тахат. 27 Като тръгнаха от Тахат, разположиха се на стан в Тарах. 28 Като тръгнаха от Тарах, разположиха се на стан в Митка. 29 Като тръгнаха от Митка, разположиха се на стан в Хашмона. 30 Като тръгнаха от Хашмона, разположиха се на стан в Мосерот. 31 Като тръгнаха от Мосерот, разположиха се на стан в Бене-Яакан. 32 (K)Като тръгнаха от Бене-Яакан, разположиха се на стан в Хор-Ашдгад. 33 Като тръгнаха от Хор-Ашдгад, разположиха се на стан в Йотвата. 34 Като тръгнаха от Йотвата, разположиха се на стан в Аврон. 35 Като тръгнаха от Аврон, разположиха се на стан в Ецион-Гавер. 36 Като тръгнаха от Ецион-Гавер, разположиха се на стан в пустинята Син, в Кадес. 37 Като тръгнаха от Кадес, разположиха се на стан в планината Ор, до пределите на едомската страна.
38 (L)Тогава по заповед на Господа свещеникът Аарон се изкачи на планината Ор и умря там на четиридесетата година след излизането на израилтяните от Египет – в първия ден на петия месец. 39 Аарон беше на сто двадесет и три години, когато умря на планината Ор.
40 (M)Тогава ханаанският цар Арад, който живееше в южната част на ханаанската страна, чу за идването на израилтяните.
41 А те, като тръгнаха от планината Ор, се разположиха на стан в Салмон. 42 Като тръгнаха от Салмон, разположиха се на стан в Пунон. 43 Като тръгнаха от Пунон, разположиха се на стан в Овот. 44 (N)Като тръгнаха от Овот, разположиха се на стан в Иим-Аварим, до моавските предели. 45 Като тръгнаха от Иим, разположиха се на стан в Дивон-Гад. 46 Като тръгнаха от Дивон-Гад, разположиха се на стан в Алмон-Дивлатаим. 47 Като тръгнаха от Алмон-Дивлатаим, разположиха се на стан в Аваримската планина, източно от Нево. 48 (O)Като тръгнаха от Аваримската планина, разположиха се на стан в Моавската равнина при Йордан, срещу Йерихон. 49 Станът им в Моавската равнина при Йордан се простираше от Бет-Йешемот до Аве-Ситим.
50 Там, в Моавската равнина при Йордан, срещу Йерихон, Господ рече на Мойсей: 51 (P)„Кажи на израилтяните: ‘Когато преминете отвъд Йордан в ханаанската страна, 52 прогонете всички жители на тази страна, унищожете всичките им идоли от камък и от бронз, съборете всичките им жертвеници. 53 Завладейте страната и се заселете в нея, защото Аз ви давам тази страна, за да я притежавате. 54 (Q)И поделете страната за наследство по жребий между вашите племена: на по-многобройните дайте по-голямо наследство, а на по-малобройните – по-малко наследство. Където се падне по жребий, там да бъде и делът от наследството. Поделете наследството според племената на бащите си. 55 Но ако не прогоните жителите на страната, тогава онези от тях, които оставите, ще бъдат тръни в очите ви и бодли в ребрата ви и ще ви измъчват в страната, в която живеете. 56 И тогава, каквото мислех да го сторя на тях, ще го сторя на вас’.“
Вината на Израил и милостта на Бога
Народе мой, слушай Закона ми;
чуй думите, които изрекох.
2 (C)Ще отворя устата си и чрез притчи
ще разкрия тайните на миналите времена,
3 (D)(E)това, което чухме и узнахме
и каквото ни разказаха нашите бащи.
4 (F)Няма да скрием от децата си,
а ще разказваме пред следващото поколение за славата на Господа
и за Неговата сила, за чудесата, които Той извърши.
5 (G)Той даде наредби на Яков
и установи закон в Израил,
като заповяда на предците ни
да разказват на потомците си,
6 (H)за да знае следващото поколение,
потомците, които ще бъдат родени,
та да разказват те на децата си.
7 Да се доверяват на Бога
и да не забравят делата Му,
а да пазят заповедите Му.
8 (I)И да не бъдат като предците си,
род непокорен и непослушен,
поколение, което не утвърди сърцето си
и чийто дух не беше верен на Бога.
9 Синовете на Ефрем, въоръжени и стрелящи с лъкове,
отстъпиха в деня на битката.
10 Не опазиха завета на Бога
и отказаха да изпълняват Неговите наредби;
11 забравиха делата Му
и чудесата, които им бе показал.
12 Пред очите на предците им извърши чудеса
в египетската земя, в полето Цоан.
13 (J)Раздели морето и ги преведе през него,
а водите направи като стена.
14 (K)Денем ги води чрез облак,
а цяла нощ – с огнена светлина.
15 (L)Разсече скала в пустинята
и ги напои изобилно с вода.
16 И направи така, че да потекат потоци от скалата,
водите да потекат като реки.
17 (M)Но те продължиха да съгрешават спрямо Него;
в пустинята се противиха на Всевишния.
18 (N)Подлагаха на изпитание Бога в сърцето си,
като искаха храна да задоволят лакомията си.
19 И говореха против Бога, казвайки:
„Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 Ето Той удари скалата и потекоха води, рукнаха потоци.
Може ли Той да даде хляб и да приготви месо за Своя народ?“
21 (O)Господ чу и се разгневи;
разпали огън против Яков
и изсипа гняв над Израил,
22 защото не повярваха в Бога
и не се надяваха на спасение от Него.
23 (P)Той заповяда на облаците
и отвори вратите на небето,
24 (Q)за да излее манна за храна
и да им даде небесен хляб.
25 (R)Всеки ядеше ангелски хляб.
Изпрати им и храна до насита.
26 Изгони източния вятър на небето
и със силата Си доведе на неговото място южния.
27 И върху тях се изсипаха месо, изобилно като прах,
и птици като морски пясък,
28 които падаха сред стана им,
около техните шатри.
29 (S)И те ядоха и се наситиха,
тъй като им даде това, което те желаеха.
30 А докато не бяха се отказали от лакомията си
и храната им беше още в устата,
31 (T)гневът Божий се изсипа върху тях и изби силните сред тях,
повали младите мъже на Израил.
32 Въпреки всичко това те продължаваха да съгрешават
и не вярваха на Неговите чудеса.
33 Затова Той направи дните им да минават напразно,
а годините им – в смут.
34 (U)Когато ги избиваха, тогава Го търсеха; отвръщаха се от делата си
и ревностно търсеха Бога.
35 И си спомниха, че Бог е тяхната закрила,
че Всевишният е техен изкупител.
36 Лицемереха пред Него с устата си;
изричаха лъжи,
37 (V)защото сърцата им не бяха с Него
и не бяха верни на завета Му.
Възтържествуване на Божието царство
25 (A)Господи, Ти си Бог мой! Ще Те възвелича и Твоето име ще възхваля, защото си извършил чудеса и Твоите наредби от древност са верни и истински. 2 Ти превърна града в купчина камъни, твърдата крепост – в развалини, а палатите на чужденците не са вече част от града и никога няма да бъдат възстановени. 3 Затова ще Те прославя силен народ и ще се страхуват от Тебе градовете на насилниците. 4 (B)Ти беше закрила за бедните и упование за сиромасите в бедствие, защита от буря и сянка при зной. Гневното дихание на насилниците е като леденостудена буря, като жега в безводна земя. 5 Ти укротяваш буйството на враговете. Тъй както небесната сянка заглушава жегата, така ще утихне веселбата на угнетителя.
6 И Господ Вседържител ще приготви на този връх угощение от тлъсти гозби и напитки, месни храни и бистри вина. 7 И на тази планина Той ще отметне покривалото, което е над всички народи, завивката, която е над всички племена. 8 (C)Вечно съществуващият Господ Бог ще погълне смъртта завинаги и ще изтрие сълзите от всяко лице. Ще заличи срама от Своя народ по цялата земя, защото така казва Господ.
9 (D)И ще бъде казано в онзи ден: „Ето този е нашият Бог! На Него се надяваме и Той ще ни спаси. Това е Господ, на Когото се уповаваме. Нека ликуваме и да се радваме на помощта Му, 10 (E)защото ръката на Господа ще почива върху тази планина. А Моав ще бъде стъпкан на мястото си като слама на бунище. 11 И макар той да простира ръце като плувец, когато плува, то Господ ще пречупи гордостта му и лукавите му намерения. 12 Твоите високи и защитни стени Той ще събори, ще ги разруши и ще ги превърне в прах.“
Да живеем като Божии деца
3 (A)Вижте с каква любов ни е дарил Отец – да се наречем и да бъдем[a] Божии деца. Затова светът не ни познава, защото Него не позна. 2 Възлюбени, сега сме Божии деца и още не е станало явно какво ще бъдем, но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни на Него, защото действително ще Го видим.
Първа предпоставка: скъсване с греха
3 И всеки, който има тази надежда в Христос, очиства себе си, както Той е чист.
4 Всеки, който върши грях, върши и беззаконие, защото грехът е беззаконие. 5 (B)А знаете, че Той се яви, за да понесе греховете ни, а у Него няма грях. 6 Никой, който пребъдва в Него, не съгрешава. Всеки, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал.
7 Дечица, нека никой не ви заблуждава! Който върши правда, праведен е, както и Той е праведен. 8 (C)Който върши грях, принадлежи на дявола, защото дяволът съгрешава открай време. Затова Божият Син се яви, за да разруши делата на дявола. 9 Никой, който е роден от Бога, не извършва грях, защото семето Му пребъдва у него и не може да греши, понеже е роден от Бога. 10 Божиите деца и дяволските деца се разпознават по това: всеки, който не върши правда, не е от Бога, а също този, който не обича брат си.
Втора предпоставка: спазване на заповедите, най-вече за любовта
11 (D)Защото това е вестта, която чухте от самото начало – да се обичаме взаимно, 12 (E)да не бъдем като Каин, който принадлежеше на лукавия и уби брат си. А защо го уби? Понеже неговите дела бяха зли, а тези на брат му – праведни.
13 (F)Не се чудете, братя мои, ако светът ви мрази. 14 (G)И ние знаем, че преминахме от смъртта в живота, защото обичаме братята. Който не обича брат си, пребъдва в смъртта. 15 (H)Всеки, който мрази брат си, е човекоубиец, а знаете, че никой човекоубиец не пребъдва във вечния живот. 16 (I)По това познахме любовта – че Христос отдаде живота Си за нас. И ние сме длъжни да отдаваме живота си за братята. 17 (J)А който има благата на света и вижда брат си в нужда, но затвори сърцето си за него, как ще пребъдва у него любовта към Бога? 18 (K)Дечица, да не обичаме на думи или на приказки, а с дела и истина!
19 И по това познаваме, че принадлежим на истината, и пред Него ще укрепим сърцата си. 20 И ако нашите сърца ни осъждат, то Бог е по-голям от сърцата ни и знае всичко. 21 Възлюбени, ако нашите сърца не ни осъждат, тогава имаме смелост пред Бога, 22 (L)получаваме от Него това, което молим, защото спазваме Неговите заповеди и вършим, което Той одобрява.
23 (M)А Неговата заповед е да вярваме в Неговия Син Иисус Христос и да се обичаме един друг, както ни е заповядал. 24 (N)И който спазва заповедите Му, пребъдва в Бога и Бог – в Него. И чрез Духа, Който ни е дал, познаваме, че Той пребъдва в нас.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.