M’Cheyne Bible Reading Plan
29 (A)Ето що трябва да извършиш над тях, за да ги посветиш за Мои свещеници: вземи един телец от воловете и два овена без недостатък,
2 и безквасни хлябове, и безквасни пити, замесени с елей, и безквасни питки, намазани с елей: от пшенично брашно да ги направиш;
3 и тури ги в една кошница и ги донеси в кошницата, заедно с телеца и двата овена.
4 (B)Аарона пък и синовете му доведи при входа на скинията на събранието и ги умий с вода.
5 И вземи (свещените) одежди, и облечи Аарона с хитона и с горната риза, с ефода и с нагръдника, и препаши го с пояса връз ефода;
6 на главата му тури кидар, а на кидара прикрепи венеца на светинята;
7 и вземи помазен елей, и излей на главата му и го помажи.
8 Доведи и синовете му и облечи ги с хитони;
9 (C)препаши ги с пояс, Аарона и синовете му, и тури им превръзки, та свещенството да им принадлежи според наредбата довеки; и напълни ръцете на Аарона и синовете му.
10 (D)След това докарай телеца пред скинията на събранието, и Аарон и синовете му да възложат ръцете си върху главата на телеца (пред Господа при вратата на скинията на събранието);
11 и заколи телеца пред Господа при входа на скинията на събранието;
12 вземи кръв от телеца и тури с пръста си на роговете на жертвеника, а всичка (останала) кръв излей в основите на жертвеника;
13 (E)вземи всичката тлъстина, която покрива вътрешностите, и булото от дроба, и двата бъбрека и тлъстината им, и тури на жертвеника да изгорят с пушек;
14 (F)а месото от телеца, кожата му и нечистотиите му изгори на огън извън стана: това е жертва за грях.
15 (G)След това вземи единия овен, и Аарон и синовете му да възложат ръцете си върху главата на овена;
16 (H)заколи овена, вземи му кръвта и поръси жертвеника от всички страни;
17 разсечи овена на части, измий (във вода) вътрешностите му и пищелите му, и тури ги върху разсечените му части и върху главата му;
18 и изгори целия овен върху жертвеника: това е всесъжение Господу, благоухание приятно, жертва Господу.
19 (I)Вземи и другия овен, и Аарон и синовете му да възложат ръцете си върху главата на овена;
20 заколи овена, вземи от кръвта му и тури върху крайчеца на дясното Аароново ухо и върху крайчеца на дясното ухо на синовете му, и върху палеца на дясната им ръка, и върху палеца на дясната им нога; и поръси с кръвта жертвеника от всички страни;
21 (J)вземи от кръвта, която е на жертвеника, и от помазния елей, и поръси Аарона и одеждите му, и синовете му и одеждите на синовете му с него, – и ще бъдат осветени, той и одеждите му, и синовете му и одеждите им с тях.
22 (K)След това вземи от овена тлъстината и опашката, и тлъстината, която покрива вътрешностите, и булото от дроба и двата бъбрека и тлъстината по тях, дясната плешка (защото това е овен за връчване свещенство),
23 и един кръгъл хляб, една елейна питка и една безквасна пита от кошницата, която е пред Господа;
24 (L)и сложи всичко връз ръцете на Аарона и връз ръцете на синовете му, и принеси това, с полюшване пред Господа;
25 и вземи ги от ръцете им и изгори върху жертвеника с всесъжението, за благоухание пред Господа: това е жертва Господу.
26 (M)И вземи гърдите от овена на връчването, който е за Аарона, и донеси ги, с полюшване пред Господа, – и това ще бъде твой дял;
27 и освети гърдите от приноса, които бяха полюлени, и плешката на възношението, която бе възнасяна, от овена на връчването, който е за Аарона и за синовете му,
28 (N)и това да бъде за Аарона и за синовете му вечен дял от Израилевите синове, понеже това е възношение; това възношение трябва да бъде от Израилевите синове при мирните жертви (на Израилевите синове); тяхното възношение трябва да бъде за Господа.
29 А свещените одежди, които са за Аарона, да преминат след него на синовете му, за да бъдат помазвани в тях и да им се връчва свещенство;
30 седем дена да се облича с тях (великият) свещеник от синовете му, който го заместя и който влиза в скинията на събранието, за да служи в светилището.
31 А овена на връчването вземи и месото му свари на свето място;
32 (O)и нека Аарон и синовете му изяждат месото на тоя овен и хляба от кошницата при вратата на скинията на събранието,
33 понеже чрез това е извършено очистване, за да им бъде връчено свещенство и за да бъдат посветени; външен не бива да яде това, защото е светиня;
34 ако от месото на връчването и от хляба остане до сутринта, изгори тоя остатък на огъня; не трябва да се яде това, понеже е светиня.
35 И постъпи с Аарона и със синовете му във всичко тъй, както ти заповядах; седем дена наред пълни ръцете им.
36 И телец за грях принасяй всеки ден за очистване, извършвай и жертва за грях върху жертвеника, за очистване самия жертвеник, и помажи го, за да бъде осветен;
37 седем дена очиствай жертвеника, и освети го, и жертвеникът ще бъде велика светиня: всичко, що се допре до жертвеника, ще се освети.
38 (P)Ето какво ще принасяш върху жертвеника: две шилета (без недостатък) всеки ден, постоянно (за всякогашна жертва);
39 (Q)едното шиле принасяй сутрин, а другото шиле принасяй вечер,
40 и една десета ефа пшенично брашно, смесено с четвърт хин изстискан елей, а за възлияние – четвърт хин вино, за едното шиле;
41 другото шиле принасяй вечер: с брашнян принос, както утринния, и с такова също възлияние го принасяй за приятно благоухание, за жертва Господу.
42 Това да бъде постоянно всесъжение в родовете ви при вратата на скинията на събранието пред Господа, дето ще ви се явявам, за да говоря с тебе;
43 (R)там ще се явявам на Израилевите синове, и това място ще се освети с Моята слава.
44 И ще осветя скинията на събранието и жертвеника; ще осветя Аарона и синовете му, за да Ми свещенодействуват;
45 (S)ще обитавам между Израилевите синове и ще им бъда Бог,
46 и ще познаят, че Аз съм Господ, техен Бог, Който ги изведох от Египетската земя, за да обитавам сред тях. Аз съм Господ, техен Бог.
8 А Иисус отиде на Елеонската планина.
2 И на заранта пак дойде в храма, и всичкият народ дохождаше при Него. А Той седна и ги поучаваше.
3 Тогава книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха насред,
4 рекоха Му: Учителю, тая жена биде хваната в самото прелюбодейство;
5 (A)а Моисей ни е заповядал в Закона такива с камъни да убиваме; Ти, прочее, какво казваш?
6 Казваха това, за да Го изкушават, та да имат с какво да Го обвиняват. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да обръща на тях внимание.
7 А като настояваха да Го запитват, Той се поизправи и им рече: който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея.
8 И пак се наведе надолу и пишеше по земята.
9 А те, като чуха това, и понеже съвестта ги бореше, взеха да се разотиват един след друг, начевайки от по-старите, та до последните; и остана Иисус сам и жената, която стоеше насред.
10 Като се поизправи и не видя никого, освен жената, Иисус ѝ рече: жено, де са твоите обвинители? Никой ли те не осъди?
11 Тя отговори: никой, Господи! Иисус ѝ рече: и Аз те не осъждам. Иди си и недей вече греши.
12 (B)Пак им говори Иисус и рече: Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота.
13 Тогава фарисеите Му казаха: Ти Сам за Себе Си свидетелствуваш: Твоето свидетелство не е истинско.
14 Иисус им отговори и рече: макар Аз Сам да свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми е истинско, защото зная, откъде съм дошъл, и накъде отивам; а вие не знаете, откъде съм дошъл и накъде отивам.
15 Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.
16 Но и ако съдя, съдът Ми е истински, защото Сам не съм, но Аз и Отец, Който Ме е пратил.
17 (C)А в Закона ви е писано, че свидетелството на двама човеци е истинско.
18 (D)Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си, и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене.
19 Тогава Му рекоха: де е Твоят Отец? Иисус отговори: вие не знаете нито Мене, нито Отца Ми; ако знаехте Мене, щяхте да знаете и Отца Ми.
20 Тия думи Иисус изказа при съкровищницата, когато поучаваше в храма; и никой Го не улови, защото часът Му още не бе дошъл.
21 (E)И пак им рече Иисус: Аз отивам, и ще Ме търсите, и в греха си ще умрете. Където Аз отивам, вие не можете да дойдете.
22 Тогава иудеите казваха: да не би да се самоубие, та дума: където Аз отивам, вие не можете да дойдете?
23 (F)Той им рече: вие сте от долните, Аз съм от горните; вие сте от тоя свят, Аз не съм от тоя свят.
24 Затова ви казах, че ще умрете в греховете си; наистина, ако не повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си.
25 Тогава Му рекоха: кой си Ти? Иисус им отговори: Аз съм това, което ви и говоря отначало.
26 Много имам за вас да говоря и да съдя; но Тоя, Който Ме е пратил, е истински, и което Аз съм слушал от Него, това и казвам на света.
27 Не разбраха, че им говореше за Отца.
28 (G)А Иисус им рече: кога издигнете Сина Човечески, тогава ще узнаете, че съм Аз; и нищо не върша от Себе Си, но, както Ме е научил Моят Отец, тъй говоря.
29 Тоя, Който Ме е пратил, е с Мене; Отец не Ме е оставил самичък, защото Аз върша винаги онова, което е Нему угодно.
30 Когато Той говореше това, мнозина повярваха в Него.
31 Тогава Иисус казваше на повярвалите в Него иудеи: ако вие пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученици,
32 (H)и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.
33 Отговориха Му: ние сме семе Авраамово, и никога никому не сме били роби; как Ти казваш: свободни ще станете?
34 (I)Иисус им отговори: истина, истина ви казвам: всякой, който прави грях, роб е на греха.
35 (J)А робът не пребъдва вечно вкъщи; синът пребъдва вечно.
36 И тъй, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.
37 Зная, че сте семе Авраамово; но търсите да Ме убиете, защото словото Ми се не побира във вас.
38 Аз говоря това, що съм видял у Моя Отец; а вие вършите онова, що сте видели у вашия отец.
39 (K)Отговориха Му и рекоха: наш отец е Авраам. Иисус им рече: да бяхте чеда на Авраама, щяхте да вършите делата Авраамови.
40 А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви каза истината, що чух от Бога. Авраам това не е правил.
41 Вие вършите делата на баща си. На това Му рекоха: ние от блудство не сме родени; едного Отца имаме, Бога.
42 Иисус им рече: да беше Бог ваш Отец, щяхте да Ме обичате, понеже Аз съм излязъл и дохождам от Бога; защото Аз не съм дошъл от Себе Си, а Той Ме прати.
43 Защо не разбирате речта Ми? Защото не можете да слушате словото Ми.
44 (L)Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата.
45 А понеже Аз говоря истината, не Ми вярвате.
46 Кой от вас ще Ме укори за грях? Ако пък говоря истина, защо Ми не вярвате?
47 (M)Който е от Бога, той слуша Божиите думи. Вие затова не слушате, защото не сте от Бога.
48 На това иудеите Му отговориха и рекоха: не казваме ли ние право, че Ти си самарянин, и в Тебе има бяс?
49 Иисус отговори: в Мене бяс няма; но почитам Отца Си, а вие Ме безчестите.
50 Ала Аз не търся Моята слава: има Друг, Който я търси и съди.
51 Истина, истина ви казвам: който спази словото Ми, няма да види смърт вовеки.
52 Тогава иудеите Му рекоха: сега разбрахме, че в Тебе има бяс: Авраам умря, пророците също, а Ти казваш: който спази словото Ми, няма да вкуси смърт вовеки.
53 Нима Ти си по-голям от отца ни Авраама, който умря? И пророците умряха; на какъв се правиш Ти?
54 (N)Иисус отговори: ако Аз се славя Сам, славата Ми е нищо. Моят Отец е, Който Ме прославя и за Когото вие казвате, че е ваш Бог,
55 но Го не познахте, пък Аз Го зная. И ако кажа, че Го не познавам, ще бъда като вас лъжец. Но Аз Го зная и пазя словото Му.
56 (O)Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва.
57 На това иудеите Му рекоха: нямаш още петдесет години – и си видял Авраама?
58 Иисус им рече: истина, истина ви казвам: преди Авраам да е бил, Аз съм.
59 Тогава взеха камъни, за да хвърлят върху Му; но Иисус се скри и излезе от храма, като мина презсред тях, и така си отиде.
5 (A)Синко, внимавай на мъдростта ми и дай ухо към разума ми,
2 за да спазиш разсъдливост, и устата ти да завардят знание; (не давай внимание на лъстива жена;)
3 защото мед тече от устата на чужда жена, и нейната реч е по-гладка от дървено масло;
4 но сетнините от нея са горчиви като пелин, остри като двуостър меч;
5 (B)нозете ѝ слизат към смъртта, стъпките ѝ стигат до преизподнята.
6 Ако пожелаеш да проумееш пътеката на живота ѝ, пътищата ѝ са непостоянни, и ти не ще ги узнаеш.
7 И тъй, деца, слушайте ме и не отстъпяйте от думите на устата ми.
8 (C)Дръж по-далеч от нея пътя си и не отивай близо до вратата на къщата ѝ,
9 (D)за да не дадеш на други здравето си и годините си на мъчител;
10 (E)за да се не насищат чуждите от твоята сила, и трудовете ти да не бъдат за чужда къща.
11 (F)И ще охкаш отпосле, кога плътта ти и тялото ти бъдат изтощени, –
12 и ще кажеш: „защо мразех поука, и сърце ми презираше изобличение,
13 защо не слушах гласа на моите учители, и не наклонявах ухо към наставниците си:
14 безмалко не паднах във всякакво зло всред събранието и обществото!“
15 (G)Пий от водата на твоя водоем и от оная, що извира от твоя кладенец.
16 Нека се (не) разливат твоите извори по улицата, водните потоци – по стъгдите;
17 нека те принадлежат само на тебе, а не и на чужди тебе.
18 (H)Благословен да бъде източникът ти, и утешавай се с жената на своята младост,
19 с либавата кошута и прекрасната сърна: нейните гърди да те упояват всяко време, с любовта ѝ се наслаждай постоянно.
20 (I)И защо ти е, синко, да се увличаш от външна и да прегръщаш гърдите на чужда?
21 (J)Защото пътищата на човека са пред очите на Господа, и Той измерва всичките му пътеки.
22 (K)Беззаконника хващат собствените негови беззакония, и връзките на греха му го държат:
23 (L)той умира без да бъде поучен, и от голямото си безумие се изгубва.
4 Казвам още: наследникът, докле е невръстен, с нищо се не отличава от роб, макар и да е господар на всичко;
2 но е под настойници и домоуправители до определения от бащата срок.
3 (A)Така и ние, докле бяхме невръстни, бяхме поробени под стихиите на света;
4 (B)но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона,
5 (C)за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.
6 А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч Отче!
7 (D)Затова не си вече роб, а син; ако пък си син, то си и наследник Божий чрез Иисуса Христа.
8 (E)Но тогава, понеже не знаехте Бога, служехте на богове, които по естество не са богове;
9 (F)а сега, като познахте Бога, или, по-добре, като бидохте познати от Бога, как се връщате пак към немощните и оскъдни стихии и искате пак изново да им служите?
10 (G)Тачите дни, месеци, времена и години.
11 Боя се за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви.
12 Моля ви, братя, бъдете като мене, защото и аз бях като вас. Вие с нищо не сте ме обидили:
13 знаете, че, когато ви благовестих за пръв път, аз бях немощен по плът,
14 и при все това, вие не презряхте моето в плътта ми изкушение и не се погнусихте от него, но ме приехте като Ангел Божий, като Христа Иисуса.
15 Колко благатки бяхте тогава! Свидетелствувам за вас, че, ако да можеше, очите си щяхте да изтръгнете и да ми ги дадете.
16 И тъй, враг ваш ли станах, като ви говоря истината?
17 Ревнуват за вас не с добра цел, но искат да ви отлъчат от мене, та вие за тях да ревнувате.
18 Добре е да имате ревност към доброто винаги, а не само когато съм помежду ви.
19 Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос,
20 искал бих сега да бъда помежду ви и да изменя гласа си, защото съм в недоумение за вас.
21 Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона: не слушате ли закона?
22 (H)Защото писано е: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната.
23 (I)Но който беше от робинята, по плът се роди; а който беше от свободната – по обещание.
24 (J)Това се разбира иносказателно. Това са двата завета, единият от Синайската планина, който ражда за робство и който е Агар,
25 понеже Агар означава планина Синай в Арабия и съответствува на сегашния Иерусалим и робува с децата си;
26 (K)а горният Иерусалим е свободен: той е майка на всинца ни.
27 (L)Защото писано е: „развесели се, неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки; защото напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж“.
28 (M)Ние пък, братя, сме като Исаака, чеда на обещание.
29 (N)Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по дух, тъй и сега.
30 (O)А какво говори Писанието? – Изпъди робинята и сина ѝ, защото синът на робинята няма да бъде наследник заедно със сина на свободната.
31 (P)И тъй, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.