M’Cheyne Bible Reading Plan
28 (A)И вземи при себе си изсред Израилевите синове твоя брат Аарон и синовете му, за да Ми бъдат свещеници, а именно: Аарон, заедно с Надава, Авиуда, Елеазара и Итамара, Ааронови синове.
2 (B)И направи свещени одежди на брата си Аарона, за слава и красота.
3 (C)И кажи на всички мъдри по сърце, които съм изпълнил с дух на премъдрост (и разум), да направят на Аарона (свещени) одежди за посвещението му, та да Ми бъде свещеник.
4 Ето одеждите, които те трябва да направят: нагръдник, ефод[a], горна риза, реснат хитон[b], кидар[c] и пояс. Нека направят свещени одежди на брата ти Аарона, и на синовете му, за да Ми свещенствуват.
5 Да вземат злато, синя, пурпурена и червена вълна и висон,
6 и да направят ефод от злато, от синя, пурпурена и червена вълна, и от препреден висон изкусна работа;
7 той трябва да има на двата си края два нарамника за свързване, за да се свързва.
8 И поясът на ефода, който е отгоре му, трябва да бъде еднаква с него работа, от (чисто) злато, от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон.
9 И вземи два ониксови камъка и издълбай на тях имената на Израилевите синове:
10 шест от техните имена върху единия камък и шестте останали имена върху другия камък, по реда на рождението им;
11 с помощта на резбар, който изрязва печати, издълбай на двата камъка имената на Израилевите синове; и вложи ги в златни гнезденца;
12 и тури тия два камъка върху нарамниците на ефода: това са камъни за спомен на Израилевите синове; и нека Аарон носи имената им пред Господа на двете си рамена за спомен.
13 И направи гнезденцата от (чисто) злато;
14 и (направи) две верижки от чисто злато, направи ги вити плетена работа; и прикрепи витите верижки за гнезденцата (на нарамниците им отпред).
15 Направи съдийски нагръдник изкусна работа; направи го също такава работа, както ефодът: от злато, от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон го направи;
16 той трябва да бъде четириъгълен, двоен, педя дълъг и педя широк;
17 (D)нареди по него четири реда изработени камъни; наред: рубин, топаз, изумруд – това е първи ред;
18 втори ред: карбункул, сапфир и елмаз;
19 трети ред: опал, ахат и аметист;
20 четвърти ред: хрисолит, оникс и яспис; те трябва да се вложат в златни гнезденца.
21 Тия камъни трябва да бъдат дванайсет, според броя (на дванайсетте имена на Израилевите синове, на двете му рамена), според имената им (и според рождението им); на всеки трябва да бъде издълбано, като на печат, по едно име от броя на дванайсетте колена.
22 На нагръдника направи вити верижки плетена работа, от чисто злато;
23 и за нагръдника направи две халчици от злато и прикрепи двете (златни) халчици за двата края на нагръдника;
24 закачи двете плетени златни верижки за двете халчици по (двата) края на нагръдника,
25 (E)а двата края на двете верижки прикрепи към двете гнезденца и прикрепи към нарамниците на ефода откъм лицето му;
26 направи още две златни халчици и ги прикрепи към двата дру ги края на нагръдника откъм оная страна, която е отвътре ефода;
27 направи и двете златни халчици и ги прикрепи към двата нарамника на ефода отдолу, откъм лицето му, дето се съединяват, над пояса на ефода;
28 и да вържат нагръдника с халчиците му за халчиците на ефода с връв от синя вълна, за да стои над пояса на ефода, и да се не отместя нагръдникът от ефода.
29 И Аарон да носи имената на Израилевите синове върху съдийския нагръдник на сърцето си, кога влиза в светилището, за постоянен спомен пред Господа. (И тури върху съдийския нагръдник витите верижки, тури на двата края на нагръдника, и тури двете гнезденца върху двете рамена на нарамника откъм лицето.)
30 (F)На съдийския нагръдник положи „урим“ и „тумим“, и те ще бъдат на Аароновото сърце, кога влиза (в светилището) пред лицето Господне; и Аарон винаги да носи на сърцето си „съда“ на Израилевите синове пред лицето Господне.
31 И направи горната риза за ефода цяла синя;
32 в средата ѝ отгоре трябва да има отвор за главата; около отвора ѝ трябва да има тъкана обшивка, както има отворът на броня, за да се не дере;
33 по полите ѝ направи ябълки от синя, пурпурена и червена прежда (и от препреден висон), наоколо по полите ѝ; (такива ябълки и) наоколо златни звънчета да има между тях:
34 златно звънче и ябълка, златно звънче и ябълка, наоколо по полите на горната риза;
35 (G)нея да носи Аарон, кога служи, за да се слуша от него звънтене, като влиза в светилището пред лицето Господне и като излиза, за да не умре.
36 И направи гладка плочица от чисто злато, и издълбай на нея, както издълбават на печат: „Светиня Господня“,
37 и я привържи със синя връвчица за кидара, за да бъде отпред на кидара;
38 тя да бъде на Аароновото чело, и да носи Аарон върху си недостатъците на приносите, които посвещават Израилевите синове, и всички дарове, които те принасят; тя да бъде постоянно на челото му, за да благоволи Господ към тях.
39 Направи хитона от висон и кидара от висон; направи и пояса везана работа;
40 направи и на Аароновите синове хитони, направи им пояси, и превръзки за главата им направи, за слава и красота,
41 (H)и облечи с тях брата си Аарона и синовете му с него, и помажи ги, напълни ръцете им, и освети ги, за да Ми бъдат свещеници.
42 И направи им долна ленена дреха, за прикриване телесната им голота от кръста до пищелите,
43 и да ги носят Аарон и синовете му, кога влизат в скинията на събранието, или пристъпят към жертвеника да служат в светилището, за да не навлекат (върху си) грях и да не умрат. Гова (да бъде) вечна наредба за него и за потомството му подир него.
7 После това Иисус ходеше по Галилея, защото по Иудея не искаше да ходи, понеже иудеите търсеха да Го убият.
2 (A)Приближаваше иудейският празник Разпъване шатри.
3 Тогава Му рекоха братята Му: замини оттук и иди в Иудея, за да видят и Твоите ученици делата, що вършиш.
4 Защото никой не върши нещо скришом, когато сам иска да бъде известен. Ако вършиш тия дела, покажи Себе Си на света.
5 Защото нито братята Му вярваха в Него.
6 На това Иисус им рече: Моето време още не е дошло, а за вас времето винаги е сгодно.
7 (B)Светът вас не може да мрази, а Мене мрази, защото Аз свидетелствувам за него, че делата му са лоши.
8 Вие идете на тоя празник: Аз още няма да ида на тоя празник, защото времето Ми още не се е изпълнило.
9 Това като им каза, остана си в Галилея.
10 Но, когато братята Му отидоха, отиде и Той на празника, не явно, а някак си скришом.
11 А иудеите Го диреха на празника и казваха: де е Онзи?
12 (C)И имаше голям ропот у народа за Него: едни казваха, че Той е добър; други пък казваха: не, но заблуждава народа.
13 (D)Но никой не говореше за Него открито, поради страх от иудеите.
14 Когато пък празникът се беше вече преполовил, възлезе Иисус в храма и поучаваше.
15 И чудеха се иудеите, казвайки: как Тоя знае книга, когато не се е учил?
16 (E)Иисус им отговори и рече: учението Ми не е Мое, а на Оногова, Който Ме е пратил;
17 (F)който иска да върши волята Му, ще разбере, дали учението Ми е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.
18 Който говори от себе си, търси своята си слава; а който търси славата на Оногова, Който Го е пратил, Той е истинен, и в Него няма неправда.
19 (G)Не даде ли ви Моисей Закона? Но никой от вас не изпълнява Закона. Защо искате да Ме убиете?
20 Народът отговори и рече: бяс Те е хванал. Кой иска да Те убие?
21 Отговори Иисус и им рече: едно дело извърших, и всички се чудите.
22 (H)Моисей ви даде обрязанието (макар то да не е от Моисея, а от отците), и вие в съботен ден обрязвате човека.
23 Ако в събота човек приема обрязание, за да не бъде нарушен Моисеевият закон, – на Мене ли се гневите, задето цял човек здрав направих в събота?
24 (I)Не съдете по външност, а съдете с праведен съд.
25 Тогава някои иерусалимци думаха: не е ли Тоя, Когото търсят да убият?
26 Ето, явно говори, и нищо Му не казват: да не са се уверили началниците, че Той е наистина Христос?
27 (J)Но Тогова знаем, откъде е; а Христос, кога дойде, никой няма да знае, откъде е.
28 (K)Тогава Иисус, като поучаваше в храма, издигна глас и рече: и Мене познавате, и откъде съм знаете; и не дойдох от Себе Си, но има един Истински, Който Ме е пратил, и Когото вие не познавате.
29 Аз пък Го зная, защото съм от Него, и Той ме е пратил.
30 (L)Искаха, прочее, да Го хванат, ала никой не тури на Него ръка. защото часът Му още не бе дошъл.
31 (M)И мнозина от народа повярваха в Него и думаха: кога дойде Христос, нима ще направи по-много чудеса от тия, що Тоя направи?
32 Чуха фарисеите, че народът мълви това за Него; и пратиха фарисеите и първосвещениците слуги да Го хванат.
33 А Иисус им рече: още малко време съм с вас, и ще отида при Оногова, Който Ме е пратил;
34 (N)ще Ме търсите, и не ще Ме намерите; и дето съм Аз, вие не можете да дойдете.
35 А иудеите думаха помежду си: къде иска Той да иде, та не ще Го намерим? Да не иска да иде при разпръснатите между елините и да поучава елините?
36 Какво значат тия думи, които каза: ще Ме търсите, и не ще Ме намерите; и дето съм Аз, вие не можете да дойдете?
37 (O)А в последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие.
38 Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода.
39 (P)Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светий още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен.
40 (Q)Тогава мнозина от народа, като чуха тия думи, казваха: Този е наистина Пророкът.
41 Други казваха: Този е Христос. А други казваха: нима от Галилея ще дойде Христос?
42 (R)Не е ли казано в Писанието, че Христос ще дойде от Давиловото семе и от градеца Витлеем, отдето беше Давид?
43 (S)И тъй, у народа произлезе разпра за Него.
44 А някои от тях искаха да Го хванат, ала никой не тури върху Му ръка.
45 Тогава слугите се върнаха при първосвещениците и фарисеите, а те им рекоха: защо Го не доведохте?
46 Слугите отговориха: никога човек не е говорил тъй, както Тоя Човек.
47 Фарисеите им отговориха: да не сте се и вие прелъстили?
48 Повярвал ли е в Него някой от началниците или от фарисеите?
49 Но тоя народ, който не знае Закона, е проклет.
50 (T)Никодим, който бе ходил нощя при Него и беше един от тях, казва им:
51 (U)осъжда ли нашият Закон човека, ако първом го не чуят и узнаят, какво върши?
52 Те му отговориха и рекоха: да не си и ти от Галилея? Изпитай и виж, че от Галилея пророк не се е явил.
53 И всеки си отиде у дома си.
4 Слушайте, деца, бащина поука и внимавайте, та на разум да се научите,
2 защото добро учение ви дадох. Не оставяйте моята заповед.
3 Защото и аз бях син на баща си, нежно любим и едничък на майка си;
4 (A)и баща ми ме поучаваше и ми думаше: нека сърцето ти задържи думите ми; пази моите заповеди и живей.
5 Придобивай мъдрост, придобивай разум; не забравяй това и не се отклонявай от думите на устата ми.
6 Не я оставяй, – и тя ще те пази; обичай я, – и тя ще те варди.
7 (B)Главно е мъдростта: придобивай мъдрост и с целия си имот придобивай разум.
8 (C)Високо я цени, и тя ще те въздигне; тя ще те прослави, ако се към нея прилепиш,
9 (D)ще възложи на главата ти красен венец, ще ти достави великолепна корона.
10 (E)Слушай, синко, и приеми думите ми, – и ще ти се умножат годините на живота.
11 Соча ти пътя на мъдростта, водя те по прави пътеки.
12 Тръгнеш ли, ходът ти не ще бъде стеснен, и затечеш ли се, не ще се спънеш.
13 Здраво се дръж за поуката, не я оставяй; пази я, понеже тя е твой живот.
14 (F)Не стъпяй в пътеката на нечестивите и не ходи по пътя на лошите;
15 остави го, не ходи по него, отбий се от него и отмини;
16 (G)защото те не заспиват, ако не сторят зло; и сън ги не хваща, ако не доведат някого до падение;
17 (H)защото те ядат хляб от беззаконие и пият вино от грабеж.
18 (I)Пътеката на праведните е като лъчезарно светило, което свети все повече и повече досред пладне.
19 (J)А пътят на беззаконниците е като тъмнина: те не знаят, о какво ще се спънат.
20 Синко, внимавай в думите ми и дай ухо към речите ми;
21 да не отстъпват те от твоите очи; пази ги вътре в сърцето си:
22 (K)защото те са живот за оногова, който ги е намерил, и здраве за цялото му тяло.
23 (L)От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.
24 Отхвърли от себе си лъжливостта на устата, и лукавството на езика от себе си отдалечи.
25 (M)Очите ти нека гледат право, и клепките ти да бъдат насочени право пред тебе.
26 (N)Обмисли пътеката за ногата си, и всички твои пътища да бъдат яки.
27 (O)Не се отбивай ни надясно, ни наляво; отдалечи ногата си от злото
28 (защото десните пътища Господ наглежда, а левите са развалени.
29 Пак Той ще направи твоите пътища прави, и твоите ходения ще уреди в мир).
3 О, неразумни галатяни! Кой ви омая, та вече се не покорявате на истината вие, пред очите на които Иисус Христос бе изобразен така, като да бе разпнат помежду ви?
2 (A)Това само искам да науча от вас: чрез дела по закона ли получихте Духа или чрез послушание на вярата?
3 (B)Толкова ли сте неразумни? След като наченахте с дух, с плът ли сега свършвате?
4 Нима напразно толкова много претърпяхте? Да беше само напразно!
5 Тоя, прочее, Който ви дарува Духа и прави между вас чудеса, чрез дела по закона ли върши това, или чрез послушание на вярата?
6 (C)Тъй, Авраам повярва на Бога, и това му се вмени за оправдание.
7 (D)Знайте, прочее, че ония, които се облягат на вярата, са синове Авраамови.
8 (E)И Писанието, като предвиждаше, че Бог чрез вяра оправдава езичниците, отнапред благовести на Авраама: „в тебе ще бъдат благославяни всички народи“.
9 И тъй, ония, които се облягат на вярата, биват благословени заедно с верния Авраам,
10 (F)а всички, които се облягат на дела по закона, се намират под проклятие. Защото е писано: „проклет е всеки, който не изпълнява постоянно всичко, що е писано в книгата на закона“.
11 (G)А че чрез закона никой не се оправдава пред Бога, това е явно, защото „праведният чрез вяра ще бъде жив“.
12 (H)А законът не иска вяра; но говори: „който изпълни тия неща, той ще бъде жив чрез тях“.
13 (I)Христос ни изкупи от клетвата на закона, като стана заради нас клетва (защото писано е: „проклет е всеки, който виси на дърво“),
14 (J)та благословението Авраамово чрез Христа Иисуса да се разпростре върху езичниците, за да получим обещания Дух чрез вярата.
15 (K)Братя, говоря по човешки: и човешко завещание, утвърдено вече, никой не разваля, нито допълня.
16 (L)Но обещанията бидоха дадени на Авраама и на семето му. Не е казано: „и на семената“, като за мнозина, а като за едного: „и на семето ти“, което е Христос.
17 (M)Аз пък казвам, че законът, който се яви след четиристотин и трийсет години, не отменя утвърдения по-преди от Бога завет за Христа, та обещанието да изгуби сила.
18 (N)Защото, ако наследството е по закон, то вече не е по обещание; а на Авраама Бог го дарува по обещание.
19 (O)Прочее, защо е даден законът? Той биде прибавен поради престъпленията, докле дойде семето, към което се отнася обещанието, и е предаден чрез Ангели, с ръка на посредник.
20 Но посредникът не бива посредник само на едного, а Бог е един.
21 И тъй, законът противен ли е на Божиите обещания? Съвсем не! Защото, ако беше даден закон, който да можеше да животвори, то наистина оправданието щеше да бъде от закона;
22 (P)но Писанието заключи всички под грях, та обещанието да се даде на вярващите чрез вяра в Иисуса Христа.
23 Преди да дойде вярата, бяхме под стражата на закона, заключени за вярата, която щеше да се открие.
24 (Q)И тъй, законът беше за нас възпитател в Христа, за да се оправдаем чрез вяра;
25 а след като дойде вярата, ние вече не сме под ръководството на възпитател.
26 (R)Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса;
27 (S)всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте.
28 (T)Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса.
29 (U)Ако пък вие сте Христови, тогава Авраамово семе сте, и по обещание наследници.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.