M’Cheyne Bible Reading Plan
27 (A)И направи жертвеник от дърво ситим – дълъг пет лакти, широк пет лакти, та да е четвероъгълен, и висок три лакти.
2 (B)И направи рогове на четирите му ъгли, тъй че роговете да излизат от него; и го обкови с мед.
3 Направи за него котлета за изсипване в тях пепелта, и лопатки, и блюда, и вилици, и въгленици; всички съдове направи от мед.
4 Направи за него медна решетка като мрежа, а на мрежата, на четирите ѝ ъгли, направи четири медни гривни;
5 и тури я в жертвеника отдолу, та да дойде мрежата до половината на жертвеника.
6 И направи върлини за жертвеника, върлини от дърво ситим, и ги обкови с мед;
7 и проври върлините в гривните, тъй че върлините да бъдат от двете страни на жертвеника, кога се носи.
8 Направи го празен отвътре, от дъски; както бе ти показано на планината, тъй да (го) направят.
9 (C)Направи двор на скинията: от южната страна към пладне завесите за двора да бъдат от препреден висон, дълги сто лакти за едната страна;
10 стълбове за тях да има двайсет, и медни подножки за тях – двайсет; кукичките на стълбовете и скобите им да бъдат сребърни.
11 Тъй и откъм северната страна надлъж да има завеси, дълги сто лакти; стълбовете за тях да бъдат двайсет, и медни подножки за тях – двайсет; кукичките на стълбовете и скобите им (и подножките им) да бъдат сребърни.
12 А по широчината на двора от западна страна да има завеси дъл ги петдесет лакти; стълбовете за тях да бъдат десет, и подножките им десет.
13 По широчината на двора от предната страна към изток да има завеси, дъл ги петдесет лакти; (стълбовете за тях да бъдат десет, и подножките им десет).
14 От едната страна да има завеси, петнайсет лакти (високи), стълбовете за тях да бъдат три, и подножките им – три;
15 и от другата страна да има завеси, петнайсет лакти (високи), стълбовете за тях да бъдат три, и подножките им – три.
16 (D)А за вратата на двора завесата да е дванайсет лакти (висока), от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон везана работа; стълбовете за нея да бъдат четири, и подножките им – четири.
17 Всички стълбове около двора трябва да са съединени със сребърни скоби; кукичките им да са сребърни, а подножките им – медни.
18 Дължината на двора да бъде сто лакти, широчината навсякъде – петдесет, а височината – пет лакти; завесите да бъдат от препреден висон, а подножките на стълбовете – медни.
19 Всички принадлежности на скинията за всяка употреба в нея, и всички нейни колове, и всички дворни колове да са от мед.
20 (E)И заповядай на Израилевите синове да ти донасят чист елей, изстискан от маслини, за светене, за да гори светилникът всякога;
21 (F)в скинията на събранието извън завесата, която е пред ковчега на откровението, ще го пали Аарон и синовете му, от вечер до сутрин, пред лицето Господне. Това да бъде вечна наредба за поколенията на Израилевите синове.
6 След това Иисус отиде отвъд морето Галилейско, сиреч Тивериадско.
2 Подире Му вървеше множество народ, защото виждаше Неговите чудеса, които правеше над болните.
3 Иисус се възкачи на планината и там седеше с учениците Си.
4 (A)И приближаваше Пасха, празникът иудейски.
5 (B)А Иисус, като дигна очи и видя, че множество народ иде към Него, казва на Филипа: отде да купим хляб, за да ядат тия?
6 А това казваше, за да го изпита; понеже Сам знаеше, какво щеше да направи.
7 Филип Му отговори: тям не ще стигне хляб за двеста динария, за да вземе всеки от тях по малко.
8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му казва:
9 тук, у едно момченце, има пет ечемични хляба и две риби; ала това що е за толкова души?
10 Иисус рече: накарайте човеците да насядат. А на онова място имаше много трева. Тогава насядаха човеците на брой около пет хиляди.
11 Иисус взе хлябовете и, като възблагодари, раздаде на учениците, а учениците – на насядалите; тъй и от рибите, кой колкото искаше.
12 И след като се наситиха, рече на учениците Си: съберете останалите къшеи, за да се не изгуби нищо.
13 (C)И от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванайсет коша къшеи, останали на тия, които ядоха.
14 (D)Тогава човеците, като видяха чудото, направено от Иисуса, рекоха: Този е наистина Пророкът, Който има да дойде на света.
15 А Иисус, като разбра, че възнамеряват да дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи в планината самичък.
16 Когато пък се свечери, учениците Му слязоха при морето
17 (E)и, като влязоха в кораба, потеглиха заотвъд морето в Капернаум. Беше се вече стъмнило, а Иисус не бе дошъл при тях.
18 Морето се подигаше, защото силен вятър духаше.
19 И когато бяха проплували до двайсет и пет или трийсет стадии, виждат Иисуса да ходи по морето и да се приближава към кораба, и се уплашиха.
20 Но Той им рече: Аз съм; не бойте се!
21 Тогава искаха да Го вземат в кораба; и веднага корабът пристигна на брега, към който плуваха.
22 На другия ден народът, който стоеше отвъд морето, видя, че там, освен един кораб, в който бяха влезли учениците Му, друг нямаше, и че Иисус не бе влизал в кораба с учениците Си, а учениците Му сами бяха отплували.
23 При това бяха дошли от Тивериада други кораби близо до онова място, дето бяха яли хляб, след Господнето благословение.
24 И тъй, когато народът видя, че там няма Иисуса, нито учениците Му, влезе в кораби и преплува в Капернаум, да дири Иисуса.
25 И като Го намери отвъд морето, рече Му: Рави, кога дойде тук?
26 Иисус им отговори и рече: истина, истина ви казвам: дирите Ме не за това, че видяхте чудеса, но за това, че ядохте от хлябовете и се наситихте.
27 (F)Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човеческий; защото върху Него е положил Своя печат Отец Бог.
28 Тогава Го попитаха: какво да правим, за да извършваме делата Божии?
29 (G)Иисус им отговори и рече: делото Божие е това – да повярвате в Оногова, Когото е Той пратил.
30 А те Му рекоха: каква личба даваш, за да видим и Ти повярваме? Какво вършиш?
31 (H)Бащите ни ядоха мана в пустинята, както е писано: „хляб от небето им даде да ядат“.
32 А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.
33 Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.
34 А те Му казаха: Господи, давай ни всякога тоя хляб.
35 (I)Иисус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога.
36 Но казах ви, че и Ме видяхте, и не вярвате.
37 Всичко, що Ми дава Отец, ще дойде при Мене; и който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън;
38 (J)защото слязох от небето, не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.
39 (K)А волята на Отца, Който Ме е пратил, е тая: от всичко, що Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден.
40 Тази е волята на Оногова, Който Ме е пратил: всякой, който види Сина и вярва в Него, да има живот вечен; и Аз ще го възкреся в последния ден.
41 Възроптаха против Него иудеите, задето рече: Аз съм хлябът, слязъл от небето.
42 (L)И казваха: не Тоя ли е Иисус, Иосифовият син, чийто баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: слязох от небето?
43 Иисус им отговори и рече: не роптайте помежду си.
44 Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил; и Аз ще го възкреся в последния ден.
45 (M)У пророците е писано: „и ще бъдат всички от Бога научени“. Всякой, който е чул от Отца и се е научил, дохожда при Мене.
46 (N)Това не значи, че Отца е видял друг някой, освен Онзи, Който е от Бога; Тоя именно е видял Отца.
47 Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, има живот вечен.
48 Аз съм хлябът на живота.
49 (O)Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха;
50 а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре.
51 Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.
52 Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем?
53 (P)А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот.
54 Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден.
55 Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие.
56 Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него.
57 Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене.
58 Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки.
59 Това говори Иисус в синагогата, когато поучаваше в Капернаум.
60 Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: тежки са тия думи! кой може да ги слуша?
61 Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му роптаят против това, рече им: това ли ви съблазнява?
62 (Q)Ами ако видите Сина Човечески да възлиза там, дето е бил попреди?
63 (R)Духът е, който животвори; плътта нищо не ползува. Думите, що ви говоря, са дух и живот.
64 (S)Но има от вас някои, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше, кои са невярващи, и кой ще Го предаде.
65 (T)И рече: затова ви и казах, че никой не може да дойде при Мене, ако му не бъде дадено от Моя Отец.
66 От това време мнозина от учениците Му се върнаха назад и вече не ходеха с Него.
67 Тогава Иисус рече на дванайсетте: да не искате и вие да си отидете?
68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот,
69 (U)и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий.
70 (V)Иисус им отговори: не Аз ли избрах вас дванайсетте? Но един от вас е дявол.
71 Говореше за Иуда Симонов Искариот, защото той, бидейки един от дванайсетте, щеше да Го предаде.
3 Синко, поуката ми не забравяй, и сърцето ти да пази моите заповеди;
2 (A)защото те ще ти придадат дълги дни, години на живот и мир.
3 Милост и истина да те не оставят: обвържи с тях шията си, напиши ги върху скрижалите на сърцето си, –
4 (B)и ще намериш милост и благоволение в очите на Бога и на човеците.
5 (C)Надявай се на Господа от все сърце и не се осланяй на твоя разум.
6 Във всичките си пътища познавай Него, и Той ще оправи твоите пътеки.
7 (D)Не се смятай за мъдрец; бой се от Господа и бягай от злото:
8 това ще бъде здраве за твоето тяло и храна за твоите кости.
9 (E)Давай почит Господу от имота си и от наченките на всичките си печалби, –
10 и твоите житници ще се напълнят до излишък, твоите линове ще преливат от мъст.
11 (F)Не пренебрегвай, синко, наказанието от Господа, и да не ти е тежко от Неговото изобличение;
12 защото когото Господ обича, него наказва и към него благоволи, както баща към сина си.
13 Блажен човек, който е придобил мъдрост, и човек, който е спечелил разум, –
14 (G)защото нея да придобиеш е подобре, отколкото сребро да придобиеш, и печалбата от нея е повече, отколкото от злато:
15 тя е по-скъпа от драгоценни камъни; (ни едно зло не може да ѝ се противи; тя е добре позната на всички, които се приближават към нея,) и нищо, което е теб въжделено, не ще се сравни с нея.
16 (H)В десницата ѝ е дългоденствие, а в левицата ѝ – богатство и слава; (от устата ѝ излиза правда; закон и милост носи на езика си;)
17 пътищата ѝ са приятни пътища, и всичките ѝ пътеки – мирни.
18 (I)Тя е дърво за живот на ония, които я придобиват, и блажени са, които я запазват.
19 (J)Господ с премъдрост основа земята, с разум утвърди небесата;
20 чрез Неговата премъдрост се разтварят бездните и облаците ръсят роса.
21 Синко, не изпущай тия неща отпред очите си, пази здравомислие и разсъдливост, –
22 и те ще бъдат живот за душата ти и украшение за шията ти.
23 (K)Тогава ще вървиш безопасно по пътя си, и ногата ти не ще се спъне.
24 (L)Кога легнеш да спиш, не ще се боиш, и кога заспиш, сънят ти ще бъде приятен.
25 (M)Не ще се уплашиш от внезапен страх, нито от нападение, що иде от нечестивци;
26 защото Господ ще бъде твое упование и ще запази ногата от примка.
27 (N)Не отказвай да сториш добро ономува, който се нуждае, кога ръка ти има сила да го стори.
28 (O)Не казвай на приятеля си: „иди си и дойди пак, и утре ще ти дам“, кога имаш при себе си. (Защото не знаеш, какво ще роди утрешният ден.)
29 Не крой зло против ближния си, когато с доверие живее при тебе.
30 Не сваждай се с човека без причина, когато не ти е сторил зло.
31 (P)Да ти се не ревне човек, който постъпя насилствено, и не избирай ни един от пътищата му;
32 защото Господ се гнуси от развратния, и с праведните има общение.
33 (Q)Проклятие Господне е върху дома на нечестивия, а жилището на благочестивите Бог благославя.
34 (R)Над кощунници Той се присмива, а на смирени дава благодат.
35 Мъдрите ще наследят слава, а глупците – безславие.
2 Сетне, след четиринайсет години, пак възлязох в Иерусалим с Варнава, като взех с мене си и Тита.
2 (A)А възлязох по откровение и предложих на верните, насаме пък на най-видните, благовестието, което проповядвам между езичниците, – да не би да тичам, или да съм тичал напразно.
3 (B)Но и Тит, който беше с мене, макар и елин, не биде принуден да се обреже.
4 (C)Колкото пък за привмъкналите се лъжебратя, които скришно дойдоха да подглеждат нашата свобода, що имаме в Христа Иисуса, за да ни поробят,
5 тям нито за час се оставихме да ни покорят, та да се запази у вас истината на благовестието.
6 (D)А що се отнася до най-видните (каквито и да са били те някогаш, мене е все едно: Бог не гледа човека по лице), те нищо не ми прибавиха.
7 (E)Напротив, като видяха, че мене е поверено да благовестя на необрязаните, както Петру – на обрязаните
8 (понеже Оня, Който помогна на Петра в апостолството между обрязаните, помогна и на мене между езичниците),
9 и като узнаха за дадената мене благодат, Иаков, Кифа и Иоан, смятани за стълбове, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване, за да отидем ние при езичниците, а те – при обрязаните,
10 (F)като само ни поръчаха да помним сиромасите, което се и постарах да изпълня точно.
11 А когато дойде Петър в Антиохия, аз му се лично опрях, защото се бе изложил на осъждане.
12 (G)Понеже, преди да пристигнат някои от Иакова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, почна да се спотаява и да страни, като се боеше от обрязаните.
13 Заедно с него лицемереха и другите иудеи, тъй че дори и Варнава се увлече от лицемерието им.
14 (H)Но, когато видях, че те не постъпват право по евангелската истина, казах на Петра пред всички: ако ти, бидейки иудеин, живееш по езически, а не по иудейски, защо караш езичниците да живеят по иудейски?
15 Ние по природа сме иудеи, а не грешници от езичниците;
16 (I)обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът.
17 (J)Ако пък, залягайки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Съвсем не!
18 Защото, ако отново градя, що съм разрушил, сам себе си правя престъпник:
19 (K)чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа,
20 (L)и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.
21 (M)Не отхвърлям Божията благодат; защото, ако чрез закона е оправданието, тогава Христос напразно умря.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.