M’Cheyne Bible Reading Plan
15 (A)Тогава Моисей и Израилевите синове изпяха на Господа тая песен, думайки: да възпея Господа, защото се славно прослави; коня и ездача му хвърли в морето.
2 (B)Господ е моя сила и моя слава. Той ми стана спасение. Той е мой Бог, и ще Го прославя; Бог на баща ми, и ще Го превъзнеса.
3 (C)Господ е силен воин. Иехова Му е името.
4 Колесниците на фараона и войската му хвърли Той в морето, и отборните му военачалници потънаха в Червено море.
5 (D)Бездните ги покриха: те потънаха в дълбините като камък.
6 (E)Твоята десница, Господи, се прослави със сила; Твоята десница, Господи, съкруши неприятеля.
7 (F)С величието на славата Си Ти повали въстаналите против Тебе. Ти изпрати гнева Си, и той ги изгори като слама.
8 (G)От Твоето духване се разцепиха водите, вълните застанаха като стена, бездните се сгъстиха в сърцето морско.
9 (H)Неприятелят каза: ще се втурна, ще догоня, ще разделя плячката; ще се насити с тях душата ми, ще извадя меча си, ще ги изтреби ръката ми.
10 (I)Ти духна с дъха Си, и морето ги покри: те потънаха като олово в страшните води.
11 (J)Кой е като Тебе, Господи, между боговете? Кой е като Тебе, величествен със светост, многопочитан с похвали, творец на чудеса?
12 Ти простря десницата Си: земята ги погълна.
13 (K)Ти водиш с Твоята милост тоя народ, който Ти избави, и го придружаваш със силата Си в жилището на Твоята светиня.
14 (L)Чуха народите и треперят: ужас обзе филистимските жители.
15 Тогава се смутиха едомските князе, трепет обзе моавитските главатари, падна ха в униние всички ханаански жители.
16 (M)Нека нападне върху им страх и ужас; от силата на Твоята мишца да онемеят като камък, докле премине Твоят народ, Господи, докле премине тоя народ, който Ти си придобил.
17 (N)Заведи го и го настани в планината на Твоето притежание, на мястото, което Ти, Господи, си направил Свое жилище, в светилището, което Твоите ръце, Владико, са създали!
18 (O)Господ ще царува довеки и вечно.
19 (P)Когато конете на фараона навлязоха с колесниците му и с конниците му в морето, Господ обърна върху им морските води, а Израилевите синове минаха презсред морето по сухо.
20 (Q)И пророчица Мариам, Ааронова сестра, взе тимпан в ръката си, и подире ѝ излязоха всички жени с тимпани и хора.
21 И запя Мариам пред тях: Възпейте Господа, защото се славно прослави; коня и ездача му хвърли в морето.
22 (R)Тогава Моисей поведе израилтяните от Червено море, и те влязоха в пустиня Сур; и вървяха из пустинята три дни и не намираха вода.
23 Дойдоха в Мера, и не можаха да пият в Мера вода, защото беше горчива; за това и нарекоха онова (място) Мера[a].
24 И заропта народът против Моисея и думаше: какво ще пием?
25 (S)(Моисей) викна към Господа, и Господ му показа дърво, и той го хвърли във водата, и водата стана сладка. Там Бог даде на народа наредби и закон и там го тури на изпитание.
26 (T)И каза: ако слушаш добре гласа на Господа, твоя Бог, и правиш каквото е угодно пред очите Му, и се вслушваш в заповедите Му, и пазиш всичките Му наредби, – няма да ти напратя ни една от болестите, които напратих на Египет; защото Аз съм Господ (Бог твой), целител твой.
27 (U)След това дойдоха в Елим; там има ше дванайсет извора вода и седемдесет финикови дървета: и там се разположиха на стан до водите.
18 (A)Каза им и притча за това, че трябва винаги да се молят и да не падат духом,
2 като рече: в един град имаше съдия, който ни от Бога се боеше, нито от човеци се срамуваше.
3 В същия град имаше една вдовица, и тя дохождаше при него и казваше: защити ме от противника ми.
4 Но той дълго време не рачи. А сетне рече си сам: макар и от Бога да се не боя и от човеци да се не срамувам,
5 но, понеже тая вдовица ми не дава мира, ще я защитя, та да не дохожда вече да ми додява.
6 И рече Господ: чуйте, що казва неправедният съдия!
7 (B)Та Бог ли няма да защити избраниците Си, които викат към Него денем и нощем, макар и да забавя да ги защити?
8 Казвам ви, ще ги защити наскоро. Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?
9 (C)Също и на ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча:
10 двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.
11 (D)Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар:
12 постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.
13 А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!
14 (E)Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.
15 (F)Донасяха при Него и младенци, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, забраниха им.
16 (G)Но Иисус, като повика младенците, рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие.
17 Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него.
18 (H)И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?
19 А Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог;
20 (I)знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си.
21 А той рече: всичко това съм опазил от младини.
22 (J)Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене.
23 А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат.
24 (K)Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство!
25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
26 Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси?
27 Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога.
28 (L)Петър пък каза: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.
29 Той им рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща, или родители, или братя, или сестри, или жена, или деца, заради царството Божие,
30 и да не е получил много повече в сегашно време, па и в идещия век живот вечен.
31 (M)И като взе със Себе Си дванайсетте, рече им: ето, възлизаме за Иерусалим, и ще се извърши на Сина Човечески всичко, писано чрез пророците:
32 (N)понеже ще Го предадат на езичниците и ще се поругаят над Него, ще Го оскърбят и оплюят,
33 ще Го бичуват и убият; и на третия ден ще възкръсне.
34 Но те нищо от това не разумяха; тия думи за тях бяха потайни, и те не разбираха казаното.
35 (O)А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше;
36 и като чу да минава край него народ, попита: какво е това?
37 Обадиха му, че Иисус Назорей минава.
38 Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!
39 Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме!
40 Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го:
41 какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам.
42 Иисус му рече: прогледай! твоята вяра те спаси.
43 И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.
33 И тъй, слушай, Иове, речите ми и внимавай върху всичките ми думи.
2 Ето, отварям устата си, езикът ми говори в гърлото ми.
3 Думите ми са от искреност на сърцето ми, и устата ми ще произнесат чисто знание.
4 (A)Дух Божий ме е създал, и диханието Вседържителево ми е дало живот.
5 Ако можеш, отговаряй ми и застани пред мен.
6 (B)Ето ме мене, според твоето желание, вместо Бога. И аз съм направен от кал;
7 поради това страхът пред мене не може да те смути, и ръката ми не ще бъде тежка за тебе.
8 Ти ми говори на ухото, и аз чух звука на думите:
9 (C)„чист съм, без порок, невинен съм, и в мене няма неправда;
10 (D)а Той намери обвинение против мене и ме смята за Свой противник;
11 (E)нозете ми тури в клада, наглежда всичките ми пътища“.
12 (F)Ето, в това ти не си прав, отговарям ти, защото Бог е по-горе от човека.
13 За какво ти е да се бориш с Него? Той не дава сметка за никакви Свои дела.
14 (G)Бог говори веднаж и, ако това не забележат, още веднаж:
15 (H)на сън, в нощно видение, когато сън наляга човеците, във време, кога дремят на леглото.
16 (I)Тогава Той открива на човека ухото и запечатва Своето наставление,
17 за да отведе човека от някое предприятие и да отстрани от него гордостта,
18 за да отведе душата му от пропаст и живота му от поражение с меч.
19 Или бива вразумявай с болест на постелката си и с люта болка във всичките си кости, –
20 (J)и животът му се отвръща от хляба, и душата му – от обичната храна.
21 Плътта на него изчезва, тъй че не се вижда; костите му, които се не виждат, се подават.
22 Душата му се приближава към гроба, и животът му – към смъртта.
23 (K)Ако има у него Ангел-наставник, един от хиляда, за да показва на човека правия му път, –
24 (L)Бог ще се умилостиви над него и ще каже: освободи го от гроба; Аз намерих откуп.
25 Тогава тялото му ще се освежи повече, отколкото на младини; той ще се върне към дните на младините си.
26 (M)Ще се моли Богу, и Той ще бъде милостив към него; с радост поглежда лицето му и възвръща на човека праведността му.
27 Той ще гледа людете и ще казва: „грешил съм и кривил съм правдата, и не ми е въз дадено;
28 (N)Той освободи душата ми от гроба, и животът ми вижда светлина.“
29 Ето, всичко това Бог върши два-три пъти с човека,
30 (O)за да отведе душата му от гроба и да го просвети със светлината на живите.
31 Внимавай, Иове, слушай ме, мълчи, и аз ще говоря.
32 Ако имаш какво да кажеш, отговаряй; говори, защото желал бих да се оправдаеш;
33 ако ли не, то слушай ме: мълчи, и аз ще те науча на мъдрост.
3 (A)Пак ли ще почнем да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?
2 (B)Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, което узнават и четат всички човеци;
3 (C)вие се явявате, че сте писмо Христово, стъкмено чрез нашето служение, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не върху каменни скрижали, а върху плътени скрижали на сърцето.
4 Такава увереност в Бога имаме чрез Христа,
5 (D)но не затова, че сме способни да помислим нещо от себе си като от нас си; напротив, способността ни иде от Бога:
6 (E)Той ни е дал способност да бъдем служители на новия завет, не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът животвори.
7 (F)И ако служението на смъртта по букви, издълбано на камъни, беше тъй славно, че синовете Израилеви не можеха да се взират в лицето на Моисея поради преходната сияйност на лицето му,
8 то как не ще бъде много по-славно служението на духа!
9 Защото, ако служението на осъждането е славно, то много повече служението на оправданието изобилва със слава.
10 И първото прославено дори не се показа от тая страна славно, поради надминаващата слава на второто.
11 Защото, ако преходното е било славно, много по-славно е трайното.
12 Прочее, като имаме такава надежда, ние действуваме с голямо дръзновение,
13 (G)а не както Моисей, който туряше покривало на лицето си, за да се не взират синовете Израилеви в края на преходното.
14 (H)Ала умовете им се затъпиха, понеже и доднес, кога се чете Ветхият Завет, остава неснето същото покривало, което се снима чрез Христа.
15 И доднес, кога се чете Моисей, покривало лежи на сърцето им.
16 (I)Но, кога се обърнат към Господа, покривалото се снима.
17 (J)А Господ е Духът; дето пък е Духът Господен, там има свобода.
18 (K)А ние всички с открито лице, като в огледало, гледайки славата Господня, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, като от Духа Господен.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.