M’Cheyne Bible Reading Plan
14 И рече Господ на Моисея, думайки:
2 (A)кажи на синовете Израилеви да свият и да се разположат на стан пред Пихахирот, между Мигдол и морето, пред Ваал Цефон; срещу него се разположете на стан при морето.
3 И ще рече фараонът (на народа си) за синовете Израилеви: те са се заблудили в тая земя, пустинята ги е затворила.
4 (B)Аз пък ще ожесточа сърцето на фараона, и той ще се спусне да ги гони, и ще покажа славата Си над фараона и над всичките му войски; и (всички) египтяни ще познаят, че Аз съм Господ. Тъй и направиха.
5 Като известиха на египетския цар, че народът избягал, обърна се сърцето на фараона и на служителите му против тоя народ, и те казаха: какво сторихме, та пуснахме израилтяните да не ни работят?
6 (Фараонът) впрегна колесницата си и взе със себе народа си;
7 и взе шестстотин отбор колесници и всички египетски колесници, и началниците над всички тях.
8 (C)И Господ ожесточи сърцето на египетския цар фараона (и на служителите му), и той погна Израилевите синове; а Израилевите синове вървяха под висока ръка.
9 (D)И впуснаха се след тях египтяни, и всички коне с колесниците на фараона, и конниците, и цялата му войска, и ги застигнаха, както бяха разположени край морето, при Пи-хахирот пред Ваал-Цефон.
10 И когато фараонът наближи, Израилевите синове се озърнаха, и ето – египтяни идат подире им: Израилевите синове се уплашиха твърде много и извикаха към Господа,
11 (E)и казаха на Моисея: нима нямаше гробове в Египет, та ни доведе да умрем в пустинята? Какво стори с нас, като ни изведе от Египет?
12 Не говорихме ли ти това същото в Египет, като ти думахме: остави ни, нека работим на египтяни? Защото по добре е да сме в робство у египтяни, отколкото да умрем в пустинята.
13 (F)Но Моисей каза на народа: не бойте се, чакайте – и ще видите спасение от Господа, което Той ще извърши сега над вас; защото египтяните, които сега виждате, няма да ги видите вече довека;
14 (G)Господ ще се бори за вас, а вие бъдете спокойни.
15 (H)И рече Господ на Моисея: що викаш към Мене? Кажи на Израилевите синове да вървят;
16 а ти вдигни тоягата си, и простри ръката си над морето, и раздели го, и ще минат Израилевите синове презсред морето по сухо.
17 Аз пък ще ожесточа сърцето на (фараона и на всички) египтяни, и те ще тръгнат подире им; и ще покажа славата Си над фараона и над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му.
18 И ще познаят (всички) египтяни, че Аз съм Господ, когато покажа славата Си над фараона, над колесниците му и над конниците му.
19 (I)И вдигна се Ангел Божий. който вървеше пред стана (на синовете) на Израиля, и тръгна отдире им; вдигна се и облачният стълб отпреде им и застана отзаде им;
20 и влезе по средата между египетския стан и между стана (на синовете) на Израиля: за едните беше облак и мрак, а на дру гите осветляваше нощта, и през цялата нощ не се доближиха едни с други.
21 (J)Тогава Моисей простря ръката си над морето, и през цялата нощ Господ тласкаше морето със силен източен вятър, та направи морето суша; и водите се разцепиха.
22 (K)И тръгнаха Израилевите синове посред морето по сухо: водите бяха тям като стена отдясно и отляво.
23 Втурнаха се египтяни, и влязоха подире им в средата на морето всички коне на фараона, колесниците му и конниците му.
24 (L)И по утринна стража погледна Господ на египетския стан от огнения и облачния стълб и разбърка стана на египтяни.
25 (M)И направи да се изплеснат колелата от колесниците им, тъй че с мъка ги влечеха. Тогава египтяни рекоха: да бягаме от израилтяните, защото Господ се бори зарад тях против египтяни.
26 И рече Господ на Моисея: простри ръката си над морето, и да се възвърнат водите върху египтяни, върху колесниците им и върху конниците им.
27 (N)И Моисей простря ръката си над морето, и призори водата се върна на мястото си; а египтяни бягаха насрещу (водата). Тъй потопи Господ египтяни всред морето.
28 (O)И водата се върна и покри колесниците и конниците на всичката фараонова войска, които бяха влезли подире им в морето; не остана ни един от тях.
29 А Израилевите синове минаха по сухо презсред морето: водите (бяха) тям като стена отдясно и (стена) отляво.
30 Него ден Господ избави израилтяните от ръцете на египтяни; и Израилевите синове видяха египтяните мъртви на морския бряг.
31 (P)Израилтяните видяха великата ръка, която Господ показа над египтяни; народът се уплаши от Господа и повярва на Господа и на Неговия служител Моисея.
17 (A)Рече Иисус на учениците Си: не е възможно да не дойдат съблазни, ала горко ономува, чрез когото дохождат:
2 за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето, нежели да съблазни едного от тия, малките.
3 (B)Бъдете внимателни към себе си. Ако съгреши против тебе брат ти, смъмри го и, ако се покае, прости му;
4 и ако седем пъти на ден съгреши против тебе и седем пъти на ден се обърне към тебе и каже: кая се – прости му.
5 И рекоха апостолите Господу: усили у нас вярата.
6 (C)А Господ рече: да имахте вяра колкото синапово зърно, щяхте да кажете на тая черница: изтръгни се и се пресади в морето, и тя би ви послушала.
7 Кой от вас, кога се завърне от полето негов слуга, орач или овчар, веднага ще му рече: върви, седни на трапезата;
8 няма ли да му рече: приготви ми да вечерям, препаши се и ми шетай, докле ям и пия, а после ти ще ядеш и пиеш?
9 Нима ще благодари той на оня слуга, задето е изпълнил заповедта? Не мисля.
10 (D)Тъй и вие, кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим.
11 (E)Като отиваше за Иерусалим, Той минуваше между Самария и Галилея.
12 (F)И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч
13 и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни!
14 (G)Когато ги видя, рече им: идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се.
15 А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас,
16 и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше: и той беше самарянин.
17 Тогава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? а де са деветте?
18 Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец?
19 И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси.
20 А попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им: царството Божие няма да дойде забелязано,
21 и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, царството Божие вътре във вас е.
22 И каза на учениците: ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Сина Човечески, и няма да видите;
23 (H)и ще ви кажат: ето, тук е, или: на, там е, – не ходете и не дирете;
24 понеже, както светкавица, кога блесне от единия край на небето, свети до другия край на небето, тъй ще бъде и Син Човеческий в Своя ден.
25 (I)Но по-напред Той трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от тоя род.
26 (J)И както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и в дните на Сина Човечески:
27 ядяха, пиеха, женеха се, мъжеха се до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, и дойде потопът, та погуби всички.
28 (K)Също тъй, както беше и в Лотови дни: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха, градяха;
29 но, в който ден Лот излезе из Содом, от небето заваля огън и жупел и погуби всички;
30 тъй ще бъде и в оня ден, кога се яви Син Човеческий.
31 В оня ден, който бъде на покрива, а нещата му вкъщи, той да не слиза да ги взима; и който бъде на полето, тъй също да се не обръща назад.
32 (L)Спомняйте си Лотовата жена.
33 (M)Който поиска да спаси душата си, ще я погуби; а който я погуби, ще я оживи.
34 Казвам ви: в нея нощ ще бъдат двама на една постелка: единия ще вземат, а другия ще оставят;
35 (N)две жени ще мелят заедно: едната ще вземат, а другата ще оставят;
36 двама ще бъдат на нива: единия ще вземат, а другия ще оставят.
37 (O)На това Му рекоха: де, Господи? А Той им рече: дето бъде тялото, там ще се съберат и орлите.
32 (A)Когато тия трима мъже престанаха да отговарят на Иова, защото той беше прав пред очите си,
2 (B)разпали се гневът на Елиуя, син на Варахиила, вузитец от Рамовия род; разпали се гневът му против Иова, задето той оправдаваше себе си повече, отколкото Бога;
3 а против тримата му приятели се разпали гневът му затова, че те не намериха, какво да отговарят, а пък обвиняваха Иова.
4 Елиуй чакаше, докле Иов говореше, защото те по години бяха по-стари от него.
5 А когато Елиуй видя, че няма отговор в устата на тримата мъже, гневът му се разпали.
6 (C)И отговори Елиуй, син Варахиилов, вузитец, и каза: аз съм млад по години, а вие сте старци; затова аз се страхувах и се боях да изказвам вам мое мнение.
7 (D)Аз си казвах: нека дните говорят, и многолетието да поучава на мъдрост.
8 (E)Но има дух у човека, и диханието на Вседържителя го вразумява,
9 (F)Не само многодетните са мъдри, нито само старците разбират правда.
10 Затова казвам: изслушайте ме, ще ви кажа и аз моето мнение.
11 Ето, чаках вашите думи, вслушвах се в разсъжденията ви, докле намисляхте какво да кажете.
12 Внимателно ви гледах, и ето, никой от вас не изобличава Иова и не отговаря на думите му.
13 Недейте казва: ние намерихме мъдрост: Бог ще го опровергае, а не човек.
14 Ако той отправяше думите си към мене, аз щях да му отговарям не с вашите речи.
15 Уплашиха се, не отговарят вече; престанаха да говорят.
16 И както аз чаках, а те не говорят, спряха се и не отговарят вече,
17 тъй и аз ще отговоря от моя страна, ще кажа мнението си и аз.
18 (G)Защото съм пълен с речи, и духът в мен ме дави.
19 Ето, утробата ми, като неотпушено вино: готова е да се пръсне като нови мехове.
20 Ще поговоря, и ще ми олекне; ще си отворя устата и ще отговоря.
21 (H)Няма да гледам човека на лице и никого няма да лаская,
22 защото не умея да лаская: на часа моят Творец би ме убил.
2 Итъй, реших в себе си, да не дохождам при вас пак с огорчение.
2 Защото ако аз ви огорчавам, то кой ще ме зарадва, ако не онзи, когото съм огорчил?
3 (A)Това същото ви и писах, та, като дойда, да ме не огорчат ония, които трябваше да ме радват; защото съм уверен във всички вас, че моята радост е радост и за всинца ви.
4 (B)От голяма скръб и притеснено сърце ви писах с много сълзи, не за да ви огорча, а за да познаете преголямата любов, която имам към вас.
5 Ако ли пък някой ме е огорчил, то не мене е огорчил, а донейде, да не кажа много, всинца ви.
6 (C)Доста е за такъв това наказание от мнозинството;
7 така че за вас е по-добре да му простите и да го утешите, за да не пропадне той от преголяма скръб;
8 затова моля ви да покажете към него любов.
9 Защото с тая цел и писах, за да узная на опит, дали във всичко сте послушни.
10 А комуто вие прощавате за нещо, нему и аз прощавам; понеже и аз, ако съм простил някому нещо, простил съм за вас от лице Христово,
11 (D)за да не вземе сатаната преднина над нас: защото не са ни неизвестни неговите замисли.
12 Когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото евангелие, и врата ми бяха отворени в име Господне,
13 духът ми нямаше покой, понеже не намерих там моя брат Тита; а като се простих с тях, заминах за Македония.
14 Но да благодарим Богу, Който всякога ни дава да тържествуваме в Христа и Който навред чрез нас проявява благоуханието, по което познаваме Самия Него.
15 (E)Защото ние сме Христово благоухание пред Бога за онези, които се спасяват, и за онези, които гинат:
16 (F)на едните сме смъртоносен дъх за смърт, а на другите – живителен дъх за живот. И кой е способен за това?
17 (G)Защото ние не изопачаваме словото Божие, както мнозина, а проповядваме искрено, като от Бога, пред Бога, в Христа.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.