M’Cheyne Bible Reading Plan
10 Тогава Господ каза на Моисея: влез при фараона, защото Аз ожесточих сърцето му и сърцето на служителите му, за да покажа между тях тия Мои личби
2 (A)и да разказваш на сина си и на внука си онова, що сторих в Египет, и за Моите личби, които показах в него, и да знаете, че Аз съм Господ.
3 (B)Моисей и Аарон дойдоха при фараона и му рекоха: тъй говори Господ, Бог на евреите: докога ще упорствуваш да се смириш пред Мене? Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба;
4 (C)а ако не пуснеш народа Ми, ето, утре (по това време) Аз ще напратя скакалци в твоята (цяла) област.
5 Те ще покрият лицето на земята тъй, че не ще може да се види земята, и ще поядат у вас (всичко) останало (на земята), оцеляло от градушката; ще поядат също всички дървета, които растат у вас по полето,
6 и ще напълня твоите къщи, къщите на всичките ти служители и (всички) къщи на всички египтяни, каквото не са виждали твоите бащи, нито бащите на бащите ти, откак живеят на земята дори доднес. (Моисей) се обърна и си отиде от фараона.
7 Тогава служителите фараонови рекоха на фараона: докога ще ни мъчи тоя? Пусни тия люде; нека те извършат служба на Господа, своя Бог; още ли не виждаш, че Египет загива?
8 И върнаха Моисея и Аарона при фараона, и (фараонът) им рече: идете, извършете служба на Господа, вашия Бог; но кои и кои ще отидат?
9 Моисей отговори: ще отидем млади и стари, със синовете и дъщерите си, с овците и воловете си ще отидем, защото имаме празник на Господа (нашия Бог).
10 (Фараонът) им рече: нека бъде тъй; Господ да е с вас! Готов съм да ви пусна, но защо с децата? видите ли, лошо намерение имате!
11 Не, идете само мъжете и извършете служба на Господа, защото това вие искахте. И ги изпъдиха от фараона.
12 (D)Тогава Господ рече на Моисея: простри ръката си над Египетската земя, и нека нападнат скакалци в Египетската земя и поядат всичката земна трева (и всичките дървесни плодове), всичко, що е оцеляло от градушката.
13 (E)И простря Моисей тоягата си над Египетската земя, и Господ прати в тая земя източен вятър, който трая целия тоя ден и цялата нощ. На сутринта източният вятър довея скакалците.
14 (F)Скакалците нахлуха в цялата Египетска земя и нападнаха цялата Египетска страна в голямо множество: такива скакалци попреди не е имало, и подир тях не ще има.
15 (G)Те покриха лицето на цялата земя, тъй че земята не се виждаше, и поядоха всичката земна трева и всички дървесни плодове, оцелели от градушката, и не остана никаква зеленина нито на дървета, нито на полска трева по цялата Египетска земя.
16 (H)Фараонът бързо повика Моисея и Аарона и рече: съгреших пред Господа, вашия Бог, и пред вас;
17 сега простете греха ми още тоя път и се помолете на Господа, вашия Бог, само да дигне от мене тая смърт.
18 (Моисей) си излезе от фараона и се помоли на Господа.
19 (I)И даде Господ от противната страна западен, твърде силен вятър, и той дигна скакалците, та ги нахвърли в Червено море: не остана нито един скакалец в цялата Египетска страна.
20 (J)Но Господ ожесточи сърцето на фараона, и той не пусна Израилевите синове.
21 (K)И рече Господ на Моисея: простри ръката си към небето, и ще настане мрак по Египетската земя, такъв мрак, че дори да се пипа.
22 (L)Моисей простря ръката си към небето, и настана гъст мрак по цялата Египетска земя три дни наред:
23 (M)един другиго не виждаха, и никой не става от мястото си три дена; а в жилищата на всички Израилеви синове беше видело.
24 (N)Фараонът повика Моисея (и Аарона) и рече: идете, извършете служба на Господа (вашия Бог); само дребният и едрият ви добитък да остане, а децата ви нека отидат с вас.
25 Но Моисей рече: (не,) дай ни в ръце също жертви и всесъжение, които да принесем на Господа, нашия Бог.
26 Нека дойдат с нас и стадата ни, не бива да остане ни копито; защото от тях ние ще вземем за жертва на Господа, нашия Бог; но, докле не пристигнем там, не знаем, какво ще принесем в жертва на Господа (нашия Бог).
27 И Господ ожесточи сърцето на фараона, и той не иска да ги пусне.
28 И рече му фараонът: махни се от мене; пази се, не се явявай вече отпреде ми; в който ден видиш лицето ми, ще умреш.
29 Моисей отговори: както рече, тъй и ще бъде: няма вече да видя лицето ти.
13 В същото време дойдоха някои и Му разказаха за галилейците, на които кръвта Пилат смесил с жертвите им.
2 Иисус им отговори и рече: мислите ли, че тия галилейци бяха по-грешни от всички галилейци, че тъй пострадаха?
3 Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете.
4 Или мислите, че ония осемнайсет души, върху които падна Силоамската кула и ги изби, бяха по-виновни от всички живеещи в Иерусалим?
5 Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете.
6 (A)И каза тая притча: някой си имаше в лозето си посадена смоковница, и дойде да търси на нея плод, но не намери;
7 (B)и рече на лозаря: ето, три години дохождам да търся плод на тая смоковница, и не намирам; отсечи я: защо само да изтощава земята?
8 Но той му отговори и рече: господарю, остави я и тая година, докато я обкопая и насипя с тор,
9 и ако даде плод, добре; ако ли пък не, на следната година ще я отсечеш.
10 В една от синагогите Той поучаваше в събота;
11 и ето една жена с немощен дух от осемнайсет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
12 Като я видя Иисус, повика я и рече ѝ: жено, освобождаваш се от недъга си!
13 И сложи ръцете Си върху нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога.
14 (C)При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота изцери, заговори и рече на народа: шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.
15 Господ му отговори и рече: лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои?
16 А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?
17 И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам; а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
18 (D)А Той рече: на какво е подобно царството Божие, и на какво да го оприлича?
19 Прилича на синапово зърно, което човек взе и посея в градината си; то израсна и стана голямо дърво, та небесните птици си виеха гнезда в клоните му.
20 (E)И пак рече: на какво да оприлича царството Божие?
21 Прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото.
22 (F)И минаваше през градове и села, като поучаваше и отиваше към Иерусалим.
23 А някой Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? Той им рече:
24 (G)подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото, казвам ви, мнозина ще поискат да влязат, и не ще смогнат.
25 (H)След като стопанинът на къщата стане и затвори вратата, а вие, останали отвън, почнете да хлопате на вратата и да викате: Господи, Господи, отвори ни! и когато Той ви отвори и рече: не ви зная откъде сте. –
26 тогава ще почнете да казвате: ядохме и пихме пред Тебе, и по нашите улици Ти поучаваше.
27 (I)И Той ще рече: казвам ви, не ви зная откъде сте; махнете се от Мене всички, които вършите неправда.
28 Там ще бъде плач и скърцане със зъби, кога видите Авраама, Исаака и Иакова и всички пророци в царството Божие, а себе си изгонвани навън.
29 (J)И ще дойдат от изток и запад, и север и юг, и ще насядат на трапеза в царството Божие.
30 (K)И ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.
31 В същия ден дойдоха някои фарисеи и Му казаха: излез и замини оттук, защото Ирод иска да Те убие.
32 И рече им: идете и кажете на тая лисица: ето, изгонвам бесове, и изцерявам днес и утре, и на третия ден ще свърша;
33 но Аз трябва да вървя днес, утре и други ден, защото не бива пророк да загине вън от Иерусалим.
34 (L)Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте!
35 Ето, оставя се вам домът ви пуст. И казвам ви, че няма да Ме видите, докле не дойде време да кажете: благословен Идещият в име Господне!
28 Тъй, среброто си има изходна жила, и златото – място, дето го плавят.
2 Желязото се добива от земята; от камък се претопява мед.
3 Човек туря предели на тъмата и грижливо дири камъка в мрак и смъртна сянка.
4 Изравят рудокопен кладенец в места, дето крак не е стъпял, спускат се на дълбоко, увисват и се клатят далеч от човеците.
5 Земята, на която жито никне, отвътре е изровена сякаш от огън.
6 Камъните ѝ са място за сапфир, и в нея златни зрънца.
7 Пътеката за там хищна птица не знае, пиляково око я не е виждало;
8 лъвчета не са я тъпкали, и чакал не е ходил по нея.
9 На гранит слага човек ръката си, издъно преобръща планини;
10 в скали разсича канали, и окото му вижда всичко драгоценно;
11 възпира течението на реките и скритото изважда на видело.
12 Но де се намира мъдростта, и де е мястото на разума?
13 Не знае човек цената ѝ, и тя не се намира по земята на живите.
14 Бездната казва: не е в мене тя; и морето казва: не е у мене.
15 (A)Тя се не дава за злато и се не добива за претеглено сребро;
16 (B)тя се не оценява с офирско злато, ни с драгоценен оникс, нито със сапфир;
17 не се равнява с нея злато и кристал, и не ще я размениш за съдове от чисто злато.
18 А за корал и бисер няма що и да се споменува, и придобиване мъдрост стои по-високо от рубини.
19 С нея се не равнява етиопският топаз; с чисто злато тя се не оценява.
20 Откъде, прочее, излиза мъдростта? и де е мястото на разума?
21 Скрита е тя от очите на всичко живо и е утаена от птиците небесни.
22 Авадон и смъртта казват: с ушите си чухме мълвата за нея.
23 (C)Бог знае пътя ѝ, и Той познава мястото ѝ.
24 Защото Той гледа докрайземя и вижда под цялото небе.
25 Когато Той даваше на вятъра тегло и наместваше водата по мярка,
26 (D)когато определяше наредби на дъжда и път на гръмоносната мълния,
27 тогава Той я видя и я яви, приготви я и още я изпита
28 (E)и рече на човека: ето, страхът Господен е истинска мъдрост, и отбягването от зло е разум.
14 (A)Стремете се към любовта; показвайте ревност за духовни дарби, а особено – да пророчествувате.
2 Защото, който говори на език непознат, той не говори на човеци, а на Бога; понеже никой го не разбира, а духом говори тайни;
3 който пък пророчествува, той говори на човеци за поука, увещание и утеха.
4 Който говори на непознат език, той поучава себе си; а който пророчествува, той поучава църквата.
5 Желая всички вие да говорите езици, а още повече да пророчествувате; защото, който пророчествува, по-горен е от оногова, който говори езици – освен ако ги тълкува, та църквата да получи поука.
6 А сега, ако дойда при вас, братя, и заговоря на непознати езици, каква полза ще ви принеса, щом ви се не обясня било с откровение, било с познание, било с пророчество, било с поука?
7 И бездушните предмети, като пищялка или гусла, които издават глас, ако не дадат разделни звукове, как ще се познае, какво се свири на пищялка, или на гусла?
8 Защото, ако тръбата издаваше неопределен звук, кой ще се готви за битка?
9 Тъй и вие, ако не изговаряте с езика си разбрани думи, как ще се разбере това, що говорите? Защото ще говорите на вятър.
10 Толкоз, например, различни думи има в света, и ни една от тях не е без значение.
11 Ако, прочее, не разбирам значението на тия думи, то за говорещия ще бъда чужденец, па и говорещият ще бъде за мене чужденец.
12 Тъй и вие, бидейки ревнители към духовни дарби, залягайте да ги получите в изобилие, за поука на църквата.
13 Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарба да тълкува.
14 Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, умът ми обаче остава безплоден.
15 (B)И тъй, какво? Ще се моля с дух, ще се моля и с ум; ще пея с дух, ще пея и с ум.
16 Защото, ако благословиш с дух, как ще каже на твоето благодарение „амин“ оня, който е от простолюдието, когато не разбира, какво казваш?
17 Ти благодариш хубаво, ала другият се не поучава.
18 Благодаря на моя Бог, задето повече от всинца ви говоря езици;
19 но в църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат.
20 (C)Братя, не бивайте деца по ум: бъдете младенци за злото, а по ум бъдете пълнолетни.
21 (D)В закона е писано: „на чужди езици и с чужди уста ще говоря на тоя народ, но и тъй няма да ме послушат, казва Господ“.
22 Затова езиците са белег не за повярвалите, а за неповярвалите; пророчеството пък не е за неповярвалите, а за повярвалите.
23 Ако, прочее, се събере цялата църква наедно, и всички заговорят на непознати езици, и влязат невежи, или неповярвали, – не ще ли кажат, че сте полудели?
24 Но, кога всички пророчествуват, и влезе някой неповярвал, или невежа, той от всички се изобличава, от всички се осъжда;
25 (E)тъй че тайните на сърцето му стават явни, и той, като падне ничком, ще се поклони Богу и ще каже: „наистина, с вас е Бог“.
26 (F)И тъй, какво да се прави, братя? Кога се събирате, и всеки от вас има – кой псалом, кой поучение, кой език, кой откровение, кой тълкуване, – всичко да става за поука.
27 Ако някои говорят на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима, и то подред, а един да тълкува.
28 Ако пък няма тълковник, те да мълчат в църква, а да говорят на себе си и на Бога.
29 Пророци пък да говорят двама или трима, а другите да обсъждат;
30 но ако дойде откровение някому другиму, който седи, първият нека млъкне.
31 Тъй, един след други, можете всинца да пророчествувате, та всички да се поучават и всички да се утешават.
32 И пророчески духове се покоряват на пророци;
33 (G)защото Бог не е Бог на безредие, а на мир. Тъй е по всички църкви между светиите.
34 (H)Жените ви в църквите да мълчат: тям не е позволено да говорят, а да се подчиняват, както казва и законът.
35 Ако пък искат да научат нещо, нека питат мъжете си вкъщи; понеже е срамотно жена да говори в църква.
36 Нима от вас излезе словото Божие? Или само до вас достигна?
37 Ако някой се мисли, че е пророк или изпълнен с дух, нека разбере, че това, което ви пиша, са Господни заповеди.
38 А който не разбира, нека не разбира.
39 И тъй, братя, показвайте ревност за пророчествуване, но не забранявайте да се говорят и езици.
40 Всичко да става с приличие и ред.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.