M’Cheyne Bible Reading Plan
6 (A)И рече Господ Моисею: сега ще видиш, какво ще направя с фараона; по действие на силна ръка той ще ги пусне; по действие на силна ръка дори ще ги изпъди от земята си.
2 (B)И говори Бог на Моисея и му рече: Аз съм Господ.
3 (C)Аз се явявах на Авраама, Исаака и Иакова с името „Бог Всемогъщий“; а с името Си „Господ“[a] не съм им се открил;
4 и Аз сключих с тях Моя завет, за да им дам Ханаанската земя, земята на тяхното странствуване, в която те странствуваха.
5 (D)И Аз чух, как синовете Израилеви стенат, задето египтяни ги държат в робство, и си спомних за Моя завет.
6 Затова кажи на синовете Израилеви: Аз съм Господ, и ще ви изведа изпод египетския гнет, ще ви изтръгна от египетската робия и ще ви спася с простряна ръка и с велики съдби;
7 (E)ще ви приема за Мой народ, ще ви бъда Бог, и ще познаете, че Аз съм Господ, Бог ваш, Който ви изведе (от Египетската земя) изпод египетския гнет;
8 (F)и ще ви въведа в оная земя, за която Аз, като дигнах ръка, клех се да я дам на Авраама, Исаака и Иакова, и ще ви я дам за наследство. Аз съм Господ.
9 Моисей обади това на синовете Израилеви; но те не послушаха Моисея от малодушие и поради тежката работа.
10 И каза пак Господ на Моисея и рече:
11 влез, кажи на фараона, египетския цар, да пусне синовете Израилеви от земята си.
12 (G)А Моисей отговори пред Господа и рече: ето, синовете Израилеви ме не слушат; как тогава ще ме послуша фараонът? При това аз съм заеклив.
13 И говори Господ на Моисея и Аарона и им даде заповеди до синовете Израилеви и до фараона, египетския цар, да изведат синовете Израилеви от Египетската земя.
14 (H)Ето началниците на поколенията им: синове на Рувима, първороден син Израилев: Ханох и Фалу, Хецрон и Харми: това са семейства Рувимови.
15 (I)Синове Симеонови: Иемуил и Иамин, Охад и Иахин, Цохар и Саул, син на хананейката: това са семейства Симеонови.
16 (J)Ето имената на синовете Левиеви според родовете им: Гирсон, Каат и Мерари. А годините на живота Левиев бяха сто трийсет и седем.
17 (K)Синове Гирсонови: Ливни и Шимеи със семействата им.
18 (L)Синове Каатови: Амрам и Ицхар, Хеврон и Узиил. А годините на Каатовия живот бяха сто трийсет и три.
19 (M)Синове Мерариеви: Махли и Муши. Това са семейства Левиеви според родовете им.
20 (N)Амрам взе леля си Иохаведа за жена, и тя му роди Аарона и Моисея (и сестра им Мариам). А годините на живота Амрамов бяха сто трийсет и седем.
21 (O)Синове Ицхарови: Корей, Нефег и Зихри.
22 (P)Синове Узиилови: Мисаил, Елцафан и Ситри.
23 (Q)Аарон взе за жена Елисавета, дъщеря Аминадавова, сестра Наасонова, и тя му роди Надава и Авиуда, Елеазара и Итамара.
24 (R)Синове Корееви: Асир, Елкана и Авиасаф: това са семейства Корееви.
25 (S)Елеазар, син Ааронов, взе за жена една от дъщерите Футиилови, и тя му роди Финееса. Това са началниците на левитските поколения според семействата им.
26 (T)Аарон и Моисей, те са ония, на които Господ каза: изведете синовете Израилеви от Египетската земя според както са на дружини.
27 Те именно говориха на фараона, египетския цар, да изведат синовете Израилеви от Египет; това са Моисей и Аарон.
28 И тъй, в онова време, когато Господ говори на Моисея в Египетската земя,
29 Господ каза на Моисея и рече: Аз съм Господ. Кажи на фараона, египетския цар, всичко, що ти казвам.
30 (U)А Моисей рече пред Господа: ами че аз съм заеклив, как ще ме послуша фараонът?
9 (A)А като свика дванайсетте Свои ученици, даде им сила и власт над всички бесове, и да лекуват болести,
2 и ги разпрати да проповядват царството Божие и да изцеряват болни.
3 И рече им: нищо не си вземайте за по път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни сребро, нито да имате по две дрехи;
4 и в която къща влезете, там оставайте, и оттам потегляйте на път;
5 (B)и ако някои ви не приемат, като излизате от оня град, отърсете и праха от нозете си, за свидетелство срещу тях.
6 Те тръгнаха и ходеха по селата, като благовестяха и лекуваха навред.
7 (C)Ирод четвъртовластник чу за всичко, що вършеше Иисус, и недоумяваше; понеже едни казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите;
8 други пък – че Илия се явил, а някои – че един от старовремските пророци е възкръснал.
9 (D)И рече Ирод: Иоана аз обезглавих; кой пък ще да е Тоя, за Когото слушам такива неща? И търсеше случай да Го види.
10 (E)Апостолите, като се завърнаха, разказаха на Иисуса, какво са извършили; и Той, като ги взе, отдалечи се в уединено място насаме до един град, наречен Витсаида.
11 Ала народът, като узна, тръгна подире Му; и Той, като ги прие, приказваше с тях за царството Божие и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.
12 А денят начена да преваля. И като приближиха до Него дванайсетте, рекоха Му: разпусни народа, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да намерят храна; понеже тук сме на пусто място.
13 (F)Но Той им рече: дайте им вие да ядат. Те рекоха: ние нямаме повече от пет хляба и две риби, – освен ако отидем да купим храна за всички тия човеци.
14 Защото те бяха около пет хиляди души. Но Той рече на учениците Си: турете ги да насядат на редици по петдесет.
15 И сториха тъй, и ги туриха всички да насядат.
16 А Той, като взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, благослови ги, разчупи и даде на учениците да сложат на народа.
17 И ядоха и се наситиха всички; и дигнаха останалите им къшеи – дванайсет коша.
18 (G)По едно време, когато Иисус се молеше насаме, и учениците бяха с Него, Той ги попита: за кого Ме мисли народът?
19 Те отговориха и рекоха: едни – за Иоана Кръстителя, други – за Илия, други пък мислят, че един от старовремските пророци е възкръснал.
20 (H)Той ги попита: а вие за кого Ме мислите? Петър отговори и рече: за Христа Божий.
21 Но Той строго им заповяда, никому да не говорят за това,
22 (I)като каза, че Син Човеческий трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от старейте, първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне.
23 (J)А към всички казваше: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва.
24 Защото, който иска да спаси душата си, той ще я погуби; а който погуби душата си зарад Мене, той ще я спаси.
25 (K)Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а себе си погуби, или повреди?
26 (L)Защото, който се срами от Мене и от думите Ми, от него ще се срами Син Човеческий, кога дойде в славата Своя, и на Отца, и на светите Ангели.
27 Казвам ви наистина: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие.
28 (M)Около осем дена подир тия думи, като взе със Себе Си Петра, Иоана и Иакова, възлезе на планината да се помоли.
29 И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава.
30 И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Моисей и Илия;
31 (N)като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим.
32 (O)А Петра и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън; но, като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
33 И когато те се отделяха от Него, Петър рече на Иисуса: Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия, – без да знаеше, що говори.
34 Когато говореше това, ето, яви се облак и ги засени; и се уплашиха, когато влязоха в облака.
35 (P)И чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте.
36 И когато се чу тоя глас, Иисус бе останал Сам. И те замълчаха и никому не обадиха през тия дни за това, що видяха.
37 А на следния ден, когато те слязоха от планината, посрещна Го много народ.
38 (Q)И ето, някой от народа извика: Учителю, моля Те, погледни на сина ми, понеже едничък ми е:
39 прехваща го дух, и той изведнъж закрещява, и го сгърча тъй, че се запеня; и, мъчейки го, едвам го напуща;
40 аз молих Твоите ученици да го изгонят; ала те не можаха.
41 Иисус отговори и рече: о, роде неверен и развратен! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук.
42 А когато той още идеше, бесът го повали и почна да го тръшка; но Иисус запрети на нечистия дух, и изцери момчето, и го предаде на баща му.
43 И всички се смаяха пред Божието величие. Когато пък всички се чудеха на всичко, що правеше Иисус, Той рече на учениците Си:
44 (R)вложете в ушите си тия думи: Син Човеческий ще бъде предаден в ръце човешки.
45 (S)Но те не разбираха тая дума; защото тя беше прикрита за тях, за да я не схванат, а бояха се да Го попитат за тая дума.
46 (T)И дойде им мисъл: кой от тях ще да е по-голям.
47 А Иисус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно дете и го изправи до Себе Си,
48 (U)и рече им: който приеме това дете в Мое име, Мене приема; а който Мене приеме, приема Тогова, Който Ме е пратил; защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям.
49 (V)А Иоан продума и рече: Наставниче, видяхме човек, който в Твое име изгонва бесове, и му забранихме, защото не ходи с нас.
50 (W)Иисус му рече: не забранявайте, защото, който не е против вас, той е за вас.
51 (X)А когато се приближаваха дните да бъде взет от света, Той се обърна към пътя за Иерусалим;
52 и изпрати пред Себе Си вестители; те отидоха и влязоха в едно село самарянско, за да приготвят за Него;
53 (Y)но там Го не приеха, защото имаше вид на пътник за Иерусалим.
54 (Z)Като видяха това учениците Му Иаков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да го изтреби, както и Илия направи?
55 Но Той, като се обърна към тях, смъмри ги и рече: не знаете, от какъв дух сте вие;
56 (AA)защото Син Човеческий дойде, не за да погуби човешки души, а да спаси. И отидоха в друго село.
57 (AB)И когато те вървяха по пътя, рече Му някой: Господи, ще Те последвам, където и да идеш.
58 Иисус му рече: лисиците имат леговища, и птиците небесни – гнезда; а Син Човеческий няма, де глава да подслони.
59 Другиму пък каза: върви след Мене. А тоя рече: Господи, позволи ми, първом да отида и погреба баща си.
60 (AC)Но Иисус му каза: остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти върви, проповядвай царството Божие.
61 А друг един рече: аз ще тръгна след Тебе, Господи, но първом ми позволи да се простя с домашните си.
62 Но Иисус му каза: никой, който е сложил ръката си върху ралото и поглежда назад, не е годен за царството Божие.
23 Отговори Иов и рече:
2 дори и сега речта ми е горчива: страданията ми са по-тежки от охканията ми.
3 О, да знаех де да Го намеря и да можех да се приближа към престола Му!
4 Изложил бих пред Него моето дело и напълнил бих устата си с оправдание;
5 узнал бих думите, с които Той ще ми отговори, и разбрал бих, какво ще ми каже.
6 Нима Той в пълна мощ би взел да се бори с мене? О, не! Стига само Той да обърнеше внимание на мене.
7 Тогава праведник би могъл да се бори с Него, – и аз винаги бих получил свобода от моя Съдия.
8 Но ето, аз вървя напред – и Него Го няма, назад – и Го не намирам;
9 върши ли Той нещо на лява страна, аз не виждам; крие ли се на дясна, не съзирам.
10 (A)Но Той знае пътя ми; нека ме изпита, – ще изляза като злато.
11 (B)Ногата ми здраво се държи о пътеките Му; пътищата Му пазих и не се отклонявах.
12 От заповедите на устата Му не отстъпих; думите на устата Му пазих повече, отколкото моите правила.
13 Но Той е твърд; кой ще Го отклони? Той върши каквото иска душата Му.
14 Така, Той ще изпълни отреденото за мене, и подобно на това у Него има много.
15 Поради това аз треперя пред лицето Му; размишлявам – и се плаша от Него.
16 Бог ме обезсърчи, и Вседържителят ме уплаши.
17 Защо не съм унищожен преди тая тъма, и Той не скри мрака от лицето ми!
10 (A)Не искам, братя, да не знаете, че бащите ни всички под облака бяха и всички през морето минаха;
2 и всички в Моисея се кръстиха в облака и в морето;
3 (B)и всички ядоха една и съща духовна храна;
4 (C)и всички пиха едно и също духовно питие; защото пиеха от духовния камък, който идеше подире им; а камъкът беше Христос.
5 (D)Но към повечето от тях Бог не благоизволи, защото бидоха изповалени в пустинята.
6 (E)А това бидоха образи за нас, за да не бъдем похотливи на зло, както и те бяха похотливи.
7 (F)Не бивайте нито идолослужители, както някои от тях, за които е писано: „народът седна да яде и да пие, па стана да играе“.
8 (G)Нито да блудствуваме, както някои от тях блудствуваха, и в един ден погинаха двайсет и три хиляди.
9 (H)Нито да изкушаваме Христа, както някои от тях изкусиха, и погинаха от змии.
10 (I)Нито роптайте, както роптаеха някои от тях, и погинаха от изтребителя.
11 (J)Всички тия неща им се случваха, за да служат за образи, а бяха написани за поука нам, до които стигнаха краищата на вековете.
12 (K)Затова, който мисли, че стои, нека гледа да не падне.
13 (L)Друго изкушение вас не е постигнало, освен човешко; верен е обаче Бог, Който не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви, а заедно с изкушението ще даде и изход, за да можете да търпите.
14 Затова, мои възлюбени, отбягвайте идолослужението.
15 (M)Говоря като на разумни; разсъдете сами за това, що казвам.
16 (N)Чашата на благословението, която благославяме, не е ли общение с кръвта Христова? Хлябът, който ломим, не е ли общение с тялото Христово?
17 (O)Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причастяваме от един хляб.
18 (P)Гледайте Израиля по плът: ония, които ядат жертвите, не са ли съобщници на жертвеника?
19 (Q)Какво, прочее, казвам? Това ли, че идолът е нещо, или че идолските жертви са нещо?
20 (R)Не, но каквото принасят в жертва езичниците, принасят го на бесове, а не Богу; пък аз не искам да бъдете съобщници на бесовете.
21 (S)Не можете да пиете Господня чаша и бесовска чаша; не можете да участвувате на Господня трапеза и на бесовска трапеза.
22 Или ще възбудим ревнуване у Господа? Та по-силни ли сме от Него?
23 (T)Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, ала не всичко е за поука.
24 (U)Никой да не търси своята полза, а всякой – ползата на другиго.
25 Всичко, що се продава на месарницата, яжте без никакво издирване за спокойна съвест;
26 (V)защото „Господня е земята и онова, що я изпълня“.
27 Ако някой от неверните ви покани, и вие поискате да отидете, яжте всичко, що ви сложат, без никакво издирване за спокойна съвест.
28 (W)Но, ако някой ви каже: това е идолска жертва, не яжте – заради оногова, който ви е обадил, и заради съвестта; защото Господня е земята и онова, що я изпълня.
29 Съвест разбирам не своята, а на другия; защото бива ли моята свобода да бъде съдена от чужда съвест?
30 (X)Ако пък участвувам в яденето с благодарност, защо да бъда хулен поради онова, за което благодаря?
31 (Y)И тъй, ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко за слава Божия вършете.
32 Не ставайте съблазън ни за иудеи, ни за елини, нито за църквата Божия,
33 (Z)както и аз угаждам във всичко на всички и не търся своята полза, а ползата на многото, за да се спасят.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.