M’Cheyne Bible Reading Plan
48 След това рекоха на Иосифа: ето, баща ти е болен. И той взе със себе си двамата си синове Манасия и Ефрема (и отиде при Иакова).
2 Обадиха на Иакова и рекоха: ето, син ти Иосиф иде при тебе. Израил събра силите си и седна на постелката.
3 (A)И рече Иаков на Иосифа: Всемогъщий Бог ми се яви в Луз, в Ханаанската земя, благослови ме
4 (B)и ми рече: ето, Аз ще те разплодя, ще те умножа и ще произведа от тебе много народи, и ще дам тая земя на потомството ти след тебе за вечно владение.
5 (C)И сега двамата ти синове, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда при тебе в Египет, са мои: Ефрем и Манасия, както Рувим и Симеон, ще бъдат мои;
6 а децата ти, които ти се родят след тях, ще бъдат твои; те с името на братята си ще се наричат в наследството им.
7 (D)Когато идех от Месопотамия, умря ми Рахил (майка ти) в Ханаанската земя, на пътя, близо до Ефрата, и аз я погребах там на пътя за Ефрата, която сега е Витлеем.
8 И видя Израил синовете Иосифови и попита: кои са тия?
9 (E)Отговори Иосиф на баща си: тия са синовете ми, които Бог ми даде тука. (Иаков) рече: доведи ги при мене, и аз ще ги благословя.
10 (F)А очите на Израиля бяха отслабнали от старост, та не можеше да вижда ясно. Иосиф ги приближи до него, а той ги целуна и ги прегърна.
11 И рече Израил на Иосифа: аз се не надявах да видя лицето ти; пък ето Бог ми показа и децата ти.
12 Тогава Иосиф ги отведе от коленете му и му се поклони с лице доземи.
13 След това Иосиф хвана двамата (си синове), Ефрема в дясната си ръка срещу лявата на Израиля, а Манасия в лявата срещу дясната на Израиля, и ги приближи към него.
14 (G)Но Израил простря и възложи дясната си ръка върху главата на Ефрема, макар тоя да беше по-малък, а лявата – върху главата на Манасия. Той нарочно възложи така ръцете си, макар Манасия да беше първороден.
15 И благослови Иосифа и рече: Бог, пред Когото ходиха отците ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл, откак съществувам доднес,
16 (H)Ангелът, който ме избави от всяко зло, да благослови тия деца; да бъдат именувани с моето име и с името на отците ми, Авраама и Исаака, и да се наплодят в множество по земята.
17 И видя Иосиф, че баща му възложи дясната си ръка върху главата на Ефрема, и му стана мъчно. И взе ръката на баща си, за да я премести от главата на Ефрема върху главата на Манасия,
18 и рече Иосиф на баща си: не тъй, татко, защото този е първородният; възложи върху неговата глава десницата си.
19 (I)Но баща му се не съгласи и рече: зная, сине мой, зная; и от него ще излезе народ, и той ще бъде велик; ала по-малкият му брат ще бъде по-голям от него, и от неговото семе ще произлезе многоброен народ.
20 (J)И благослови ги в оня ден, като каза: чрез вас Израил ще благославя и казва: Бог да ти стори като на Ефрема и Манасия. И постави Ефрема по-горе от Манасия.
21 Тогава Израил рече на Иосифа: ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас и ще ви върне в земята на отците ви;
22 (K)аз ти давам повече отколкото на братята ти един дял, който взех от ръцете на аморейци с меча си и лъка си.
39 И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин,
40 и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета.
41 Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата ѝ; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго,
42 извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!
43 И откъде ми е това – да дойде при мене майката на моя Господ?
44 Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми.
45 И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното ѝ от Господа.
46 (A)И рече Мариам: душата ми величае Господа,
47 и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой,
48 задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове;
49 задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му;
50 (B)и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят;
51 (C)Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си;
52 (D)свали силни от престоли и въздигна смирени;
53 (E)гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо;
54 (F)взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, –
55 (G)както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека.
56 И остана Мариам с нея около три месеца, и се върна у дома си.
57 А за Елисавета настана време да роди, и тя роди син.
58 И чуха съседите и роднините ѝ, че възвеличил Господ милостта Си над нея, и се радваха с нея.
59 На осмия ден дойдоха да обрежат младенеца, и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му.
60 Но майка му продума и каза: не, а да се нарече Иоан.
61 И рекоха ѝ: няма никой в рода ти, който се нарича с това име.
62 И кимваха на баща му, как би искал да го нарекат.
63 Той поиска дъсчица и написа: Иоан му е името. И всички се почудиха.
64 И веднага му се развързаха уста и език, и той проговори, благославяйки Бога.
65 И обхвана страх всички, живеещи около тях; и разказваха за всичко това по цялата планинска страна на Иудея.
66 Всички, които чуха, туриха това на сърце си и казваха: какво ли ще бъде тоя младенец? И ръката Господня беше с него.
67 И Захария, баща му, се изпълни с Духа Светаго и пророкува, казвайки:
68 (H)благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ
69 (I)и издигна за нас в дома на Своя отрок Давида рог на спасение,
70 (J)(както възвести през устата на Своите свети от века пророци) –
71 спасение от враговете ни и от ръцете на всички, които ни мразят;
72 (K)за да прояви Своята милост над отците ни и да си спомни светия Си завет, –
73 (L)клетвата, с която Той се кле на Авраама, нашия отец;
74 (M)за да ни даде, след като ни избави от ръката на враговете ни,
75 (N)безстрашно да Му служим в светост и правда пред Него, през всички дни на живота си.
76 (O)И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища,
77 и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване греховете им,
78 (P)поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети Изток свише,
79 за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира.
80 А младенецът растеше и крепнеше духом, и остана в пустинята до деня, когато се яви на Израиля.
14 (A)Роден от жена, човек е краткодневен и преситен с тъги:
2 (B)като цвете изниква и улита; като сянка бяга и се не спира.
3 И върху него ли Ти отваряш очите Си, и мене водиш на съд с Тебе?
4 (C)Кой ще се роди чист от нечист? Ни един.
5 Ако дните му са определени, и броят на месеците му е у Тебе, ако си му турил предел, който той не ще премине,
6 (D)отклони се от него: нека си отдъхне, докле като наемник не свърши деня си.
7 За дървото има надежда, че то, ако и да бъде отсечено, пак ще оживее, и издънки от него няма да престанат да никнат:
8 ако и остарял да е в земята коренът му, и пънът му да е замрял в праха,
9 но, щом усети вода, то дава младочки и пуска клончета, като да е наново посадено.
10 А човек умира и изтлява. Отива си и де е той?
11 Изтичат водите из езерото, и реката пресеква и пресъхва:
12 (E)тъй човек ще легне и няма да стане; до свършъка на небето не ще се пробуди и не ще се вдигне от своя сън.
13 О, да беше ме скрил и укривал в преизподнята, докле мине гневът Ти, да беше ми определил срок и после да си спомняше за мене!
14 Кога умре човек, ще живее ли пак? През всички дни на определеното за мене време бих чакал, докле ми дойде смяната.
15 (F)Ти би викнал, и аз бих Ти дал отговор, и Ти би изявил благоволение към творението на Твоите ръце;
16 (G)защото тогава би изброявал стъпките ми и не би дебнал греха ми;
17 (H)в свитък щеше да бъде запечатано беззаконието ми, и Ти би прикрил вината ми.
18 Но планината падайки се разрушава, и скалата се изместя от мястото си;
19 водата излизва камъните; разливът ѝ отвлича земния прах; тъй унищожаваш Ти и надеждата на човека.
20 Притискаш го докрай, и той заминава; изменяш лицето му и го отпращаш.
21 (I)На почит ли са децата му – той не знае; унижени ли са – той не забелязва;
22 но плътта му на него боледува, и душата в него страда.
2 (A)И аз, братя, като дойдох при вас, дойдох да ви явя Божието свидетелство не с превъзходно слово или мъдрост;
2 (B)защото не намерих за добре да зная между вас нещо друго, освен Иисуса Христа, и то Иисуса Христа разпнат;
3 (C)и аз бях у вас в немощ, в страх и в голям трепет.
4 (D)И словото ми, и проповедта ми бяха не в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила,
5 (E)та вярата ваша да се утвърдява не на човешка мъдрост, а на силата Божия.
6 (F)Мъдрост проповядваме между съвършените, ала мъдрост не на тоя век, нито на преходните властници в тоя свят,
7 (G)а проповядваме Божията премъдрост, тайна, съкровена, която Бог е предопределил преди векове за наша слава,
8 (H)която никой от властниците на тоя век не е познал; защото, ако бяха л познали, не биха разпнали Господа на славата.
9 (I)Но, както е писано: „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат“.
10 (J)А нам Бог откри това чрез Своя Дух, защото Духът прониква във всичко, дори и в дълбините Божии.
11 (K)Понеже кой човек знае, какво има у човека, освен човешкия дух, който живее в него? Тъй и Божието никой не знае, освен Божия Дух.
12 (L)Ала ние приехме не духа на тоя свят, а Духа, Който иде от Бога, за да знаем това, що ни е дарувано от Бога;
13 (M)това и проповядваме не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа Светаго, като сравняваме духовното с духовно.
14 (N)Душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух: за него това е безумство; и не може да го разбере, защото то се изследва духовно.
15 (O)Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва.
16 (P)Защото, кой е познал ума Господен, та да го обясни? А ние имаме ум Христов.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.