M’Cheyne Bible Reading Plan
44 Тогава заповяда (Иосиф) на домакина си и рече: напълни чувалите на тия люде с храна, колкото могат да носят, а всекиму среброто тури при устата на чувала му;
2 а моята чаша, сребърната чаша, тури при устата на чувала на най-малкия, заедно със среброто за купеното от него жито. И той направи, според както му рече Иосиф.
3 На сутринта, като се съмна, човеците бяха изпратени, те и техните осли.
4 (A)Още не бяха отминали далеко от града, рече Иосиф на своя домакин: иди, стигни тия човеци, и, като ги настигнеш, кажи им: защо заплатихте зло за добро? (защо откраднахте сребърната ми чаша?)
5 Нали с тая чаша пие господарят ми? той и гадае с нея; лошо сторихте с това.
6 Той ги настигна и им каза тия думи.
7 Те му рекоха: защо нашият господар говори такива думи? Не, твоите раби няма да сторят такова нещо;
8 ето, среброто, което бяхме намерили при устата на чувалите си, върнахме ти назад от Ханаанската земя; та как ще откраднем от дома на господаря ти сребро или злато?
9 (B)у когото от рабите ти се намери (чашата), нему смърт, а ние ще бъдем роби на нашия господар.
10 Той рече: добре; както рекохте, тъй нека и бъде: у когото се намери (чашата), той ще ми бъде раб, а вие не ще бъдете виновни.
11 Те всички бързо снеха чувалите си на земята и отвориха всеки своя чувал.
12 Той претърси, като захвана от най-стария и свърши с най-малкия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал.
13 (C)Тогава те раздраха дрехите си и, като натовариха всеки своя осел, върнаха се в града.
14 Иуда и братята му дойдоха в дома на Иосифа, който си беше още вкъщи, и паднаха ничком пред него.
15 Иосиф им рече: какво сторихте? нима не знаехте, че такъв човек, като мене, бездруго ще отгатне?
16 Иуда рече: какво да кажем на нашия господар? какво да говорим? с какво да се оправдаем? Бог намери неправдата на твоите раби; ето, ние сме роби на нашия господар, и ние, и оня, в чиито ръце се намери чашата.
17 Но (Иосиф) рече: не, това няма да сторя; роб ще ми бъде оня, в чиито ръце се намери чашата, а вие си идете смиром при баща си.
18 И приближи се Иуда при него и рече: господарю, позволи на твоя раб да каже дума в ушите на моя господар и не се гневи на твоя раб; защото ти си също, каквото и фараонът.
19 (D)Господарят ми бе питал рабите си, като рече: имате ли баща или брат?
20 (E)Ние отговорихме на нашия господар, че имаме престарял баща, и (той има) най-малък син, син на старините му, чийто брат умря, а той остана едничък от майка си, и баща ни го обича.
21 А ти бе казал на рабите си: доведете го при мене да го видя.
22 Ние казахме на нашия господар: момчето не може да остави баща си; ако го остави, баща му ще умре.
23 (F)Но ти рече на рабите си: ако не дойде с вас най-малкият ви брат, да се не вестявате повече пред лицето ми.
24 Когато отидохме при твоя раб, нашия баща, обадихме му думите на моя господар.
25 (G)И рече баща ни: идете пак и ни купете малко храна.
26 Ние рекохме: не можем да отидем; а ако бъде с нас най-малкият ни брат, ще отидем; защото не можем да видим лицето на оня човек, ако не бъде с нас най-малкият ни брат.
27 И рече ни твоят раб, нашият баща: вие знаете, че жена ми роди двама синове:
28 (H)единият отиде от мене, и аз рекох: бездруго е разкъсан; и го не видях досега;
29 (I)ако вземете и тогова от очите ми, и се случи злочестина с него, ще свалите седината ми с тъга в гроба.
30 Сега, ако отида при твоя раб, нашия баща, и не бъде с нас момчето, с чиято душа е свързана неговата душа,
31 (J)той, като види, че няма детето, ще умре; и рабите ти ще свалят седината на твоя раб, нашия баща, с тъга в гроба.
32 (K)При това аз, твоят раб, се наех да отговарям пред баща си за момчето, като рекох: ако ти го не доведа (и го не изправя пред тебе), ще остана виноват пред моя баща през целия си живот.
33 И тъй, нека аз, твоят раб, остана вместо момчето роб на господаря си, а момчето нека върви с братята си:
34 защото, как ще отида при баща си, ако момчето не бъде с мене? Аз бих видял злочестината, която би постигнала баща ми.
14 (A)След два дни идеше Пасха и празник Безквасници; и първосвещениците и книжниците гледаха, как да Го уловят с измама и убият;
2 но казваха: само не на празника, за да не бъде смут у народа.
3 (B)И когато Той беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастрен съд с миро от чист, драгоценен нард, и, като счупи алабастрения съд, възливаше върху главата Му.
4 А някои негодуваха и казваха помежду си: защо стана това прахосване на мирото?
5 Та то можеше да се продаде за повече от триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси. И роптаеха против нея.
6 Но Иисус рече: оставете я; що я смущавате? Тя извърши добро дело за Мене.
7 Защото сиромасите всякога имате при себе си и, кога поискате, можете да им сторите добро; а Мене не всякога имате.
8 Тя извърши, което можа; превари да помаже тялото Ми за погребение.
9 Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и за това, що тя извърши.
10 (C)Тогава Иуда Искариот, един от дванайсетте, отиде при първосвещениците. за да им Го предаде.
11 А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат сребърници. И търсеше, как да Го предаде в сгодно време.
12 (D)В първия ден на Безквасниците, когато колеха пасхалното агне, казват Му учениците: де искаш да отидем и приготвим, за да ядеш пасхата?
13 И изпраща двама от учениците Си, па им казва: идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него.
14 И където той влезе, кажете на стопанина: Учителят казва: де е стаята, в която трябва да ям пасхата с учениците Си?
15 И той ще ви покаже горница голяма, постлана, готова; там ни пригответе.
16 И излязоха учениците Му, и дойдоха в града, и намериха, както им бе казал; и приготвиха пасхата.
17 Когато се свечери, Той дохожда с дванайсетте.
18 (E)И когато бяха седнали на трапезата и ядяха, Иисус рече: истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.
19 А те почнаха да скърбят и да Му казват един след друг: да не съм аз?
20 А Той им отговори и рече: един от дванайсетте е, който топи с Мене в блюдото.
21 Прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий бъде предаден; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.
22 (F)И когато те ядяха, Иисус, като взе хляб, благослови, преломи, даде им и рече: вземете, яжте; това е Моето тяло.
23 И като взе чашата и благодари, даде им; и пиха от нея всички.
24 И им рече: това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива.
25 Истина ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до оня ден, когато ще го пия нов в царството Божие.
26 И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.
27 (G)И казва им Иисус: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: „ще поразя пастира, и ще се пръснат овците“.
28 (H)Но след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея.
29 А Петър Му рече: дори и всички да се съблазнят, аз обаче – не.
30 (I)Иисус му казва: истина ти казвам, че днес, в тая нощ, преди петел дваж да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
31 Но той още повече настояваше: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото казваха и всички.
32 (J)Дохождат в едно село, наречено Гетсимания; и Той казва на учениците Си: поседете тук, докле се помоля.
33 И взима със Себе Си Петра, Иакова и Иоана; и почна да се ужасява и да тъгува.
34 И рече им: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни.
35 И като се поотдалечи, падна на земята и се молеше, да Го отмине тоя час, ако е възможно;
36 (K)и казваше: Ава Отче! За Тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото Аз искам, а каквото Ти.
37 Дохожда, и ги намира, че спят, и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден?
38 (L)Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна.
39 И пак като отиде, помоли се и каза същите думи.
40 А като се завърна, намери ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали; и не знаеха, що да Му отговорят.
41 И дохожда трети път и им казва: спете, прочее, и почивайте! Свърши се, дойде часът: ето, Син Човеческий се предава в ръцете на грешниците.
42 Ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.
43 (M)И тозчас, докле Той още говореше, Иуда, един от дванайсетте, дохожда, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците, книжниците и стареите.
44 А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и водете зорко.
45 И като дойде, веднага се приближи до Него и казва: Равѝ, Равѝ! и Го целуна.
46 А те сложиха ръцете си върху Му и Го хванаха.
47 А един от ония, които стояха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото.
48 Тогава Иисус продума и им рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете.
49 (N)Всеки ден бивах с вас в храма и поучавах, и Ме не хванахте: но – да се сбъднат Писанията.
50 Тогава всички ученици Го оставиха, и се разбягаха.
51 Един момък, обвит с платнище по голо тяло, вървеше подире Му; и войниците го хванаха.
52 Но той, като остави платнището, избяга гол от тях.
53 (O)И доведоха Иисуса при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, стареи и книжници.
54 Петър Го следва отдалеч до вътре в двора на първосвещеника; и седеше със слугите и се грееше на огъня.
55 (P)А първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят; и не намираха.
56 Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, ала тия свидетелства не бяха еднакви.
57 И някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казваха:
58 (Q)чухме, че Той говореше: ще разруша тоя ръкотворен храм, и след три дни ще съзидам друг неръкотворен.
59 Но и това тяхно свидетелство не беше еднакво.
60 Тогава първосвещеникът застана посред и попита Иисуса, казвайки: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?
61 (R)Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита и Му рече: Ти ли си Христос, Синът на Благословения?
62 (S)Иисус Му рече: Аз съм; и ще видите Сина Човечески да седи отдясно на Силата и да иде на небесните облаци.
63 Тогава първосвещеникът, като раздра дрехите си, каза: каква нужда имаме вече от свидетели?
64 Чухте богохулството; как ви се струва? И те всички признаха, че заслужава смърт.
65 И някои почнаха да плюят върху Му, да Му закриват лицето, да Го бият и да Му казват: проречи! И слугите му удряха плесници.
66 (T)Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника
67 и, като видя Петра да се грее, взря се в него и рече: и ти беше с Иисуса Назарееца.
68 Но той се отрече, като каза: не зная, нито разбирам, що говориш. И излезе вън на предния двор; и петел пропя.
69 Слугинята, като го видя пак, почна да говори на ония, що стояха там: този е от тях.
70 А той пак се отрече. След малко тия, що стояха там, пак почнаха да говорят на Петра: наистина, от тях си; защото си галилеец, и говорът ти прилича на галилейския.
71 И той почна да проклина и да се кълне: не познавам Тоя Човек, за Когото говорите.
72 (U)Тогава петел пропя втори път. И спомни си Петър думите, казани му от Иисуса: преди още петел дваж да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като падна на земята, почна да плаче.
10 Дотегна на душата ми моят живот; ще се предам на тъгата си; ще говоря с горчивина на душата си.
2 (A)Ще река Богу: не ме обвинявай; яви ми, защо се бориш с мене?
3 Добре ли Ти е да угнетяваш, да презираш делото на ръцете Си, а кроежа на нечестивците да осветляваш?
4 (B)Нима имаш плътски очи, и гледаш, както гледа човек?
5 (C)Нима Твоите дни са като дните на човек, или Твоите години са като дни на мъж,
6 та търсиш порок в мене и дириш грях в мене,
7 (D)ако и да знаеш, че не съм беззаконник, и че няма кой да ме избави от ръката Ти?
8 (E)Твоите ръце са се трудили над мене и са ме образували цял околовръст, – и Ти ме погубваш?
9 (F)Спомни, че си ме изработил като глина, та на прах ли ще ме обърнеш?
10 Не Ти ли ме изля като мляко, и ме сгъсти като отвара,
11 (G)с кожа и плът ме облече, с кости и жили ме стегна,
12 живот и милост ми дарува, и Твоята грижа пазеше духа ми?
13 Но и това Ти криеше в сърцето Си, – зная, че това беше у Тебе, –
14 (H)че, ако съгреша, Ти ще забележиш и не ще оставиш греха ми без наказание.
15 (I)Ако съм виновен, горко ми! Ако съм и прав, не ще посмея да дигна глава. Преситен съм на унижение; погледни бедствието ми:
16 то се увеличава. Ти тичаш подире ми като лъв, и отново ме нападаш и чудно действуваш върху мене.
17 (J)Изваждаш нови Твои свидетели против мен; усилваш гнева Си против мене; и бедите, една след друга, се опълчват против мене.
18 (K)И защо ме извади от утробата? Да бях умрял, когато ничие око не беше ме още видяло;
19 о, да бях пренесен от утробата в гроба, като да ме не е имало!
20 (L)Не са ли малки дните ми? Остави, отстъпи от мене, за да се ободря малко,
21 (M)преди да отида, – та да се не върна вече, – в страната на тъмата и смъртната сянка,
22 (N)в страната на мрака, какъвто е мракът на смъртната сянка, дето няма уредба, дето е тъмно, както самата тъма.
14 (A)Немощния във вярата приемайте без препирни за мнения.
2 (B)Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде зеленчук.
3 Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел.
4 (C)Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя Господар стои той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи.
5 Един различава ден от ден, а друг смята всички дни еднакви. Всеки да постъпва, според както е напълно уверен в ума си.
6 (D)Който различава дните, различава ги за Господа; и който не различава дните, за Господа ги не различава. Който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.
7 (E)Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си,
8 но живеем ли – за Господа живеем, умираме ли – за Господа умираме; следователно, живеем ли, или умираме – Господни сме.
9 (F)Защото Христос затова и умря и възкръсна и оживя, за да господарува и над мъртви и над живи.
10 (G)А ти защо съдиш брата си? Или пък ти защо презираш брата си? Всички ще застанем пред съдилището Христово.
11 (H)Защото писано е: „жив съм Аз, казва Господ, пред Мене ще се преклони всяко коляно, и всеки език ще изповяда Бога“.
12 (I)И тъй, всеки от нас ще отговаря Богу за себе си.
13 (J)Прочее, нека не съдим вече един другиго, а по-добре съдете за това – да не поставяте на брата си препънка или съблазън.
14 (K)Зная и съм уверен чрез Господа Иисуса, че няма нищо само по себе си нечисто; само за оногова, който счита нещо за нечисто, за него то е нечисто.
15 (L)Ако пък за ястие се огорчава брат ти, ти вече не по любов постъпваш. Не погубвай със своето ястие оногова, за когото Христос умря.
16 Да се не хули, прочее, вашето добро.
17 (M)Защото царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа.
18 Който служи на Христа с тия добродетели, угоден е Богу и изпитан между човеците.
19 И тъй, нека търсим онова, що служи за мир и взаимно назидание.
20 (N)Зарад ястие не разрушавай делото Божие. Всичко е чисто, а лошо е за оня човек, който яде със съблазън;
21 по-добре е да не ядеш месо, да не пиеш вино и да не правиш нищо, от което брат ти се препъва, или се съблазнява, или изнемогва.
22 (O)Имаш ли вяра? Имай си я за себе си пред Бога. Блажен е, който не осъжда себе си за това, що одобрява.
23 (P)А който се съмнява, осъден е, ако яде, защото яде не от вяра; а всичко, що не е от вяра, е грях.
24 (Q)А на Тогова, Който има сила да ви укрепи, според благовестието ми и проповедта за Иисуса Христа, според откритието на тайната, умълчавана от вечни времена,
25 (R)а сега явена, и чрез пророческите писания, по заповед на вечния Бог, възвестена на всички народи, за да се покоряват на вярата, –
26 на Тогова единаго премъдраго Бога, чрез Иисуса Христа, слава вовеки, амин.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.