M’Cheyne Bible Reading Plan
40 После това виночерпецът на египетския цар и хлебарят се провиниха пред господаря си, египетския цар.
2 Фараонът се разгневи на двамата си царедворци, на главния виночерпец и на главния хлебар,
3 (A)и ги тури под стража в дома на началника на телопазителите, в тъмницата, в мястото, дето бе затворен Иосиф.
4 Началникът на телопазителите тури при тях Иосифа, и той им слугуваше. И престояха те под стража няколко време.
5 (B)Еднъж виночерпецът и хлебарят на египетския цар, които бяха затворени в тъмницата, двамата в една нощ видяха сън: всеки видя свой сън, и на всекиго сънят бе с особено значение.
6 (C)На сутринта дойде при тях Иосиф и ги видя, че бяха смутени.
7 И попита той фараоновите царедворци, които бяха с него в господаревия му дом под стража, и рече: защо днес лицата ви са тъжни?
8 (D)Те му отговориха: видяхме сънища, а няма кой да ни ги изтълкува. Иосиф им рече: нали от Бога е тълкуването? Разкажете ми ги.
9 И главният виночерпец разказа на Иосифа съня си, думайки му: сънувах, ето лоза пред мене;
10 на лозата имаше три пръчки; тя се разви, и цъфна, завърза грозде, което узря;
11 и фараоновата чаша беше в ръката ми; взех един грозд, изстисках го във фараоновата чаша и подадох фараону в ръка.
12 (E)И рече му Иосиф: ето тълкуването му: трите пръчки – това са три дни;
13 след три дни фараонът ще издигне главата ти и ще те върне на твоето място, и чашата на фараона ти ще подадеш в ръката му, по предишния обичай, когато му беше виночерпец;
14 (F)но, кога ти бъде добре, спомни си за мене и ми направи благодеяние; спомни на фараона за мене и ме изведи от този дом;
15 (G)защото аз съм откраднат от еврейската земя; а тъй също и тук не съм направил нищо, за което да ме хвърлят в тъмница.
16 Главният хлебар видя, че той изтълкува добре, и рече на Иосифа: и аз сънувах: ето, на главата ми три кошници;
17 в горната кошница имаше всякакви фараонови ястия, приготвени от хлебаря, и птиците (небесни) ги кълвяха от кошницата, що беше на главата ми.
18 И отговори Иосиф и (му) рече: ето тълкуването му: трите кошници – това са три дни;
19 (H)след три дни фараонът ще ти вземе главата и ще те обеси на дърво, а птиците (небесни) ще кълват плътта ти.
20 (I)На третия ден, рождения ден на фараона, фараонът даде гощавка на всичките си слуги и си спомни за главния виночерпец, и за главния хлебар между слугите си;
21 и върна главния виночерпец на предишното му място, и той подаде чашата фараону в ръка;
22 (J)а главния хлебар обеси (на дърво), според както бе изтълкувал Иосиф.
23 (K)Но главният виночерпец си не спомни за Иосифа, а го забрави.
10 Като стана оттам, дохожда в пределите Иудейски през отвъдната страна Иорданска. И народът пак се стичаше при Него; и по обичая Си Той пак ги поучаваше.
2 (A)Приближиха се фарисеите и Го попитаха, изкушавайки Го: позволено ли е на мъж да напусне жена си?
3 Той им отговори и рече: какво ви е заповядал Моисей?
4 (B)А те казаха: Моисей е позволил да напише мъжът разводно писмо, и да я напусне.
5 Иисус им отговори и рече: поради вашето жестокосърдие ви е написал тая заповед.
6 (C)Но в начало на създанието Бог ги сътвори мъж и жена.
7 (D)Затова ще остави човек баща си и майка си
8 (E)и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът; тъй че те вече не са двама, а една плът.
9 (F)И тъй, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.
10 Вкъщи учениците Му пак Го попитаха за същото.
11 Той им отговори: който напусне жена си, и се ожени за друга, той прелюбодействува спрямо нея;
12 и ако жена напусне мъжа си, и се омъжи за друг, прелюбодействува.
13 (G)И донасяха при Него деца, за да се докосне до тях, а учениците забраняваха на ония, които ги донасяха.
14 (H)Като видя това, Иисус възнегодува и им рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие.
15 (I)Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, той няма да влезе в него.
16 (J)И като ги прегърна, възлагаше върху им ръце и ги благославяше.
17 (K)А когато излизаше на път, някой се затече, падна пред Него на колене и Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?
18 Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.
19 (L)Знаеш заповедите: не прелюбодействувай; не убивай; не кради; не лъжесвидетелствувай; не увреждай; почитай баща си и майка си.
20 А той Му отговори и рече: Учителю, всичко това съм опазил от младини.
21 (M)Иисус, като го погледна, възлюби го и му рече: едно ти не достига: иди, продай всичко, що имаш, и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене, като вземеш кръста.
22 А той, като се смути от тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот.
23 (N)И като погледна наоколо, Иисус казва на учениците Си: колко мъчно богатите ще влязат в царството Божие!
24 А учениците се смаяха от думите Му. Но Иисус пак им отговаря и казва: чеда, колко мъчно е ония, които се надяват на богатството си, да влязат в царството Божие!
25 По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
26 А те твърде много се чудеха и говореха помежду си: а кой може да се спаси?
27 (O)Иисус, като ги погледна, казва: за човеците това е невъзможно, ала не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.
28 (P)И Петър почна да Му говори: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.
29 А Иисус отговори и рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Мене и Евангелието,
30 и да не е получил сега, в това време, среди гоненията, стократно повече от къщи, и братя, и сестри, и бащи, и майки, и деца, и нивя, а в идещия век – живот вечен.
31 (Q)А мнозина първи ще бъдат последни, и последни – първи.
32 Когато бяха на път, възлизайки за Иерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него:
33 (R)ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците;
34 и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.
35 (S)Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Иоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме.
36 Той ги попита: какво искате да ви сторя?
37 Те Му рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти.
38 Но Иисус им рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?
39 Те отговориха: можем. А Иисус им каза: чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;
40 но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено.
41 (T)И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Иоана.
42 А Иисус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях.
43 Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга;
44 (U)и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб.
45 (V)Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.
46 (W)След това дохождат в Иерихон. И когато Иисус излизаше из Иерихон с учениците Си и с множество народ, синът Тимеев, Вартимей, който беше сляп, седеше на пътя и просеше.
47 И като чу, че това е Иисус Назорей, той взе да вика и да говори: Сине Давилов, Иисусе, помилуй ме!
48 Мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, помилуй ме!
49 Иисус се спря и заповяда да го повикат. Викат слепия и му казват: дерзай, стани, вика те.
50 Той хвърли горната си дреха, стана и дойде при Иисуса.
51 И отговаряйки му, Иисус го запита: какво искаш да ти сторя? Слепият Му рече: да прогледам, Учителю!
52 Иисус му рече: иди си, твоята вяра те спаси. И той веднага прогледа и тръгна след Иисуса по пътя.
6 Отговори Иов и рече:
2 о, да бяха вярно претеглени воплите ми, и заедно с тях да бяха турили на къпони страданието ми!
3 (A)То навярно би дошло по-тежко от морския пясък! Затова думите ми са жестоки.
4 (B)Защото стрелите на Вседържителя са в мене; духът ми пие отровата им; ужасите Божии се опълчиха против мене.
5 Реве ли див осел при трева? Мучи ли бик над кърмата си?
6 Яде ли се блудкавото без сол, и има ли вкус яйчен белтък?
7 До което душата ми не искаше да се допре, то е моя гнусна храна.
8 О, да се сбъднеше желанието ми, и Бог да изпълнеше ожиданието ми!
9 (C)О, да благоволеше Бог да ме смаже, да простреше ръката Си и да ме поразеше!
10 Това ще ми бъде все още утеха, и аз щях да се крепя в моята безмилостна болест, понеже не се отрекох от думите на Светаго.
11 Колко ми е силата, та да се надявам на мене си? И какъв е краят, та да продължавам живота си?
12 (D)Каменна якост ли е якостта ми? И мед ли е плътта ми?
13 Има ли в мене помощ за мене, и има ли за мене някоя опора?
14 Към страдалеца трябва да има съжаление от приятеля му, стига само да не е престанал да се бои от Вседържителя.
15 (E)Но моите братя са неверни като потоци, като бързотечни потоци,
16 които са потъмнели от лед и в които се крие сняг.
17 Кога стане топло, те намаляват, а във време на жега изчезват от местата си.
18 Изменят посоката на пътищата си, нахлуват в пустинята и се изгубват;
19 поглеждат към тях Темайските пътеки, надяват им се Савейските пътища,
20 но остават посрамени в своята надежда: отиват там и червят се от срам.
21 Тъй и вие сега сте нищо: видяхте страшното и се уплашихте.
22 Казах ли: дайте ми, или платете за мене от вашия излишък;
23 избавете ме от ръката на неприятеля и ме изкупете от ръката на мъчителите?
24 Научете ме, и аз ще млъкна; посочете, в какво съм съгрешил.
25 Колко силни са думите на правдата? Ала какво доказват вашите изобличения?
26 (F)Вие измисляте думи за изобличение. На вятър хвърляте думите си.
27 Нападате сирака и копаете яма на приятеля си.
28 Но моля ви, погледнете ме: ще говоря ли лъжа пред ваше лице?
29 Разгледайте, има ли неправда? Разгледайте, – правдата е моя.
30 Има ли в езика ми неправда? Нима небцето ми не може да различи лошото?
10 Братя, желанието на моето сърце и молитвата ми към Бога за израилтяните е да бъдат спасени.
2 Свидетелствувам им, че те имат ревност за Бога, ала не по разум.
3 (A)Защото, без да разбират Божията правда и търсейки да изтъкнат своята правда, те се не покориха на Божията правда,
4 (B)понеже завършък на закона е Христос, за да бъде оправдан всеки вярващ.
5 (C)Мойсей пише за оправданието от закона: „който човек го е изпълнил, ще бъде жив чрез него“.
6 (D)А оправданието от вярата казва тъй: „да не речеш в сърцето си: кой ще възлезе на небето?“ сиреч, да свали Христа,
7 „или: кой ще слезе в бездната?“ сиреч, да изведе Христа от мъртвите.
8 (E)Но какво казва Писанието? „Близо до тебе е словото, в твоите уста и в твоето сърце“, сиреч, словото на вярата, което проповядваме;
9 (F)защото, ако с устата си изповядваш Господа Иисуса, и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш,
10 понеже със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение.
11 (G)Пък и Писанието казва: „всеки, който вярва в Него, няма да се посрами“.
12 (H)Няма разлика между иудеин и елин, защото един и същ е Господ на всички, богат за всички, които Го призовават.
13 (I)Защото всякой, който призове името Господне, ще се спаси.
14 Но как ще призоват Оногова, в Когото не са повярвали? Как пък ще повярват в Оногова, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?
15 (J)И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? както е писано: „колко прекрасни са нозете на ония, които благовестят мир, които благовестят доброто!“
16 (K)Ала не всички послушаха благовестието. Защото Исаия казва: „Господи, кой повярва на това, що е чул от нас?“
17 И тъй, вярата иде от слушане, а слушането – от слово Божие.
18 (L)Но казвам: нима те не чуха? Напротив, „гласът им се разнесе по цяла земя, и думите им – до краищата на вселената“.
19 (M)Пак казвам: нима Израил не разбра? Пръв Моисей казва: „Аз ще възбудя у вас ревност чрез тия, които са не народ, ще ви раздразня чрез неразбран народ“.
20 (N)А Исаия смело казва: „намериха Ме ония, които не Ме търсеха, открих се на ония, които не питаха за Мене“.
21 (O)За Израиля пък казва: „весден простирах ръцете Си към народ непослушен и упорит“.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.