M’Cheyne Bible Reading Plan
37 (A)Иаков живееше в земята, в която баща му (Исаак) бе странствувал, в Ханаанската земя.
2 Ето животът на Иакововото потомство. Иосиф, още момче на седемнайсет години, пасеше стадото (на баща си) заедно с братята си, със синовете на Вала и със синовете на Зелфа, бащини му жени. Иосиф обаждаше на баща им (Израиля) лошите за тях слухове.
3 Израил обичаше Иосифа повече от всичките си синове, защото му се беше родил на старини, – и му направи шарена дреха.
4 (B)Като видяха братята му, че баща им го обича повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да говорят с него кротко.
5 И видя Иосиф сън и (го) разказа на братята си; а те го намразиха още повече.
6 Той им рече: чуйте какъв сън сънувах:
7 ето, връзваме снопи сред полето; и на, моят сноп се дигна и се изправи; а вашите снопове се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.
8 А братята му рекоха: нима ти ще царуваш над нас? Нима ще ни владееш? И го намразиха още повече поради сънищата му и поради думите му.
9 Той видя още и друг сън и го разказа (на баща си и) на братята си, като рече: ето, видях още един сън: слънцето, месецът и единайсет звезди ми се покланят.
10 Той разказа това на баща си и на братята си. А баща му го смъмри и му рече: какъв е тоя сън, що си видял? Нима аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним доземи?
11 (C)Тогава братята му се ядосаха, а баща му си запомни тия думи.
12 Братята му отидоха да пасат бащиния си добитък в Сихем.
13 А Израил рече на Иосифа: нали братята ти пасат в Сихем? Хайде ще те проводя при тях. А той му отговори: добре.
14 (D)(Израил) му рече: иди, виж, братята ти здрави ли са, стадото цяло ли е, и ми донеси отговор. Па го изпрати от Хевронската долина. И той отиде в Сихем.
15 И както се луташе по полето, намери го един човек и го попита, като рече: що търсиш?
16 Той отговори: търся братята си; кажи ми, де пасат?
17 (E)И рече оня човек: те заминаха оттук, защото ги чувах да казват: да отидем в Дотан. И отиде Иосиф подир братята си и ги намери в Дотан.
18 А те го видяха отдалеч и, преди той да се приближи до тях, взеха да се сдумват против него да го убият.
19 И рекоха помежду си: ето, съновидецът иде;
20 (F)хайде сега да го убием, и да го хвърлим в някой ров, па да кажем, че го е изял лют звяр; и да видим, какво ще излезе от сънищата му.
21 (G)Чу това Рувим и го избави от ръцете им, като каза: да го не убиваме.
22 (H)Каза им още Рувим: не проливайте кръв; хвърлете го в ямата, що е в пустинята, а ръка не туряйте върху него. Това каза той (с намерение) да го избави от ръцете им и да го върне при баща му.
23 Когато Иосиф дойде при братята си, те му съблякоха дрехата, шарената дреха, що беше на него,
24 (I)и го взеха, та го хвърлиха в рова; а ровът беше празен; в него нямаше вода.
25 (J)И седнаха те да ядат хляб и, като погледнаха, видяха, че иде от Галаад керван измаилтяни, и камилите им бяха натоварени със стиракса, балсам и ливан; те отиваха да занесат това в Египет.
26 (K)Тогава Иуда рече на братята си: каква полза, ако убием брата си и скрием кръвта му?
27 Хайде да го продадем на измаилтяните, и да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. Братята го послушаха
28 (L)и, като минаваха мадиамските търговци, извадиха Иосифа от рова и го продадоха на измаилтяните за двайсет сребърника; а те отведоха Иосифа в Египет.
29 (M)Рувим се върна при рова; и ето, Иосифа нямаше в рова. И той раздра дрехите си,
30 па дойде при братята си и рече: момчето няма, ами аз, къде ще се дяна?
31 И взеха Иосифовата дреха, заклаха един козел и нацапаха дрехата с кръв;
32 пратиха шарената дреха да я занесат на баща им, като рекоха: намерихме това; виж, тая дреха на сина ти ли е, или не?
33 (N)Той я позна и рече: това е дрехата на сина ми; лют звяр го е изял; навярно, Иосиф е разкъсан.
34 (O)И раздра Иаков дрехите си, препаса с вретище кръста си и оплаква сина си много дни.
35 (P)И събраха се всичките му синове и всичките му дъщери да го утешават; но той не искаше да се утеши, а думаше: със скръб ще сляза при сина си в преизподнята. Тъй го оплакваше баща му.
36 (Q)А мадиамците го продадоха в Египет на фараоновия царедворец Потифар, началник на телопазителите.
7 (A)Събраха се при Него фарисеите и някои от книжниците, дошли от Иерусалим,
2 и като видяха, че някои от учениците Му ядяха хляб с нечисти, сиреч, неумити ръце, укориха ги.
3 Защото фарисеите и всички иудеи, придържайки се о преданието на старците, не ядат, докле си не умият ръцете до лактите;
4 и като си дойдат от тържището, не ядат, докле се не умият. Има и много друго, което са приели да пазят: измиване чаши, шулци, котли и пейки.
5 След това фарисеите и книжниците Го запитват: защо учениците Ти не постъпват по преданието на старците, а с неумити ръце ядат хляб?
6 (B)Той им отговори и рече: добре е пророкувал Исаия за вас, лицемерците, както е писано: „тоя народ Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене;
7 (C)ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, – заповеди човечески.“
8 Защото вие, като оставихте Божията заповед, държите се о преданието човеческо, миете шулци, чаши и вършите много други подобни неща.
9 И им рече: добре отменяте заповедта Божия, за да спазите вашето предание.
10 (D)Защото Моисей е казал: „почитай баща си и майка си“, и, „който злослови баща или майка, със смърт да се накаже“.
11 А вие казвате: ако някой каже на баща или на майка: корбан, сиреч, дар Богу, е онова, с което би се ти ползувал от мене, –
12 такъв вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си,
13 като престъпвате словото Божие чрез преданието си, що сте вие предали, и вършите много подобни неща.
14 И като повика целия народ, думаше им: слушайте Ме всички и разбирайте:
15 (E)нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни; но което излиза от него, то осквернява човека.
16 Ако някой има уши да слуша, нека слуша!
17 И когато Той се оттегли от народа и влезе в една къща, учениците Му Го попитаха за притчата.
18 Той им рече: нима и вие сте тъй неразсъдливи? Нима не разбирате, че нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни?
19 Защото не в сърцето му то влиза, а в корема, и излиза навън, чрез което се очистя всяка храна.
20 Още рече: което излиза от човека, то осквернява човека.
21 (F)Защото отвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства,
22 кражби, користолюбие (обиди) лукавства, коварство, разпътство, лукаво око, богохулство, гордост, безумство.
23 Всичко това зло отвътре излиза и осквернява човека.
24 (G)И като стана оттам, отиде в пределите Тирски и Сидонски; и като влезе в една къща, не желаеше никой да Го узнае; ала не можа да се укрие.
25 Защото чу за Него една жена, чиято дъщеря беше обхваната от нечист дух, и като дойде, падна пред нозете Му;
26 а тая жена беше езичница, родом сирофиникиянка; и Го молеше да изгони беса из дъщеря ѝ.
27 Но Иисус ѝ рече: нека първом да се наситят чедата; защото не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата.
28 А тя Му отговори и рече: да, Господи, ала и псетата ядат под трапезата трохи от децата.
29 И каза ѝ: за тая дума, иди си: бесът излезе из дъщеря ти.
30 И като отиде у дома си, тя намери, че бесът беше излязъл, и дъщеря ѝ лежеше на постелката.
31 (H)Като излезе пак из пределите Тирски и Сидонски, Иисус отиде към Галилейско море през пределите на Десетоградие.
32 И доведоха при Него един глух и заеклив, и Го молеха да възложи на него ръка.
33 Иисус, като го отведе настрана от народа, вложи пръстите Си в ушите му и, като плюна, докосна се до езика му;
34 и като погледна към небето, въздъхна и му каза: ефата, сиреч, отвори се.
35 И веднага се отвори слухът му, и се развързаха връзките на езика му, и заговори чисто.
36 И заповяда им, никому да не кажат. Но, колкото Той им забраняваше, толкоз повече те разгласяваха.
37 (I)И извънредно се чудеха и казваха: всичко хубаво върши: и глухите прави да чуват, и немите – да говорят.
3 След това отвори Иов уста и прокле деня си.
2 Па начена Иов и рече:
3 (A)да се провали денят, в който се родих, и нощта, в която рекоха: зачена се човек!
4 Оня ден да бъде тъмнина; да го не подири Бог отгоре и да не изгрее над него светлина!
5 Да го омрачи тъмнина и смъртна сянка, черен облак да го покрие, да се страхуват от него, като от горещ слънчев пек!
6 Оная нощ, – тъмнина да я обладае, да се не сметне между дните на годината, да не влезе в броя на месеците!
7 О, оная нощ! безлюдна да бъде; да не влезе в нея веселие!
8 (B)Да я прокълнат онези, които кълнат деня, които са способни да разбудят левиатана!
9 Да потъмнеят звездите при нейния здрач; да чака тя светлината, и тая да не идва, и да не види ресниците на зората,
10 задето не затвори дверите на майчината ми утроба и не скри тъгата от очите ми!
11 Защо не съм умрял, когато съм се раждал, и не съм издъхнал, когато съм излизал из утробата?
12 Защо са ме колене приели? Защо ми е трябвало да суча гърди?
13 (C)Сега щях да лежа и почивам; щях да спя; и щеше да ми бъде спокойно
14 заедно с царе и съветници земни, които застрояваха пустини за себе си,
15 или с князе, които имаха злато и които пълнеха домовете си със сребро;
16 или, като пометниче потулено, не щеше да ме има, както младенците, които не са видели светлина.
17 Там беззаконниците престават да задават страх, и там почиват изнурените.
18 Там затворниците заедно се наслаждават от покой и не слушат крясъците на разпоредника.
19 Малък и голям там са равни, и робът е свободен от господаря си.
20 Защо е дадено на злочестника светлина, и живот – на огорчените душевно,
21 (D)които очакват смъртта, а я няма, които биха я изкопали по-охотно, отколкото имане,
22 биха се зарадвали до възторг, биха се възхитили, че са намерили гроб?
23 За какво е дадена светлина на човека, чийто път е закрит, и когото Бог е с мрак окръжил?
24 Въздишките ми изпреварят хляба ми, и стенанията ми текат като вода,
25 (E)защото страшното, от което се ужасявах, то ме и постигна; и от което се боях, то ме и връхлетя.
26 Няма за мене мира, няма покой, няма утеха: нещастие настъпи.
7 Или не знаете, братя (понеже говоря на такива, които познават закона), че законът има власт над човека, докле е той жив?
2 (A)Омъжената жена е свързана чрез закона с мъжа, докле е той жив; умре ли мъжът, тя се освобождава от закона, който я свързва с мъжа.
3 Затова, ако при жив мъж тя се омъжи за другиго, ще бъде прелюбодейка; ако пък умре мъжът, тя е свободна от закона, и няма да бъде прелюбодейка, кога се омъжи за другиго.
4 (B)Тъй и вие, братя мои, умряхте за закона чрез тялото Христово, за да принадлежите Другиму, Който възкръсна от мъртвите, та да принесем плод Богу.
5 (C)Защото, когато живеехме по плът, тогава страстите греховни, узнавани чрез закона, действуваха в членовете ни, за да принесем плод на смъртта;
6 (D)но сега, като умряхме за закона, чрез който бяхме свързани, ние се освободихме от него, за да служим Богу с обновен дух, а не по вехтата буква.
7 (E)Какво, прочее, ще кажем? Нима законът е грях? Съвсем не. Ала аз узнах греха не инак, освен чрез закона, защото и похотта не бих познал, ако законът не казваше: „не похотствувай“.
8 (F)Но грехът, като взе повод от заповедта, произведе в мене всякаква похот; защото грехът без закона е мъртъв.
9 Аз живеех някога си без закон; но, когато дойде заповедта, грехът оживя,
10 (G)пък аз умрях; и оказа се, че заповедта, дадена за живот, ми послужи за смърт,
11 (H)защото грехът, като взе повод от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви.
12 (I)Тъй че законът е свет, и заповедта света, справедлива и добра.
13 И тъй, доброто ли стана за мене смърт? Съвсем не: но грехът, за да се яви той, че е грях, като ми причинява чрез доброто смърт, та чрез заповедта грехът да стане извънредно греховен.
14 (J)Защото знаем, че законът е духовен, пък аз съм от плът, продаден на греха.
15 (K)А каквото правя, не зная; защото не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя.
16 Ако пък върша това, що не желая, съгласявам се със закона, че е добър;
17 а в такъв случай не аз вече върша това, а грехът, който живее в мене.
18 (L)Аз зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили.
19 Защото не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша.
20 А щом върша това, що не искам, не аз го върша вече, а грехът, който живее в мене.
21 И тъй, намирам у себе си такъв закон, че, кога искам да върша доброто, злото стои до мене.
22 (M)Защото с вътрешния си човек намирам услада в закона Божий,
23 (N)но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми.
24 Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?
25 Благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума си служа на Божия закон, а с плътта – на греховния закон.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.