M’Cheyne Bible Reading Plan
Граници на обещаната Ханаанска земя
34 Господ говорѝ още на Моисей:
2 (A)Заповядай на израилтяните: Когато влезете в Ханаанската земя (земята, която ще ви се падне в наследство, Ханаанската земя според границите ѝ),
3 (B)тогава южните ви земи да бъдат от пустинята Цин покрай Едом; и южната ви граница да бъде от края на Соленото море на изток.
4 (C)Южната ви граница да завива към нагорнището на Акравим, да отива до Цин и да продължава от южната страна до Кадис-варни, да излиза на Асар-адар и да отива до Асмон.
5 (D)И границата да завива от Асмон до Египетския поток и да стигне до морето.
6 А за западна граница да имате Голямото море; това да ви бъде западната граница.
7 (E)Северните ви граници да бъдат тези: от Голямото море да прокарате границата до планината Ор;
8 (F)от планината Ор да прокарате границата до прохода на Емат; и границата да продължава до Седад.
9 (G)Границата да продължава до Зифрон и да излиза на Асаренан. Това да ви бъде северната граница.
10 А източната си граница да прокарате от Асаренан до Шефам.
11 (H)Границата да слиза от Шефам до Ривла, на изток от Аин; и границата да слиза и да достига брега на езерото Хинерот на изток.
12 (I)И границата да слиза до Йордан и да излиза на Соленото море. Това ще бъде земята ви според окръжаващите я граници.
13 (J)И така, Моисей заповяда на израилтяните: Това е земята, която ще наследите чрез жребий, която Господ заповяда да се даде на деветте и половина племена.
14 (K)Защото племето на Рувимовите синове, според бащините си домове, и племето на Гадовите синове, според бащините си домове, взеха наследството си, както и половината от Манасиевото племе взе.
15 Тези две и половина племена взеха наследството си оттатък Йордан, срещу Йерихон, на изток.
16 И Господ говорѝ на Моисей:
17 (L)Ето имената на мъжете, които ще ви разделят земята в наследство: свещеникът Елеазар и Исус, Навиновият син.
18 (M)Също от всяко племе да вземете по един първенец, за да разделят земята в наследство.
19 А ето имената на тези мъже: от Юдовото племе: Халев, Ефониевият син;
20 от племето на Симеоновите синове: Самуил, Амиудовият син;
21 от Вениаминовото племе: Елидад, Хислоновият син;
22 от племето на Дановите синове: първенец Вукий, Йоглиевият син;
23 от Йосифовите потомци, от племето на Манасиевите синове: първенец Аниил, Ефодовият син;
24 а от племето на Ефремовите синове: първенец Камуил, Сафтановият син;
25 от племето на Завулоновите синове: първенец Елисафан, Фарнаховият син;
26 от племето на Исахаровите синове: първенец Фалтиил, Азановият син;
27 от племето на Асировите синове: първенец Ахиуд, Шеломиевият син;
28 и от племето на Нефталимовите синове: първенец Федаил, Амиудовият син.
29 Тези са, на които Господ заповяда да разделят наследството на израилтяните в Ханаанската земя.
38 (A)Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им
и не ги погубваше.
Да! Много пъти въздържаше гнева Си
и не изливаше цялото Си негодувание;
39 (B)а си спомняше, че бяха плът,
вятър, който прехожда и не се връща.
40 (C)Колко пъти Го огорчаваха в пустинята
и Го разгневяваха в безводната страна,
41 (D)като отново изпитваха Бога
и предизвикваха Святия Израилев!
42 Не си спомняха силата на ръката Му
в деня, когато ги избави от противника,
43 (E)как показа в Египет знаменията Си
и чудесата на полето Танис
44 (F)и превърна водите им в кръв
и потоците им, и не можаха да пият;
45 (G)как прати върху тях рояци мухи, които ги изпохапаха,
и жаби, които ги изпогубиха,
46 (H)и предаде произведенията им на гъсеници
и трудовете им на скакалци.
47 (I)Как порази с град лозята им
и със светкавици – черниците им,
48 (J)и предаде на град добитъка им
и стадата им – на мълнии;
49 как изля върху тях пламенния Си гняв,
негодуване, ярост и неволя –
нашествие на ангелите на нещастието, –
50 изравни път за гнева Си,
не пощади от смърт душата им,
а предаде на мор живота им;
51 (K)как порази всеки първороден,
заведе ги като стадо в Египет,
първородните на силите им – в шатрите на Хама,
52 (L)а народа Си изведе като овце
и ги заведе като стадо в пустинята,
53 (M)и ги води безопасно, така че не се бояха,
а неприятелите им – морето ги покри;
54 (N)как ги въведе в святия Си предел,
в тази поляна, която десницата Му придоби,
55 (O)и изгони пред тях народите,
и им ги раздели за наследство с въже,
и в шатрите им настани Израилевите племена.
56 (P)Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог
и се бунтуваха против Него,
и не пазеха свидетелствата Му,
57 (Q)а се връщаха назад и постъпваха невярно, както бащите им;
измятаха се като неверен лък.
58 (R)Защото Го разгневяваха с високите си места
и с изваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
59 Чу Бог и възнегодува,
и много се погнуси от Израил,
60 (S)така че напусна скинията в Сило –
шатъра, който беше поставил между хората,
61 (T)и предаде на плен Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
62 (U)Също и народа Си предаде на меч,
като се разгневи на наследството Си.
63 (V)Огън погълна момците им
и девиците им не се възпяваха с венчални песни.
64 (W)Свещениците им паднаха от меч;
и вдовиците им не плакаха.
65 (X)Тогава Господ се събуди като от сън,
като силен мъж, който, ободрен от вино, вика;
66 (Y)и като порази враговете Си, отблъсна ги назад
и ги предаде на вечен срам.
67 При това Той се отказа от Йосифовия шатър
и Ефремовото племе не избра;
68 (Z)а избра Юдовото племе,
хълма Сион, който възлюби.
69 (AA)Съгради светилището Си като небесните възвишения,
като земята, която е утвърдил завинаги.
70 (AB)Избра и слугата Си Давид
и го взе от кошарите на овцете;
71 (AC)от подир дойните овце го доведе,
за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил.
72 (AD)Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си
и ги водеше с изкуството на ръцете си.
Господ – избавител на Израил
26 (A)В онзи ден тази песен ще бъде изпята в Юдейската земя:
Имаме укрепен град;
спасение ще сложи Бог за стени и подпори.
2 (B)Отворете портите,
за да влезе праведният народ, който пази истината.
3 Ще опазиш в съвършен мир
непоколебимия ум,
защото на Теб уповава.
4 (C)Уповавайте на Господа винаги,
защото Господ Йехова е вечна канара;
5 (D)защото събаря живеещите нависоко,
снишава високостоещия град,
снишава го дори до земята,
хвърля го дори в пръстта.
6 Кракът ще го потъпче –
краката на сиромаха, стъпките на бедния.
7 (E)Пътят на праведния е прав път;
пътеката на праведния Ти направляваш.
8 (F)Да! В пътя на Твоите постановления, Господи, Те чакахме;
желанието на душата ни е към Твоето име
и към възпоменание за Тебе.
9 (G)С душата си Те пожелах нощем.
Да! От дълбочината на духа си търся Тебе в зори;
защото когато Твоите постановления се изпълняват на земята,
жителите на света се учат на правда.
10 (H)Ако бъде показана милост към нечестивия,
той пак няма да се научи на правда;
даже в земята на правотата ще постъпва неправедно
и няма да погледне към Господнето величие.
11 (I)Господи, ръката Ти е издигната, но те не виждат;
обаче ще видят ревността Ти за народа Ти и ще се засрамят;
даже огън ще погълне враговете Ти.
12 Господи, Ти ще отредиш мир за нас,
защото си извършил за нас и всичките ни дела.
13 (J)Господи, Боже наш, освен Тебе други господари са владели над нас;
а само чрез Тебе ще споменаваме Твоето име.
14 Те са мъртви, няма да живеят;
те са сенки, няма да се издигнат;
защото Ти си ги наказал и изтребил,
и си направил всеки спомен за тях да изчезне.
15 Умножил си народа, Господи;
умножил си народа; прославил си се;
разширил си всички граници на страната.
16 (K)Господи, в скръбта прибегнаха към Теб,
изляха тайна молитва, когато наказанието Ти беше върху тях.
17 (L)Както непразна жена,
когато наближава времето да роди, се мъчи
и вика от болка,
такива станахме и ние пред Тебе, Господи.
18 Станахме като непразни, мъчихме се,
но като че ли вятър родихме;
никакво избавление не извършихме на земята,
нито жителите на света паднаха пред нас.
19 (M)Твоите умрели ще оживеят;
Моите мъртви тела ще възкръснат.
Събудете се и запейте радостно, вие, които обитавате в пръстта,
защото росата Ти е като росата по тревите
и земята ще изхвърли мъртвите.
20 (N)Ела, народе Мой, влез във вътрешните си стаи
и затворете вратите след себе си;
скрийте се за един малък миг,
докато премине гневът.
21 (O)Защото, ето, Господ излиза от мястото Си,
за да накаже жителите на земята за беззаконието им;
и земята ще открие попитата от нея кръв
и няма да скрива вече убитите си.
Предпазване от лъжеучителите
4 (A)Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, а изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света.
2 (B)По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойдѐ в плът, е от Бога;
3 (C)а всеки дух, който не изповядва Спасителя[a], не е от Бога; и това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че идва, и сега е вече в света.
4 (D)Вие сте от Бога, дечица, и сте ги победили; защото Този, Който е във вас, е по-велик от онзи, който е в света.
5 (E)Те са от света, затова светски говорят и светът тях слуша.
6 (F)Ние сме от Бога; който познава Бога, нас слуша; който не е от Бога, не ни слуша. По това разпознаваме духа на истината и духа на заблудата.
Извор на любовта
7 (G)Възлюбени, да се обичаме един друг, защото любовта е от Бога; и всеки, който обича, е роден от Бога и познава Бога.
8 (H)Който не обича, не е познал Бога; защото Бог е любов.
9 (I)В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя Единороден Син, за да живеем чрез Него.
10 (J)В това се състои любовта – не че ние сме възлюбили Бога, а че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни.
11 (K)Възлюбени, понеже Бог така ни е възлюбил, то и ние сме длъжни да се обичаме един друг.
12 (L)Никой никога не е видял Бога; но ако се обичаме един друг, Бог пребъдва в нас и Неговата любов е съвършена в нас.
13 (M)По това познаваме, че пребъдваме в Него и Той в нас, защото ни е дал от Духа Си.
14 (N)И ние видяхме и свидетелстваме, че Отец прати Своя Син да бъде Спасител на света.
15 (O)Който изповяда, че Исус е Божият Син, Бог пребъдва в него и той в Бога.
16 (P)И ние сме познали и сме повярвали в любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога и Бог – в него.
17 (Q)В това се усъвършенства любовта в нас, че имаме дръзновение в съдния ден, защото както е Той, така сме и ние в този свят.
18 (R)В любовта няма страх, а съвършената любов пропъжда страха; защото страхът предполага наказание и който се страхува, не е стигнал до съвършенство в любовта.
19 Ние обичаме Него, защото първо Той възлюби нас.
20 (S)Ако някой каже: Обичам Бога, а мрази брат си, той е лъжец; защото който не обича брат си, когото е видял, не може да обича Бога, Когото не е видял.
21 (T)И тази заповед имаме от Него: Който обича Бога, да обича и брат си.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.