M’Cheyne Bible Reading Plan
Отмъщението на Якововите синове
34 (A)А Дина, дъщеря на Лия, която тя беше родила на Яков, излезе да види дъщерите на онази земя.
2 (B)А Сихем, син на евееца Емор, местният владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили.
3 И душата му се привърза към Якововата дъщеря Дина; той обикна момата и ѝ говорѝ по сърцето ѝ.
4 (C)Сихем говорѝ и на баща си Емор: Вземи ми тази мома за жена.
5 (D)А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина, но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.
6 Тогава Емор, Сихемовият баща, отиде при Яков, за да говори с него.
7 (E)А като чуха за станалото, Якововите синове дойдоха от полето; и тези мъже се наскърбиха и много се разгневиха затова, че той извършил безчестие на Израил, като изнасилил Якововата дъщеря – нещо, което не трябваше да стане.
8 И така, Емор разговаряше с тях, като им казваше: Душата на сина ми Сихем се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена.
9 И се сродете с нас; давайте на нас вашите дъщери и вземайте за вас нашите дъщери.
10 (F)Живейте с нас и земята е пред вас; настанете се и търгувайте в нея, и придобивайте владения в нея.
11 Също и Сихем каза на баща ѝ и на братята ѝ: Само да придобия вашето благоволение, каквото ми кажете, ще дам.
12 (G)Искайте от мене вено и дарове, колкото желаете, ще дам, според както ми кажете; само ми дайте момата за жена.
13 (H)А Якововите синове отговориха на Сихем и на баща му Емор с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и им казаха:
14 (I)Не можем да направим това, да дадем сестра си на необрязан човек, защото това би било укор за нас.
15 Само при това условие ще се съгласим с вас: ако вие станете като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас,
16 тогава ще даваме нашите дъщери на вас и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.
17 Но ако не приемете условието ни да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.
18 И това, което казаха, допадна на Емор и на Еморовия син Сихем.
19 (J)Момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен.
20 Тогава Емор и синът му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже:
21 Тези хора са миролюбиви към нас, затова нека живеят в земята и търгуват в нея, защото, вижте, земята е достатъчно пространна и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.
22 Тези хора се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ само с това условие, че всеки от мъжки пол между нас ще се обреже, както те се обрязват.
23 Добитъкът им, имотът им и всичките им животни няма ли да станат наши? Само да се съгласим с тях и те ще живеят с нас.
24 (K)Тогава всички, които излизаха от портата на града му, послушаха Емор и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всички, които излизаха през портата на града му.
25 (L)А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки меча си, нападнаха дръзко града и избиха всички от мъжки пол.
26 Убиха с острието на меча Емор и сина му Сихем; а Дина взеха от дома на Сихем и си излязоха.
27 Тогава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им.
28 Заграбиха овцете им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето и цялото им богатство;
29 и откараха в плен всичките им деца и жени и разграбиха всичко, каквото имаше в къщите.
30 (M)Но Яков каза на Симеон и Левий: Вие ме изложихте, понеже ме направихте да съм омразен[a] между жителите на тази земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мен и ще ме поразят, и ще загина аз и домът ми.
31 А те отговориха: Трябваше ли той да постъпи със сестра ни като с блудница?
Обхванатият от нечист дух в Гадара
5 (A)И така минаха отвъд езерото в Гадаринската страна.
2 И като слезе от лодката, в същия миг от гробищата излезе насреща Му един човек с нечист дух.
3 Той живееше в гробищата и никой вече не можеше да го върже дори с верига;
4 защото много пъти го бяха вързвали в окови и с вериги, но той беше разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.
5 И всякога, нощем и денем, в гробищата и по хълмовете той викаше и се изпонарязваше с камъни.
6 А като видя Исус отдалеч, завтече се и Му се поклони;
7 и изкрещя със силен глас: Какво общо имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.
8 (Защото Исус му казваше: Излез от човека, душе нечисти!)
9 А Исус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.
10 И много Му се молеше да не ги изпраща вън от страната.
11 А там, на хълма, пасеше голямо стадо свине.
12 И бесовете Му се молиха: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.
13 Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото и се издавиха в езерото.
14 А онези, които ги пасяха, побегнаха и известиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало.
15 И като дойдоха при Исус, видяха онзи, който преди беше обладан от бесове, в когото беше легионът, да седи облечен и с ума си; и се изпълниха със страх.
16 А онези, които бяха видели, им разказваха за станалото с обладания от бесовете и за свинете.
17 (B)И те започнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.
18 (C)И когато влизаше в лодката, този, който преди беше обладан от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него.
19 Той обаче не му позволи, а му каза: Иди си у дома при своите и им кажи какво е направил Господ за теб и как се смили над теб.
20 И човекът тръгна и започна да разгласява в Десетоградие какви неща направи с него Исус; и всички се чудеха.
Излекуването на жената с кръвотечение и възкресяването на дъщерята на Яир
21 (D)Когато Исус пак премина с лодката на отсрещната страна, при Него се събра голямо множество; и Той беше край езерото.
22 (E)И дойде един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го видя, падна пред нозете Му
23 и много Му се молеше, като казваше: Малката ми дъщеря е на умиране; моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.
24 И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше след Него и хората Го притискаха.
25 (F)И една жена, която беше имала кръвотечение дванадесет години
26 и беше страдала много от мнозина лекари, и беше похарчила за лечение целия си имот, без да види някаква полза, а, напротив, беше ѝ станало по-зле,
27 като чу отзивите за Исус, промъкна се сред навалицата отзад и се допря до дрехата Му.
28 Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.
29 И веднага кръвотечението ѝ престана и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.
30 (G)И веднага Исус, като усети в Себе Си, че от Него излезе сила, обърна се към множеството и попита: Кой се допря до дрехите Ми?
31 Учениците Му отговориха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а казваш: Кой се допря до Мене?
32 Но Той се оглеждаше, за да види тази, която беше направила това.
33 А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.
34 (H)А Той ѝ каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си.
35 (I)Докато Той още говореше, дойдоха от къщата на началника на синагогата и казаха: Дъщеря ти умря; защо още затрудняваш Учителя?
36 А Исус, като дочу това, което си говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.
37 И не позволи на никого да Го придружи освен на Петър, Яков и Якововия брат Йоан.
38 И като дойдоха до къщата на началника на синагогата, Той видя вълнение и мнозина, които плачеха и нареждаха на висок глас.
39 (J)След като Исус влезе, им каза: Защо така се вълнувате и плачете? Детето не е умряло, а спи.
40 (K)А те Му се присмиваха. Но Той, като изкара навън всички, взе бащата и майката на детето и онези, които бяха с Него, и влезе там, където беше детето.
41 И като хвана детето за ръка, му каза: Талита куми; което значи: Момиче, на тебе казвам, стани[a]!
42 И момичето веднага стана и започна да ходи, защото беше на дванадесет години. В същия миг те се смаяха твърде много.
43 (L)Исус строго им заръча никой да не научи за това; и заповяда да ѝ дадат да яде.
ВЪВЕДЕНИЕ
Благоденствието на праведния Йов
1 (A)Имаше в земята Уз[a] един човек на име Йов. Този човек беше непорочен и правдив, боеше се от Бога и се отдалечаваше от злото.
2 И му се родиха седем сина и три дъщери.
3 А добитъкът му беше седем хиляди овце, три хиляди камили, петстотин чифта волове и петстотин ослици; имаше и голямо множество слуги; така че този човек беше най-знатният от всичките жители на изток.
4 Синовете му отиваха и правеха угощения в къщата на всеки от тях на неговия ден; и пращаха да повикат трите си сестри, за да ядат и пият с тях.
5 (B)И когато се изреждаха дните на угощаването, Йов пращаше за синовете си и ги освещаваше, като ставаше рано сутринта и принасяше всеизгаряния според броя на всички тях; защото Йов си казваше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бога в сърцата си. Така правеше Йов постоянно.
Оклеветяване на Йов от Сатана. Изпитания и дълготърпение на невинния праведник
6 (C)А един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана.
7 (D)И Господ каза на Сатана: Откъде идваш? А Сатана Му отговори: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея.
8 (E)После Господ запита Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма подобен на него на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?
9 А Сатана отговори на Господа: Дали без причина се бои Йов от Бога?
10 (F)Не си ли обградил отвсякъде него и дома му, и всичко, което има? Благословил си делата на ръцете му и имотът му се е умножил на земята.
11 (G)Но сега простри ръка и се допри до всичко, което има, и той ще Те похули в лицето.
12 Господ каза на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, което има той; само на него да не сложиш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа.
13 (H)И един ден, когато синовете и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,
14 дойде вестител при Йов и каза: Докато оряха воловете и ослиците пасяха при тях,
15 савците нападнаха и ги откараха, още избиха слугите с острието на меча; и само аз се отървах да ти известя.
16 Докато той още говореше, дойде и друг и каза: Огън от Бога падна от небето и изгори овцете и слугите, и ги погълна; и само аз се отървах да ти известя.
17 Докато този още говореше, дойде и друг и каза: Халдейците образуваха три чети и се спуснаха върху камилите и ги откараха, още избиха слугите с острието на меча; и само аз се отървах да ти известя.
18 (I)Докато този още говореше, дойде и друг и каза: Синовете ти и дъщерите ти, като ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,
19 дойде силен вятър от пустинята и удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху децата ти и те умряха; и само аз се отървах да ти известя.
20 (J)Тогава Йов стана, раздра дрехата си и обръсна главата си, и като падна на земята, се поклони.
21 (K)И каза: Гол излязох от утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ взе; да бъде благословено Господнето име.
22 (L)Във всичко това Йов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога.
Мирът с Бога – основа за надеждата
5 (A)И така, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос,
2 (B)посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тази благодат, в която стоим и се радваме поради надеждата за Божията слава.
3 (C)И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост,
4 (D)а твърдостта – изпитана правда, а изпитаната правда – надежда.
5 (E)А надеждата не посрамва, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Свят Дух.
6 (F)Понеже когато ние бяхме още немощни, на определеното време Христос умря за нечестивите.
7 Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек (при все че е възможно да дръзне някой да умре за добрия).
8 (G)Но Бог показва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.
9 (H)Затова много повече сега, като се оправдахме чрез Неговата кръв, ще се избавим от Божия гняв чрез Него.
10 (I)Защото ако бяхме примирени с Бога чрез смъртта на Неговия Син, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот!
11 (J)И не само това, но и се хвалим в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, чрез Когото получихме сега това примирение.
Адам и Исус Христос
12 (K)Затова, както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха смъртта, и по този начин смъртта мина във всички човеци, понеже всички съгрешиха.
13 (L)Защото и преди закона грехът беше в света, обаче грях не се вменява, когато няма закон.
14 (M)Въпреки това от Адам до Моисей смъртта царува и над онези, които не бяха съгрешили според престъплението на Адам, който е образ на Бъдещия.
15 (N)Но дарът не е такъв, каквото беше прегрешението; защото ако поради прегрешението на единия измряха мнозината, то Божията благодат и дарът чрез благодатта на един Човек, Исус Христос, много повече се преумножи за мнозината.
16 И дарът не е такъв, какъвто беше съдът, чрез прегрешението на един; защото съдът доведе от един грях до осъждане, а дарът – от много прегрешения за оправдание.
17 (O)И ако поради прегрешението на един смъртта се възцари чрез него, единия, то много повече онези, които приемат изобилно благодатта и дара на оправданието, ще царуват в живота чрез Единия Исус Христос.
18 (P)И така както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всички човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всички човеци оправданието, което докарва живот.
19 (Q)Защото както чрез непослушанието на един човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на Единия мнозината ще станат праведни.
20 (R)А отгоре на това дойде и законът, за да се умножи прегрешението; а където се умножи грехът, преумножи се благодатта;
21 така че както грехът беше царувал и докара смъртта, така да царува благодатта чрез правдата и да докара вечен живот чрез Исус Христос, нашия Господ.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.