M’Cheyne Bible Reading Plan
11 Тогава целият Израил се събра при Давида в Хеврон и рекоха: Ето, ние сме твоя кост и твоя плът,
2 И по-напред още, и докато Саул царуваше, ти беше, който извеждаше и въвеждаше Израиля, и на тебе Господ твоят Бог каза: Ти ще пасеш людете Ми Израиля, и ти ще бъдеш вожд над людете Ми Израиля.
3 И така, всичките Израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон; и Давид направи завет с тях пред Господа в Хеврон; и те помазаха Давида цар над Израиля, според Господното слово чрез Самуила.
4 Тогава Давид и целият Израил отидоха в Ерусалим (който бе Евус), гдето бяха жителите на земята, евусците.
5 А жителите на Евус рекоха на Давида: Няма да влезеш тук. Обаче, Давид превзе крепостта Сион; това е Давидовият град.
6 И рече Давид: Който пръв удари евусците, той ще бъде военачалник и вожд. И Иоав, Саруиният син, се качи пръв; и стана военачалник.
7 Тогава Давид се зесели в крепостта; затова тя се нарече Давидов град.
8 И той съгради града околовръст от Мило и наоколо; а Иоав поправи останалата част от града.
9 И Давид преуспяваше и ставаше по-велик, защото Господ на Силите бе с него.
10 А ето началниците на силните мъже, които имаше Давид, които заедно с целия Израил се подвизаваха с него за царството му, за да го направят цар, според Господното слово относно Израиля.
11 А ето изчислението на силните мъже, които имаше Давид: Ясовеам, Ахмоновия син, главен военачалник; той като махаше копието си против триста души неприятели , уби ги в едно сражение.
12 И след него бе ахохиецът Елеазар Додовият син, който бе един от тримата силни мъже.
13 Той бе с Давида във Фас-дамим*, когато филистимците се събраха за бой там, гдето имаше частица земя пълна с ечемик; и когато людете побягнаха пред филистимците,
14 те застанаха всред нивата и я защитаваха и поразиха филистимците; и Господ извърши голямо избавление.
15 После, трима от тридесетте военачалници слязоха до скалата при Давида в одоламската пещера; а филистимският стан бе разположен в рафаимската долина.
16 И като беше Давид тогава в канарата, а филистимският гарнизон бе в това време във Витлеем,
17 и Давид пожелавайки рече: Кой би ми дал да пия вода от витлеемския кладенец, който е при портата;
18 то тия трима пробиха филистимския стан та наляха вода от витлеемския кладенец, който е при портата, и като взеха донесоха на Давида. Но Давид отказа да пие, а я възля Господу, като рече:
19 Да ми не даде моят Бог да сторя това! Да пия ли кравта на тия мъже, които туриха живота си в опасност? защото с опасност за живота си я донесоха. Затова отказа да я пие. Това сториха тия трима силни мъже.
20 И Иоавовият брат Ависей беше главен между другите , трима; защото той като махаше копието си против триста души неприятели , уби ги и си придоби име между тримата.
21 Между тримата той бе по-славен от двамата, и стана им началник; но не стигна до първите трима.
22 Ванаия, Иодаевият син, син на един храбър мъж от Кавсеил, който беше извършил храбри дела, - той уби двамата лъвовидни моавски мъже; тоже той слезе та уби лъва всред рова в многоснежния ден;
23 при това, той уби египтянина, мъж с голям ръст, пет лакътя висок; в ръката на египтянина имаше копие като кросно на тъкач; а Ванаия слезе при него само с тояга, и като грабна копието от ръката на египтянина, уби го със собственото му копие.
24 Тия неща стори Ванаия, Иодаевият син, и си придоби име между тия трима силни мъже.
25 Ето, той стана по-славен от тридесетте, но не стигна до първите трима. И Давид го постави над телохранителите си.
26 А силните мъже между войските бяха: Асаил, Иоавовият брат, Елханан, син на Додо от Витлеем.
27 Самот арорецът, Хелис фелонецът,
28 Ирас, сина на текоеца Екис, Авезер анатонецът,
29 Сивехай хустанецът, Илай ахохиецът,
30 Маарай нетофатецът, Хелед, син на нетофатеца Ваана,
31 Итай, син на Риваия от Гавая, която принадлежеше на Вениаминовите потомци, Ванаия пиратонецът,
32 Урай от долините Гаас, Авиил арватецът,
33 Азмавет варумецът, Елиава саалвонецът,
34 синовете на Асима гизонеца, Ионатан син на арареца Сагий,
35 Ахиам син на арареца Сахар, Елифал Уровият син,
36 Ефер мехиратецът, Ахия фелонецът,
37 Есро кармилецът, Наарай Есвеевият син,
38 Иоил, Натановият брат, Мивар Аргиевият син,
39 Селек амонецът, Нахарай виротецът, оръженосецът на Иоава Саруиния син,
40 Ираз иетерецът, Гарив етерецът,
41 Урия хетеецът, Завад Аалаевият син,
42 Адина син на рувимеца Сиза, началник на рувимците, и тридесет души с него,
43 Анан, син на Мааха, Иосафат митнецът,
44 Озия астеротецът, Сама и Еиил синове на Хотама ароирецът,
45 Един син на Симрия, брат му Иоха тисецът,
46 Елиил маавецът, Еривай и Иосавия Елнаамови синове, Етема моавецът,
47 Елиил, Овид и Ясиил месоваецът.
12 И ето ония, които дойдоха при Давида в Сиклаг, докато още се затваряше, за да се крие от Саула, Кисовия син; те бяха от силните мъже, които му помагаха във война.
2 Те бяха въоръжени с лъкове, и можеха да си служат и с дясната и с лявата ръка за хвърляне камъни с прашка и за стреляне с лък, и бяха от Сауловите братя, от Вениамина.
3 Началник беше Ахиезер, после Иоас, синове на гаваатеца Сама; Езиил и Филет, Азмаветови синове; Вераха, анатотецът Ииуй,
4 гаваонецът Исмаия, силен между тридесетте, и над тридесетте; Еремия, Яазаил, Иоанан, гедиротецът Иозавад,
5 Елузай, Еримот, Ваалия, Семария, еруфецът Сафатия,
6 Елкана, Есия, Азареил, Иозер и Ясовеам, Кореовците;
7 и Иоила и Зевадия, синове на Ероама от Гедор.
8 И някои от гадците се отделиха та дойдоха при Давида в канарата в пустинята, мъже силни и храбри, обучени за бой, които знаеха да употребяват щит и копие, чиито лица бяха като лъвови лица, и които бяха бързи като сърните по хълмовете.
9 Те бяха : Езер, първият; Авдия, вторият; Елиав, третият;
10 Мисмана, четвъртият; Еремия петият;
11 Атай, шестият; Елиил, седмият;
12 Иоанан, осмият; Елзавад, деветият;
13 Еремия, десетият; и Махванай, единадесетият.
14 Тия от гадците бяха военачалници; който беше най-долен, между тях , беше над сто войници , а който беше най-горен, беше над хиляда.
15 Тия бяха, които преминаха Иордан в първия месец, когато реката заливаше всичките си брегове и разгониха всичките жители на долините към изток и към запад.
16 Също и от вениаминците и юдейците дойдоха при Давида в канарата.
17 А Давид излезе да ги посрещне та им проговори, казвайки: Ако идете при мене с мир, за да ми помогнете, сърцето ми ще се привърже към вас; но ако сте дошли за да ме предадете на неприятелите ми, като няма насилие в ръцете ми, Бог на бащите ни нека види и нака изобличи това.
18 Тогава дойде дух на Амасия, гладния между началниците, и рече : Твои сме, Давиде, и от към твоя страна, Есеев сине! Мир, мир на тебе! мир и на помощниците ти! защото твоят Бог ти помага. Тогава Давид ги прие, и постави ги началници на дружината си.
19 и от Манасия се присъединиха някои към Давида, когато дойде с филистимците на бой против Саула; обаче не им помогнаха, защото филистимските управители, като се посъветваха, върнаха го, понеже думаха: Той ще мине към господаря си Саула с опасност за главите ни.
20 А като се връщаше в Сиклаг, присъединиха се към него от Манасия: Адна, Иозавад, Едиил, Михаил, Иозавад, Елиу и Салатай, военачалници на Манасиевите хиляди.
21 Те помогнаха на Давида против разбойниците, защото те всички бяха силни и храбри; и станаха военачалници.
22 Защото от ден на ден прииждаха мъже при Давида, за да му помагат, докле стана голяма войска, като войска Божия.
23 И ето броят на въоръжените за бой началници, които дойдоха при Давида в Хеврон, за да възвърнат нему Сауловото царство според Господното слово:
24 от Юдейците шест хиляди и осемнадесет щитоносци и колесници, въоръжени за бой;
25 от симеонците седем хиляди и сто души, силни и храбри за бой;
26 от левийците, четири хиляди и шестстотин души;
27 а Иодай беше началник на Аароновците; и с него бяха три хиляди и седемстотин души,
28 и Садок силен и храбър младеж, и от бащиния му дом двадесет и двама началника;
29 а от вениаминците, Сауловите братя три хиляди души; защото до тогаз по-голямата част от тях бяха поддържали Сауловия дом;
30 от ефремците, двадесет хиляди и осемстотин души, силни и храбри, именити мъже от бащиния си дом;
31 от половината на Манасиевото племе, осемнадесет хиляди души, които се определиха по име да дойдат и направят Давида цар;
32 от исахарците, въже, които разбираха времената, та знаеха как трябваше да постъпва Израил, с двадесетте им началници, и всичките им братя действуващи под тяхна заповед;
33 от Завулона, петдесет хиляди души, които можеха да излизат с войската, да го поставят в строй с всякакви военни оръжия, и да управляват сражението, с непоколебимо сърце;
34 от Нефталима, хиляда началници, и с тях тридесет и седем хиляди щитоносци и копиеносци;
35 от данците, двадесет и осем хиляди и шестстотин мъже, които можеха да се строят за бой;
36 от Асира, четиридесет хиляди души, които можаха да излизат с войската, да я поставят в строй;
37 а оттатък Иордан, от рувимците, от гадците и от половината племе на Манасия, стои двадесет хиляди души с всякакви военни оръжия за бой.
38 Всички тия военни мъже нареждани в строй, дойдоха с цяло сърце в Хеврон за да направят Давида цар над целия Израил; така всички други в Израиля бяха с едно сърце да направят Давида цар.
39 И там бяха с Давида три дни та ядяха и пиеха, защото братята им бяха приготвили за тях.
40 Освен това, и ония, които бяха близо до тях, дори до Исахара, Завулона и Нефталима донесоха им храна с осли, с камили, с мъски и с волове, - храни от брашно, низаници смокини, сухо грозде, вино, дървено масло, говеда и изобилно овце; защото беше веселие в Израиля.
13 Постоянствувайте в братолюбието.
2 Не забравяйте гостолюбието; понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели.
3 Помнете затворените, като че сте с тях заедно затворени, 4 Женитбата нека бъде на почит у всички, и леглото неосквернено; защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците.
5 Не се впримчвайте в сребролюбието; задоволявайте се с това, що имате, защото сам Бог е рекъл: "Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя";
6 така щото дръзновено казваме: "Господ ми е помощник; няма да се убоя; Какво ще ми стори човек?"
7 Помнете ония, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието слово; и като се взирате в сетнината на техния начин на живеене, подражавайте вярата им.
8 Исус Христос е същият вчера днес и до века.
9 Не се завличайте от разни и странни учения; защото е добре сърдцето да се укрепява с благодат, а не с наредби за ястия, от които не са се ползували ония, които не са се водили по ( Гръцки: Са ходили в ) тях.
10 Ние имаме олтар, от който нямат право да ядат служащите в скинията.
11 Защото се изгарят вън от стана телата на животните, чиято кръв, първосвещенникът внася в светилището като жертва за греховете.
12 Затова и Исус, за да освети людете чрез собствената си кръв, пострада вън от градската порта.
13 Прочее, нека излизаме и ние към Него вън от стана, понасяйки позор за Него.
14 Защото тук нямаме постоянен град, но търсим бъдещия.
15 Прочее, чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, сиреч, плод от устни, които изповядват Неговото име.
16 А не забравяйте да правите благодеяния и да споделяте с другите благата си; защото такива жертви са угодни на Бога,
17 бъдете послушни на вашите наставници и покорявайте им се, (защото те бдят за душите ви, като отговорни за тях), за да изпълнят това бдение с радост, а не с въздишане; защото да бдят с въздишане не би било полезно за вас.
18 Молете се за нас, защото сме уверени, че имаме чиста съвест и искаме да се обхождаме във всичко честно.
19 А особено ви се моля да правите това, за да ви бъда по-скоро повърнат.
20 А Бог на мира, Който чрез кръвта на единия вечен завет е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете, нашия Господ Исус,
21 дано ви усъвършенствува във всяко добро нещо, за да вършите Неговата воля, като действува във вас това, което е угодно пред Него чрез Исуса Христа, Комуто да бъде слава във вечни векове. Амин.
22 Но моля ви се , братя, да ви не бъде тежко това увещателно слово, защото накъсо ви писах.
23 Знайте, че нашият брат Тимотей е пуснат, с когото ако дойде скоро, ще ви видя.
24 Поздравете всичките ваши наставници и всичките светии. Поздравяват ви тия, които са от Италия.
25 Благодат да бъде с всички вас. Амин.
7 Това е, което Госпо Иеова ми показа: - Ето, той образува скакалци, когато отавата почна да никне; и, ето, беше отавата подир царевата коситба. 2 И когато скакалците изядоха тревата на земята, тогава рекох: - Господи Иеова, бъди милостив, моля ти се! Как да се издигне Яков? защото е малък.
3 Господ се разкая за това: Няма да бъде, казва Господ.
4 Това е, което Господ Иеова ми показа: - Ето Господ Иеова вика на съд чрез огън; и огънят изпояде голямата бездна, и щеше да изпояде и Израилевият дял. 5 Тогава рекох: - Господи Иеова, престани, моля ти се! Как да се издигне Яков? защото е малък.
6 Господ се разкая за това: И това няма да бъде, казва Господ Иеова.
7 Това е, което ми показа: - Ето, Господ стоеше при стена съградена с отвес, като държеше отвес в ръката си.
8 И Господ ми рече: Що виждаш, Амосе? И рекох - Отвес. Тогава рече Господ: Ето, аз ще туря отвес всред людете си Израиля; Занапред няма вече да ги щадя.
9 Високите Исаакови места ще запустеят, И Израилевите светилища ще се съсипят; И аз ще стана с меч против Израилевия дом.
10 Тогава свещеникът на Ветил Амасия прати до Израилевия цар Иеровоама да кажат: Амос направи заговор против тебе всред Израилевия дом; земята не може да търпи многото му думи. 11 Защото Амос така казва: Иеровоам ще умре от меч, А Израил непременно ще бъде закаран пленник от земята си. 12 При това, Амасия, рече на Амоса: О, ти гледачо, иди, бягай в Юдовата земя, там яж хляб, и там пророкувай; 13 а във Ветил вече да не пророкуваш пак, защото е царево светилище, и е царски дворец. 14 Тогава Амос рече в отговор на Амасия: Не бях аз пророк, нито син на пророк, но бях говедар, и берях черници; 15 а Господ ме взе отподир стадото, и Господ ми рече: Иди пророкувай на людете ми Израиля, 16 Сега прочее слушай Господнето слово: Ти казваш - Не пророкувай против Израиля, и да не капне от тебе дума против Исааковия дом. 17 За това, така казва Господ: - Жена ти ще бъде блудница в града, Синовете ти и дъщерите ти ще паднат от меч, И земята ти ще се раздели с въже; А сам ти ще умреш в нечиста земя, И Израил непременно ще бъде закаран пленник от земята си.
2 О Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.
2 Това беше първото записване, откакто Квириний управляваше Сирия.
3 И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.
4 И тъй, отиде и Йосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов),
5 за да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше непразна.
6 И когато бяха там, навършиха се дните - да роди.
7 И роди първородния си Син, пови Го, и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в страноприемницата.
8 И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си.
9 И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.
11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.
12 И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли.
13 И внезапно, заедно с ангела, се намери множество небесно воинство, което хвалеше Бога, казвайки:
14 Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.
15 Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви.
16 И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосифа, и Младенеца лежащ в яслите.
17 И като видяха, разказаха каквото им беше известено за това детенце.
18 И всички които чуха, се зачудиха за това, което овчарите им казаха.
19 А Мария спазваше всички тия думи и размишляваше за тях в сърцето си.
20 И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, що бяха чули и видели, според както им беше казано.
21 И като се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детенцето, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела преди да е било зачнато в утробата.
22 Като се навършиха и дните за очистването им, според Мойсеевия закон, занесоха Го в Ерусалим за да Го представят пред Господа,
23 (както е писано в Господния закон, че всеки първороден младенец от мъжки пол ще бъде свят на Господа),
24 и да принесат жертва според казаното в Господния закон +две гургулици и две гълъбчета.
25 И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля; и Святият Дух беше в него.
26 Нему бе открито от Святия Дух, че няма да види смърт, докле не види Христа Господен.
27 И по внушението на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха детенцето Исус, за да сторят за Него по обичая на закона,
28 той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза:
29 Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир, според думата си;
30 защото видяха очите ми спасението,
31 което си приготвил пред всички люде;
32 светлина да просвещава народите. И слава на Твоите люде Израил.
33 А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.
34 И Симеон го благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това детенце е поставено за падане и за ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори.
35 Да! И на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.
36 Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе; (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си.
37 И беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, дето нощем и денем служеше Богу в пост и молитва.
38 И тя, като се приближи, в същия час, благодареше Богу, и говореше за Него на всички, които ожидаха изкуплението на Ерусалим.
39 И като свършиха всичко, що беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.
40 А Детенцето растеше, крепнеше, и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него.
41 И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на Пасхата.
42 И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника,
43 и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.
44 А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си.
45 И като не Го намериха, върнаха се в Ерусалим и Го търсеха.
46 И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше.
47 И всички, които Го слушаха, се учудваха на разума Му и на отговорите Му.
48 И като Го видяха, смаяха се; и рече Му майка Му: Синко, защо постъпи тъй с нас? Ето, баща Ти и аз, наскърбени, Те търсехме.
49 А Той им рече: Защо да Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?
50 А те не разбраха думата, която им рече.
51 И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и там им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си.
52 А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.