M’Cheyne Bible Reading Plan
4 (A)Една от жените на пророческите синове с плач думаше на Елисея: твоят раб, мъж ми, умря; а ти знаеш, че твоят раб се боеше от Господа; сега дойде заемодавецът да вземе двете ми деца за роби.
2 (B)Елисей ѝ каза: какво да направя за тебе? Кажи ми какво имаш вкъщи? Тя отговори: рабинята ти няма нищо у дома си, освен един съд с дървено масло.
3 И той каза: иди си поискай съдове отвън, от всички твои съседи, празни съдове; събери доста,
4 и иди, затвори вратата след себе си и след синовете си и наливай във всички тия съдове; пълните туряй настрана.
5 Тя си отиде от него и затвори вратата след себе си и след синовете си. Те ѝ подаваха, а тя наливаше.
6 Когато бяха напълнени съдовете, тя каза на сина си: дай ми още един съд. Той ѝ каза: няма вече съдове. И дървеното масло пресекна.
7 Тя дойде и разправи на Божия човек. Той каза: иди, продай дървеното масло и заплати дълговете си; а с това, което остане, ще живееш със синовете си.
8 Един ден Елисей отиде в Сонам. Там една богата жена го покани у дома си да яде хляб, и той, колчем минеше, всякога се отбиваше там да яде хляб.
9 И тя каза на мъжа си: ето, аз зная, че Божият човек, който постоянно минава край нас, е свет;
10 да му направим малка горница над стената и да му турим там легло и маса, и стол и светилник, та, кога идва у нас, да си отива там.
11 Един ден Елисей отиде там, качи се в горницата си и легна там,
12 па каза на слугата си Гиезия: повикай тая сонамка. Той я повика, и тя застана пред него.
13 И му рече: кажи ѝ: ето, ти толкова се грижиш за нас; какво да направим за тебе? има ли нужда да поговорим за тебе на царя, или на военачалника? Тя отговори: не, аз живея между народа си.
14 Елисей каза: тогава какво да се направи за нея? И рече Гиезий: ето, тя няма син, а мъж ѝ е стар.
15 И каза Елисей: повикай я. Той я повика, и тя застана на вратата.
16 (C)Елисей ѝ рече: след една година, в това същото време ти ще държиш на ръце син. А тя каза: не, господарю мой, човече Божий, недей лъга рабинята си.
17 И жената стана трудна и роди син на другата година, в онова също време, както ѝ каза Елисей.
18 (D)Поотрасна детето и един ден отиде при баща си, при жетварите.
19 И каза на баща си: глава, глава ме боли! И той каза на слугата си: занеси го на майка му.
20 Взе го и го занесе на майка му. И то седя в скута ѝ до пладне и умря.
21 Тя отиде и го положи в леглото на Божия човек, затвори го и излезе,
22 па повика мъжа си и каза: прати ми едного от слугите и една от ослиците; ще ида при Божия човек и ще се върна.
23 Той каза: защо ще отиваш при него? Днес не е нов месец, не е и събота. Но тя каза: добре си е.
24 И оседла ослицата и каза на слугата си: води и върви; не се спирай, докле ти не кажа.
25 (E)И тръгна и дойде при Божия човек, на планина Кармил. И когато Божият човек я видя отдалеч, каза на слугата си Гиезия: ето оная сонамка;
26 затечи се, та я посрещни и я попитай: здрава ли е? здрав ли е мъж ти? здраво ли е детето? – Тя отговори: здрави сме.
27 (F)А когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му. И Гиезий се доближи, да я отстрани; но Божият човек рече: остави я, душата ѝ е огорчена, а Господ скри от мене и не ми яви.
28 И тя каза: исках ли аз от моя господар син? не думах ли: недей ме лъга?
29 (G)И той каза на Гиезия: опаши се през кръста и вземи тоягата ми в ръка и върви; ако някого срещнеш, не го поздравявай, а ако някой те поздрави, не му отговаряй; и тури тоягата ми върху лицето на детето.
30 И майката на детето каза: жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя. Тогава и той стана и тръгна подире ѝ.
31 Гиезий отиде преди тях и тури тоягата върху лицето на детето. Но не се чу ни глас, ни отговор. И излезе насреща му, обади му и каза: детето не се събужда.
32 И Елисей влезе в къщата, и ето, умрялото дете лежи на леглото му.
33 И влезе, затвори вратата след себе си и се помоли Господу;
34 след това се качи, легна върху детето, тури устата си върху неговите уста, очите си върху неговите очи, и дланите си върху неговите длани, и се простря върху него, и тялото на детето се сгря.
35 (H)Елисей стана и взе да ходи из горницата насам-нататък; после пак се качи и се простря върху него. И детето кихна седем пъти и отвори очите си.
36 (I)И той повика Гиезия и рече: повикай тая сонамка. И той я повика. Тя дойде при него, и той каза: вземи сина си.
37 (J)Тя се доближи, падна пред нозете му и се поклони доземи; след това взе сина си и излезе.
38 А Елисей се върна в Галгал. В оная земя имаше глад, и синовете на пророците седяха пред него. И той каза на слугата си: турни големия котел и свари сочиво за пророческите синове.
39 И излезе един от тях в полето да събира зеленчук, намери едно диво повлачно растение, и набра от него пълен скут диви плодове; върна се и ги надроби в котела със сочивото, защото не ги познаваха.
40 Сипаха им да ядат. Но щом почнаха да ядат сочивото, завикаха и казваха: смърт има в котела, човече Божий! И не можаха да ядат.
41 А той каза: дайте брашно. И го изсипа в котела и каза (на Гиезия): сипвай на човеците, нека ядат. И в котела не остана нищо вредно.
42 (K)Дойде някой си от Ваалшалиша и донесе на Божия човек хлебен начатък двайсет ечемични хлебчета и сурови зърна в люспи. И каза Елисей: дай на човеците да ядат.
43 (L)И каза слугата му: какво ще дам на сто души? И той каза: дай на човеците, не ка ядат, защото тъй говори Господ: ще се наситят и ще остане.
44 (M)Той им даде, и те се наситиха, и остана още, според словото Господне.
1 (A)Павел, апостол Иисус Христов по повеление на Бога, нашия Спасител, и на Господа Иисуса Христа, нашата надежда, –
2 (B)до Тимотея, истинско по вяра чедо: благодат, милост, мир от Бога, нашия Отец, и от Христа Иисуса, нашия Господ.
3 Както на тръгване за Македония те молих да останеш в Ефес, така и сега те моля да поръчаш на някои да не проповядват друго учение,
4 (C)нито да се занимавате басни и безкрайни родословия, които причиняват поскоро препирни, отколкото назидание Божие във вярата.
5 (D)А целта на поръчването е – да се породи любов от чисто сърце, от добра съвест и нелицемерна вяра;
6 някои, като не постигнаха тия неща, отклониха се в празнословие,
7 желаейки да бъдат законоучители, без да разбират ни какво говорят, ни какво утвърждават.
8 (E)А ние знаем, че законът е добър, ако някой го употребява законно,
9 (F)като знае, че законът е установен не за праведник, а за беззаконници и непослушници, за нечестивци и грешници, за неправедни и скверни, за ония, които оскърбяват баща си и майка си, за човекоубийци,
10 за блудници, мъжеложци, разбойници, клеветници, скотоложци, лъжци, клетвопрестъпници и за всичко друго, що е противно на здравото учение,
11 (G)по славното благовестие на блажения Бог, що ми бе поверено.
12 (H)Благодаря на Христа Иисуса, нашия Господ, Който ми даде сила, задето ме призна за верен, като отреди на служба мене,
13 (I)който по-рано бях хулител, гонител и оскърбител, но бидох помилуван, защото, без да зная, вършех това в неверие;
14 (J)а с вяра и любов в Христа Иисуса се преумножи благодатта на нашия Господ.
15 (K)Верни и за всяко приемане достойни са думите, че Христос Иисус дойде в света да спаси грешниците, от които пръв съм аз.
16 Но затова бидох помилуван, за да покаже Иисус Христос в мене първи всичкото Си дълготърпение за пример на ония, които повярват в Него за живот вечен.
17 (L)А на Царя на вековете, на нетленния, невидимия, едничкия премъдър Бог чест и слава вовеки веков. Амин.
18 (M)Чедо Тимотее! Тая поръка ти предавам съгласно по-раншните за тебе пророчества, за да воюваш съобразно с тях като добър воин,
19 (N)имайки вяра и добра съвест, която някои отхвърлиха, и претърпяха корабокрушение във вярата;
20 (O)от тях са Именей и Александър, които предадох на сатаната, за да се научат да не богохулствуват.
8 (A)В третата година от царуването на цар Валтасара, аз, Даниил, имах друго видение след онова, що ми се бе явило по-преди.
2 (B)И видях във видението, – и когато видях, аз бях в Суза, столица на Еламската област, – и видях във видението, сякаш да бях при река Улай.
3 Дигнах очи и видях: ето, един овен стои при реката; той имаше два рога, и рогове високи, но единият бе по-висок от другия, и по-високият се издигна отсетне.
4 (C)Видях, как тоя овен бодеше към запад, към север и към юг, и никой звяр не можеше да устои против него, и никой не можеше да се избави от него; той вършеше, що си искаше, и се големееше.
5 Внимателно гледах това и ето, от запад идеше козел, който премина лицето на цялата земя, без да се допира до нея; и тоя козел имаше бележит рог между очите си.
6 Той се впусна върху оня овен, който имаше рог и когото видях да стои при реката, и се хвърли върху му в силната си ярост.
7 И видях, как той, като се приближи до овена, разсвирепя срещу него, порази овена и счупи двата му рога; и на овена сили не стигнаха да устои против него, и той го повали на земята и го стъпка, и нямаше никой, който да избави овена от него.
8 (D)Тогава козелът твърде много се възгордя; но когато той се усили, големият рог се счупи, и на мястото му излязоха четири, обърнати към четирите вятъра небесни.
9 (E)Из единия от тях излезе неголям рог, който нарасна твърде много към юг и към изток, и към прекрасната страна,
10 (F)издигна се до войнството небесно, свали на земята част от това войнство и от звездите и ги стъпка;
11 (G)издигна се дори и над Вожда на това войнство, отне Му всекидневната жертва и поруга мястото на Неговата светиня;
12 (H)и войнството биде предадено заедно с всекидневната жертва поради нечестие; а той, като повали истината върху земята, действуваше и успяваше.
13 И чух един светия да говори, и каза тоя светия някому, който питаше: „колко време обхваща това видение за всекидневната жертва и за опустошителното нечестие, когато светинята и войнството бъдат тъпкани?“
14 И каза ми: „две хиляди и триста вечери и утрини; и тогава светилището ще се очисти“.
15 (I)И когато аз, Даниил, гледах това видение и търсех значението му, ето, отпреде ми застана сякаш образ на мъж.
16 (J)И чух изсред Улай човешки глас, който извика и рече: „Гаврииле, обясни му това видение!“
17 (K)И приближи се той до мястото, дето стоях, и когато дойде, аз се ужасих и паднах ничком; и каза ми той: „знай, сине човешки, че видението се отнася към края на времето!“
18 (L)И когато говореше той с мене, аз лежах без чувства ничком на земята; но той се допря до мене, постави ме на мястото ми
19 (M)и каза: „ето, откривам ти, какво ще бъде в последните дни на гнева; защото това се отнася към края на определеното време.
20 (N)Овенът с двата рога, който ти видя, това са мидийският цар и персийският.
21 А косматият козел е царят на Гърция, а големият рог, що е между очите му, това е първият ѝ цар;
22 (O)той се строши, и вместо него излязоха други четири: това е – четири царства ще се въздигнат из тоя народ, но не с негова сила.
23 (P)А към края на царството им, кога отстъпниците изпълнят мярката на своите беззакония, ще се издигне един цар безсрамен и изкусен в коварство;
24 (Q)неговата мощ ще се укрепи, макар и не с неговата сила; той ще върши чудни опустошения и ще успява, ще действува и ще погубва юнаците и народа на светиите;
25 (R)при неговия ум и коварството ще има успех в ръката му; със сърцето си ще се възгордее и всред мир ще погуби мнозина; той ще въстане против Владетеля на владетелите, но ще бъде съкрушен – не с ръка.
26 (S)А видението за вечерта и утринта, за което се каза, е истинско; но ти скрий това видение, защото то се отнася към далечни времена“.
27 И аз, Даниил, изнемогнах и бях болен няколко дни; после станах и взех да се занимавам с царските работи; бях изумен от това видение и не го разбирах.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.