M’Cheyne Bible Reading Plan
1 Когато цар Давид остаря и изпълни години, завиваха го с дрехи, ала не можеше да се стопли.
2 Тогава неговите слуги му казаха: нека потърсят за нашия цар-господар млада девица, за да стои при царя, да го гледа и да лежи при него, – и ще бъде топло на нашия цар-господар.
3 (A)И търсиха по всички Израилски предели хубава девица, и намериха Ависага, сунамитка, и я доведоха при царя.
4 Девицата беше много хубава; тя гледаше царя и му прислужваше; царят обаче я не позна.
5 (B)Адония, син от Агита, се възгордя и казваше: аз ще бъда цар. Па си набави колесници и конници и петдесет души скороходци.
6 (C)Но баща му го не безпокоеше никога с питане: защо правиш това? А той беше много хубав и му се беше родил след Авесалома.
7 (D)И съветваше се той със Саруевия син Иоава и със свещеник Авиатара, и те помагаха на Адония.
8 (E)Но свещеник Садок и Ванея, Иодаев син, пророк Натан, Семей, Рисий и Давидовите юнаци не държаха страната на Адония.
9 (F)И Адония закла овци, волове и телци при камъка Зохелет, що е при извора Рогел, и покани всичките си братя, царски синове, и всички иудеи, които служеха при царя.
10 А пророк Натана и Ванея, и онези юнаци и брата си Соломона не покани.
11 (G)Тогава Натан рече на Вирсавия, Соломонова майка, думайки: чу ли, че Агитиният син Адония се прогласил за цар, а нашият господар Давид не знае за това?
12 Сега, ето, аз те съветвам: спасявай живота си и живота на сина си Соломона.
13 (H)Иди и влез при цар Давида и му кажи: не кле ли се, господарю мой, царю, на рабинята си, думайки: син ти Соломон ще бъде цар подир мене и той ще седне на престола ми? Защо тогава се е прогласил за цар Адония?
14 И ето, докле още говориш там с царя, ще вляза и аз след тебе и ще допълня твоите думи.
15 Вирсавия отиде при царя в спалнята; царят беше много стар, и сунамитката Ависага му прислужваше.
16 Вирсавия се наведе и се поклони на царя; и царят попита: какво искаш?
17 (I)Тя му отговори: господарю мой, царю! Ти се кле на рабинята си в Господа, твоя Бог: син ти Соломон ще царува подир мене и той ще седне на моя престол.
18 А сега ето, Адония се прогласил за цар, пък ти, господарю мой, царю, не знаеш за това.
19 Той заклал много волове, телци и овци и поканил в сички царски синове, свещеник Авиатара и. военачалника Иоава; а Соломона, твоя раб, не поканил.
20 Но цар си ти, господарю мой, и към тебе са обърнати очите на всички израилтяни, за да им обявиш, кой ще седне на престола на моя цар-господар след него.
21 Инак, кога моят господар, царят, почине при отците си, ще обвинят мене и сина ми Соломона.
22 Докле тя още говореше с царя, дойде и пророк Натан.
23 (J)Обадиха на царя, думайки: ето пророк Натан. И той влезе при царя и му се поклони ничком доземи.
24 И Натан каза: господарю мой, царю! казал ли си ти: Адония ще царува след мене и той ще седне на моя престол?
25 (K)Защото сега той слязъл, заклал много волове, телци и овци, поканил всички цареви синове, военачалници и свещеник Авиатара, и ето, те ядат и пият у него, и викат: да живее цар Адония!
26 А мене, твоя раб, свещеник Садока, Иодаевия син Ванея и твоя раб Соломона не покани.
27 Не е ли станало това по волята на моя цар-господар? И защо ти не откри на своя раб, кой ще седне на престола на моя цар-господар след него?
28 Отговори цар Давид и рече: повикайте ми Вирсавия. Тя влезе и застана пред царя.
29 (L)Царят се кълнеше и думаше: жив Господ, Който е избавял душата ми от всяка беда!
30 (M)Както ти се клех в Господа, Бога Израилев, думайки, че син ти Соломон ще царува след мене и той ще седне на престола ми вместо мене, – тъй ще и направя това днес.
31 Тогава Вирсавия се наведе ничком доземи, поклони се на царя и рече: да живее моят господар, цар Давид, довека!
32 И цар Давид каза: повикайте ми свещеник Садока, пророк Натана и Иодаевия син Ванея. И те влязоха при царя.
33 (N)И царят им рече: вземете със себе си слугите на вашия господар, качете Соломона, моя син, на мулето ми и го заведете в Гион,
34 (O)нека го помаже там свещеник Садок и пророк Натан за цар над Израиля, затръбете с тръба и извикайте: да живее цар Соломон!
35 (P)След това придружете го назад, и той ще дойде и ще седне на моя престол; той ще царува вместо мене; нему съм завещал да бъде вожд на Израиля и на Иуда.
36 (Q)Ванея, Иодаев син, отговори на царя и каза: амин! тъй да каже Господ, Бог на моя цар-господар:
37 както Господ беше с моя цар-господар, тъй да бъде Той и със Соломона и да възвеличи престола му повече от престола на моя господар, цар Давида!
38 (R)Тогава свещеник Садок, пророк Натан, Иодаевият син Ванея, хелетейци и фелетейци отидоха и качиха Соломона на цар Давидовото муле и го поведоха към Гион.
39 (S)И свещеник Садок взе рог с елей от скинията и помаза Соломона. И затръбиха с тръба, и цял народ завика: да живее цар Соломон!
40 И целият народ придружаваше Соломона и народът свиреше с пищялки и се много радваше, тъй че земята ехтеше от виковете му.
41 И чу Адония и всички поканени от него, щом бяха престанали да ядат; а Иоав, като чу тръбен звук, запита: от какво е тоя шум на вълнуващия се град?
42 (T)Докле още говореше, дойде Ионатан, син на свещеник Авиатара. И Адония каза: влез, ти си честен човек и носиш добра вест.
43 Ионатан отговори и рече на Адония: да, нашият господар, цар Давид, постави Соломона за цар;
44 (U)и царят изпрати с него свещеник Садока, пророк Натана, Иодаевия син Ванея, хелетейци и фелетейци, и те го качиха на царското муле;
45 и свещеник Садок и пророк Натан го помазаха в Гион за цар, и потеглиха оттам с радост, и градът се раздвижи. Ето от какво е шумът, който чувате.
46 И Соломон вече седна на царския престол.
47 (V)А царските служители идваха да поздравят нашия господар, цар Давида, думайки: твоят Бог да прослави името на Соломона повече от твоето име и да възвеличи неговия престол повече от твоя престол. И царят се поклони от леглото си
48 и каза тъй: благословен да бъде Господ, Бог Израилев, Който днес дарува (от семето ми) седналия на моя престол и моите очи виждат това.
49 Тогава всички поканени у Адония се уплашиха, станаха и се разотидоха всякой по пътя си.
50 (W)Адония пък, като се боеше от Соломона, стана, отиде и се хвана за роговете на жертвеника.
51 (X)И обадиха на Соломона, думайки: ето, Адония се бои от цар Соломона, и ето, той се държи за роговете на жертвеника и казва: нека ми се закълне сега цар Соломон, че няма да убие с меч своя раб.
52 (Y)И Соломон каза: ако той бъде честен човек, ни един косъм от него няма да падне на земята; но, ако се намери в него лукавство, ще умре.
53 И (цар) Соломон прати, та го доведоха от жертвеника. Той дойде и се поклони на цар Соломона. А Соломон му каза: иди у дома си.
5 (A)И тъй, стойте твърдо в свободата, която Христос ни дарува, и не се подлагайте пак под робско иго.
2 (B)Ето аз, Павел, ви казвам: ако се обрязвате, Христос нищо няма да ви ползува.
3 Свидетелствувам пак на всеки човек, който се обрязва, че той е длъжен да изпълни целия закон.
4 Вие, които искате, да се оправдавате със закона, отметнахте се от Христа, отпаднахте от благодатта,
5 (C)а ние се надяваме и очакваме оправдание от вярата чрез Духа.
6 (D)Защото в Христа Иисуса нито обрязването има сила, нито необрязването, но вярата, която действува чрез любов.
7 Вие отивахте добре: кой ви спря, да се не покорявате на истината?
8 Това придумване не е от Оногова, Който ви призовава.
9 (E)Малко квас заквася цялото тесто.
10 Аз имам вяра у вас чрез Господа, че вие не ще мислите инак; а оня, който ви смущава, – който и да е той, – ще претърпи осъда.
11 (F)А за какво още ме гонят, братя, ако аз и сега проповядвам обрязване? Тогава би се прекратила съблазънта от кръста.
12 О, да бяха отсечени ония, които ви размиряват!
13 (G)Към свобода сте призвани вие, братя; само че свободата ви да не служи като повод да угаждате на плътта, но с любов си услужвайте един другиму.
14 (H)Защото целият закон се изпълнява в една дума, именно във: възлюби ближния си като себе си.
15 Ако пък един други се гризете и се ядете, пазете се да се не изтребите един други.
16 Аз казвам: живейте духом, и не ще изпълнявате прищевките на плътта.
17 (I)Защото плътта желае противното на духа, а духът – противното на плътта; те се противят един другиму, за да не правите онова, що бихте пожелали.
18 (J)Ако се водите по дух, вие не сте под закон.
19 (K)Делата на плътта са известни; те са: прелюбодейство, блудство, нечистота, разпътство,
20 идолослужение, магии, вражди, свади, ревнувания, гняв, разпри, разногласия, (съблазни,) ереси,
21 завист, убийства, пиянство, срамни гощавки и други такива; отнапред ви казвам, както и по-преди ви казах, че, които вършат това, няма да наследят царството Божие.
22 (L)А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра,
23 кротост, въздържание. Против такива няма закон.
24 (M)Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите.
25 Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме.
26 (N)Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме.
32 В дванайсетата година, дванайсетия месец, на първия ден от месеца, биде към мене слово Господне:
2 (A)сине човешки! викни, та заплачи за фараона, египетски цар, и му кажи: ти като млад лъв между народите и като чудовище в моретата се хвърляш в реките си и мътиш с нозете си водите, и газиш потоците им.
3 (B)Тъй казва Господ Бог: Аз ще хвърля върху тебе Моята мрежа в събранието на много народи, и те ще те извлекат с Моята мрежа.
4 (C)И ще те изхвърля на земята, на открито поле ще те хвърля, и ще кацат по тебе всякакви небесни птици, и ще се насищат от тебе зверовете на цяла земя.
5 И ще разхвърлям месата ти по планини, и долини ще напълня с твоите трупове.
6 И земята, дето плуваш, ще напоя с твоята кръв до самите планини; и ровините (от потоци) ще бъдат напълнени с тебе.
7 (D)И кога угаснеш, ще закрия небесата и звездите им ще помрача, слънцето с облак ще закрия, и месечината не ще свети със светлината си.
8 Всички светила, които светят на небето, ще помрача над тебе, и върху твоята земя тъмнина ще напратя, казва Господ Бог.
9 (E)Ще докарам в смущение сърцето на много народи, кога разглася за твоето падане между народите по земите, които ти не познаваше.
10 И чрез тебе ще докарам в ужас много народи, и царете им ще трепнат за тебе в страх, кога размахна меча Си пред лицето им, и всяка минута ще треперят всеки за душата си в деня на твоето падане.
11 Защото тъй казва Господ Бог: мечът на вавилонския цар ще дойде върху тебе.
12 (F)От меча на силни ще падне твоят народ; те всички са най-люти от народите: ще унищожат гордостта на Египет – и цялото му множество ще погине.
13 (G)И ще изтребя всичкия му добитък при големите води, и занапред не ще ги размътва човешка нога, нито добишки копита ще ги размътват.
14 Тогава ще дам покой на водите им и ще направя реките им да потекат като масло, казва Господ Бог.
15 (H)Кога направя Египетската земя пустиня; кога земята се лиши от всичко, що я изпълня; кога поразя всички, които живеят по нея, – тогава ще познаят, че Аз съм Господ.
16 Ето плачевната песен, която ще пеят; дъщерите на народите ще я пеят; за Египет и за цялото му множество ще я пеят, казва Господ Бог.
17 В дванайсетата година, на петнайсетия ден от същия месец, биде към мене слово Господне:
18 (I)сине човешки! оплачи египетския народ и свали го, него и дъщерите на знаменитите народи в преизподнята, заедно с тия, които слизат в гроб.
19 (J)Кого ти надминаваш? слез и лежи с необрязани.
20 Те ще паднат всред убити с меч, и той е на меч предаден; влечете него и цялото му множество.
21 (K)Всред преизподнята ще говорят за него и за съюзниците му, първи измежду юнаците; те паднаха и лежат там между необрязани, убити с меч.
22 (L)Там е Асур и цялото му пълчище, около него са гробовете им; те всички са поразени, паднали от меч.
23 (M)Гробница му туриха в самата длъб на преизподнята, и пълчището му е около гробницата му; всички са поразени, паднали от меч, всички, които разпространяваха ужас по земята на живите.
24 (N)Там е Елам с цялото си множество около гробницата му; всички те са поразени и паднали от меч; те необрязани слязоха в преизподнята, те, които разпространяваха чрез себе си ужас по земята на живите и носят позора си със слезлите в гроб.
25 (O)Всред поразените му дадоха легло с цялото му множество; около него са гробовете им: всички необрязани са поразени с меч, понеже разпространяваха ужас в земята на живите; те и носят върху си позора наравно с ония, които са слезли в гроб и са положени между поразените.
26 Там са Мешех и Тувал с цялото си множество; около него са гробовете им: всички необрязани, поразени с меч; защото разпространяваха ужас в земята на живите.
27 Не трябва те да лежат с падналите необрязани юнаци, които с бойното си оръжие слязоха в преизподнята и туриха своите мечове под главите си; тяхното беззаконие остана върху костите им, понеже те, бидейки силни, бяха ужас в земята на живите.
28 И ти ще бъдеш смазан всред необрязаните и ще лежиш с поразените от меч.
29 Там е Едом, царете му и всичките му князе, които при всичката си храброст са положени всред поразените с меч, те лежат с необрязаните и със слезлите в гроб.
30 Там са владелците на Север, те всички и всички сидонци, които слязоха там с поразените, които бидоха посрамени в своята мощ, която нанасяше ужас, – и лежат те с необрязани, с поразени от меч, и носят позора си със слезлите в гроб.
31 Ще ги види фараонът и ще се утеши за цялото си множество, поразен с меч, фараонът и цялата му войска, казва Господ Бог.
32 Защото Аз ще простра Моя страх в земята на живите, и фараонът с цялото си множество ще бъде положен сред необрязани, с поразени от меч, казва Господ Бог.
1-2 (A)Началнику на хора. На гетско свирало. Псалом Асафов.
Радостно пейте на Бога, нашата твърдиня; възклицавайте към Бога Иаковов;
3 вземете псалом, дайте тимпан, сладкогласна гусла с псалтир;
4 (B)тръбете с тръба в новомесечие, в определеното време, в деня на нашия празник,
5 (C)защото това е закон за Израиля, наредби от Бога Иаковов.
6 Той установи това като свидетелство за Иосифа, когато тоя излезе из Египетската земя, дето чу звуци от език, който той не знаеше:
7 „Аз снех товара от раменете му, и освободих ръцете му от кошниците.
8 (D)В утеснението си ти Ме повика, и Аз те избавих; изсред гръма те чух, при водите на Мерива те изпитах.
9 (E)Слушай, народе Мой, и Аз ще ти свидетелствувам: о, да беше Ме послушал, Израилю!
10 Да нямаш други бог и да не се покланяш на другоземен бог.
11 Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведе из Египетската земя; отвори устата си, и Аз ще ги изпълня.“
12 Но Моят народ не слушаше гласа Ми, и Израил Ми се не покоряваше;
13 (F)затова Аз ги оставих на техните упорити сърца; нека ходят по своите помисли.
14 (G)О, да беше Ме слушал Моят народ, и Израил да ходеше в Моите пътища!
15 щях веднага да смиря техните врагове и да обърна ръката Си против техните потисници, –
16 ония, които мразят Господа, щяха да им се подмилкват, а тяхното добруване би се продължило завинаги;
17 (H)щях да ги храня с тлъста пшеница и щях да ги насищам с мед от скала.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.