M’Cheyne Bible Reading Plan
22 И Давид възпя песен Господу в деня, когато Господ го избави от ръката на всичките му врагове и от ръката на Саула, като каза:
2 (A)Господ е моя твърдиня, моя крепост и мой избавител.
3 (B)Моят Бог е моя скала; Нему се уповавам; мой щит, рог на моето спасение, моя защита и мое прибежище; Спасителю мой, Ти ме избави от беди!
4 Ще призова всехвалния Господа и от враговете си ще се избавя.
5 Вълни на смъртта ме обгърнаха, и потоци от беззаконие ме уплашиха;
6 (C)вериги на ада ме обвиха, и примки на смъртта ме омотаха.
7 Но в стеснението си призовах Господа и викнах към моя Бог, и Той чу от Своя (свет) чертог моя глас, и викът ми стигна до ушите Му.
8 (D)Потресе се, разклати се земята, трепнаха и се разлюляха основите небесни, защото се разгневи (Господ на тях).
9 (E)Дигна се дим от гнева Му и поядащ огън от устата Му; живи въглени се сипеха от Него.
10 Той наведе небесата и слезе; и мрак беше под нозете Му;
11 седна на херувими, полетя и се понесе на ветрени криле;
12 (F)и с мрак се покри като с шатра, като сгъсти водите на облаците небесни;
13 от блясъка пред Него разпаляха се огнени въглени.
14 (G)Загърмя Господ от небесата и Всевишният издаде Своя глас;
15 (H)пусна стрели и ги разпръсна; блясна със светкавица и ги изтреби.
16 Разкриха се изворите морски, показаха се основите на вселената от страшния глас на Господа, от духването на духа на Неговия гняв.
17 (I)Простря Той ръка от височините, хвана ме и ме извлече из големите води;
18 избави ме от силния ми враг, от ония, които ме мразеха, които бяха по-силни от мене.
19 Те въстанаха против мене в деня на моята неволя; но Господ ми бе опора
20 (J)и ме изведе на широко място, избави ме, защото Той благоволи към мене.
21 (K)Въздаде ми Господ според моята правда, възнагради ме според чистотата на ръцете ми.
22 Защото аз пазих пътищата Господни и не бях нечестив пред моя Бог,
23 понеже всичките Му заповеди са пред мене, и от наредбите Му не отстъпвах,
24 бях непорочен пред Него и се пазех да не съгреша.
25 (L)И Господ ми въздаде според моята правда, според чистотата ми пред Неговите очи.
26 С милостивия Ти постъпваш милостивно, с искрения мъж – искрено,
27 с чистия – чисто, а с лукавия – според лукавството му.
28 (M)Ти спасяваш угнетените и с погледа Си унижаваш горделивите.
29 (N)Ти, Господи, си мое светило; Господ просветлява моята тъмнина.
30 С Тебе поразявам войска; с моя Бог прескачам стена.
31 Бог! – непорочен е Неговият път, чисто е словото Господне, Той е щит за всички, които се надяват Нему,
32 (O)защото, кой е Бог, освен Господа, и кой е защита, освен нашия Бог?
33 Бог ме препасва със сила, приготвя ми верен път;
34 прави ми нозете като на елен, и поставя ме на висини;
35 (P)учи ръцете ми на бой, и напряга мишците ми като меден лък.
36 (Q)Ти ми даваш щита на Твоето спасение, и Твоята милост ме възвеличава.
37 Ти разширяваш крачките ми под мене, и моите нозе се не люлеят.
38 Аз гоня враговете си и ги изтребвам, и се не връщам, докле ги не унищожа;
39 (R)изтребвам ги и ги поразявам, и те не стават и падат под нозете ми.
40 Ти ме препасваш със сила за бой и поваляш отпреде ми въставащите против мене;
41 (S)Ти обръщаш към мене гърба на моите врагове, и аз изтребвам ония, които ме мразят.
42 Те викат, но няма кой да ги избави, – към Господа, ала Той ги не чува.
43 (T)Стривам ги като земен прах, като улична кал ги мачкам и ги тъпча.
44 (U)Ти ме избави от буната на моя народ; Ти ме запази, за да бъда глава над другородци; народ, който не познавах, ми слугува.
45 Другородци ме ласкаят; щом чуят за мене, ми се покоряват.
46 Другородците бледнеят и треперят в своите крепости.
47 (V)Жив е Господ и благословен моят Защитник! Да бъде превъзнесен Бог, прибежище на моето спасение,
48 Бог, Който отмъстява за мене, Който ми покорява народите
49 и Който ме избавя от враговете ми! Над ония, които въстават против мене, Ти ме въздигна; Ти ме избави от жестокия човек.
50 (W)Затова ще прославя Тебе, Господи, между езичниците, и ще възпея Твоето име, –
51 (X)Тебе, Който славно избавяш Своя цар и правиш милост на помазаника Си Давида и на потомството му довеки.
2 Сетне, след четиринайсет години, пак възлязох в Иерусалим с Варнава, като взех с мене си и Тита.
2 (A)А възлязох по откровение и предложих на верните, насаме пък на най-видните, благовестието, което проповядвам между езичниците, – да не би да тичам, или да съм тичал напразно.
3 (B)Но и Тит, който беше с мене, макар и елин, не биде принуден да се обреже.
4 (C)Колкото пък за привмъкналите се лъжебратя, които скришно дойдоха да подглеждат нашата свобода, що имаме в Христа Иисуса, за да ни поробят,
5 тям нито за час се оставихме да ни покорят, та да се запази у вас истината на благовестието.
6 (D)А що се отнася до най-видните (каквито и да са били те някогаш, мене е все едно: Бог не гледа човека по лице), те нищо не ми прибавиха.
7 (E)Напротив, като видяха, че мене е поверено да благовестя на необрязаните, както Петру – на обрязаните
8 (понеже Оня, Който помогна на Петра в апостолството между обрязаните, помогна и на мене между езичниците),
9 и като узнаха за дадената мене благодат, Иаков, Кифа и Иоан, смятани за стълбове, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване, за да отидем ние при езичниците, а те – при обрязаните,
10 (F)като само ни поръчаха да помним сиромасите, което се и постарах да изпълня точно.
11 А когато дойде Петър в Антиохия, аз му се лично опрях, защото се бе изложил на осъждане.
12 (G)Понеже, преди да пристигнат някои от Иакова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, почна да се спотаява и да страни, като се боеше от обрязаните.
13 Заедно с него лицемереха и другите иудеи, тъй че дори и Варнава се увлече от лицемерието им.
14 (H)Но, когато видях, че те не постъпват право по евангелската истина, казах на Петра пред всички: ако ти, бидейки иудеин, живееш по езически, а не по иудейски, защо караш езичниците да живеят по иудейски?
15 Ние по природа сме иудеи, а не грешници от езичниците;
16 (I)обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът.
17 (J)Ако пък, залягайки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Съвсем не!
18 Защото, ако отново градя, що съм разрушил, сам себе си правя престъпник:
19 (K)чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа,
20 (L)и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.
21 (M)Не отхвърлям Божията благодат; защото, ако чрез закона е оправданието, тогава Христос напразно умря.
29 В десетата година, десетия месец, на дванайсетия ден от месеца, биде към мене слово Господне:
2 (A)сине човешки! обърни лицето си към фараона, египетски цар, и изречи пророчество против него и против цял Египет.
3 (B)Говори и кажи: тъй казва Господ Бог: ето, Аз съм против тебе, фараоне, египетски царю, големи крокодиле, който лежиш всред реките си и казваш: „моя е реката, и аз я създадох заради себе си“.
4 (C)Но Аз ще туря кука в твоите челюсти и към твоите люспи ще прилепя рибите из твоите реки и ще те изтегля из твоите реки с всичката риба на твоите реки, прилепнала о твоите люспи;
5 (D)ще те хвърля в пустинята, тебе и всичката риба из твоите реки; ти ще паднеш на открито поле, не ще те съберат, нито приберат; ще те дам да те изядат зверове земни и птици небесни.
6 (E)И ще познаят всички обитатели на Египет, че Аз съм Господ; защото те бяха на дома Израилев тръстикова подпорка.
7 Когато те се хванаха с ръка о тебе, ти се разчупи и цялото им рамо избоде; и когато се опряха о тебе, ти се сломи и израни всичките им чресла.
8 (F)Затова тъй казва Господ Бог: ето, Аз ще напратя върху тебе меч и ще изтребя у тебе люде и добитък.
9 И ще стане Египетската земя пустиня и степ; и ще познаят, че Аз съм Господ. Понеже той казва: моя е реката, и аз я създадох,
10 (G)то ето, Аз съм против твоите реки, и ще направя земята Египетска пустиня над пустините от Мигдол до Сиена, до самия предел на Етиопия.
11 (H)Не ще да ходи по нея човешка нога, и добишки крак не ще стъпя по нея, и не ще се живее на нея през четирийсет години.
12 (I)И ще направя земята Египетска пустиня всред опустошените земи; и градовете ѝ всред опустошените градове ще бъдат пусти четирийсет години, и ще разпилея египтяни между народите и ще ги развея по земите.
13 (J)Защото тъй казва Господ Бог: след като изминат четирийсет години, Аз ще събера египтяните измежду народите, между които ще бъдат разпилени;
14 (K)и ще възвърна египетските пленници и ще ги доведа назад в земята Патрос, в земята на техния произход, и там те ще бъдат слабо царство.
15 То ще бъде по-слабо от другите царства и не ще се вече превъзнася над народите; Аз ще ги намаля, за да не владеят над народите.
16 (L)И занапред те не ще бъдат на дома Израилев опора, напомняща тяхното беззаконие, когато се обръщаха към него; и ще познаят, че Аз съм Господ Бог.
17 В двайсет и седмата година, първия месец, на първия ден от месеца, биде към мене слово Господне:
18 (M)сине човешки! Навуходоносор, вавилонски цар, изнури войската си с големи работи при Тир; всички глави оплешивяха, и всички рамена се протриха; а ни за него, ни за войската му няма награда от Тир за труда, който той бе употребил против него.
19 Затова тъй казва Господ Бог: ето, Аз давам на вавилонския цар Навуходоносора земята Египетска, за да обере богатството ѝ, да извърши грабеж в нея, и да отнеме, що е тя ограбила, и това ще бъде награда на войската му.
20 (N)Като награда за работата, която той извърши в него, Аз му предавам земята Египетска, защото те вършиха това заради Мене, казва Господ Бог.
21 (O)В оня ден ще върна на дома Израилев рога и на тебе ще отворя устата всред тях, и ще познаят, че Аз съм Господ.
Псалом Асафов.
78 (A)Боже, езичници дойдоха в Твоето наследие, оскверниха светия Твой храм, Иерусалим обърнаха на развалини;
2 (B)труповете на Твоите раби предадоха за храна на птиците небесни, телата на Твоите светии – на земните зверове;
3 (C)проляха кръвта им като вода около Иерусалим, и нямаше, кой да ги погребе.
4 (D)Станахме за присмех на съседите си, срам и поругание за околните си.
5 (E)Докога, Господи, ще се гневиш непрестанно, докога ще пламти Твоята ревност като огън?
6 (F)Излей гнева Си върху народите, които Те не познават, и върху царствата, които не призовават Твоето име,
7 защото те изпоядоха Иакова и жилището му опустошиха.
8 (G)Не ни спомняй греховете на нашите деди, скоро да ни изпреварят Твоите щедрости, защото сме много изтощени.
9 Помогни ни, Боже, Спасителю наш, заради славата на името Си; избави ни и прости ни греховете наши заради Твоето име!
10 (H)Защо езичниците да казват: „де е техният Бог?“ Дано пред очите ни стане известно между езичниците отмъщението за пролятата кръв на Твоите раби.
11 (I)Да дойде пред Твоето лице стенанието на затворника; със силата на Твоята мишца запази обречените на смърт.
12 (J)Седмократно върни в пазвата на нашите съседи хулите, с които хулеха Тебе, Господи.
13 (K)А ние, Твой народ и овци на Твоето пасбище, вечно ще Те славим и от рода в род ще разгласяме Тебе хвала.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.