M’Cheyne Bible Reading Plan
18 И Давид прегледа людете, които бяха с него, и постави над тях хилядоначалници и стотници.
2 (A)Давид изпрати людете – една третина под воеводство на Иоава, една третина под воеводство на Авеса, син Саруев, брат Иоавов, една третина под воеводство на гетеца Етея. И царят каза на людете: и аз ще дойда с вас.
3 (B)Но людете му отговориха: не дохождай, защото, ако ние и побегнем, това няма да се забележи; ако и половината от нас умре, тъй също няма да се забележи; ти, обаче, сам струваш, колкото десет хиляди от нас; и затова по-добре е за нас да ни помагаш от града.
4 Царят им каза: каквото намерите за добро, това и ще сторя. И царят се спря при портите, и всичкият народ излизаше по стотини и по хиляди.
5 И царят заповяда на Иоава, Авеса и Етея, думайки: запазете ми момъка Авесалома. И всички чуваха, как заповядваше царят на всички началници за Авесалома.
6 И излязоха людете в полето срещу израилтяните, и стана битка в Ефремова гора.
7 И народът Израилев биде поразен от Давидовите слуги; тоя ден там стана голямо поражение – избити бяха двайсет хиляди (души).
8 Битката се простря по цялата оная страна, и гората погуби повече народ, отколкото изтреби мечът в оня ден.
9 (C)Авесалом се срещна с Давидовите слуги; той яздеше на муле. Когато мулето се вмъкна с него под клоните на един голям дъб, косата на Авесалома се заплете в клоните на дъба, и той увисна между небето и земята, а мулето, което беше под него, избяга.
10 Някой си видя това и обади на Иоава, думайки: ето, аз видях Авесалома да виси на дъба.
11 Иоав каза на човека, който му обади това: ето, видял си; защо го не събори там на земята? Щях да ти дам десет сикли сребро и един пояс.
12 И оня отговори на Иоава: да сложеха в ръцете ми и хиляда сикли сребро, и тогава не бих дигнал ръка върху царския син; защото ние чухме, как царят заповяда на тебе, на Авеса и на Етея, думайки: запазете ми момъка Авесалома;
13 и ако бих постъпил инак с опасност за живота си, това не би останало скрито от царя, па и ти би застанал против мене.
14 Иоав каза: няма защо да се мая с тебе. И взе в ръце три стрели и ги заби в сърцето на Авесалома, който беше още жив на дъба.
15 Тогава заобиколиха Авесалома десет момци, Иоавови оръженосци, удариха го и го умъртвиха.
16 И затръби Иоав с тръба, и людете, които гонеха Израиля, се върнаха, понеже Иоав щадеше народа.
17 (D)И взеха Авесалома, хвърлиха го в гората, в дълбока яма, и натрупаха отгоре му голяма грамада камъни. И всички израилтяни се разбягаха, всеки в шатрата си.
18 (E)Още приживе Авесалом бе си въздигнал паметник в царската долина; защото казваше: аз нямам син, за да се запази спомен за името ми. И нарече паметника по името си. И доднес той се нарича „Авесаломов паметник“.
19 (F)Ахимаас, син Садоков, каза на Иоава: ще се затека да обадя на царя, че Господ чрез Своя съд го избави от ръцете на враговете му.
20 Но Иоав му каза: няма да бъдеш добър вестител днес; друг ден ще обадиш, а не днес, защото царевият син умря.
21 Иоав каза на Хусия: иди, обади на царя, каквото си видял. И Хусий се поклони на Иоава и се затече.
22 Но Ахимаас, Садоков син, настояваше и казваше на Иоава: каквото и да бъде, и аз ще се затека подир Хусия. А Иоав му отговори: що ти трябва да тичаш, синко? Добра вест няма да занесеш.
23 Ахимаас каза: нека тъй да бъде, но аз ще се затека. И (Иоав) му каза: тичай. И Ахимаас се затече по прекия път и изпревари Хусия.
24 В това време Давид седеше между двете порти. И стражарят възлезе на вратната стряха откъм стената, дигна очи и видя: ето, един човек тича.
25 И стражарят извика и обади на царя. И царят каза: ако е самичък, вест носи в устата си. А оня все повече и повече се приближаваше.
26 Стражарят видя и друг човек да тича; и стражарят извика на вратаря: ето, още един човек тича. Царят каза: и това е вестител.
27 Стражарят каза: виждам вървежа на първия, който прилича на вървежа на Ахимааса, Садоковия син. А царят каза: той е добър човек и иде с добра вест.
28 Ахимаас извика и каза на царя: мир! И поклони се на царя с лице доземи и каза: благословен Господ, Бог твой, Който предаде людете, що бяха дигнали ръка против моя господар, царя!
29 И царят попита: здрав ли е момъкът Авесалом? Ахимаас отговори: видях голямо вълнение, когато царският служител Иоав изпращаше твоя раб; ала не зная, какво ставаше (там).
30 Царят каза: отмести се и застани тука. И той се отмести и застана.
31 (G)Ето, пристигна и Хусий (след него). И Хусий каза (на царя): добра вест за господаря ми, царя! Господ ти стори днес правда, като те избави от ръката на всички, които бяха въстанали против тебе.
32 И царят попита Хусия: здрав ли е момъкът Авесалом? Хусий отговори: дано с враговете на моя господар, царя, и с всички зломисленици против тебе се случи същото, което сполетя момъка!
33 Смути се царят и отиде в стаята над портите и плака и, когато отиваше, думаше тъй: сине Авесаломе, сине, сине Авесаломе! О, да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине!
11 О, да бяхте потърпели малко моето безумие! Но и потърпете ме!
2 (A)Защото аз ви ревнувам с Божия ревнивост: сгодих ви за едничък мъж, за да ви представя на Христа като чиста девица.
3 (B)Ала боя се, да не би, както змията с хитростта си прелъсти Ева, тъй и вашите мисли да се повредят поради простотата ви в Христа.
4 Защото, ако някой дойдеше да проповядва другиго Иисуса, когото ние не сме проповядвали; или, ако получехте друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, – вие с право щяхте да го търпите.
5 (C)Но аз мисля, че в нищо не съм по-долен от върховните апостоли;
6 (D)ако и да съм прост в речта, в знанието не съм. Но ние навсякъде и по всичко сме ви добре известни.
7 Сгреших ли, че унижавах себе си, за да въздигна вас, понеже даром ви проповядвах благовестието Божие?
8 (E)Други църкви обрах, като получих от тях издръжки, та вам да служа; и докато бях у вас, ако и да бях в оскъдица, никому не дотегнах,
9 защото оскъдицата ми удовлетвориха братята, дошли от Македония; та и във всичко се пазих и ще се пазя, да ви не бъда товар.
10 (F)По истината Христова, що е в мене, ще кажа, че тая похвала няма да ни се отнеме в страните Ахайски.
11 А защо постъпвам тъй? Затова ли, че ви не обичам? Знае Бог! Но което правя, ще правя,
12 за да пресека повода на ония, които търсят повод, та в онова, за което се хвалят, да се окажат като нас.
13 (G)Защото такива са лъжеапостоли, лукави работници, които се преобразяват в Христови апостоли.
14 И не е за чудене: защото сам сатаната се преобразява в ангел на светлината,
15 (H)та затова не е голяма работа, ако и служителите му се преобразят като служители на правдата; но техният край ще бъде според делата им.
16 Казвам пак: никой да ме не смята за безумен; ако ли не, поне като безумен ме приемете, та и аз колко-годе да се похваля.
17 Което казвам с такова самоуверено хвалене, не го казвам по Господа, а като че ли в безумие.
18 (I)Понеже мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз.
19 Защото вие, които сте разумни люде, драговолно търпите неразумните:
20 вие търпите, ако някой ви заробва, ако някой ви изпояжда, ако някой ви обира, ако някой се превъзнася, ако някой ви бие по лице.
21 За срам казвам това! Като че ли ние станахме безсилни! Ала, ако някой дръзне да се похвали с нещо (в безумие говоря), ще дръзна и аз.
22 (J)Евреи ли са? И аз съм. Израилтяни ли са? И аз. Семе Авраамово ли са? И аз.
23 Служители Христови ли са (в безумие говоря), аз съм повече. Аз съм бил много повече в трудове, безмерно в рани, повече в тъмници, и много пъти на умиране.
24 (K)Иудеите ми удариха пет пъти по четирийсет удара без един;
25 (L)три пъти са ме с тояги били, веднъж – с камъни, три пъти съм корабокрушение претърпял, нощ и ден съм прекарал в дълбинето морско;
26 много пъти съм пътувал, бил съм в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по пустини, в опасност по море, в опасност между лъжебратя,
27 (M)в труд и мъка, често в бдение, в глад и жажда, често в пост, на студ и в голота.
28 Освен външните злополуки, прибавяха се всекидневните против мене нападения и грижата за всички църкви.
29 (N)Кой изнемогва, та не изнемогвам и аз? Кой се съблазнява, та аз се не разпалям?
30 Ако трябва да се хваля, с немощта си ще се похваля.
31 (O)Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който е благословен вовеки, знае, че не лъжа.
32 (P)В Дамаск областният управител на цар Арета пазеше със стража град Дамаск, искайки да ме хване; и аз в кош бях спуснат през прозореца по стената и избягах от ръцете му.
25 И биде към мене слово Господне:
2 (A)сине човешки! обърни лицето си към Амоновите синове и изречи против тях пророчество,
3 (B)и кажи на синовете Амонови: чуйте словото на Господа Бога: тъй казва Господ Бог: задето за Моето светилище казват: охохо! охохо! понеже то е поругано – и за Израилевата земя, понеже тя е опустошена, и за дома Иудин, понеже те в плен отидоха, –
4 затова ето, Аз ще те дам наследие на синовете на Изток, и ще построят у тебе кошарите си, ще разпънат у тебе шатрите си, ще ядат плодовете ти и ще пият млякото ти.
5 (C)Ще направя Рава обор за камили, и Амоновите синове – овчари, и ще познаете, че Аз съм Господ.
6 Защото тъй казва Господ Бог: задето ти ръкопляска и тропа с нога, и с всичко презрение към земята Израилева ти се душевно радва, –
7 (D)затова ето, ще простра ръката Си против тебе и ще те предам да те разграбят народите, ще те изтребя из числото на народите и ще те излича из числото на земите; ще те съкруша, и ще познаеш, че Аз съм Господ.
8 (E)Тъй казва Господ Бог: задето Моав и Сеир казват: „ето, и Иудиният дом е като всички народи!“
9 (F)ето, Аз, начевайки от градовете, от всичките му погранични градове, украса на земята, от Бет-Иешимот, Ваалмеон и Кириатаим, ще открия хълбока на Моава
10 за синовете на Изток и щеим го дам за наследие, заедно с Амоновите синове, та Амоновите синове да се не споменуват вече сред народите.
11 И над Моав ще произведа съд, и ще познаят, че Аз съм Господ.
12 (G)Тъй казва Господ Бог: задето Едом жестоко отмъщаваше на дома Иудин и тежко съгреши, като си тям отмъщаваше,
13 (H)тъй казва Господ Бог: ще простра ръката Си против Едом, ще изтребя у него люде и добитък и ще го направя пустиня; от Теман до Дедан всички от меч ще паднат.
14 И ще си отмъстя над Едом чрез ръката на Моя народ Израиля; и те ще действуват в Идумея по Моя гняв и по Моето негодувание, и ще познаят Моето отмъщение, казва Господ Бог.
15 (I)Тъй казва Господ Бог: задето филистимци постъпиха отмъстително и отмъщаваха с презрение в душа за гибел, с вечна омраза, –
16 тъй казва Господ Бог: ето, ще простра ръката Си над филистимци, ще изтребя критяни и ще унищожа остатъка им на морския бряг;
17 и ще извърша над тях голямо отмъщение с яростни наказания; и ще познаят, че Аз съм Господ, кога извърша над тях Моето отмъщение.
Учение Асафово.
73 (A)Защо, Боже, си ни отхвърлил завинаги? Защо гневът Ти се е разпалил против овците на Твоето пасбище?
2 (B)Спомни си Твоя народ, който Ти от старо време си придобил и изкупил за дял на Твоето притежание, спомни си тая Сион планина, на която си се заселил.
3 Подигни стъпките Си към вековните развалини: врагът разруши всичко в светилището.
4 (C)Рикат Твоите врагове всред събранията Ти; поставили са своите знакове, вместо нашите знамена;
5 изглеждаха като някой, който дига брадва върху сплетените на дърво клони;
6 и сега всички резби в него изведнъж разрушиха с топори и секири;
7 (D)предадоха на огън Твоето светилище; съвсем оскверниха жилището на Твоето име;
8 рекоха в сърцето си: „да ги разорим съвсем“, – и изпогориха всички места на Божиите събрания по земята.
9 (E)Нашите знакове не виждаме, няма вече пророк и няма с нас никой, който да знае, докога ще трае това.
10 Докога, Господи, ще ни кори врагът? противникът вечно ли ще хули Твоето име?
11 Защо отдръпваш ръката Си и десницата Си? Порази ги отсред недрата Си,
12 Боже, Царю мой отвека, Който извършваш спасение сред земята!
13 (F)Със силата Си Ти раздвои морето, във водата строши главите на змейовете;
14 Ти строши главата на левиатана, даде го за храна на людете (етиопски) в пустинята;
15 (G)Ти пресече извори и потоци, Ти пресуши буйни реки.
16 Твой е денят и Твоя е нощта: Ти си приготвил светилата и слънцето;
17 (H)Ти си установил всички предели на земята, лято и зима Ти си наредил.
18 (I)Спомни си, прочее: врагът кори Господа, и люде безумни хулят Твоето име.
19 Не предавай на зверове душата на Твоята гургулица; не забравяй завинаги събранията на Твоите бедни.
20 Милостно погледни на Своя завет, защото всички мрачни места по земята се изпълниха с насилнишки жилища.
21 (J)Да се не върне посрамен потиснатият; сиромах и беден да възхвалят Твоето име.
22 (K)Стани, Боже, защити делото Си, спомни всекидневната хула към Тебе от безумния;
23 не забравяй вика на Твоите врагове, шумът на тия, които въстават против Тебе, непрестанно се подига.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.