M’Cheyne Bible Reading Plan
16 И когато Давид беше преминал малко върха на хълма , ето, Мемфивостеевият слуга Сива го срещна с два оседлани осела, на които имаше двеста хляба, сто грозда сухо грозде, сто низаници летни овощия и мех вино.
2 И царят каза на Сива: Защо носиш това? А Сива рече: Ослите са, за да язди царското семейство, а хлябовете и летните овощия, за да ги ядат момците, а виното, за да пият ония, които изнемощеят в пустинята.
3 Тогава рече царят: А где е синът на господаря ти? И Сива каза на царя: Ето, остава в Ерусалим, защото рече: Днес Израилевият дом ще ми възвърне бащиното ми царство.
4 И царят каза на Сива: Ето, твой е целият Мемфивостеев имот. И рече Сива: Кланям ти се; нека придобия твоето благоволение, господарю мой царю.
5 А когато царят Давид стигна у Ваурим, ето, излезе от там човек от семейството на Сауловия дом на име Семей, Гираев син; и като излезе, вървеше и кълнеше.
6 И хвърляше камъни върху Давида и върху всичките слуги на цар Давида; а всичките люде и всичките силни мъже бяха отдясно му и от ляво му.
7 И Семей като кълнеше говореше така: Излез, излез, мъжо кръвниче и мъжо злосторниче!
8 Господ докара върху тебе всичката кръв на дома на Саула, вместо когото ти се възцари, и Господ предаде царството в ръката на сина ти Авесалома; и ето те в нещастието ти, защото си кръвник.
9 Тогава Ависей Саруиният син каза на царя: Защо да кълне това мъртво куче господаря ми царя? позволи ми, моля, да мина насреща и да му отсека главата.
10 А царят рече: Какво общо има между мене и вас, Саруини синове? Когато кълне, и когато Господ му е казал: Прокълни Давида, който ще му рече: Защо правиш така?
11 Давид още каза на Ависея и на всичките си слуги: Ето, син ми който е излязъл из чреслата ми, търси живота ми, а колко повече сега тоя вениаминец! Остави го нека кълне, защото Господ му е заповядал.
12 Може би Господ ще погледне онеправданието ми, и Господ ще ми въздаде добро вместо неговото проклинане днес.
13 И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя; а Семей вървеше край хълма срещу него и кълнеше като вървеше, хвърляше камъни върху него, и хвърляше прах.
14 И царят и всичките люде що бяха с него пристигнаха уморени, та си починаха там.
15 Между това, Авесалом и всичките люде, сиреч , Израилевите мъже дойдоха в Ерусалим; и Ахитофел с него.
16 И когато архиецът Хусей, Давидовият приятел дойде при Авесалома, Хусей каза на Авесалома: Да живее царят! Да живее царят!
17 А Авесалом каза на Хусая: Това ли е благостта ти към приятеля ти? защо не отиде с приятеля си?
18 И Хусей каза на Авесалома: Не, но когато Господ и тия люде и всичките Израилеви мъже избраха, негов ще бъда и с него ще остана.
19 При това кому ще бъде служенето ми? не ли на сина на приятеля ми ? Когато съм служил пред баща ти, така ще бъда и пред тебе.
20 Тогава Авесалом каза на Ахитофела: Дайте си съвета какво да правим.
21 И Ахитофел каза на Авесалома: Влез при бащините си наложници, които е оставил да пазят къщата; и като чуе целият Израил, че си станал омразен на баща си, ще се усилат ръцете на всичките, които са с тебе.
22 Поставиха, прочее, шатъра за Авесалома върху къщния покрив; и Авесалом влезе при бащините си наложници пред целия Израил.
23 А в онова време съветът, който даваше Ахитофела, бе считан като че ли някой бе търсил съвет от слово на Бога; такъв се считаше всеки Ахитофелов съвет и от Давида и от Авесалома.
9 А за даване помощ на светиите излишно е да ви пиша,
2 понеже зная вашето усърдие, за което се хваля с вас пред македонците, че Ахаия още от лани е приготвена; и вашата ревност е подбудила по-голямата част от тях.
3 А пратих братята, да не би да излезе праздна моята похвала с вас в това отношение, та да бъдете, както казвах, приготвени;
4 да не би, ако дойдат с мене македонци, та ви намерят неприготвени, да се посрамим ние, да не кажа вие, в тая наша увереност.
5 И тъй, намерих за нуждно да помоля братята да идат по-напред при вас и да приготвят предварително вашата по-отрано обещана милостиня, за да бъде готова като милостиня, а не като изнудване.
6 А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне; а който сее щедро, щедро ще и да пожъне.
7 Всеки да дава според както е решил в сърдцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърдце.
8 А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така щото, като имате всякога и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилвате във всяко добро дело;
9 както е писано: 10 А Тоя, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене, и ще прави да изобилват плодовете на вашата правда,
11 та да бъдете във всяко отношение богати във всякаква щедрост, която чрез вашето служение произвежда благодарение на Бога.
12 Защото извършването на това служение не само запълва нуждите на светиите, но и чрез многото благодарения се излива и пред Бога;
13 понеже те славят Бога поради доказателството, което това служение дава за вашата послушност на Христовото благовестие, което изповядвате, и за щедростта на вашето общение към тях и към всички.
14 А и те, с молитви за вас, копнеят за вас поради дадената вам изобилна Божия благодат.
15 Благодарение Богу за Неговия неизказан дар!
23 Господното слово пак дойде към мене и рече:
2 Сине човешки, имаше две жени, дъщери на една майка.
3 Те блудствуваха в младостта си; там бяха налягани гърдите им, и там бяха стискани девствените им съсци.
4 Имената им бяха Оола на по-голямата, и Оолива на сестра й; и те станаха Мои, и родиха синове и дъщери. А колкото за имената им, Оола* е Самария, а Оолива+ Ерусалим.
5 Но когато беше Моя Оола блудствува, и залудя за любовниците си, съседите си асирийците,
6 синьо облечени управители и началници, всички привлекателни младежи, конници възсядали на коне.
7 И тя извърши блудствата си с тях, с всичките най-отбрани между асирийците; и за които да било залудяваше, с всички техни идоли тя се оскверни.
8 И тя не остави блудството си научено от Египет; защото лежеха с нея в младостта й, изтискаха девствените й съсци, и изливаха върху нея блудството си.
9 Затова, предадох я в ръцете на любовниците й, в ръцете на асирийците, за които залудяваше.
10 Те откриваха голотата й; откараха синовете и дъщерите й, а нея убиха с меч; и тя стана за посмешище между жените, защото извършиха съдби над нея.
11 А когато сестра й Оолива видя това, в полудата си разврати се повече от нея, и в блудствата си надмина блудствата на сестра си.
12 Залудя за съседите си асирийците светло облечени управители и началници, конници, възсядали на коне, всички привлекателни младежи.
13 И видях, че тя се оскверни; и двете тръгнаха в един път.
14 Тя даже притури на блудствата си; защото щом видя мъже изрисувани на стената, изрисувани с киновар образи на халдейци,
15 опасани с пояси около кръста си, носещи шарени гъжви на главите си, и всички с княжески изглед, прилични на вавилоняните от Халдейската земя, родината им, -
16 щом ги видя, тя залудя за тях, и изпрати посланици при тях в Халдея.
17 И вавилоняните дойдоха при нея в любовното легло и я оскверниха с блудството си; тя се оскверни с тях; и душата й се отврати от тях.
18 Така тя още откриваше блудствата си, откриваше голотата си; тогава душата Ми се отврати от нея, както беше се отвратила душата Ми от сестра й.
19 При все това, тя блудствуваше още повече, като си спомняше за дните на младостта си, когато блудствуваше в Египетската земя.
20 И залудя за любовниците си измежду тях, чиято плът е като плътта на осли, и семеизливането им като семеизливане на коне.
21 Така ти си ламтяла за невъздържаността на младостта си, когато гърдите ти се налягаха от Египтяните заради младите ти съсци.
22 Затова, Ооливо, така казва Господ Иеова: Ето, Аз ще подигна любовниците ти против тебе, от които се е отвратила душата ти, и ще ги докарам против тебе от всякъде;
23 вавилоняните и всичките халдейци, Фекод и Сое и Кое, и с тях всичките асирийци, - всички привлекателни младежи, управители и началници, пълководци и именити, всички възсядали на коне.
24 Те ще дойдат против тебе с оръжия и с колесници, с коли и с много племена, и ще се опълчат против тебе от всяка страна с щитове, щитчета и шлемове; и Аз ще им поверя съдба, и те ще съдят според своите съдби.
25 И като насоча против тебе ревнивостта Си, те ще постъпят с тебе яростно, ще отрежат носа ти и ушите ти; и останалите от тебе ще паднат от нож; те ще хванат синовете ти и дъщерите ти; и останалите от тях между тебе ще бъдат поядени от огън.
26 Ще съблекат и дрехите ти, и ще отнемат лъскавите ти накити.
27 Така ще направя да престане твоят разврат, и блудството ти, научено от Египетската земя; ти няма вече да подигнеш очи към тях, нито ще си наумиш вече за Египет;
28 Защото така казва Господ Иеова: Ето, ще те предам в ръката на ония, които мразиш, в ръката на ония, от които се е отвратила душата ти.
29 Те ще постъпят с омраза към небе, и като отнемат всичките ти трудове, ще те оставят гола и непокрита; и голотата на блудствата ти ще се открие, както разврата ти тъй и блудствата ти.
30 Това ще ти се направи понеже си блудствувала всред езичниците, и понеже си се осквернила с идолите им.
31 Така си ходила в пътя на сестра си; затова ще дам в ръката ти нейната чаша.
32 Така казва Господ Иеова: Ще изпиеш дълбоката и широка чаша на сестра си; ще бъдеш за присмех и поругание повече, отколкото можеш да понесеш.
33 Ще се изпълниш с пиянство и скръб, с чашата на смайването и на запустението, с чашата на сестра си Самария.
34 Ще я изпиеш и изцедиш, ще гризеш черепките й, и ще разкъсаш гърдите си; защото Аз го изрекох, казва Господ Иеова;
35 Затова, така казва Господ Иеова: Понеже си Ме забравила, и си Ме отхвърлила зад гърба си; затова понеси и ти възмездието на разврата си и блудствата си.
36 При това, Господ ми рече: Сине човешки, ще се застъпиш ли за Оола и Оолива? Тогава изяви им мерзостите им, -
37 че прелюбодействуваха, че има кръв в ръцете им, да! че прелюбодействуваха с идолите си, и че, за да бъдат изядени от тях, превеждаха през огън чадата, които Ми родиха;
38 още че това Ми сториха, - в същия ден оскверниха светилището Ми и омърсиха съботите Ми;
39 защото когато бяха заклали чадата си на идолите си, тогава в същия ден влизаха в светилището Ми, та го омърсиха; и, ето, така струваха всред дома Ми.
40 И още пратихте за мъже да дойдат от далеч, до които като се проводи пратеник, ето, дойдоха; и за тях си се окъпала, вапсала си очите си, и украсила си се с накити,
41 седнала си на великолепна постелка, с трапеза приготвена пред нея, и на нея си положила Моя темян и Моето масло.
42 И чуваха се гласове на едно множество, което живееше безгрижно при нея; и заедно с мъжете от простолюдието се въвеждаха пияници* из пустинята; и туриха гривни на ръцете на тия две жени, и красиви венци на главите им.
43 Тогава рекох за престарялата в прелюбодействува: Сега ли ще блудствуват с нея, дори с нея!
44 И те влизаха при нея както влизат при блудница; така влизаха при тия невъздържани жени, при Оола и при Оолива.
45 Затова, справедливи мъже ще ги съдят както съдят прелюбодейците и както съдят жени, които проливат кръв; защото те са прелюбодейци, и има кръв в ръцете им.
46 Защото така казва Господ Иеова: Ще доведа множество против тях, и ще ги предам да бъдат тласкани и разграбени.
47 Множеството ще ги убие с камъни, и ще ги съсече със сабите си; ще избият синовете им и дъщерите, и ще изгорят къщите им с огън.
48 Така ще направя да престане разврата от земята, за да се научат всичките жени да не вършат разврат като вашия.
49 И ще въздадат върху вас развратните ви дела; и ще понасяте възмездието на греховете, извършени с идолите си; и ще познаете, че Аз съм Господ Иеова.
70 (По слав. 69). За първия певец, Давидов псалом, за спомен*. Боже, побързай да ме избавиш; Господи, побързай да ми помогнеш.
2 Нека се посрамят и се смутят Ония, които търсят душата ми; Нека се обърнат назад и се опозорят Ония, които се наслаждават на злощастието ми.
3 Нека се обърнат назад поради срама си Ония, които думат: О, хохо!
4 Нека се радват и се веселят в Тебе Всички, които Те търсят; Ония, които обичат спасението Ти, Нека думат винаги: Да се величае Бог.
5 А аз съм сиромах и немощен: Боже, побързай да дойдеш при мене; Помощ моя и избавител мой си Ти; Господи, да се не забавиш.
71 (По слав. 70). На тебе, Господи, уповавам; Да се не посрамя никога.
2 Избави ме в правдата Си и освободи ме; Приклони към мене ухото Си и спаси ме.
3 Бъди ми канара за прибежище, към което винаги да се обръщам. Ти си разрешил спасението ми, Защото канара моя и крепост моя си Ти.
4 Боже мой избави ме от ръката на нечестивия, От ръката на законопрестъпника и насилника.
5 Защото Ти, Господи Иеова, си моя надежда; На Тебе съм уповавал от младостта си.
6 Ти си ми бил подпорка от рождението ми; От утробата на майка ми Ти си бил мой благодетел; За Тебе ще бъде винаги хвалението ми.
7 Като чудовище съм станал на мнозина; Но Ти си ми яко прибежище.
8 Устата ми ще се пълнят всеки ден С хваление и славене на Тебе.
9 Не ме отхвърляй във време на старостта ми; Не ме оставяй, когато отпада силата ми;
10 Защото неприятелите ми за мене говорят, И ония, които причакват душата ми, наговарят се помежду си
11 И казват: Бог го е оставил; Погнете и хванете го, защото няма кой да го избави.
12 Боже, не се отдалечавай от мене; Боже мой, побързай да ми помогнеш.
13 Нека се посрамят и се изтребят противниците на душата ми; Нека се покрият с укор и срам ония, които искат зло за мене.
14 Но аз винаги ще се надявам. И ще Те хваля все повече и повече.
15 Устата ми цял ден ще разказват правдата Ти и избавлението, което ми вършиш, Защото не мога да ги изброя.
16 Ще дойда и ще хваля мощните дела на Господа Иеова. Ще спомням Твоята правда, само Твоята.
17 Боже, Ти си ме научил от младостта ми; И до сега съм разгласявал Твоите чудесни дела.
18 Да! дори до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй, Докато не разглася силата* Ти на идещия род, Твоята мощ на всички бъдещи поколения.
19 Също и правдата Ти, Боже, стигна на високо; Ти, Боже, Който си извършил велики дела, кой е подобен на Тебе?
20 Ти, Който си ми показал много и тежки притеснения, Пак ще ме съживиш, И от дълбочините на земята пак ще ме извадиш.
21 Ще уголемиш величието ми, И наново ще ме утешиш.
22 И аз, Боже мой, ще славословя с псалтир Тебе и Твоята вярност; На Тебе, Свети Израилев, ще пея хваление с арфа.
23 ще се радват много устните ми, когато Те славословя, Тоже и душата ми, която си изкупил.
24 Езикът ми, тъй също, ще приказва за правдата Ти всеки ден, Защото се посрамиха - защото се смутиха - ония, които искат зло за мене.