M’Cheyne Bible Reading Plan
16 (A)Когато Давид послезе от върха на планината, ето, насреща му Сива, слуга на Мемфивостея, с два натоварени осела с двеста хляба, сто вързопчета сухо грозде, сто низи смокини и с мях вино.
2 Царят попита Сива: защо ти е това? Сива отговори: ослите са за царския дом, за яздене, хлябът и плодовете са храна на момците, а виното за изнемощелите в пустинята.
3 (B)Царят попита: де е синът на господаря ти? Сива отговори на царя: ето, той остана в Иерусалим и казва: тъкмо сега домът Израилев ще ми върне бащиното ми царство.
4 (C)И каза на Сива: ето, твое е всичко, що има Мемфивостей. И Сива отговори, като се поклони: дано намеря милост пред очите на моя господар-цар!
5 (D)Когато цар Давид стигна до Бахурим, ето, оттам излезе един човек от рода на Сауловия дом, на име Семей, син на Гера. Той вървеше и злословеше,
6 и хвърляше камъни върху Давида и върху всички цар Давидови слуги; а всички люде и всички храбри бяха отдясно и отляво (на царя).
7 (E)Като го злословеше, Семей думаше тъй: махвай се, махвай се, убиецо, и беззаконнико!
8 Господ обърна против тебе всичката кръв на дома на Саула, вместо когото ти се възцари, и Господ предаде царството в ръцете на сина ти Авесалома; и ето, ти си в неволя, понеже си кръвопиец.
9 (F)Тогава Авеса, Саруев син, каза на царя: защо това мъртво псе злослови господаря ми царя? Ще ида и ще му сваля главата.
10 (G)Царят каза: какво ни е, мене и вам, Саруеви синове? (оставете го,) нека злослови, защото Господ му е заповядал да злослови Давида. А кой може да каже: защо правиш тъй?
11 (H)И Давид каза на Авеса и на всичките си слуги: когато син ми, който е излязъл из моите чресла, търси душата ми, толкоз повече един син на вениаминец; оставете го, нека злослови, защото Господ му е заповядал;
12 (I)може би, Господ ще погледне милостивно на унижението ми, и ще ми въздаде Господ добро за днешното му злословие.
13 (J)И вървяха Давид и людете му по пътя си, а Семей вървеше покрай планината, откъм неговата страна, вървеше, злословеше и хвърляше камъни и пръст към него.
14 И стигна царят и всичкият му народ, който беше с него, изморен, и там си почиваше.
15 Авесалом пък и целият израилски народ дойдоха в Иерусалим, и с него Ахитофел.
16 (K)Когато архитенецът Хусий, Давидов приятел, дойде при Авесалома, каза му: да живее царят!
17 И Авесалом каза на Хусия: такова е то твоето усърдие към твоя приятел! защо не отиде с приятели си?
18 Хусий отговори на Авесалома: не, аз ще отида подир тогова, когото избра Господ и тоя народ и цял Израил; с него съм и аз, и с него ще остана.
19 И при това кому ще служа? Нали на сина му? както служих на баща ти, тъй ще служа и на тебе.
20 И Авесалом каза на Ахитофела: дайте съвет, какво да правим.
21 (L)Ахитофел отговори на Авесалома: влез при наложниците на баща си, които той остави да пазят дома му; и ще чуят всички израилтяни, че си станал омразен за баща си, и ще укрепнат ръцете на всички, които са с тебе.
22 (M)И поставиха за Авесалома шатра на покрива, и Авесалом влезе при наложниците на баща си пред очите на цял Израил.
23 (N)А съветите на Ахитофела, които той даваше, в онова време се смятаха, като кога някой би се допитвал до Бога. Такъв беше всеки Ахитофелов съвет както за Давида, тъй и за Авесалома.
9 А за спомагане на светиите считам за излишно да ви пиша,
2 защото зная вашето усърдие, за което се хваля с вас пред македонци, че Ахаия е приготвена още отлани; и вашата ревност подбуди твърде мнозина.
3 А братята изпратих, за да не би нашата похвала за вас да излезе напразно в тоя случай, но, както съм говорил, да бъдете приготвени,
4 та да не би, ако дойдат с мене македонци и ви намерят неприготвени, да останем посрамени ние (за да не казваме вие), след като сме ви хвалили с такава увереност.
5 Затова счетох за нужно да помоля братята, да дойдат напред при вас и да се погрижат отрано, щото предизвестената милостиня ваша да бъде готова като плод на щедрост, а не на скъперничество.
6 (A)С това искам да кажа: който сее скъдно, скъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне.
7 (B)Всеки да отделя, колкото му сърце дава, без да му се свиди, и без да го принуждават; защото Бог люби оногова, който драговолно дава.
8 (C)А Бог е силен да умножи у вас всякаква благодат, та, като имате винаги всякакво доволство във всичко, да бъдете щедри във всяко добро дело,
9 (D)както е писано: „пръсна, раздаде на сиромаси; правдата му пребъдва вечно“.
10 (E)А Оня, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде изобилие на посеяното от вас и да наспори плодовете на вашата правда,
11 та да бъдете богати във всичко за всяка щедрост, която чрез нас извиква благодарност към Бога.
12 Защото извършването на тая служба не само запълня лишенията на светиите, но и у мнозина извиква обилни благодарности към Бога;
13 и те, опитвайки плодовете от туй служение, прославят Бога, задето се покорявате на изповядваното от вас благовестие Христово и щедро общувате с тях и с всички,
14 и се молят за вас, понеже твърде много ви обичат, за преизобилната във вас Божия благодат.
15 Да благодарим на Бога за неизказания Негов дар!
23 И биде към мене слово Господне:
2 (A)сине човешки! имаше две жени, дъщери на една майка,
3 (B)и блудствуваха в Египет, блудствуваха на младини; там измачкаха гърдите им, и там изгнетиха девствените им ненки.
4 (C)Имената им: на голямата – Охола, а на сестра ѝ – Охолива. И те бяха Мои и раждаха синове и дъщери; и Охола се наричаше Самария, а Охолива – Иерусалим.
5 (D)И почна Охола да Ми изневерява и се пристрасти към любовниците си, към асирийци, към съседите си,
6 към ония, които се обличаха с дрехи яхонтов цвят, към областни началници и градски управители, към всички хубави момци, конници, които яздят на коне;
7 (E)и живееше безпътно с всички отбор синове на Асура и оскверняваше себе си с всички идоли на всекиго, към когото се пристрастеше;
8 (F)не преставаше да блудствува и с египтяни, защото те спаха с нея в младостта ѝ и мачкаха девствените ѝ ненки, и изливаха върху нея своята похот.
9 Затуй и Аз я предадох в ръцете на любовниците ѝ, в ръцете на Асуровите синове, към които тя се пристрасти.
10 (G)Те откриха голотата ѝ, взеха синовете и дъщерите ѝ, а нея убиха с меч. И тя стана за позор между жените, когато изпълниха върху нея присъдата.
11 (H)Сестра ѝ Охолива видя това и още по-развратна биде в любовта си, и блудството ѝ надмина блудството на сестра ѝ.
12 Тя се пристрасти към Асуровите синове, към областни началници и градски управители, нейни съседи, богато облечени, към конници, които яздят на коне, към всички отбор момци.
13 И Аз видях, че тя се оскверни, и че двете вървят в един път.
14 (I)Но тая още умножи блудствуванията си, защото, като видя издълбани на стената мъже, нарисувани с бои изображения на халдейци,
15 които бяха с пояс опасани през кръста и с богати на глава превръзки и които изглеждаха на военачалници, прилични на вавилонски синове, чието отечество е Халдейската земя,
16 тя се влюби в тях от един поглед на очите си и прати при тях в Халдея пратеници.
17 (J)И вавилонските синове дойдоха при нея на любовното легло и я оскверниха със своето блудствуване, и чрез тях тя се оскверни; и душата ѝ се отвърна от тях.
18 Когато пък тя явно се предаде на своите блудствувания и откри голотата си, тогава от нея се отвърна и Моята душа, както се отвърна душата Ми от сестра ѝ.
19 И тя умножаваше своите блудствувания, спомняйки дните на младостта си, когато блудствуваше в Египетската земя;
20 (K)е се пристрасти към своите любовници, чиято плът е плът оселска, и похотта – като у жребци.
21 Тъй ти си припомни разпътството на твоята младост, когато египтяни стискаха твоите ненки, заради твоите девствени гърди.
22 Заради туй, Охоливо, тъй казва Господ Бог: ето, Аз ще възбудя против тебе твоите любовници, от които се отвърна душата ти, и ще ги доведа против тебе от вси страни;
23 (L)синовете на Вавилон и всички халдейци, от Пеход, от Шоа и Коа, и с тях всички Асурови синове, хубави момци, областни началници и градски управители, сановници и именити, всички изкусни ездачи.
24 (M)И ще дойдат против тебе с оръжие, с коне, с колесници и с много народ и ще те обсадят отвред с ризници, с щитове и в шлемове, и ще те предам тям на съд, и ще те съдят със свой съд.
25 И ще обърна Моята ревност против тебе, и ще постъпят с тебе яростно: ще ти отрежат носа и ушите, а каквото ти остане, ще падне от меч; ще вземат твоите синове и твоите дъщери, а каквото ти остане, огън ще погълне;
26 (N)ще ти съблекат твоите дрехи и ще вземат твоите накити.
27 И ще туря край на твоето разпътство и на твоето блудствуване, пренесено из Египетската земя, и не ще обръщаш към тях очите си, и за Египет не ще си вече спомниш.
28 Защото тъй казва Господ Бог: ето, Аз те предавам в ръцете на ония, които ти намрази, в ръцете на ония, от които се отвърна душата ти.
29 (O)И ще постъпят с тебе жестоко; ще ти вземат всичко, спечелено с труд, ще те оставят гола и непокрита, и ще бъде открита твоята срамна голота, твоето разпътство и твоето блудствуване.
30 Това ще стане с тебе поради твоето блудствуване с народите, с чиито идоли ти се оскверни.
31 (P)Ти ходи по пътя на сестра си; затова и ще ти дам в ръка нейната чаша.
32 Тъй казва Господ Бог: ти ще пиеш дълбоката и широката чаша на сестра си и ще се изложиш на присмех и позор поради голямата ѝ вместимост.
33 С пиянство и тъга ще бъдеш изпълнена: от чашата на ужаса и опустошението, чаша на сестра ти Самария!
34 И ще я изпиеш и пресушиш, чирепите ѝ ще оближеш и гърдите си ще разкъсаш; защото Аз рекох това, казва Господ Бог.
35 (Q)Затова тъй казва Господ Бог: понеже ти Ме забрави и се отвърна от Мене, то и търпи заради своето беззаконие и заради своето блудствуване.
36 И каза ми Господ: сине човешки! искаш ли да съдиш Охола и Охолива? изкажи им техните гнусотии;
37 (R)защото те прелюбодействуваха, и кръв има по ръцете им, и със своите идоли прелюбодействуваха, и синовете си, които Ми родиха, чрез огън прекарваха тям за храна.
38 Ето какво още Ми те правиха: скверняха светилището Ми в същия ден и нарушаваха съботите Ми;
39 (S)защото, когато те колеха децата си за своите идоли, в същия ден дохождаха в светилището Ми, за да го сквернят; ето как постъпваха те в Моя дом!
40 Освен това, пращаха за люде, които идеха отдалеч; при тях пращаха пратеници, и ето, те дохождаха, и ти за тях се измиваше, враносваше очите си и с накити се накичваше,
41 и сядаше на великолепно легло, пред което се нареждаше маса, и на нея туряше Моите благовонни кадива и Моя елей.
42 И чуваше се гласът на народа, който ликуваше у нея, и при людете от народната тълпа въвеждаха пияници из пустинята; и те туряха на ръцете им гривни и на главите им – гиздави венци.
43 Тогава казах Аз за остарялата в прелюбодейство: сега ще се свършат блудствуванията ѝ заедно с нея.
44 (T)Но дохождаха при нея: както дохождаха при жена блудница, тъй дохождаха при Охола и Охолива, при тия разпътници жени.
45 (U)Но праведни мъже ще ги съдят; те ще ги съдят със съд на прелюбодейки и със съд на кръвопроливачки, защото те са прелюбодейки, и тям по ръцете има кръв.
46 Защото тъй казва Господ Бог: да се свика против тях събрание и да ги предадат на озлобение и грабеж.
47 (V)И събранието ще ги избие с камъни и ще ги изпосече с мечовете си, ще убие синовете им и дъщерите им и с огън ще изгори къщите им.
48 Тъй ще туря край на разпътството в тая земя, и всички жени ще вземат урок и не ще вършат като вас срамотии работи;
49 (W)и ще стоварят върху ви вашето разпътство, и ще претърпите наказание за греховете с вашите идоли, и ще познаете, че Аз съм Господ Бог.
70 (A)На Тебе, Господи, се уповавам, да се не посрамя довека,
2 Избави ме по Твоята правда и ме освободи; наклони ухото Си към мене и ме спаси.
3 (B)Бъди ми крепко прибежище, дето всякога бих могъл да се скрия; Ти си наредил да ме спасиш, защото моя твърдиня и моя крепост си Ти.
4 (C)Боже мой, избави ме от ръцете на нечестивия, от ръцете на беззаконника и потисника,
5 (D)защото Ти си моя надежда, Господи Боже, мое упование от младините ми.
6 (E)На Тебе съм се крепил от рождение; Ти си ме извел из майчината ми утроба; моята хвала към Тебе няма да престане.
7 (F)За мнозина бях като че ли чудо, но Ти си моя твърда надежда.
8 (G)Да се изпълнят устата ми с хвала (та да възпявам Твоята слава), да възпявам всеки ден Твоето великолепие.
9 (H)Не ме отхвърляй на старост; кога почне да чезне силата ми, не ме оставяй,
10 защото враговете ми говорят против мене; които дебнат душата ми, се съветват помежду си,
11 думайки: „оставил го Бог; гонете го и го хванете, защото няма кой да го избави“.
12 (I)Боже, не се отдалечавай от мене; Боже мой, побързай ми на помощ!
13 (J)Да се посрамят и да изчезнат, които враждуват против душата ми; да се покрият със срам и безчестие, които ми желаят зло!
14 Аз пък винаги ще се уповавам (на Тебе) и ще Те хваля все повече и повече.
15 Устата ми ще разгласят Твоята правда, всеки ден Твоите благодеяния, защото им не зная броя.
16 Ще вникна в делата на Господа Бога; ще спомня Твоята правда – само Твоята.
17 (K)Боже, Ти си ме поучавал от младините ми, и досега разгласям Твоите чудеса.
18 (L)И до старост и до седини не ме оставяй, Боже, докле не възвестя Твоята сила на сегашния род, и на всички идещи – Твоята мощ.
19 (M)Твоята правда, Боже, е до вишни небеса; Ти си извършил велики дела; Боже, кой е Тебе подобен?
20 (N)Ти си напращал върху мене много и люти беди, но и пак Ти си ме оживявал и пак си ме извеждал от земните бездни.
21 (O)Ти си ме издигал и си ме утешавал (и от земните бездни си ме извеждал).
22 (P)И аз ще славя на псалтир Тебе, Твоята истина, Боже мой; ще Те възпявам на гусла, Светийо Израилев!
23 Радват се устата ми, кога Ти пея, и душата ми, която си Ти избавил;
24 и езикът ми всеки ден ще разглася Твоята правда, защото постидени и посрамени са ония, които ми желаят зло.
За Соломона. (Псалом Давидов.)
71 (Q)Боже, дай на царя Твоето правосъдие и на царевия син Твоята правда,
2 (R)за да съди праведно Твоите люде и Твоите бедни в съда;
3 (S)планините да донесат мир на людете, и хълмовете – правда;
4 (T)да съди бедните от народа, да спаси синовете на сиромаха и да сломи потисника, –
5 (U)и ще се боят от Тебе, докле пребъдва слънце и месечина, от рода в род.
6 (V)Той ще слезе като дъжд върху покосена ливада[a], като капки, оросяващи земята;
7 (W)в негови дни ще процъфти праведникът, и ще има изобилен мир, докле месечина трае;
8 (X)той ще владее от море до море и от реката[b] до краищата на земята;
9 пред него ще паднат жителите на пустините, и враговете му прах ще лижат;
10 (Y)царете на Тарсис и островите данък ще му поднесат; царете на Арабия и Сава дарове ще му принесат;
11 (Z)и ще му се поклонят всички царе; ще му служат всички народи;
12 защото той ще избави бедния, стенещия и угнетения, който няма помощник.
13 (AA)Ще бъде милосърден към бедния и сиромаха и ще спаси душите на бедните;
14 от коварство и насилие ще избави душите им, и скъпоценна ще бъде тяхната кръв пред очите му;
15 (AB)и той ще живее, и ще му дават арабийско злато, и ще се молят за него непрестанно, всеки ден ще го благославят;
16 (AC)ще има изобилие на жито по земята, навръх планините; плодовете му ще се вълнуват като гора Ливанска, и в градовете людете ще се размножат като трева по земята;
17 (AD)неговото име ще бъде (благословено) довека; докле слънце трае, ще се предава името му[c]; и в него ще бъдат благословени (всички земни племена), всички народи ще го облажават.
18 (AE)Благословен Господ Бог, Бог Израилев, Който едничък прави чудеса;
19 (AF)благословено името на славата Му довека, и цяла земя да се изпълни с Неговата слава! Амин и амин.
20 Свършиха се молитвите на Давида, Иесеевия син.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.