M’Cheyne Bible Reading Plan
11 (A)След година, през времето, когато царете излизат на война, Давид прати Иоава и слугите си с него и всички израилтяни; и те поразиха амонитци и обсадиха Рава; а Давид остана в Иерусалим.
2 (B)Веднъж привечер, като стана от леглото си, Давид се разхождаше по покрива на царския дом и от покрива съгледа жена, която се къпеше; а жената беше много хубава.
3 (C)Давид прати да узнаят, коя е тая жена. И казаха му: това е Вирсавия, Елиамова дъщеря, жена на хетееца Урия.
4 (D)Давид прати слуги да я вземат; и тя дойде при него, и той спа с нея. А когато тя се очисти от своята нечистота, върна се у дома си.
5 Тая жена стана непразна и прати да обадят на Давида и да кажат: непразна съм.
6 Тогава Давид прати да кажат на Иоава: прати при мене хетееца Урия. И Иоав прати Урия при Давида.
7 Урия дойде при него, и Давид го разпита за положението на Иоава, за положението на народа и за хода на войната.
8 (E)Давид каза на Урия: иди у дома си и си умий нозете. Урия излезе из царския дом, и след него отнесоха и царско ядене.
9 Но Урия преспа при вратата на царския дом заедно с всички слуги на господаря си и не отиде у дома си.
10 Обадиха на Давида и казаха: Урия не отиде у дома си. Давид каза на Урия: на, дошъл си си от път; защо не си отишъл у дома си?
11 Урия отговори на Давида: ковчегът (Божий), Израил и Иуда са под шатри, и господарят ми Иоав и слугите на господаря ми прекарват на полето, а аз да вляза в къщата си да ям, да пия и да лежа с жена си! Кълна се в твоя живот и в живота на твоята душа, това няма да сторя.
12 И Давид рече на Урия: остани тука и днес, а утре ще те отпусна. И Урия остана него ден в Иерусалим до сутринта.
13 И Давид го покани, и Урия яде пред него и пи, и Давид го опи. Но вечерта Урия отиде да спи на леглото си със слугите на своя господар, а у дома си не отиде.
14 Сутринта Давид написа писмо до Иоава и го прати по Урия.
15 (F)В писмото написа тъй: поставете Урия там, дето ще има най-силна битка, и отстъпете от него, за да бъде ударен и да умре.
16 Затова, когато Иоав обсаждаше града, постави Урия на такова място, за което знаеше, че там има храбри мъже.
17 Излязоха от града мъже, удариха се с Иоава, и неколцина от народа, от Давидовите слуги, паднаха; убит биде също и хетеецът Урия.
18 Тогава Иоав прати да обадят на Давида за целия ход на битката.
19 И заповяда на пратеника, думайки: кога разкажеш на царя за целия ход на битката
20 и видиш, че царят се гневи и ти каже: „защо сте отишли да се биете толкова близо до града? Не знаете ли, че върху вас ще хвърлят от стената?
21 (G)Кой уби Авимелеха, Иеровааловия син? Не хвърли ли жена върху му от стената къс от воденичен камък (и го порази) и той умря в Тевец? А вие защо се приближихте до стената?“ – тогава ти кажи: и твоят раб хетеецът Урия също (биде поразен и) умря.
22 Отиде (пратеникът от Иоава при царя в Иерусалим) и, като стигна, разказа на Давида за всичко, за което го бе пратил Иоав, за целия ход на битката. (Давид се разгневи на Иоава, и каза на пратеника: защо сте отишли да се биете толкова близо до града? Не знаехте ли, че върху вас ще хвърлят от стената? Кой уби Авимелеха, Иеровааловия син? Не хвърли ли жена върху му от стената воденичен камък, и той умря в Тевец? Защо се приближихте до стената?)
23 Тогава пратеникът каза на Давида: тия люде ни надделяваха и излязоха срещу нас на полето, и ние ги гонихме, до входа на портите;
24 (H)тогава стрелците стреляха от стената върху рабите ти, и умряха някои от царските раби; умря и твоят раб хетеецът Урия.
25 Тогава Давид рече на пратеника: кажи на Иоава тъй: да те не смущава тая работа, защото ножът изтребя някога едного, някога другиго; усили боя против града и го съсипи. Тъй го насърчи.
26 (I)Уриевата жена чу, че мъж ѝ Урия умрял, и плака за мъжа си.
27 (J)Когато измина времето на жалейката, Давид прати и я взе у дома си, и тя му стана жена и му роди син. И делото, което извърши Давид, беше зло пред очите на Господа.
4 Поради това, като имаме по милост Божия това служение, не падаме духом;
2 (A)но ние отхвърлихме скришните срамотни дела, без да прибягваме към хитрост и без да изопачаваме словото Божие, а като се препоръчваме всекиму на съвестта пред Бога чрез откриване истината.
3 (B)Ако пък е и закрито нашето благовестие, то е закрито за погиващите:
4 (C)на невярващите от тях богът на тоя век е заслепил умовете, за да ги не озари светлината на благовестието за славата на Христа, Който е образ на невидимия Бог.
5 (D)Защото не себе си проповядваме, а Христа Иисуса Господа; колкото пък за нас, ние сме ваши слуги заради Иисуса.
6 (E)Бог, Който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината, Той Същият озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на славата Божия, проявена в лицето на Иисуса Христа.
7 (F)Но това съкровище ние носим в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам.
8 Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но се не отчайваме;
9 (G)гонени биваме, но не изоставяни, повалени биваме, но не загиваме.
10 (H)Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в тялото ни.
11 (I)Защото ние, живите, непрестанно се предаваме на смърт заради Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в смъртната ни плът,
12 тъй че смъртта действува в нас, а животът – във вас.
13 (J)А като имаме същия дух на вярата, както е писано: „повярвах и затова говорих“, и ние вярваме, затова и говорим,
14 (K)като знаем, че, Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса и ще постави с вас.
15 Защото всичко е зарад вас, та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия.
16 (L)Затова ние не падаме духом; макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява.
17 (M)Защото кратковременното наше леко страдание ни доставя в голямо изобилие пълна вечна слава,
18 (N)като имаме пред очи не видимото, а невидимото; понеже видимото е временно, а невидимото – вечно.
18 И биде към мене слово Господне:
2 (A)защо употребявате в Израилевата земя тая пословица, думайки: „бащите ядоха кисело грозде, а на децата зъбите скоминясаха“?
3 Жив съм Аз! казва Господ Бог, – занапред не ще говорят тая пословица в Израиля.
4 (B)Защото ето, всички души са Мои: както душата на бащата, тъй и душата на сина са Мои: която душа греши, тя ще умре.
5 Ако някой е праведен и върши съд и правда,
6 (C)по планините жертвено не яде и към идолите на дома Израилев не обръща очи, жената на ближния си не осквернява и до жена си, кога се очистя от своята нечистота, не се приближава,
7 (D)никого не притеснява, на длъжник връща залога му и грабежи не върши, хляба си дава на гладния и голия облича с дреха,
8 (E)под лихва не дава и лихва не взима, въздържа ръката си от неправда и извършва праведен съд между човек с човек,
9 постъпя според Моите заповеди и пази искрено Моите наредби, – то той е праведник, той бездруго ще бъде жив, казва Господ Бог.
10 Но ако му се е родил син разбойник, който пролива кръв и върши какво и да било от всичко това,
11 което той сам никак не е вършил: и по планини яде жертвено, и жената на ближния си осквернява,
12 беден и сиромах притеснява, отнима насила, залог не връща и към идоли обръща очи, върши гнусота,
13 (F)дава под лихва и взима лихва, – ще бъде ли той жив? Не, той не ще бъде жив. Който върши всички такива гнусотии, той бездруго ще умре, кръвта му ще бъде върху него.
14 Но ако някому се е родил син, който, виждайки всички грехове на баща си, каквито той върши, вижда – и не върши подобни работи:
15 по планини жертвено не яде, към идолите на дома Израилев не обръща очи, жената на ближния си не осквернява
16 (G)и човек не притеснява, залог не взима и насила не отнима, хляба си дава на гладен и гол с дреха облича,
17 върху беден ръка не дига, връхнини и лихви не взима, изпълнява Моите повели и постъпва по Моите заповеди, – тоя не ще умре заради беззаконието на баща си; той ще бъде жив.
18 А баща му, понеже е жестоко притеснявал, брата ограбвал и вършил недобро сред народа си, ето – той ще умре поради своето беззаконие.
19 Вие казвате: „защо пък синът не носи вината на баща си?“ – Защото синът постъпва законно и праведно, пази всички Мои наредби и ги изпълнява: той ще бъде жив.
20 (H)Душа, която съгрешава, ще умре; син не ще понесе вината на баща, и баща не ще понесе вината на син, правдата на праведния при него си и остава, и беззаконието на беззаконния при него си и остава.
21 (I)И беззаконник, ако се обърне от всички свои грехове, каквито е вършил, ако пази всички Мои устави и постъпва законно и праведно, ще бъде жив, не ще умре.
22 (J)Всички негови престъпления, каквито е вършил, не ще му се спомнят; в своята правда, която ще върши, той ще бъде жив.
23 (K)Нима Аз искам смъртта на беззаконника? казва Господ Бог. Нали това искам – той да се обърне от пътищата си и да бъде жив?
24 (L)И праведник, ако отстъпи от своята правда и постъпва неправедно, ако върши всички тия гнусотии, що върши беззаконник, ще бъде ли жив? Всички негови добри дела, каквито е вършил, не ще бъдат спомнени: поради беззаконието си, що е вършил, и поради греховете си, с които е грешил, той ще умре.
25 (M)Но вие казвате: „не е прав пътят Господен“. Послушайте, доме Израилев! Моят ли път не е прав? Не са ли вашите пътища неправи?
26 Ако праведник отстъпва от правдата си и върши беззаконие и затова умира, той умира поради беззаконието, що е извършил.
27 И беззаконник, ако се обръща от беззаконието си, що е вършил, и извършва съд и правда, – ще върне душата си към живот.
28 (N)Защото той е видял и се е отвърнал от всички свои престъпления, каквито е вършил; той ще бъде жив, не ще умре.
29 А домът Израилев казва: „не е прав пътят Господен!“ Моите ли пътища са неправи, доме Израилев? Не са ли вашите пътища неправи?
30 (O)Затова Аз ще ви съдя, доме Израилев, всекиго според неговите пътища, казва Господ Бог; покайте се и се отвърнете от всички ваши престъпления, та нечестието да ви не бъде препънка.
31 (P)Отхвърлете от себе си всичките си грехове, с които сте грешили, и направете си ново сърце и нов дух; и защо да умирате, доме Израилев?
32 (Q)Защото Аз не искам смъртта на умиращия, казва Господ Бог; но обърнете се – и живейте!
62 (A)Псалом на Давида, когато беше в Иудейската пустиня.
2 (B)Боже, Ти си Бог мой, Тебе търся от ранни зори; за Тебе жадува душата ми, за Тебе чезне плътта ми в земя пуста, изсъхнала и безводна,
3 (C)за да видя Твоята сила и Твоята слава, както Те видях в светилището:
4 защото Твоята милост е по-добра от живота. Устата ми ще Те възхвалят.
5 Тъй ще Те благославям в живота си; в Твое име ще дигна ръцете си.
6 Като с тлъстина и с дървено масло се насища душата ми, и с радостен глас Те възхвалят устата ми.
7 (D)Кога си спомня за Тебе на леглото си, размислям за Тебе през нощните стражи,
8 (E)защото Ти си моя помощ, и под сянката на Твоите криле ще се зарадвам;
9 (F)към Тебе се привърза душата ми, Твоята десница ме поддържа.
10 (G)А ония, които търсят да погубят душата ми, ще слязат в земната преизподня.
11 Ще бъдат поразени със силата на меча; ще станат плячка на лисиците.
12 (H)А царят ще се зарадва в Бога, ще бъде възхвален всеки, който се кълне в него, защото ще се затворят устата на ония, които говорят неправда.
1-2 Началнику на хора. Псалом Давидов.
Чуй, Боже, гласа ми, кога Ти се моля; запази живота ми от врага, който ме застрашава;
3 укрий ме от заговора на коварните, от бунта на злодейците,
4 (I)които изостриха езика си като меч; изопнаха лъка си – язвителните си думи,
5 за да стрелят скришом върху непорочния; те стрелят внезапно върху него и не се боят.
6 (J)Те се утвърдиха в зло намерение; съветваха се да заложат примки и думаха: кой ще ги види?
7 (K)Дирят неправди, правят разследване подир разследване дори до вътрешния живот на човека и до дълбочината на сърцето.
8 Но Бог ще ги порази със стрела: те ще бъдат внезапно пронизани;
9 (L)с езика си ще поразят сами себе си; всички, които ги видят, ще бягат от тях.
10 (M)И всички човеци ще се уплашат, ще възвестят делото Божие и ще разберат, че това е Негово дело.
11 (N)А праведникът ще се развесели в Господа и ще се уповава Нему; и ще бъдат похвалени всички прави по сърце.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.