M’Cheyne Bible Reading Plan
7 Когато царят живееше в своя дом, и Господ бе го успокоил от всичките му околни врагове,
2 (A)тогава царят каза на пророк Натана: ето, аз живея в кедров дом, а Божият ковчег стои под шатра.
3 (B)И Натан каза на царя: иди, върши всичко, що ти е на сърце, защото Господ е с тебе.
4 (C)Но в същата нощ биде слово Господне към Натана:
5 (D)иди, кажи на Моя раб Давида: тъй говори Господ: ти ще Ми съградиш дом, за да живея в него,
6 когато Аз не съм живял в дом, откак изведох синовете Израилеви из Египет, и доднес, но преминавах в шатра и в скиния?
7 Където и да ходих с всички синове Израилеви, казах ли поне дума на някое от колената, на което съм възлагал да пасе Моя народ Израиля: защо Ми не съградите кедров дом?
8 (E)И сега кажи тъй на Моя раб Давида: тъй говори Господ Саваот: Аз те взех от овчето стадо, за да бъдеш вожд на Моя народ Израиля;
9 и вредом бях с тебе, където и да отиваше, изтребих пред лицето ти всички твои врагове, и възвеличих името ти, както името на великите люде на земята.
10 (F)И Аз ще отредя място за Моя народ, за Израиля, ще го утвърдя, и той спокойно ще живее на мястото си и няма вече да се безпокои, и нечестиви люде няма вече да го притесняват, както попреди,
11 от онова време, когато Аз отредих съдии над Моя народ Израиля; и Аз ще те успокоя от всичките ти врагове. И Господ ти възвестява, че Той ще ти въздигне дом.
12 (G)А кога се навършат твоите дни, и ти починеш при отците си, Аз ще въздигна след тебе твоето семе, което ще произлезе от твоите чресла, и ще закрепя царството му.
13 (H)Той ще съгради дом на името Ми, и Аз ще утвърдя престола на царството му довека.
14 (I)Аз ще му бъда баща, и той ще Ми бъде син; и ако съгреши, ще го накажа с тояга на мъже и с удари на синове човешки;
15 (J)ала милостта Си няма да дигна от него, както я дигнах от Саула, когото Аз отхвърлих пред лицето ти.
16 (K)И ще бъде непоколебим твоят дом и твоето царство довека пред лицето Ми, и престолът ти ще пребъде довека.
17 (L)Всички тия думи и цялото това видение Натан разказа на Давида.
18 И отиде цар Давид, застана пред лицето на Господа, и каза: кой съм аз, Господи (мой), Господи, и що е домът ми, та толкова ме възвеличи!
19 (M)И това дори се показа малко в Твоите очи, Господи мой, Господи; но Ти възвести още за дома на Твоя раб далечна бъднина. Това е вече по човешки, Господи мой, Господи!
20 (N)Какво още може да Ти каже Давид? Ти познаваш Твоя раб, Господи мой, Господи!
21 Ти вършиш това заради думата Си и по сърцето Си, като откриваш на Своя раб всичко това велико нещо.
22 (O)По всичко си велик Ти, Господи мой, Господи, защото няма подобен на Тебе и няма бог, освен Тебе, по всичко, що сме слушали с ушите си.
23 (P)И кой е подобен на Твоя народ Израиля, едничък на земята народ, за който е идвал Бог да Си го придобие за народ, да прослави името Си и да извърши велико и страшно пред Твоя народ, който Си Ти придоби от египтяни, като прогони народите и боговете им?
24 (Q)И Ти утвърди за Себе Си Твоя народ Израиля като Свой собствен народ довека, и Ти, Господи, стана негов Бог.
25 И сега, Господи Боже, утвърди довека думата, която си изрекъл за Твоя раб и за дома му, и изпълни, каквото си изрекъл.
26 И да се възвеличи името Ти довека, та да казват: Господ Саваот е Бог над Израиля. И домът на Твоя раб Давида да бъде твърд пред Твоето лице.
27 (R)Понеже Ти, Господи Саваоте, Боже Израилев, откри на Твоя раб, думайки: „ще ти въздигна дом“, Твоят раб приготви сърцето си да Ти се моли с тая молитва.
28 (S)И тъй, Господи мой, Господи! Ти си Бог, и Твоите думи са неизменни, и Ти възвести на Твоя раб такова добро.
29 (T)И сега почни и благослови дома на Твоя раб, та той да бъде вечно пред Твоето лице, защото Ти, Господи мой, Господи, си възвестил това, и с Твоя благословия домът на Твоя раб ще стане благословен (за да бъде пред Тебе) довека.
1 Павел, апостол на Иисуса Христа по воля Божия, и брат Тимотей, до църквата Божия в Коринт заедно с всички светии по цяла Ахаия:
2 (A)благодат вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа.
3 (B)Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на милосърдието и Бог на всяка утеха,
4 (C)Който ни утешава при всяка наша скръб, та и ние да можем да утешаваме намиращите се във всяка скръб с оная утеха, с която Бог утешава сами нас!
5 (D)Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, тъй изобилва и нашата утеха чрез Христа.
6 Скърбим ли ние, скърбим за ваша утеха и спасение, което става, като претърпявате същите страдания, каквито и ние търпим;
7 и надеждата ни за вас е твърда. Утешаваме ли се, утешаваме се за ваша утеха и спасение, знаейки, че както участвувате в страданията ни, тъй ще бъдете участници и в утехата.
8 Защото не искаме, братя, да не знаете за нашата скръб, която ни постигна в Асия; понеже бяхме отегчени твърде много и вън от силите си, тъй че не се надявахме и живи да останем.
9 Но сами в себе си носехме смъртната присъда, за да се не надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите,
10 Който ни избави от такава страшна смърт, и още избавя, и Комуто се надяваме, че пак ще ни избави,
11 (E)като ни съдействувате и вие с молитва, та за подареното нам, по ходатайство на много лица, мнозина да възблагодарят за нас.
12 (F)Защото нашата похвала е тая: свидетелството на съвестта ни, че в простота и искреност пред Бога, не с плътско мъдруване, а с благодат Божия, живяхме на света, особено пък между вас.
13 Защото не друго пишем вам, а онова, което четете или разбирате, пък се надявам, че и докрай ще разберете,
14 както вече донейде сте и разумели, че ние сме ваша похвала, както и вие наша, в деня на Господа нашего Иисуса Христа.
15 (G)И в тая увереност тъкмях да дойда при вас по-рано, та повторно да получите благодат,
16 и през вас да мина за Македония, а от Македония да дойда пак при вас, та вие да ме придружите до Иудея.
17 (H)Като тъкмях това, нима лекомислено постъпих? Или това, що тъкмя, по плътски ли тъкмя, та моето „да“, „да“ да бъде и „не“, „не“?
18 Вярвайте Бога, нашето слово до вас не беше „да“ и „не“.
19 Защото Син Божий, Иисус Христос, Когото проповядвахме помежду ви аз и Силуан и Тимотей, не беше „да“ и „не“, но в Него беше „да“,
20 (I)понеже всички обещания Божии в Него са „да“, и в Него „амин“, за слава Божия чрез нас.
21 (J)А Тоя, Който утвърдява нас с вас в Христа и ни помаза, е Бог;
22 (K)Той ни и запечата и даде залога на Духа в сърцата ни.
23 Аз призовавам Бога за свидетел на душата ми, че, щадейки вас, не съм дошъл досега в Коринт;
24 не че имаме власт над вярата ви, но спомагаме за радостта ви, понеже във вярата вие сте твърди.
15 И биде към мене слово Господне:
2 сине човешки! кое предимство има дървото на лозата пред всяко друго дърво, и пръчките на лозата – пред дърветата в гората?
3 Взимат ли от него къс за някое изделие? Взимат ли от него поне за клечка, да окачват на нея някоя вещ?
4 (A)Ето, хвърлят го в огъня да изгори; двата му края огън пояде, и обгоря средата му; става ли то за някакво изделие?
5 И когато то беше цяло, не ставаше за никакво изделие; още повече, когато огънят го пояде, и то обгоря, става ли то за някакво изделие?
6 Затова тъй казва Господ Бог: както лозовото дърво между горските дървета предадох на огън, за да изгори, тъй нему ще предам и иерусалимските жители.
7 И ще обърна лицето Си против тях; из един огън ще излязат, и друг огън ще ги погълне, – и ще познаете, че Аз съм Господ, кога обърна против тях лицето Си.
8 И ще направя тая земя пустиня, задето те вероломно постъпваха, казва Господ Бог.
1-2 (A)(B)Началнику на хора. Не погубвай. Творение от Давида, когато избяга от Саула в пещерата.
Помилуй ме, Боже, помилуй ме, защото на Тебе се уповава душата ми, и в сянката на Твоите криле ще се скрия, докле преминат бедите.
3 Ще викна към Бога Всевишний, към Бога, Който ми прави добро.
4 (C)Той ще прати от небесата, и ще ме спаси; ще посрами оногова, който иска да ме погълне; Бог ще прати Своята милост и Своята истина.
5 (D)Душата ми е всред лъвове; лежа всред ония, които пламък дишат, всред синовете човешки, чиито зъби са копия и стрели, и чийто език е остър меч.
6 (E)Бъди превъзнесен по-високо от небесата, Боже, и над цялата земя да бъде Твоята слава!
7 (F)Приготвиха примка за нозете ми; душата ми отпадна; изкопаха пред мене яма и сами паднаха в нея.
8 (G)Готово е сърцето ми, Боже, готово е сърцето ми: ще пея и ще славя.
9 (H)Дигни се, славо моя, дигни се, псалтире и гусло! Ще стана рано.
10 (I)Ще Те славя, Господи, между народите, ще Те възпявам между племената,
11 (J)защото до небесата е голяма Твоята милост, и до облаците – Твоята истина.
12 (K)Бъди превъзнесен по-високо от небесата, Боже, и над цялата земя да бъде Твоята слава.
1-2 Началнику на хора. Не погубвай. Творение Давидово.
Наистина ли говорите правда вие, съдии, и справедливо ли съдите вие, човешки синове?
3 (L)В сърце си кроите беззаконие, на къпони туряте злодействата, що сте сторили на земята.
4 (M)От самото си рождение са отстъпили нечестивите; от майчина си утроба се заблуждават, говорейки лъжа.
5 (N)Отровата им е като змийна отрова, като отрова на глуха аспида, която затиква ушите си
6 (O)и не слуша гласа на заклинателя, най-изкусния в заклинания.
7 (P)Боже, строши техните зъби в устата им; съкруши, Господи, челюстите на лъвовете!
8 (Q)Да изчезнат като вода, която се отича; кога изопнат стрелите, нека бъдат като пречупени.
9 (R)Да изчезнат като разпуснал се охлюв; да не видят слънце като пометниче от жена.
10 (S)Преди котлите ви да усетят пламнало тръне, вихър да разнесе и сурово, и обгорено.
11 (T)Ще се зарадва праведникът, кога види отмъщение: ще умие стъпките си в кръвта на нечестивеца.
12 (U)И ще каже човек: наистина има плод за праведника! и тъй, има Бог, Който съди на земята.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.