M’Cheyne Bible Reading Plan
4 (A)Сауловият син (Иевостей), като чу, че Авенир умрял в Хеврон, отпаднаха му ръцете, и цял Израил се смути.
2 (B)Сауловият син (Иевостей) имаше двама военачалници; единият се казваше Баана, а другият – Рихав, синове на бееротец Ремон, от Вениаминовите потомци, понеже и Беерот се броеше към Вениамина.
3 (C)И бееротци избягаха в Гитаим и там останаха като пришълци доднес.
4 (D)Ионатан, Саулов син, имаше син хром. Синът беше на пет години, когато от Изреел дойде известие за Саула и Ионатана, и кърмачката, като го взела, побягнала. И, както тя бягала бързо, той паднал и станал хром. Името му беше Мемфивостей.
5 (E)И синовете на бееротеца Ремона, Рихав и Баана, тръгнаха и стигнаха по най-големия дневен пек до къщата на Иевостея, който спеше по пладне в леглото си,
6 (А вратарят на къщата, който чистеше пшеница, бе задрямал и заспал;) Рихав и брат му Баана влязоха вкъщи, уж да вземат пшеница, прободоха го в корема и побягнаха.
7 Когато те бяха влезли вкъщи, Иевостей лежеше на леглото си, в своята спалня; те го удариха и го убиха; отсякоха главата му, взеха я със себе си и вървяха цяла нощ по пустинния път;
8 донесоха на Давида в Хеврон Иевостеевата глава и казаха на царя: ето главата на Иевостея, син на Саула, твоя неприятел, който търсеше душата ти; сега Господ отмъсти за моя господарцар на Саула (твоя неприятел) и на потомството му.
9 (F)Давид отговори на Рихава и на брата му Баана, синове на бееротеца Ремона, и им каза: жив е Господ, Който избави душата ми от всяка скръб!
10 (G)Ако тогава, който ми донесе известие, думайки: „ето, умря Саул (и Ионатан)“, и който се мислеше за радостен вестител, аз хванах и го убих в Секелаг, вместо да му дам награда,
11 то сега, когато невредници убиха невинен човек в къщата му, в неговото легло, нима не ще изискам кръвта му от вашата ръка и не ще ви изтребя от земята?
12 (H)И Давид заповяда на слугите, и те ги убиха, отсякоха ръцете и нозете им и ги обесиха край водоема в Хеврон. А Иевостеевата глава взеха и погребаха в гроба на Авенира в Хеврон.
5 (I)Тогава всички Израилеви колена дойдоха при Давида в Хеврон и казаха: ето, ние сме твои кости и твоя плът;
2 (J)още вчера и завчера, докле Саул царуваше над нас, ти извеждаше и въвеждаше Израиля; и Господ ти каза: ти ще пасеш Моя народ Израиля, и ти ще бъдеш вожд на Израиля.
3 (K)Тогава всички Израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон, и цар Давид сключи с тях завет пред Господа в Хеврон; и помазаха Давида за цар над (цял) Израил.
4 (L)Давид беше на трийсет години, когато се възцари; той царува четирийсет години.
5 (M)В Хеврон царува над Иуда седем години и шест месеца, и в Иерусалим царува трийсет и три години над цял Израил и над Иуда.
6 (N)Царят тръгна за Иерусалим заедно с людете си против иевусейци, жители на оная страна; но те думаха на Давида: ти няма да влезеш тук; слепи и хроми ще те пропъдят, – това значеше: Давид няма да влезе тук.
7 (O)Но Давид превзе крепостта Сион: това е Давидовият град.
8 (P)И оня ден Давид каза: всеки, убивайки иевусейци, нека поразява с копие и хроми и слепи, които мразят душата Давидова. Затова се и казва: сляп и хром няма да влезе в дома (Господен).
9 (Q)И Давид се засели в крепостта, и я нарече Давидов град, и застрои наоколо от Мило и навътре.
10 И Давид напредваше и се въздигаше, и Господ Бог Саваот беше с него.
11 (R)Тирският цар Хирам проводи при Давида пратеници и кедрови дървета, дърводелци и каменоделци, и те съградиха на Давида дом.
12 (S)Давид разбра, че Господ го е утвърдил за цар над Израиля и е въздигнал царството му заради Своя народ Израиля.
13 Давид си взе още наложници и жени от Иерусалим, след като дойде от Хеврон.
14 (T)И родиха се на Давида още синове и дъщери. Ето имената на ония, които му се родиха в Иерусалим: Самус, Совав, Натан и Соломон,
15 Евеар, Елисуа, Нафек и Иафия,
16 (U)Елисама, Елидае и Елифалет (Самае, Иосиват, Натан, Галамаан, Иеваар, Теисус, Елифалат, Нагев, Нафек, Ионатан, Леасамис, Ваалимат и Елифаат).
17 (V)Когато филистимци чуха, че Давид е помазан за цар над Израиля, всички филистимци се подигнаха да търсят Давида. Давид чу и отиде в крепостта.
18 (W)А филистимци дойдоха и се разположиха в Рефаимската долина.
19 (X)И Давид попита Господа, думайки: да ида ли против филистимци? Ще ги предадеш ли в ръцете ми? И Господ отговори на Давида: иди, защото Аз ще предам филистимци в ръцете ти.
20 (Y)Тогава Давид отиде във Ваал-Перацим и там ги порази, и каза Давид: Господ отнесе пред мене враговете ми, както вода отниса. Поради това и онова място се нарече Ваал-Перацим.
21 (Z)Там (филистимци) оставиха истуканите си, а Давид с людете си ги взе (и заповяда да ги изгорят на огън).
22 Филистимци пак дойдоха и се разположиха в Рефаимската долина.
23 И Давид попита Господа: (да ида ли против филистимци, и ще ги предадеш ли в ръцете ми?) Той му отговори: недей излиза насреща им, а ги заобиколи изотзад и ги нападни откъм черничевата дъбрава;
24 (AA)и когато чуеш шум, като че някой минава по върховете на черниците, потегли, защото тогава Господ е тръгнал пред тебе, за да порази филистимската войска.
25 (AB)И Давид стори, както му заповяда Господ, и порази филистимци от Гавая дори до Газер.
15 (A)Напомням ви, братя, Евангелието, което ви благовестих, което и приехте и в което стоите;
2 (B)чрез него се и спасявате, ако го държите, както съм ви благовестил, освен ако не сте напразно повярвали.
3 (C)Аз ви предадох най-напред онова, което бях и приел, че Христос умря за греховете ни, според Писанията,
4 (D)че Той бе погребан и че на третия ден възкръсна, според Писанията,
5 (E)и че се яви на Кифа и след това на единайсетте;
6 после се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето са живи доднес, а някои и починаха;
7 после се яви на Иакова, след това на всички апостоли,
8 (F)а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг.
9 (G)Защото аз съм най-малкият от апостолите и не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних църквата Божия.
10 (H)Но с благодатта на Бога съм това, което съм; и Неговата благодат в мене не беше напразно, а повече от всички тях се потрудих – ала не аз, а Божията благодат, която е с мене.
11 И тъй, било аз, било те, така проповядваме, и вие така повярвахте.
12 (I)И ако за Христа се проповядва, че е възкръснал от мъртви, то как някои помежду вас казват, че нямало възкресение на мъртви?
13 (J)А щом няма възкресение на мъртви, то и Христос не е възкръснал;
14 ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.
15 При това, ако наистина мъртви не възкръсват, ние излизаме лъжесвидетели Божии, понеже свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресявал;
16 защото, ако мъртви не възкръсват, и Христос не е възкръснал;
17 (K)ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте си още в греховете;
18 тогава и ония, които са умрели в Христа, са загинали.
19 И ако само през този живот се надяваме на Христа, ние сме най-окаяни от всички човеци.
20 (L)Но ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък.
21 (M)Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез Човека.
22 Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят;
23 (N)но всеки по своя ред: начатък е възкръсналият Христос; после, при Неговото идване, ще възкръснат ония, които са Христови;
24 (O)а след това ще бъде краят, когато Той предаде царството Богу и Отцу, когато унищожи всяко началство, всяка власт и сила.
25 (P)Защото Той трябва да царува, докато тури всички врагове под нозете Си.
26 (Q)А най-последен враг, който ще бъде унищожен, е смъртта,
27 (R)защото „всичко покори под нозете Му“; а щом се казва, че „всичко е Нему покорено“, очевидно е, че освен Оногова, Който е подчинил Нему всичко.
28 (S)Когато пък Му бъде подчинено всичко, тогава и Сам Синът ще се подчини на Оногова, Който Му бе всичко подчинил, за да бъде Бог всичко у всички.
29 Инак, какво ще сторят ония, които се кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите, ако изобщо мъртви не възкръсват? Защо ли се и кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите?
30 (T)Защо ли и ние се подлагаме всеки час на опасност?
31 (U)Всеки ден умирам: това ми е вашата похвала, която имам в Христа Иисуса, нашия Господ.
32 (V)Ако аз, тъй да кажа по човешки, се борих със зверове в Ефес, то каква полза за мене, щом мъртви не възкръсват? Да ядем и да пием, защото утре ще умрем!
33 Не се лъжете: лоши беседи развалят добрите нрави.
34 (W)Свестете се, както трябва, и не грешете; защото някои от вас нямат познание за Бога – за ваш срам го казвам.
35 Но ще каже някой: как ще възкръснат мъртвите и в какво тяло ще дойдат?
36 (X)Безумецо, това, що ти сееш, няма да оживее, ако не умре.
37 И когато сееш, не сееш тялото, което има да стане, а голо зърно, например: пшенично или друго някое;
38 но Бог му дава тяло, каквото си иска, и на всяко семе собственото му тяло.
39 Не всяка плът е все еднаква плът: друга е човешката плът, друга е скотската плът, друга – рибената, друга – птичата.
40 Има тела небесни и тела земни, ала друг е блясъкът на небесните и друг на земните;
41 един е блясъкът на слънцето; друг е блясъкът на месечината, друг е пък на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясък.
42 (Y)Тъй е и възкресението на мъртвите: сее се в тление – възкръсва в нетление;
43 сее се в безчестие – възкръсва в слава; сее се в немощ – възкръсва в сила;
44 (Z)сее се тяло душевно – възкръсва тяло духовно. Има тяло душевно, има и тяло духовно.
45 (AA)Тъй е и писано: „първият човек Адам стана жива душа“, а последният Адам – животворен дух.
46 Но първом не иде духовното, а душевното, и после духовното.
47 (AB)Първият човек е от земя, земен; вторият човек е Господ от небето.
48 (AC)Какъвто е земният, такива са и земните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните;
49 (AD)и както сме носили образа на земния, тъй ще носим и образа на Небесния.
50 (AE)И това ви казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят царството Божие, нито тлението може да наследи нетление.
51 (AF)Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим
52 (AG)изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим;
53 защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното – да се облече в безсмъртие.
54 (AH)А щом това тленно тяло се облече в нетление, и това смъртното тяло се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне думата написана: „смъртта биде погълната с победа“.
55 (AI)„Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?“
56 (AJ)Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът.
57 (AK)Да въздадем благодарение Богу, Който ни дарява победата чрез Господа нашего Иисуса Христа.
58 (AL)И тъй, братя мои възлюбени, бъдете твърди, непоколебими и напредвайте винаги в делото Господне, като знаете, че трудът ви не е напразен пред Господа.
13 И биде към мене слово Господне:
2 (A)сине човешки! изречи пророчество против Израилевите пророци, които пророкуват, и кажи на ония, които пророкуват от свое сърце: чуйте словото Господне!
3 (B)Тъй казва Господ Бог: горко на безумните пророци, които се водят от свой дух, и нищо не са видели!
4 (C)Твоите пророци, Израилю, са като лисици в развалини.
5 (D)В проломи вие не влизате и не ограждате със стена дома Израилев, за да стои твърдо в битка в деня Господен.
6 (E)Те виждат суета и предсказват лъжа, думайки: „Господ каза“, а Господ не ги е изпратил; и дават надежда, че словото ще се сбъдне.
7 (F)Не суетно ли видение видяхте вие? и не лъжливо ли предвестие изричате, думайки: „Господ каза“, пък Аз не съм казвал?
8 Затова тъй казва Господ Бог: понеже говорите суета и виждате във виденията лъжа, Аз съм против вас, казва Господ Бог.
9 (G)И ще бъде ръката Ми против тия пророци, които виждат суета и предсказват лъжа; в съвета на Моя народ те не ще бъдат, в списъка на дома Израилев не ще бъдат вписани и в земята Израилева не ще влязат; и ще познаете, че Аз съм Господ Бог.
10 (H)Задето въвеждат Моя народ в заблуда, думайки: „мир“, а пък мир няма; и когато той гради стена, те я с кал мажат,
11 (I)кажи на тия, които мажат стената с кал, че тя ще падне. Ще ливне проливен дъжд, и ти, каменна градушко, ще удариш, и силен вятър ще я разкъса.
12 И ето, стената ще падне; тогава не ще ли ви кажат: „де е мазилката, с която мазахте?“
13 Затова тъй казва Господ Бог: ще пусна силен вятър в гнева Си, и ще ливне проливен дъжд в яростта Ми, и каменна градушка в яда Ми за изтреба.
14 Ще срутя стената, която мажехте с кал, и ще я хвърля на земята; ще се открие основата ѝ, и ще падне, и вие заедно с нея ще загинете, и ще познаете, че Аз съм Господ.
15 И ще излея яростта Си върху стената и върху ония, които я мажат с кал, и ще ви кажа: няма стена, и няма ония, които я мажеха –
16 (J)пророците Израилеви, които пророкуваха на Иерусалим и му възвестяваха мирни видения, когато мир няма, – казва Господ Бог.
17 А ти, сине човешки, обърни лицето си към дъщерите на твоя народ, които пророкуват от свое сърце, изречи против тях пророчество
18 (K)и кажи: тъй казва Господ Бог: горко на ония, които пришиват магийски кесийки под мишниците си и правят покривала на глава за всеки ръст, души да ловят! Нима, като улавяте душите на Моя народ, вие ще спасите вашите души?
19 (L)И Ме безчестите пред Моя народ за шепа ечемик и за късове хляб, умъртвявайки души, които не трябва да умират, и оставяйки да живеят души, които не трябва да живеят, като лъжете народа, който слуша лъжа.
20 Затова тъй казва Господ Бог: ето, Аз съм против вашите магийски кесийки, с които там ловите души като птички, и ще ги изтръгна изпод мишниците ви и ще пусна на свобода душите, които вие ловите като птички.
21 Ще раздера вашите покривала и ще избавя народа Си от ръцете ви; те не ще бъдат вече плячка във ваши ръце, и ще познаете, че Аз съм Господ.
22 (M)Задето с лъжа разтъжвате сърцето на праведника, което Аз не исках да разтъжвам, и поддържате ръцете на беззаконника, та той да се не обърне от порочния си път и да не запази живота си, –
23 затова вече не ще имате суетни видения и занапред не ще предугаждате; и Аз ще избавя Моя народ от ваши ръце, и ще познаете, че Аз съм Господ.
1-2 (A)Началнику на хора. На надуйно свирало. Учение Давидово.
Тече безумец в сърцето си: „няма Бог“. Развратиха се човеците и извършиха гнусни престъпления; няма кой да прави добро.
3 (B)Бог от небесата с внимание погледна към синовете човешки, за да види, има ли кой да разбира, да търси Бога.
4 Всички се отклониха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро, няма ни един.
5 Нима не ще се вразумят ония, които вършат беззаконие, които тъй изпояждат народа ми, както ядат хляб, и които не призовават Бога?
6 (C)Там ще се уплашат те от страх, дето няма страх, защото Бог ще разсипе костите на ония, които се опълчват против тебе. Ти ще ги посрамиш, защото Бог ги отхвърли.
7 (D)Кой ще даде от Сион спасение Израилю! Кога Бог върне пленените от Своя народ, тогава ще се зарадва Иаков и ще се развесели Израил.
53 Началнику на хора. На струнни свирала. Учение Давидово,
2-3 (E)когато дойдоха зифейци и казаха на Саула: дали не у нас се крие Давид?
Боже, чрез Твоето име ме спаси и с Твоята сила ме съди.
4 (F)Боже, чуй молитвата ми, послушай думите на устата ми;
5 (G)защото чужденци се дигнаха против мене, и силни търсят душата ми; те нямат Бога пред себе си.
6 Ето, Бог е мой помощник; Господ подкрепя душата ми.
7 На враговете ми Той ще въздаде за злото; изтреби ги Ти с Твоята истина.
8 С усърдие ще Ти принеса жертва, ще прославя името Ти, Господи, защото е благо,
9 (H)защото Ти ме избави от всички неволи, и окото ми изгледваше неприятелите ми.
1-2 (I)Началнику на хора. На струнни свирала. Учение Давидово.
Чуй, Боже, молитвата ми и не се крий от моето моление;
3 послушай ме и чуй ме; стена в тъгата си и се смущавам
4 (J)от гласа на неприятеля, от притеснението на нечестивеца, защото хвърлят върху ми беззаконие и с гняв враждуват против мене.
5 Сърцето ми трепери в мене, и смъртни ужаси ме нападнаха;
6 страх и трепет ме връхлетя, и ужас ме обвзе.
7 И аз рекох: кой би ми дал криле гълъбови? Аз бих отлетял и бих се успокоил,
8 далеч бих се отстранил и бих останал в пустинята;
9 побързал бих да се скрия от вятъра и бурята.
10 Разстрой, Господи, и раздели техните езици, защото виждам насилие и разпри в града:
11 (K)денем и нощем обикалят по стените му; злодейства и неволя всред него;
12 всред него е пагуба; измама и коварство не напущат улиците му;
13 защото, да би ме враг хулил, – това бих понесъл; да би ми се противник големеел, – от него бих се скрил;
14 (L)но това си ти, който беше за мене същото, каквото аз, – мой приятел и мой близък,
15 с когото сме имали искрени разговори и сме ходили заедно в Божия дом!
16 Да ги сполети смърт; да слязат живи в ада, защото злодейството е сред тях, в техните жилища.
17 Аз пък ще викна към Бога, и Господ ще ме спаси.
18 (M)Вечер и сутрин и на пладне ще моля и ще викам, и Той ще чуе гласа ми,
19 ще избави в мир душата ми от ония, които въстават против мене, защото много ги имам;
20 (N)Бог ще чуе и отвека Живеещият ще ги смири, защото в тях промяна няма; те се не боят от Бога,
21 простряха ръце върху ония, които живееха в мир с тях, нарушиха своя съюз;
22 (O)устата им по-меки от масло, а в сърцето им вражда; думите им по-нежни от елей, но те са голи мечове.
23 (P)Възложи на Господа грижите си, и Той ще те подкрепи. Той никога не ще допусне праведник да се поклати.
24 (Q)Ти, Боже, ще ги свалиш в гибелния ров: кръвници и коварници не ще поживеят ни половина от дните си. Аз пък на Тебе (Господи) се уповавам.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.