M’Cheyne Bible Reading Plan
2 (A)След това Давид попита Господа, думайки: да отида ли в някой от Иудините градове? И Господ му каза: иди. Давид пак попита: къде да ида? И Той му рече: в Хеврон.
2 (B)И Давид отиде там с двете си жени: изреелката Ахиноама и кармелитката Авигея, бивша Навалова жена.
3 Давид заведе и людете, които бяха с него, всекиго с челядта му, и се заселиха в град Хеврон.
4 (C)И дойдоха мъжете Иудини и там помазаха Давида за цар над Иудиния дом. И обадиха на Давида, че жителите от Иавис Галаадски погребали Саула.
5 (D)И Давид прати пратеници до жителите на Иавис Галаадски да им кажат: благословени да сте пред Господа, задето сте сторили тая милост на господаря си Саула (помазаника Господен), и сте го погребали (и сина му Ионатана);
6 и сега нека Господ ви възнагради с милост и истина; и аз ще ви сторя добро, задето сте направили това;
7 сега нека се укрепят ръцете ви и бъдете храбри, защото господарят ви Саул умря, и домът Иудин помаза мене за цар над себе си.
8 (E)Но Авенир, Ниров син и началник над Сауловата войска, взе Иевостея, Сауловия син, заведе го в Маханаим,
9 (F)и го направи цар над Галаад, Ашур и Изреел, над Ефрема и Вениамина и над цял Израил.
10 Иевостей, Сауловият син, беше на четирийсет години, когато се възцари над Израиля, и царува две години. Само Иудиният дом остана с Давида.
11 (G)Всичкото време, през което Давид царува в Хеврон над Иудиния дом, беше седем години и шест месеци.
12 (H)И отиде Авенир, Нировият син, и слугите на Сауловия син Иевостея, от Маханаим в Гаваон.
13 (I)Излезе и Иоав, син Саруев, с Давидовите слуги и се срещнаха при Гаваонския водоем, и застанаха едните на едната страна на водоема, а другите – на другата страна на водоема.
14 И Авенир каза на Иоава: нека станат момците и се поборят пред нас. И Иоав рече: нека станат.
15 И станаха, та отидоха дванайсет вениаминци от страна на Иевостея, Сауловия син, и дванайсет Давидови слуги.
16 Те се хванаха един другиго за главите, забиха един другиму меч в хълбока и паднаха заедно. И това място биде наречено Хелкат-Хацурим, което е в Гаваон.
17 И в оня ден стана много жестоко сражение, и Авенир с израилските люде биде поразен от Давидовите слуги.
18 (J)Там бяха тримата синове на Саруя: Иоав, Авеса и Асаил. А Асаил беше с леки нозе, като сърна в полето.
19 Асаил погна Авенира и го гони, без да се отбива ни надясно, ни наляво от стъпките на Авенира.
20 Авенир се озърна назад и каза: ти ли си, Асаиле? Той отговори: аз съм.
21 И Авенир му каза: отбий се надясно или наляво, избери си едного от момците и вземи си неговото оръжие. Но Асаил не рачи да го остави.
22 И Авенир повторно каза на Асаила: остави ме, да те не поваля на земята; с какво лице тогава ще се явя пред брата ти Иоава?
23 (K)(И бива ли това? Върни се при брата си Иоава.) Но оня не рачи да отстъпи. Тогава Авенир обърна копието и го прободе в корема; копието премина през него, и той падна там и умря на мястото. Всички, които минаваха през онова място, дето бе паднал и умрял Асаил, се спираха.
24 Иоав и Авеса гониха Авенира. Слънцето бе вече залязло, когато стигнаха до хълм Ама, срещу Гиах, на пътя за Гаваонската пустиня.
25 И вениаминци се събраха около Авенира и съставиха войска и застанаха на връх един хълм.
26 И Авенир извика към Иоава и каза: вечно ли меч ще изтребва? Или не знаеш, че сетнините ще бъдат горчиви? И кога ще кажеш на людете си да престанат да гонят братята си?
27 И Иоав рече: жив Бог! ако ти не бе говорил инак, още тая заран людете щяха да престанат да гонят братята си.
28 (L)И Иоав затръби с тръба, и целият народ се спря, и не гониха вече израилтяните; битката престана.
29 Авенир пък и людете му вървяха през равнината цялата оная нощ, преминаха Иордан, минаха през цял Битрон и стигнаха в Маханаим.
30 Върна се и Иоав от гонитбата на Авенира и събра всичкия народ, и от Давидовите слуги, освен Асаила, липсваха деветнайсет души.
31 А Давидовите слуги поразиха вениаминци и Авенировите люде, от които паднаха триста и шейсет души.
32 И взеха Асаила и го погребаха във Витлеем, в бащиния му гроб. А Иоав с людете си вървя цяла нощ и призори стигна в Хеврон.
13 Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
2 (A)Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, – щом любов нямам, нищо не съм.
3 (B)И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, – щом любов нямам, нищо ме не ползува.
4 (C)Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,
5 (D)не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,
6 на неправда се не радва, а се радва на истина;
7 (E)всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
8 Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.
9 (F)Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
10 но, кога дойде съвършеното знание, тогава това „донейде“ ще изчезне.
11 Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.
12 (G)Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава – лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.
13 А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.
11 (A)И дигна ме духът и ме доведе при източните врата на Дома Господен, които гледаха към изток. И ето, – при входа на вратата двайсет и пет човека; и между тях видях Иазания, син Азуров, и Фалтия, син Ванеев, князе народни.
2 И Той ми каза: сине човешки! ето людете, които имат наум беззаконие и които дават лош съвет в тоя град,
3 думайки: „още е далеч; нека градим домове; той[a] е котел, а ние – месо“.
4 Затова изречи против тях пророчество, пророкувай, сине човешки.
5 И слезе върху мене Дух Господен и ми каза: кажи, тъй казва Господ: което говорите вие, доме Израилев. и което ви наум идва, това Аз зная.
6 Много ваши убити сложихте в тоя град, и улиците му изпълнихте с трупове.
7 Затова тъй казва Господ Бог: вашите убити, които сложихте сред него, са месо, а той – котел; но вас Аз ще изведа из него.
8 (B)Вие се боите от меч, и Аз ще напратя върху ви меч, казва Господ Бог.
9 И ще ви изведа из него, ще ви предам в ръцете на чужденци и ще извърша съд върху вас.
10 (C)От меч ще паднете; на Израилевите предели ще ви съдя, ще познаете, че Аз съм Господ.
11 Той не ще бъде за вас котел, и вие не ще бъдете месо в него; на Израилевите предели ще ви съдя.
12 (D)И ще познаете, че Аз съм Господ; защото по Моите заповеди не ходихте, и Моите наредби не изпълняхте, а ходихте по наредбите на околните вам народи.
13 (E)И ето, когато аз пророкувах, Фалтия, Ванеевият син, умря. И паднах ничком, викнах със силен глас и казах: о, Господи Боже! нима искаш докрай да изтребиш остатъка на Израиля?
14 И биде към мене слово Господне:
15 (F)сине човешки! на твоите братя, на твоите братя, на твоите еднокръвни и на целия Израилев дом, – на всички тях, живеещите в Иерусалим, казват: „живейте далеч от Господа, тая земя е дадена нам да я владеем“.
16 (G)На това кажи: тъй казва Господ Бог: макар и да ги отдалечих между народите и макар да ги пръснах по земите, обаче Аз ще бъда за тях като светилище в ония земи, където отидоха.
17 (H)После кажи: тъй казва Господ Бог: Аз ще ви събера измежду народите и ще ви върна от земите, в които сте разпилени; и ще ви дам земята Израилева.
18 И ще дойдат там, и ще изхвърлят из нея всичките ѝ гнусотии и всичките ѝ мръсотии.
19 (I)И ще им дам едно сърце, ще вложа в тях нов дух, ще взема из тялото им каменното сърце и ще им дам сърце от плът,
20 (J)за да ходят по Моите заповеди, да пазят Моите наредби и да ги изпълняват; и ще бъдат Мой народ, пък Аз ще бъда техен Бог.
21 (K)А чието сърце се повлече по гнусотиите им и мръсотиите им, тяхното поведение ще обърна върху главите им, казва Господ Бог.
22 Тогава Херувимите дигнаха крилата си, и колелата бяха до тях; и славата на Бога Израилев беше над тях отгоре.
23 (L)И дигна се славата Господня изсред града и се спря над планината, която е на изток от града.
24 (M)И духът ме подигна и ме пренесе във видение, чрез Божия Дух, в Халдея при преселниците. И видението, което видях, избягна от мене.
25 И аз разказах на преселниците всички думи на Господа, които Той ми откри.
50 Началнику на хора. Псалом Давидов,
2 (A)когато идва при него пророк Натан, след като Давид беше влязъл при Вирсавия.
3 (B)Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост, и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми.
4 Много пъти ме умий от моето беззаконие и очисти ме от моя грях,
5 (C)защото беззаконията си съзнавам, и моят грях е винаги пред мене.
6 (D)Пред Тебе, пред Тебе едничкия съгреших и лошо пред Твоите очи извърших; тъй че Ти си прав в Твоята присъда и чист в Твоя съд.
7 (E)Ето, в беззаконие съм заченат, и в грях ме роди майка ми.
8 (F)Ето, Ти обикна истината в сърцето, и вътре в мене ми яви мъдростта (Си).
9 (G)Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; умий ме, и ще бъда по-бял от сняг.
10 Дай ми да чуя радост и веселие, и ще се зарадват костите, от Тебе съкрушени.
11 Отвърни лицето Си от греховете ми и изглади всичките ми беззакония.
12 (H)Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене.
13 (I)Не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнимай от мене.
14 Върни ми радостта на Твоето спасение и с властния Дух ме утвърди.
15 (J)Беззаконните ще науча на Твоите пътища, и нечестивите към Тебе ще се обърнат.
16 (K)Избави ме от кръвнина, Боже, Боже на моето спасение, и езикът ми ще възхвали Твоята правда.
17 (L)Господи, отвори устните ми, и устата ми ще възвестят Твоята хвала;
18 (M)защото, да би искал жертва, аз бих Ти дал; но към всесъжения не благоволиш.
19 (N)Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш.
20 (O)Стори добро (Господи) на Сион по Твоето благоволение; въздигни стените иерусалимски;
21 (P)тогава ще Ти бъдат угодни жертви на правдата, възношение и всесъжение; тогава на Твоя олтар ще възложат телци.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.