M’Cheyne Bible Reading Plan
25 (A)И Самуил умря. Тогава се събраха всички израилтяни, оплакаха го и го погребаха в къщата му, в Рама. Давид стана и слезе към пустиня Фаран.
2 (B)Имаше в Маон един човек твърде богат, а имотите му бяха в Кармил; той имаше три хиляди овци и хиляда кози; той беше на стрижба при овците си на Кармил.
3 Тоя човек се казваше Навал, а жена му се казваше Авигея. Тая жена беше твърде умна и хубавица, а той – човек жесток и злонравен; той беше от рода Халевов.
4 Чу Давид в пустинята, че Навал стриже (на Кармил) овците си.
5 И Давид прати десет момци, и рече Давид на момците: възлезте на Кармил, идете при Навала, поздравете го от мое име
6 и кажете тъй: (здравей,) мир на тебе, мир на твоя дом, мир на всичко твое!
7 Днес чух, че ти стрижат овците; ето, овчарите ти бяха с нас, и ние не ги обиждахме, и нищо у тях се не изгуби през всичкото време, докле стояха на Кармил;
8 попитай слугите си, и те ще ти кажат; затова нека момците намерят благоволение в очите ти, понеже в добър ден дойдохме; дай прочее на рабите си и на сина си Давида, каквото ти се намира под ръка.
9 И Давидовите люде отидоха и рекоха на Навала от име на Давида всички тия думи, и се смълчаха.
10 Навал (скочи и) отговори на Давидовите слуги и рече: кой е тоя Давид, кой е тоя син Иесеев? Сега има много раби, които бягат от господарите си;
11 нима да взема хляба си и водата си, (и виното си) и месото, което съм приготвил за стригачите на овците ми, и да дам на човеци, които не зная, отде са?
12 И Давидовите люде отидоха назад по своя път, върнаха се и дойдоха, та обадиха на Давида всички тия думи.
13 (C)Тогава Давид рече на людете си: препашете всякой меча си. И всички препасаха мечовете си, препаса и сам Давид меча си, и тръгнаха след Давида до четиристотин души, а двеста останаха при колите.
14 Но един от слугите обади на Авигея, жената Навалова, като каза: ето, Давид изпрати от пустинята пратеници да поздравят нашия господар, ала той се отнесе с тях грубо;
15 а тия люде са твърде добри към нас, не ни обиждаха, и нищо се не изгуби у нас, колкото време ходехме с тях, докле бяхме на полето;
16 те бяха за нас като стена и денем и нощем през всичкото време, докле пасехме стадата близо до тях;
17 затова, помисли и виж, какво да се прави, понеже неминуема беда заплашва господаря ни и целия му дом; а той е човек зъл, не може да се говори с него.
18 (D)Тогава Авигея взе набързо двеста хляба и два мяха с вино, и пет овци сготвени, пет мери печено жито, сто вързопчета сухо грозде и двеста низи смокини, и ги натовари на осли,
19 па рече на слугите си: тръгвайте пред мене, ето, аз ще вървя след вас. А на мъжа си Навала нищо не каза.
20 А когато тя, възседнала осел, се спускаше по кривините на планината, ето, насреща ѝ иде Давид и людете му, и тя се срещна с тях.
21 (E)И Давид рече: да, напразно пазих в пустинята целия имот на тоя човек, и нищо се не изгуби от това, що беше негово; той ми отплаща зло за добро;
22 нека туй и туй стори Бог с враговете на Давида, и още повече стори, ако утре до съмване от всичко, що е Навалово, оставя и което мочи до стена.
23 Щом Авигея видя Давида, тя бързо слезе от осела, падна ничком пред Давида и се поклони доземи;
24 падна при нозете му и рече: върху мене да е грехът, господарю мой; позволи на рабинята си да говори в ушите ти и чуй думите на рабинята си.
25 Нека господарят ми не обръща внимание на тоя зъл човек, Навала; защото, каквото му е името, такъв е и той: Навал му е името, и безумието му е с него[a]. А аз, твоя рабиня, не видях слугите на моя господар, които си пращал.
26 (F)И сега, господарю мой, жив Господ и жива душата ти! Господ не ще те остави да проливаш кръв, а ще задържи ръката ти да не отмъщаваш; и сега нека бъдат като Навала твоите врагове и ония, които мислят лошо против моя господар.
27 Ето даровете, които рабинята ти донесе на своя господар, за да се раздадат на момците, които служат на моя господар.
28 (G)Прости вината на рабинята си; Господ бездруго ще въздигне за моя господар крепък дом, защото моят господар води Господните войни, и през целия си живот зло в тебе не ще се намери.
29 (H)Ако човек стане да те гони и търси душата ти, то душата на моя господар ще бъде свързана във възела на живота у Господа, твоя Бог, а душата на твоите врагове Той ще захвърли като из прашка.
30 (I)И когато Господ стори на моя господар всичко, що е говорил добро за тебе, и те постави за вожд над Израиля,
31 за сърцето на моя господар това няма да бъде огорчение и безпокойство, че не е пролял напразно кръв и че се е опазил от отмъщение. Господ ще стори добро на моя господар, и ти ще си спомниш рабинята си (и ще ѝ сториш милост).
32 И Давид рече на Авигея: благословен Господ, Бог Израилев, който те прати днес насреща ми,
33 и благословен да е твоят разум и благословена да си ти, задето сега ме не остави да проливам кръв и да отмъстя за себе си.
34 Но, – жив Господ, Бог Израилев, Който ме задържа да ти не сторя зло, – ако не бе побързала и не бе дошла насреща ми, то утре до съмване аз не щях да оставя на Навала и онова, което мочи до стена.
35 (J)И Давид взе от ръцете ѝ, каквото му бе донесла, и рече ѝ: иди смиром у дома си; ето, послушах гласа ти и почетох лицето ти.
36 (K)Авигея дойде при Навала, и ето, у него в дома му гощавка като царски пир, и сърцето на Навала весело: той беше много пиян; затова тя му нищо не продума, ни много, ни малко, до сутринта.
37 А на сутринта, когато Навал отрезвя, и жена му му разказа за това, сърцето му примря, и той стана като камък.
38 След десет дни Господ порази Навала, и той умря.
39 (L)Чу Давид, че Навал е умрял, и рече: благословен Господ, Който възвърна за срама, нанесен ми от Навала, и Който запази Своя раб от зло; Господ обърна злобата на Навала върху неговата глава. И Давид прати да кажат на Авигея, че той си я взима за жена.
40 И Давидовите слуги дойдоха при Авигея на Кармил и рекоха ѝ тъй: Давид ни прати при тебе, за да те вземем нему за жена.
41 Тя стана и се поклони ничком доземи и рече: ето, рабинята ти е готова да бъде слугиня, за да мие нозете на слугите у моя господар.
42 Авигея се приготви набързо, възседна осела и, придружена от пет слугини, тръгна след пратениците на Давида и стана негова жена.
43 (M)Давид взе и Ахиноама от Изреел, та и двете му бяха жени.
44 Саул пък даде дъщеря си Мелхола, Давиловата жена, на Фалтия, син на Лаиша, от Галим.
6 Смее ли някой от вас, кога има тъжба с другиго, да се съди пред нечестивците, а не пред светиите?
2 (A)Не знаете ли, че светиите ще съдят света? И ако светът бъде съден от вас, то вие недостойни ли сте да съдите най-малките работи?
3 Не знаете ли, че ангели ще съдим? А колко повече житейски работи?
4 Ако, прочее, имате съд за житейски работи, поставяйте за съдии унижените в църквата.
5 За ваш срам казвам: тъй ли няма помежду ви ни един мъдър, който да може да отсъжда между братята си?
6 А брат с брата се съди, и то пред неверници!
7 (B)Твърде срамотно е за вас вече това, че имате съдби помежду си; защо по-добре не си останете обидени? Защо по-добре не претърпите щета?
8 Но вие сами обиждате и ощетявате, и то братя.
9 (C)Или не знаете, че неправедници няма да наследят царството Божие? Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложници,
10 нито крадци, ни користолюбци, ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие.
11 (D)И такива бяхте някои от вас; но се умихте, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа нашего Иисуса Христа и чрез Духа на нашия Бог.
12 (E)Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но няма да бъда аз обладан от нещо.
13 (F)Храната е за корема, и коремът за храната; но Бог ще погуби и едното и другото. Ала тялото не е за блудство, а за Господа, а Господ – за тялото.
14 (G)Бог и Господа възкреси, и нас ще възкреси със силата Си.
15 (H)Нима не знаете, че телата ви са Христови членове? И тъй, да вземали членовете на Христа и да ги направя членове на блудница? Съвсем не!
16 (I)Или не знаете, че, който се съединява с блудница, става едно тяло с нея? Защото казано е: „ще бъдат двамата една плът“.
17 А който се съединява с Господа, един дух е с Него.
18 Избягвайте блудството; всеки грях, що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши.
19 (J)Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си?
20 (K)Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии.
4 И ти, сине човешки, вземи една тухла, тури я пред себе си и начертай на нея град Иерусалим;
2 (A)нареди обсада против него, направи укрепление против него, насипи насип около него, разположи стан против него и тури наоколо срещу него стенобойни машини,
3 вземи желязна дъска и я тури като желязна стена между тебе и града, обърни се с лице към него, и той ще бъде обсаден, и ти го обсаждай. Това ще бъде личба за дома Израилев.
4 Ти пък легни на лявата си страна и тури върху нея беззаконието на дома Израилев: според числото на дните, през които ще лежиш върху нея, ще носиш беззаконието им.
5 И Аз ти определих годините на беззаконието им според числото на дните: триста и деветдесет дни ще носиш беззаконието на дома Израилев.
6 (B)И когато ги изпълниш, повторно легни вече на дясната си страна, и четирийсет дена носи върху себе си беззаконието на дома Иудин, ден за година, ден за година ти определих.
7 И обърни лицето си и запретнатата си дясна ръка към обсадата на Иерусалим, и пророкувай против него.
8 (C)Ето, Аз турих върху тебе окови, и ти не ще се обърнеш от едната си страна на другата, докле не изпълниш дните на твоята обсада.
9 Вземи си пшеница и ечемик, боб и леща, просо и лимец, и изсипи ги в един съд, и направи си от тях хлябове, според числото на дните, през които ще лежиш на страната си, триста и деветдесет дни ще ги ядеш.
10 И храната си, с която ще се храниш, яж с теглилка, по двайсет сикли на ден; от време на време яж това.
11 И вода пий с мярка, по шеста част от хин пий; от време на време тъй пий.
12 И яж ги като ечемични питки и печи ги пред очите им на човешки тор.
13 (D)И каза Господ: тъй Израилевите синове ще ядат хляба си нечист всред ония народи, у които ще ги прогоня.
14 (E)Тогава казах: о, Господи Боже! душата ми никога не се е осквернявала, и от младини до сега не съм ял мърша и разкъсано от звяр; и никакво нечисто месо не е влизало в устата ми.
15 И каза ми Той: Аз ти позволявам, вместо човешки тор, говежди тор, и на него приготвяй хляба си.
16 (F)И каза ми: сине човешки! ето, Аз ще сломя в Иерусалим хлебната подпора, и ще ядат хляб с теглилка и в печал, и вода ще пият с мярка и в тъга;
17 (G)защото у тях ще има оскъдица на хляб и вода, и те с ужас ще се гледат един друг и ще изтлеят в беззаконието си.
Началнику на хора. Псалом Давидов.
1-2 (A)Блажен оня, който пригледва бедни (и сиромаси)! В злочест ден Господ ще го избави.
3 Господ ще го запази и ще заварди живота му; той ще бъде блажен на земята. И Ти няма да го предадеш на волята на враговете му.
4 (B)Господ ще го подкрепи в леглото на болестта му. Ти ще измениш цялата му постеля през болестта му.
5 (C)Рекох: Господи, помилуй ме, изцели душата ми, защото съгреших пред Тебе.
6 Враговете ми говорят зло за мене: „кога ще умре, и кога ще загине името му?“
7 И ако някой дохожда да ме види, говори лъжа; неговото сърце трупа в себе си неправда, и той, щом излезе вън, разправя.
8 (D)Всички, които ме мразят, шепнат си против мене, кроят зло против мене:
9 (E)„законопрестъпност тежи върху него; той легна; няма вече да стане.“
10 (F)Дори човекът, който беше в мир с мене, комуто се осланях, който е ял хляба ми, дигна против мене пета.
11 А Ти, Господи, помилуй ме, изправи ме, и аз ще им въздам.
12 По това ще узная, че Ти благоволиш към мене, ако моят враг не възтържествува над мене,
13 а мене запазиш читав и ме поставиш пред лицето Си навеки.
14 (G)Благословен Господ, Бог Израилев, от века и до века! Амин, амин!
Началнику на хора. Учение. От Кореевите синове.
1-2 (H)Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе!
3 (I)Душата ми жадува за Бога силний, живий: кога ще дойда и се явя пред лицето Божие!
4 Сълзите ми бяха хляб за мене денем и нощем, когато всеки ден ми думаха: де е твоят Бог?
5 (J)Колчем си спомня това, изливам душата си, защото съм ходил с многолюдие, влизал съм с тях в Божия дом с радостния и славословен глас на празнуващото множество.
6 (K)Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото аз още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.
7 Унива в мене душата ми; затова си спомням за Тебе от земята Иорданска, от Ермон, от планина Цоар.
8 (L)Бездна бездна призовава с гласа на Твоите водопади; всички Твои води и Твои вълни преминаха над мене.
9 (M)Денем Господ ще покаже милостта Си, и нощем песен ще Му пея, молитва към Бога на моя живот.
10 (N)Ще кажа на Бога, моя застъпник: защо си ме забравил? Защо ходя натъжен от обидите на врага?
11 Сякаш костите ми се трошат, кога враговете ми се гаврят над мене, кога ми думат всеки ден: де е твоят Бог?
12 (O)Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото аз още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.