M’Cheyne Bible Reading Plan
14 Един ден Сауловият син Ионатан рече на своя слуга оръженосец: дойди да преминем към филистимската стража, на отвъдната страна. А на баща си той не обади за това.
2 Саул пък се намираше край Гива, под наровото дърво, което е в Мигрон; с него бяха до шестстотин души народ
3 (A)и Ахия, син на Ахитува, брат на Иохаведа, син на Финееса, син на Илия, свещеника Господен в Силом, който носеше ефод. А народът не знаеше, че Ионатан е заминал.
4 Между проходите, през които Ионатан търсеше да се промъкне до филистимската стража, имаше остра скала от едната страна и остра скала от другата: едната наричаха Боцец, а другата – Сене;
5 едната скала се издигаше от север към Михмас, другата – от юг към Гива.
6 (B)И рече Ионатан на своя слуга оръженосец: дойди да преминем към стражата на тия необрязани; може би, Господ ще ни помогне, понеже за Господа не е мъчно да спаси чрез мнозина, или малцина.
7 И оръженосецът отговори: върши всичко, що ти е по сърце; ето, аз съм с тебе, върви, където желаеш.
8 Ионатан рече: ето, ще преминем към ония човеци и ще застанем да ни видят;
9 ако те ни кажат: „спрете се, докле дойдем при вас“, ние ще се спрем на местата си и няма да възлезем при тях;
10 ако пък кажат: „възлезте при нас“, ние ще възлезем, защото Господ ги е предал в ръцете ни; и това ще бъде знак за нас.
11 Когато и двамата застанаха, за да ги види филистимската стража, филистимци рекоха: ето, евреите излизат из проломите, в които се бяха изпокрили.
12 И завика стражата към Ионатана и оръженосеца му, думайки: възлезте при нас, и ние ще ви кажем нещо. Тогава Ионатан рече на оръженосеца си: върви подире ми, защото Господ ги предаде в ръцете на Израиля.
13 Тогава Ионатан почна да се катери с ръце и нозе, и оръженосецът му подир него. И филистимци падаха пред Ионатана, а оръженосецът ги доубиваше подир него.
14 И от това първо поражение, нанесено от Ионатана и оръженосеца му, паднаха до двайсет души, върху половина нива, обработвана от двой волове в един ден.
15 (C)И произлезе ужас в стана на полето и в целия народ: стражата и ония, които опустошаваха земята, се много изплашиха (и не искаха да се бият); потърси се цялата земя, и биде голям ужас от Господа.
16 И Сауловите съгледвачи в Гива Вениаминова видяха, че тълпата се разпръсва и тича насам и натам.
17 И Саул рече на народа, който беше с него: прегледайте и узнайте, кои от нашите са излезли. И прегледаха, и ето, няма Ионатана и оръженосеца му.
18 (D)И Саул рече на Ахия: донеси ковчега[a] Божий, – защото в онова време ковчегът Божий беше със синовете Израилеви.
19 Саул още говореше на свещеника, докато смутнята във филистимския стан повече и повече се (разпростираше и) уголемяваше. Тогава рече Саул на свещеника: сбери ръцете си.
20 (E)Извика Саул и целият народ, който беше с него, и дойдоха при мястото на битката, и ето, там мечът на всекиго бе насочен против ближния му; смутня имаше твърде голяма.
21 Тогава евреите, които вчера и завчера бяха у филистимци и които вредом ходеха с тях в стана, присъединиха се към израилтяните, които бяха със Саула и Ионатана;
22 (F)и всички израилтяни, които се криеха в Ефремова планина, като чуха, че филистимци са побягнали, присъединиха се и те при своите в битката.
23 И оня ден Господ избави Израиля; а битката се простря дори до Бет-Авен. (Всички мъже със Саула бяха до десет хиляди, и битката ставаше по целия град на Ефремова планина.)
24 Израилевите мъже бяха уморени оня ден; а Саул (твърде безразсъдно) закле народа, като рече: проклет, който вкуси хляб до довечера, докле не отмъстя на моите врагове. И никой от народа не вкуси храна.
25 И целият народ отиде в гората, а там на поляната имаше мед.
26 (G)И народът влезе в гората, казвайки: ето, тече мед. Ала никой не доближи ръка към устата си, понеже народът се боеше от клетвата.
27 Ионатан пък не чу, когато баща му заклеваше народа, и като протегна края на тоягата, която беше в ръката му, бучна я в медената пита и я обърна с ръка към устата си, и очите му светнаха.
28 И един от народа му рече, думайки: баща ти закле народа, като рече: проклет, който днес вкуси храна; от това народът изнемощя.
29 И рече Ионатан: баща ми смути земята; вижте, как ми светнаха очите, щом куснах малко от тоя мед;
30 ако народът бе си хапнал днес от плячката, която намери у враговете си, не щеше ли поражението на филистимци да бъде по-голямо?
31 И израилтяните разбиха филистимци оня ден от Михмас до Айалон, и народът твърде изнемощя.
32 Тогава народът се нахвърли върху плячката, и взимаха овци, волове и телета, и колеха на земята, и народът ядеше с кръвта.
33 (H)Обадиха на Саула, думайки: ето, народът греши пред Господа, яде с кръвта. И рече Саул: вие съгрешихте; привалете сега при мене един голям камък.
34 После Саул рече: идете между народа и му кажете: нека всякой докара при мене вола си и всякой – овцата си, и колете тук и яжте, и не грешете пред Господа, не яжте с кръвта. И всички от народа докарваха, всеки със своя ръка, вола си (и овцата си) през нощта и колеха там.
35 (I)Тогава Саул съгради жертвеник Господу: това беше първи жертвеник, въздигнат от него Господу.
36 И Саул рече: да спогнем филистимци тая нощ и да ги ограбим до съмване и да не оставим ни едного от тях. И рекоха: прави всичко, що намираш за добро. А свещеникът рече: да пристъпим тук към Бога.
37 (J)И Саул запита Бога: да спогна ли филистимци? Ще ги предадеш ли в ръцете на Израиля? Но Той му не отговори оня ден.
38 Тогава Саул рече: нека се приближат тук всички началници народни, да разпитат и узнаят, върху кого е днес грехът?
39 Защото, жив ми Господ, Който спаси Израиля, ако бъде и върху сина ми Ионатана, и той ще умре непременно. Ала никой от целия народ му не отговори.
40 И Саул рече на всички израилтяни: застанете вие на едната страна, а аз и син ми Ионатан ще застанем на другата страна. И народът отговори на Саула: прави, каквото намериш за добре.
41 (K)И рече Саул: Господи, Боже Израилев! (защо сега не отговори на Твоя раб? У мене ли е вината за това, или у сина ми Ионатана, Господи, Боже Израилев!) дай личба. (Ако вината е у Твоя народ Израиля, освети го.) Изобличени бидоха с жребие Ионатан и Саул, а народът излезе прав.
42 Тогава Саул рече: хвърлете жребие между мене и между сина ми Ионатана (и когото Господ посочи, той да умре. И народът рече на Саула: да не бъде тъй! Но Саул настояваше. И хвърлиха жребие между него и сина му Ионатана), и жребието падна върху Ионатана.
43 (L)И Саул рече на Ионатана: кажи ми, какво си сторил? И Ионатан му разказа, като рече: куснах с края на тоягата, която е в ръката ми, малко мед; и ето, аз трябва да умра.
44 (M)И Саул рече: нека Бог ми направи туй и туй, и още повече да направи; ти, Ионатане, трябва днес да умреш.
45 (N)Но народът рече на Саула: Ионатан ли да умре, който извърши такова голямо избавление на Израиля? Това няма да бъде! Жив ми Господ, и косъм няма да падне от главата му на земята, защото днес той действуваше с Бога. И народът освободи Ионатана, и той не умря.
46 Тогава Саул не отиде да гони филистимци; и филистимци отидоха в земята си.
47 Саул затвърди царуването си над Израиля, и воюва с всички свои околни врагове, с Моав и с амонитци, и с Едом (и с Ветор), и с царете на Сова, и с филистимци, и против когото и да се обърнеше, навред имаше успех.
48 (O)Той уреди войската, разби Амалика и освободи Израиля от ръцете на грабителите му.
49 (P)Сауловите синове бяха: Ионатан, Иесуи и Мелхисуа; а двете му дъщери се казваха: по-голямата – Мерова, а по-малката – Мелхола.
50 (Q)А Сауловата жена се наричаше Ахиноам, дъщеря на Ахимааца; началникът на войската му се наричаше Авенир, син на Нира, Саулов чичо.
51 (R)Кис, Саулов баща, и Нир, Авениров баща, бяха синове на Авиила.
52 И през всичкото Саулово време се води упорита война против филистимци. И колчем Саул виждаше някой човек силен и юнак, взимаше го при себе си.
12 (A)И тъй, в името на милосърдието Божие ви моля, братя, да представите телата си в жертва жива, света и благоугодна Богу, и това ще бъде вашето духовно богослужение,
2 (B)и недейте се съобразява с тоя век, а се преобразявайте чрез обновения ваш ум, та да познавате от опит, коя е благата, угодна и съвършена воля Божия.
3 (C)По дадената мене благодат всекиму от вас казвам: не мислете за себе си повече, отколкото трябва да мислите; а мислете скромно наспоред вярата, каквато Бог е отмерил всекиму.
4 (D)Защото, както в едно тяло имаме много членове, ала всички членове вършат не една и съща работа,
5 тъй и ние многото съставяме едно тяло в Христа, а отделно един другиму сме членове.
6 (E)И понеже, по дадената нам благодат, имаме разни дарби, то, имаш ли пророчество, пророчествувай според вярата;
7 имаш ли служба, пребъдвай в службата; учител ли си, – в учението;
8 (F)наставник ли си, – наставлявай; дарител ли си, – дарувай простосърдечно; предстоятел ли си, – предстоявай с усърдие; благотворител ли си, – благотвори на радо сърце.
9 (G)Любовта да бъде нелицемерна; отвръщайте се от злото, прилепяйте се към доброто;
10 (H)бъдете един към други нежни с братска любов; преваряйте се в почет един към други;
11 в усърдието не бивайте лениви; духом бъдете пламенни; Господу служете;
12 (I)бъдете радостни в надеждата; в скръбта бивайте търпеливи, в молитвата постоянни;
13 (J)помагайте на светиите в техните нужди; залягайте да бъдете страннолюбиви;
14 (K)благославяйте вашите гонители; благославяйте, а не кълнете.
15 (L)Радвайте се с ония, които се радват, и плачете с ония, които плачат.
16 (M)Бъдете единомислени помежду си; не мислете за себе си високо, а носете се смирено; недейте се има за мъдри;
17 (N)не въздавайте никому зло за зло, а залягайте за това, що е добро пред всички човеци.
18 (O)Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци.
19 (P)Не отмъщавайте за себе си, възлюбени, а дайте място на Божия гняв. Защото писано е: „отмъщението е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ“.
20 (Q)И тъй, ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото, вършейки това, ти ще струпаш жар на главата му.
21 Не се оставяй да те надвива злото, но надвивай злото с добро.
51 (A)Тъй казва Господ: ето, Аз ще подигна разрушителен вятър против Вавилон и против живеещите в него Мои противници;
2 (B)и ще пратя против Вавилон веячи, които ще го развеят, и ще опустошат земята му, защото в деня на бедствието ще нападнат върху него от вси страни.
3 Нека стрелец изопва лък против оногова, който изопва лък, и против тогози, който се гордее с бронята си; и не щадете младежите му, изтребете цялата му войска.
4 Ударените нека паднат на Халдейската земя и пронизаните – по пътищата ѝ.
5 (C)Защото не е овдовял Израил, нито Иуда от своя Бог, Господа Саваота, макар че и земята им е пълна с грехове пред Светия Израилев.
6 (D)Бягайте изсред Вавилон и спасявайте всеки душата си, за да не загинете от беззаконията му, защото това време е отмъщение за Господа: Той му отплаща, каквото е заслужил.
7 (E)Вавилон биде в ръката Господня златна чаша, която опиваше цяла земя; народите пиха от нея вино, и обезумяха.
8 (F)Внезапно падна Вавилон и се разби; ридайте за него, вземете балсам за раните му, може би той ще оздравее.
9 (G)Лекувахме Вавилон, ала не оздравя; оставете го, и да идем всеки в земята си, защото присъдата за него стигна до небесата и се издигна до облаците.
10 (H)Господ изкара наяве нашата правда; нека идем и възвестим в Сион делото на нашия Господ Бог.
11 (I)Острете стрели, пълнете колчани; Господ възбуди духа на мидийските царе; защото Той замисля нещо против Вавилон, та да го унищожи, понеже това е отмъщение на Господа, отмъщение за Неговия храм.
12 Срещу вавилонските стени издигнете знаме, усилете надзора, разположете стражи, пригответе засади, защото, както Господ е помислил, тъй и ще направи онова, което изрече против вавилонските жители.
13 (J)О, ти, който живееш при големите води, който изобилствуваш със съкровища! дойде краят ти, пределът на твоята алчност!
14 (K)Господ Саваот се закле Сам в Себе Си: истина казвам, че ще те напълня с люде като със скакалци, и ще подигнат вик против тебе.
15 (L)Той сътвори земята със силата Си, утвърди вселената с мъдростта Си и с разума Си разпростря небесата.
16 (M)По гласа Му шумят водите небесни, и Той издига облаците от краищата земни, произвежда светкавици всред дъжд и изкарва вятъра из Своите клетове.
17 (N)Безумствува всеки човек в своето знание, срами себе си всеки леяр с истукана си, защото истуканът му е лъжа, и няма в него дух.
18 Това е пълна суета, дело на заблуда; във време на тяхното наказание те ще изчезнат.
19 (O)Дялът на Иакова не е като техния, защото неговият Бог е Творец на всичко, и Израил е жезъл на наследието Му, името Му е Господ Саваот.
20 (P)Ти беше мой чук, бойно оръжие; с тебе народи поразявах и с тебе царства съсипвах;
21 с тебе поразявах кон и ездача му, и с тебе поразявах колесница и возача ѝ;
22 с тебе поразявах мъж и жена, с тебе поразявах и стар, и млад, с тебе поразявах и момък, и мома;
23 с тебе поразявах пастира и стадото му, с тебе поразявах и земеделец и работния му добитък, с тебе поразявах и областни началници и градски управители.
24 (Q)И ще отплатя на Вавилон и на всички жители халдейски за всичкото онова зло, що сториха на Сион пред ваши очи, казва Господ.
25 (R)Ето, Аз съм против тебе, пагубна планино, казва Господ, която разоряваш цяла земя; и ще простра против тебе ръката Си, ще те съборя от скалите и ще те направя обгоряла планина.
26 И не ще вземат от тебе камък за ъгли, ни камък за основи, а ще бъдеш вечна пустош, казва Господ.
27 (S)Издигнете знаме на земята, тръбете с тръба всред народите, въоръжете против него народите, свикайте против него царства араратски, минийски и аскеназки, поставете вожд против него, нагонете коне като страшни скакалци.
28 Въоръжете против него народите, царете на Мидия, нейните областни началници и всички нейни градски управители и цялата ней подчинена земя.
29 Земята се тресе и трепери, защото над Вавилон се сбъдват намеренията на Господа да направи земята Вавилонска пустиня без жители.
30 (T)Престанаха да се бият вавилонските юнаци, седят в своите крепости; изтощи се силата им, станаха като жени, жилищата им са изгорени, заворите им са строшени.
31 Бързоходец тича срещу бързоходец, и вестител – срещу вестител, да обадят на вавилонския цар, че градът му е превзет от всички краища,
32 (U)и бродовете са захванати, и оградите са изгорени с огън, и войниците от страх са поразени.
33 (V)Защото тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: дъщерята вавилонска е като на гумно, кога вършеят на него; още малко, и ще дойде време за жетвата ѝ.
34 Яде ме и ме гриза Навуходоносор, вавилонският цар; направи ме празен съд; поглъща ме като змей; пълни утробата си с моите сласти, захвърля ме.
35 Оскърблението над мене и плътта ми да бъде върху Вавилон, ще каже обитателката Сионова, и кръвта ми – върху жителите халдейски, ще каже Иерусалим.
36 Затова тъй казва Господ: ето, Аз ще се застъпя за твоето дело и ще отмъстя за тебе, и ще пресуша морето му и ще изсуша каналите му.
37 (W)И Вавилон ще стане купище развалини, жилище на чакали, за ужас и за присмех, без жители.
38 (X)Като лъвове ще завият те всички и ще зареват като малки лъвчета.
39 (Y)Кога се разпалят, ще им дам гощавка и ще ги опия, да се развеселят, да заспят вечен сън и да се не пробудят, казва Господ.
40 Ще ги подкарам като агнета на клане, като овни заедно с козли.
41 (Z)Как биде превзет Сесах, и биде завоювана славата на цялата земя! Как Вавилон стана за ужас между народите!
42 (AA)Втурна се върху Вавилон морето; той е покрит от многото му вълни.
43 Градовете му станаха пустиня, суха земя, степ, земя, дето не живее ни един човек и дето човешки син не минава.
44 И ще посетя Вила във Вавилон и ще изтръгна из устата му, що е погълнал, и народите не ще вече да се стичат към него, дори и вавилонските стени ще паднат.
45 (AB)Излез изсред него, народе мой, и спасявайте всеки душата си от яростния гняв Господен.
46 Да не отслабва сърцето ви, и не бойте се от мълвата, която ще се чуе по земята; мълвата ще дойде в една година и после в друга година, и на земята ще има насилие, властник ще въстане против властник.
47 Затова ето, идат дни, когато ще посетя идолите на Вавилон и цялата му земя ще се посрами, и всичките му поразени ще паднат всред него.
48 (AC)И ще възтържествуват над Вавилон небе и земя и всичко по тях; защото от север ще му дойдат опустошители, казва Господ.
49 Както Вавилон поваляше (наземи) поразените израилтяни, тъй във Вавилон ще бъдат повалени поразените по цялата страна.
50 Вие, които се отървахте от меч, бягайте и се не спирайте, спомнете си отдалеч за Господа, и да дойде Иерусалим на сърцето ви.
51 Срам ни беше, когато слушахме ругатни; безчестие покриваше лицата ни, когато чужденци влязоха в светилището на Господния дом.
52 (AD)Затова ето, идат дни, казва Господ, когато ще посетя истуканите му, и по цялата му земя ще стенат ранените.
53 (AE)Макар и да би се въздигнал Вавилон до небеса и макар да би на високо укрепил твърдината си, – от Мене ще му дойдат опустошители, казва Господ.
54 Екот и писък ще се понесе от Вавилон, и разрушение голямо – от Халдейската земя,
55 защото Господ ще опустоши Вавилон и ще тури край на горделивия му глас. Ще зашумят вълните им като големи води, ще заечи шумния! им глас.
56 (AF)Защото ще дойде върху него, върху Вавилон, опустошител, и хванати ще бъдат ратоборците му, сломени ще бъдат лъковете им; защото Господ, Бог на отплатата, ще отплати.
57 И ще опият князете му и мъдреците му, областните му началници и градските му управители, и войниците му, и ще заспят вечен сън и не ще се пробудят, казва Царят, – Господ Саваот е името Му.
58 (AG)Тъй казва Господ Саваот: дебелите вавилонски стени ще бъдат разрушени до основи, и високите му порти ще бъдат с огън изгорени; и тъй, напразно се трудиха народите и племената се мъчиха за огъня.
59 Слово, което пророк Иеремия заповяда на Сераия, син на Нирия, Маасеев син, когато тоя тръгваше за Вавилон със Седекия, иудейски цар, в четвъртата година на царуването му; Сераия беше главен постелник.
60 (AH)Иеремия вписа в една книга всички злополуки, които трябваше да сполетят Вавилон, всички тия речи, написани против Вавилон.
61 И рече Иеремия на Сераия: кога влезеш във Вавилон, гледай, прочети всички тия речи
62 и кажи: Господи! Ти каза за това място, че ще го унищожиш тъй, че не ще остане в него ни човек, ни добитък, а ще стане вечна пустиня.
63 И кога свършиш да четеш тая книга, привържи към нея камък, хвърли я всред Ефрат
64 (AI)и кажи: тъй ще потъне Вавилон и не ще се подигне от това бедствие, което Аз ще напратя върху него, и те съвсем ще отмалеят. Дотук са речите на Иеремия.
30 Началнику на хора. Псалом Давидов. (В размирно време.)
2 (A)На Тебе, Господи, се уповавам, да се не посрамя навеки; по Твоята правда избави ме;
3 наклони ухо към мене, побързай да ме избавиш. Бъди ми каменна твърдиня, дом за прибежище, за да ме спасиш,
4 (B)защото Ти си моя каменна планина и моя ограда; заради Твоето име води ме и ме оправяй.
5 Изведи ме от примката, която тайно ми са поставили, защото Ти си моя крепост.
6 (C)В Твоя ръка предавам духа си; Ти си ме избавял, Господи, Боже на истината.
7 (D)Мразя почитателите на суетните идоли, а се уповавам на Господа.
8 Ще се радвам и ще се веселя за Твоята милост, защото Ти погледна на злочестието ми, узна скръбта на душата ми,
9 (E)и ме не предаде в ръцете на врага; постави нозете ми на просторно място.
10 (F)Помилуй ме, Господи, защото съм в утеснение; от скръб се помрачи окото ми, душата ми и утробата ми.
11 (G)Изнури се от скръб животът ми, и годините ми – от въздишки; от моите грехове изнемощя силата ми, и костите ми изсъхнаха.
12 (H)От всичките си врагове станах за укор дори пред моите съседи и плашило за моите познати; които ме видят на улицата, бягат от мене.
13 (I)Забравен съм в сърцата като мъртъв; аз съм като разбит съсъд,
14 (J)защото слушам злоречието на мнозина; отвред – ужас, кога се наговарят против мене и замислят да изтръгнат душата ми.
15 Аз пък на Тебе, Господи, се уповавам и казвам: Ти си мой Бог.
16 (K)Дните ми са в Твоя ръка; избави ме от ръцете на враговете ми и от гонителите ми.
17 (L)Яви на Твоя раб светлото Си лице; спаси ме с Твоята милост.
18 Господи, да се не посрамя, задето викам към Тебе; а нечестивите да се посрамят и да млъкнат в ада.
19 Да онемеят лъжливи уста, които говорят зло против праведника с гордост и презрение.
20 (M)Колко много са у Тебе благата, що пазиш за ония, които Ти се боят, и що си приготвил за ония, които се уповават на Тебе пред синовете човешки!
21 (N)Ти ги укриваш под покрива на лицето Си от човешките вълнения, скриваш ги под сянка от нападки на езиците.
22 (O)Благословен е Господ, задето яви към мене Своята чудна милост в укрепения град!
23 (P)В смущението си мислех: отхвърлен съм от Твоите очи; но Ти чу гласа на молитвата ми, когато викнах към Тебе.
24 (Q)Обичайте Господа, всички Негови праведници; Господ пази верните и отплаща с излишък на ония, които постъпват горделиво.
25 Дерзайте, и да крепне сърцето ви; дерзайте всички, които се надявате на Господа!
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.