M’Cheyne Bible Reading Plan
17 Имаше един човек от Ефремова планина, на име Миха.
2 (A)Той каза на майка си: хилядата и сто сикли сребро, които ти бяха откраднати и за които ти изрече пред мене проклятие, това сребро е у мене, аз го взех. Майка му каза: благословен да бъде син ми пред Господа!
3 И той върна на майка си хилядата и сто сикли сребро. И майка му рече: това сребро посветих от себе си Господу за (тебе,) моя син, за да направиш от него истукан и излян кумир; и тъй, давам ти го.
4 (B)Но той върна среброто майци си. Майка му взе двеста сикли сребро и ги даде на леяра. Той направи от тях истукан и излян кумир, който и стоеше в дома на Миха.
5 И тъй, Миха имаше дом Божий. И направи той ефод и терафим и посвети едного от синовете си, за да му бъде свещеник.
6 (C)В ония дни Израил нямаше цар, всеки правеше, каквото смяташе за право.
7 Тогава живееше там един момък, левит, из Витлеем Иудейски, от Иудино коляно;
8 тоя човек излезе от град Витлеем Иудейски, за да проживее, дето намери, и, като вървеше по пътя, дойде в Ефремова планина, в дома на Миха.
9 И Миха го попита: отде идеш? Той му отговори: аз съм левит от Витлеем Иудейски и отивам да проживея, дето намеря.
10 (D)А Миха му каза: остани у мене и бъди ми отец и свещеник; ще ти давам годишно по десет сикли сребро, потребното облекло и прехрана.
11 Левитът отиде и се съгласи да остане у оня човек, и тоя момък му беше като син.
12 Миха посвети левита, и тоя момък му беше свещеник и живя в дома на Миха.
13 И Миха си рече: сега зная, че Господ ще ми прави добро, защото имам левит за свещеник.
21 А когато се едвам откъснахме от тях и отплувахме, стигнахме право в Кос, а на другия ден в Родос, и оттам в Патара;
2 и като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се и отплувахме.
3 След като съзряхме Кипър и го оставихме наляво, плувахме към Сирия и слязохме в Тир, защото там трябваше корабът да се разтовари.
4 (A)И като намерихме учениците, останахме там седем дена. Те, по внушение от Духа, думаха на Павла, да не възлиза в Иерусалим.
5 (B)А като прекарахме тия дни, излязохме и тръгнахме, и ни изпровождаха всички с жени и деца до отвън града; а на брега коленичихме и се помолихме.
6 И след като се простихме един с други, влязохме в кораба, а те се върнаха у тях си.
7 А ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, поздравихме братята и останахме у тях един ден.
8 (C)А на другия ден Павел и ние, които бяхме с него, излязохме и дойдохме в Кесария и, като влязохме в къщата на Филипа благовестника, който беше един от седмината дякони, останахме у него.
9 (D)Той имаше четири дъщери девици, които пророчествуваха.
10 (E)Докато ние стояхме у тях много дни, слезе от Иудея един пророк, на име Агав,
11 (F)и като дойде при нас, взе пояса Павлов, върза си ръцете и нозете и рече: това казва Дух Светии: така ще свържат иудеите в Иерусалим оня мъж, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръце езически.
12 Щом чухме това, и ние и тамошните го молехме да не възлиза в Иерусалим.
13 (G)Но Павел отговори: какво правите, та плачете и съкрушавате сърцето ми? Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Иерусалим за името на Господа Иисуса.
14 (H)А понеже той се не придумваше, ние си млъкнахме и рекохме: да бъде волята Господня!
15 След тия дни се приготвихме и възлязохме в Иерусалим.
16 С нас дойдоха и някои ученици от Кесария, които ни водеха при някого си Мнасона, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да гостуваме.
17 Когато стигнахме в Иерусалим, братята ни приеха с радост.
18 На другия ден Павел влезе с нас при Иакова; дойдоха и всички презвитери.
19 И като ги поздрави Павел, разказа им едно по едно всичко, що Бог бе сторил между езичниците чрез неговата служба.
20 (I)А те, като чуха, славеха Бога; и рекоха му: виждаш, брате, колко десетки хиляди са повярвалите иудеи, и те всички са ревнители на Закона.
21 А за тебе много им е говорено, че учиш всички иудеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисея, като казваш да не обрязват чедата си, нито да постъпват по обичаите.
22 И тъй, какво да се прави? Бездруго ще се стече много народ, защото ще чуят, че си дошъл.
23 Направи, прочее, що ти казваме: у нас има четирима мъже, които са си дали оброк.
24 (J)Вземи ги, очисти се с тях и тегли им разноските да си острижат главата, и всички да узнаят, че, каквото са чули за тебе, не е нищо, но че и ти сам следваш да пазиш Закона.
25 (K)А за повярвалите езичници ние писахме, като решихме да не пазят те нищо такова, а само да се въздържат от идолски жертви, от кръв, от удавнина и от блудство.
26 Тогава Павел взе ония мъже и, като се очисти с тях, на другия ден влезе в храма и обяви деня, в който се навършват дните на очистянето и в който ще се пренесе за всекиго едного от тях принос.
27 А когато щяха да се свършат седемте дена, асийските иудеи, като го видяха в храма, побуниха целия народ и туриха ръце на него,
28 (L)викайки: мъже израилтяни, на помощ! Тоя човек учи всички навсякъде против народа, против Закона и против това място; при това още и елини въведе в храма, та оскверни това свято място.
29 Защото преди това бяха видели в града с него ефесеца Трофима и мислеха, че Павел го е въвел в храма.
30 (M)Целият град се раздвижи и народът се стече. И като хванаха Павла, повлякоха го навън от храма; и веднага вратата бидоха затворени.
31 И когато искаха да го убият, стигна вест до хилядника на полка, че цял Иерусалим се е побунил;
32 а той веднага взе войници и стотници и се спусна срещу тях; те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла;
33 (N)тогава хилядникът се приближи, хвана го и заповяда да го вържат с двои вериги, и питаше: кой е той и какво е направил?
34 От народа едни крещяха едно, други – друго. А той, като не можеше поради крясъка да узнае истината, заповяда да го водят в стана.
35 А когато стигна до стъпалата, трябваше войниците да го носят, поради насилието от народа;
36 защото множеството народ вървеше подире и викаше: премахни го!
37 Когато щяха да го въведат в стана, Павел каза на хилядника: мога ли да ти кажа нещо? А тоя рече: знаеш ли гръцки?
38 (O)та не си ти, значи, оня египтянин, който преди няколко дни разбунтува и изведе в пустинята четирите хиляди мъже разбойници!
39 (P)А Павел отговори: аз съм иудеин от Тарс, гражданин на тоя чутовен киликийски град; моля те, позволи ми да говоря към народа.
40 А когато тоя му позволи, Павел се изправи на стъпалата, помаха с ръка на народа и, след като настана дълбоко мълчание, заговори на еврейски език и казваше:
30 Слово, което биде към Иеремия от Господа:
2 (A)тъй казва Господ, Бог Израилев: напиши си на книга всички думи, що ти говорих.
3 (B)Защото ето, идат дни, казва Господ, когато ще върна от плен Моя народ, Израиля и Иуда, казва Господ; и ще ги доведа отново в земята, която дадох на отците им, и ще я владеят.
4 И ето думите, които Господ каза за Израиля и за Иуда.
5 Тъй каза Господ: глас от смут и ужас чуваме ние, а не мир.
6 (C)Попитайте и разсъдете: ражда ли мъж? А защо виждам у всеки мъж ръцете на чреслата му като у жена, кога ражда, и лицата на всички са бледни?
7 (D)О, горко! велик е оня ден, няма подобен нему; това е усилно време за Иакова, но той ще бъде избавен от него.
8 И в оня ден, казва Господ Саваот, ще строша хомота му, що е на врата ти, и твоите окови ще разкъсам; и вече не ще служат на чужденци,
9 (E)а ще служат на своя Господ Бог и на царя си Давида, когото ще им възстановя.
10 (F)И ти, Мой рабе Иакове, не бой се, казва Господ, и не се плаши, Израилю: защото ето, Аз ще избавя тебе от далечната земя и племето ти – от земята на плена; и ще се върне Иаков и ще живее спокойно и мирно, и никой не ще го заплашва,
11 (G)защото Аз съм с тебе, казва Господ, за да те избавям: Аз съвсем ще изтребя всички народи, между които те пръснах, а тебе не ще изтребя; Аз ще те наказвам с мярка, но ненаказан не ще те оставя.
12 (H)Защото тъй казва Господ: раната ти е неизлечима, язвата ти е жестока;
13 никой не се грижи за твоето дело, за да излекува раната ти; за тебе няма лекарство;
14 (I)всички твои приятели те забравиха, не те търсят; защото Аз те ударих с неприятелски удари, с жестоко наказание за многото твои беззакония, понеже твоите грехове се умножиха.
15 (J)Защо викаш ти от раните си, от лютините на твоята болест? За многото твои беззакония ти сторих това, понеже твоите грехове се умножиха.
16 (K)Но всички, които те поглъщат, ще бъдат погълнати; и всички твои врагове – всички ще отидат в плен, и твоите опустошители ще бъдат опустошени, и всички твои грабители ще предам на грабеж.
17 (L)Ще те обложа с пластир и ще изцеря твоите рани, казва Господ. Тебе наричаха отхвърлен, думайки: „ето Сион, за който никой не пита“;
18 (M)тъй казва Господ: ето, ще върна пленените от шатрите на Иакова и ще се смиля над селищата му, – и градът пак ще бъде построен на своя хълм, и храмът ще бъде възстановен, както си беше.
19 И ще се дигне от тях благодарност и глас на веселящи се; и Аз ще ги размножа – и не ще се намаляват, и ще ги прославя – и не ще бъдат унизени.
20 И синовете му ще бъдат, както преди, и събранието му ще предстои пред Мене, и ще накажа всичките му притеснители.
21 (N)И ще излезе из самия него вожд, и владетелят му ще произлезе изсред него; и Аз ще го привлека, и ще дойде при Мене; защото кой се решава сам от себе си да приближи до Мене? казва Господ.
22 (O)И вие ще бъдете Мой народ, и Аз ще ви бъда Бог.
23 (P)Ето, яростният вихър иде от Господа, вихър страшен; той ще падне върху главата на нечестивците.
24 (Q)Пламенният гняв на Господа не ще се отвърне, докле не извърши и не изпълни намерението на сърцето Си. В последните дни ще разберете това.
31 (R)В него време, казва Господ, Аз ще бъда Бог на всички Израилеви племена, а те ще бъдат Мой народ.
2 Тъй казва Господ: народът, който оцеля от меч, намери милост в пустинята; отивам да успокоя Израиля.
3 (S)Отдалеч ми се яви Господ и рече: с вечна обич те обикнах и затова прострях към тебе благоволение.
4 (T)Аз пак ще те възстановя, и ти ще бъдеш възстановена, дево Израилева, пак ще се украсяваш с тимпаните си и ще излизаш на хорото на ликуващите;
5 (U)пак ще садиш лозя по самарийските височини; лозарите, които ще ги садят, сами ще се и ползуват от тях.
6 (V)Защото ще дойде ден, когато стражата по Ефремова планина ще извика: „ставайте, да възлезем на Сион при нашия Господ Бог“.
7 (W)Защото тъй казва Господ: радостно пейте за Накова и възклицавайте пред главата на народите; възгласяйте, славете и казвайте: избави, Господи, Твоя народ, остатъка от Израиля!
8 (X)Ето, Аз ще ги доведа от северната земя и ще ги събера от земните краища, сляп и хром, непразна и родилка заедно с тях, – голямо множество ще се върне тука.
9 (Y)Те отидоха със сълзи, Аз пък ще ги поведа с утеха; ще ги поведа край водни потоци по равен път, по който не ще се спънат; защото Аз съм отец на Израиля, и Ефрем е Мой първороден.
10 (Z)Чуйте, народи, словото Господне и разгласете по далечните острови и речете: Който разпиля Израиля, Той ще го и събере и ще го пази, както пастир – стадото си;
11 (AA)защото Господ ще изкупи Иакова и ще го избави от ръцете на оногова, който беше по-силен от него.
12 (AB)И те ще дойдат и ще тържествуват на сионските височини; и ще се стекат към благата Господни, към пшеница, вино и елей, към агнета и волове; и душата им ще бъде като градина напоена с вода, и вече не ще се измъчват.
13 (AC)Тогава девица ще се весели на хорото, и младежи и старци заедно; и ще обърна скръбта им в радост, ще ги утеша и ще ги зарадвам след тяхната скръб.
14 (AD)И ще нахраня душата на свещениците с тлъстина, и Моят народ ще се насити с Моите блага, казва Господ.
15 (AE)Тъй казва Господ: глас се чува в Рама, писък и горко ридание: Рахил плаче за децата си и не иска да се утеши за тях, защото ги няма.
16 Тъй казва Господ: удържи гласа си от ридание и очите си – от сълзи, защото за твоя труд има награда, казва Господ, и те ще се върнат от неприятелската земя.
17 Има и надежда за твоята бъднина, казва Господ, и твоите синове ще се върнат в пределите си.
18 (AF)Слушам Ефрема да плаче: „Ти ме наказа – и аз съм наказан като неукротим юнец; обърни ме – и ще се обърна, защото Ти си мой Господ Бог.
19 (AG)Когато бях обърнат, аз се каех, и когато бидох вразумен, бих се по бедрата; аз бидох посрамен, бидох смутен, защото носих позора на младините си“.
20 (AH)Ефрем не Ми ли е драг син, не е ли обично дете? Защото, щом заговоря за него, винаги с любов си спомням за него; вътрешността Ми се раздвижва за него; ще се смиля над него, казва Господ.
21 Постави си пътни знаци, постави си стълбове, обърни сърцето си към друма, към пътя, по който си вървяла; връщай се, дево Израилева, връщай се в тия твои градове.
22 (AI)Още ли ще се скиташ, дъще отстъпнице? Защото Господ ще извърши на земята нещо ново: жена ще спаси мъжа.
23 (AJ)Тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: занапред, кога върна пленниците им, ще казват в земята на Иуда и в градовете му тая дума: „Господ да те благослови, жилище на правдата, света планино!“
24 И ще се засели на нея Иуда и всичките му градове заедно, земеделци и ония, които ходят със стада.
25 (AK)Защото Аз ще напоя изморена душа и ще наситя всяка отмаляла душа.
26 След това се събудих и погледнах, и моят сън ми биде приятен.
27 Ето, идат дни, казва Господ, когато ще засея дома Израилев и дома Иудин със семе човешко и със семе от добитък.
28 (AL)И както следих за тях, като изкоренявах и съкрушавах, като разрушавах, погубвах и повреждах, тъй ще следя за тях, като съзиждам и насаждам, казва Господ.
29 (AM)И тогава не ще казват вече: „бащите ядоха кисело грозде, а зъбите на децата скоминясаха“,
30 но всеки ще умира поради своето собствено беззаконие; който яде кисело грозде, нему ще скоминясат зъбите.
31 (AN)Ето, настъпват дни, казва Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Иудин нов завет, –
32 не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя; оня Мой завет те нарушиха, ако и да оставах в съюз с тях, казва Господ.
33 (AO)Но ето заветът, който ще сключа с Израилевия дом след ония дни, казва Господ: ще вложа Моя закон във вътрешността им и ще го напиша в сърцата им, и Аз ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ.
34 (AP)И няма вече да учат един другиго, брат – брата и да говорят: „познайте Господа“, защото всички, от малък до голям, сами ще Ме знаят, казва Господ, защото ще простя беззаконията им, и за греховете им няма вече да си спомня.
35 Тъй казва Господ, Който даде слънцето да свети денем, наредби за месечината и звездите да светят нощем, Който вълнува морето, та вълните му реват; Господ Саваот е името Му.
36 (AQ)Ако тия наредби престанат да действуват пред Мене, казва Господ, то и племето Израилево ще престане да бъде народ пред Мене завинаги.
37 (AR)Тъй казва Господ: ако може да се измери небето нагоре, и основите земни – да се изследват надолу, то и Аз ще отхвърля цялото Израилево племе за всичко, що вършиха, казва Господ.
38 (AS)Ето, настъпват дни, казва Господ, когато градът ще бъде възстановен, за слава на Господа, от кулата на Анамеила до Ъгълни порти,
39 и земемерската връв ще отиде по-нататък право до хълма Гарив и ще завие към Гоат.
40 (AT)И цялата долина на труповете и на пепелта, и цялото поле до поток Кедрон, до ъгъла на Конски порти към изток, ще бъде светиня на Господа; не ще се разруши и не ще се разсипе довека.
16 (A)След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат.
2 И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце,
3 и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни?
4 И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям.
5 (B)Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха.
6 А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен.
7 (C)Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал.
8 И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.
9 (D)Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса.
10 Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха;
11 но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха.
12 (E)След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село.
13 И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха.
14 (F)Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал.
15 (G)И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари.
16 (H)Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден.
17 (I)А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици;
18 (J)ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави.
19 (K)А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога.
20 (L)Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше. Амин.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.