M’Cheyne Bible Reading Plan
15 Подир няколко дена, по пшенична жетва, дойде Самсон да се повиди с жена си, като донесе със себе си едно яре; и когато каза: „ще вляза при жена си в спалнята“, баща ѝ му не даде да влезе.
2 И каза баща ѝ: аз помислих, че ти си я намразил, и я дадох на приятеля ти; ето, по-малката сестра е по-хубава от нея; нека тя бъде твоя вместо нея.
3 (A)Но Самсон им рече: сега ще бъда прав пред филистимци, ако им сторя зло.
4 И отиде Самсон и налови триста лисици и, като взе свещи, свърза опашка с опашка и привърза по свещ между две опашки;
5 запали свещите, и пусна лисиците в посевите филистимски, та изгори и кръстци и непожънато жито, и лозя и маслинени градини.
6 (B)И думаха филистимци: кой направи това? И казаха: Самсон, зетят на тимнатеца, понеже той отнел жена му и я дал на другаря му. Тогава филистимци отидоха и изгориха с огън нея и (дома на) баща ѝ.
7 Самсон им каза: макар и да направихте това, аз ще си отмъстя на вас самите и само тогава ще се успокоя.
8 И той им пречупи пищялите и бедрата, и отиде та заседна в пролома на скала Етам.
9 И отидоха филистимци, разположиха стан в Иудея, и се простряха дори до Лехи.
10 И жителите на Иудея попитаха: защо сте излезли против нас? Те отговориха: дойдохме да вържем Самсона, за да постъпим с него тъй, както той постъпи с нас.
11 И три хиляди души иудеи отидоха при пролома на скала Етам и казаха на Самсона: нима не знаеш, че филистимци владеят над нас? Какво ни докара? Той им отговори: както те постъпиха с мене, тъй и аз постъпих с тях.
12 И му казаха: дойдохме да те свържем, за да те предадем в ръцете на филистимци. А Самсон им каза: закълнете ми се, че няма да ме убиете.
13 Те му отговориха: не, ние само ще те вържем и ще те предадем в ръцете им, но колкото за убиване, няма да те убием. И го свързаха с две нови въжета и го подкараха от пролома.
14 (C)Когато приближи до Лехи, филистимци го посрещнаха с вик. И Дух Господен слезе върху него, и въжата на ръцете му станаха като прегорял лен, и връзките му паднаха от ръцете му.
15 Па намери прясна ослина челюст, протегна ръка, взе я и уби с нея хиляда души.
16 И рече Самсон: с ослина челюст убих тълпа, две тълпи, с ослина челюст убих хиляда души.
17 Като каза това, хвърли челюстта от ръката си и нарече това място: „Рамат-Лехи“[a].
18 И усети силна жажда; викна към Господа и каза: Ти извърши с ръката на Твоя раб това велико избавление; а сега умирам от жажда и ще падна в ръцете на необрязаните.
19 (D)И отвори Бог яма в Лехи, и потече от нея вода. Той се напи, духът му се върна, и той оживя; затова бе наречено това място: „извор на молещия се“, който е в Лехи и доднес.
20 (E)И той беше съдия над Израиля в дните на филистимци двайсет години.
19 (A)Докле Аполос беше в Коринт, Павел премина през горните страни, дойде в Ефес и, като намери там някои ученици,
2 (B)каза им: като повярвахте, приехте ли Светаго Духа? А те му отговориха: нито сме и чули, дали има Дух Светии.
3 Той им рече: а в какво се кръстихте? Те отговориха: в Иоановото кръщение.
4 (C)Павел каза: Иоан кръщава с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Оногова, Който иде след него, сиреч, в Христа Иисуса.
5 Като чуха това, те се кръстиха в името на Господа Иисуса.
6 (D)И когато Павел възложи на тях ръце, слезе върху им Дух Светий, и те почнаха да говорят на разни езици и да пророчествуват.
7 Всички бяха около дванайсет души.
8 А като влезе в синагогата, Павел проповядваше без страх и през три месеца наред беседваше и увещаваше за царството Божие.
9 Но понеже някои се ожесточаваха и упорствуваха, злословейки пътя Господен пред народа, той, като ги остави, отдели учениците и всекидневно проповядваше в училището на някого си Тирана.
10 (E)Това трая до две години, тъй че всички жители на Асия, както иудеи, тъй и елини, чуха словото на Господа Иисуса.
11 (F)А Бог правеше немалки чудеса чрез ръцете Павлови,
12 тъй че донасяха и полагаха върху болните кърпи и убруси от снагата му, и болестите им се махваха, и злите духове излизаха из тях.
13 Някои пък от иудейските заклинатели-скитници наченаха да изговарят името на Господа Иисуса над ония, които имаха зли духове, и казваха: заклеваме ви в Иисуса, Когото Павел проповядва.
14 Това правеха някои си седем сина на иудейския първосвещеник Скева.
15 (G)А злият дух отговори и рече: Иисуса познавам и Павла зная; но вие кои сте?
16 И скочи върху им човекът, у когото имаше зъл дух и, като ги завладя, прояви срещу тях такава сила, че те, голи и ранени, избягаха от оная къща.
17 Това стана известно на всички иудеи и елини, които живееха в Ефес, и всички тях нападна страх; а името на Господа Иисуса се величаеше.
18 (H)И много от повярвалите идваха, та се изповядваха и откриваха делата си.
19 А мнозина от ония, които правеха магии, като събраха книгите си, горяха ги пред всички; при това пресметнаха цената им и намериха, че достига до петдесет хиляди драхми сребро.
20 (I)Тъй мощно растеше и се усилваше словото Господне.
21 (J)А когато се свърши това, Павел си тури наум, като премине Македония и Ахаия, да иде в Иерусалим, и каза: след като бъда там, трябва да видя и Рим.
22 И прати в Македония двама от ония, които му служеха – Тимотея и Ераста, а сам остана малко време в Асия.
23 В онова време биде голям смут за пътя Господен:
24 някой си златар, на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Артемида и доставяше на занаятчиите немалко печалба,
25 като събра тях, па и други работници на такива неща, каза: другари, знаете, че от тая работа зависи нашият добър поминък;
26 (K)а пък виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Асия, тоя Павел убеди и обърна доста народ, думайки, че не са богове тия, които се правят с ръце човешки.
27 Тъй че има опасност, не само това наше занятие да дойде в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се не смята за нищо, и да загине величието на същата, която цяла Асия и вселената почита.
28 Като чуха това, изпълниха се с ярост, закрещяха и казваха: велика е Артемида Ефеска!
29 (L)И цял град се разбунтува; и като грабнаха Гаия и Аристарха, македонци, Павлови спътници, единодушно се втурнаха в зрелището.
30 А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците го не пускаха.
31 Също и някои от асийските началници, понеже му бяха приятели, проводиха до него и го молеха да се не показва на зрелището.
32 И тъй, едни крещяха едно, други друго; защото в събранието имаше безредие, и повечето не знаеха, за какво се бяха събрали.
33 (M)По предложение на иудеите, бе извикан измежду народа Александър. Като даде знак с ръка, Александър искаше да каже защитна реч пред народа.
34 Но, когато узнаха, че е иудеин, всички завикаха с един глас и кряскаха около два часа: велика е Артемида Ефеска!
35 А градският писар, като усмири народа, каза: мъже ефесци, кой човек не знае, че град Ефес е служител на великата богиня Артемида и на падналия от Зевса неин идол?
36 Прочее, щом това е неоспоримо, вие трябва да бъдете мирни и да не вършите нищо необмислено.
37 А вие сте довели тия мъже, които нито храма Артемидин са обрали, нито богинята ви хулят.
38 Ако пък Димитър и художниците, които са с него, имат да се оплакват против някого, то има съдебни събрания, има и проконсули: нека се тъжат един против други.
39 Ако пък за друго нещо придиряте, то ще бъде решено в законното събрание.
40 Защото има опасност да бъдем обвинени в бунт поради днешната случка, понеже няма никаква причина, с която да можем да оправдаем това сборище. Като каза това, разпусна събранието.
28 (A)В същата година – в начало на царуването на иудейския цар Седекия, – в четвъртата година, в петия месец, Анания, Азуров син, пророк от Гаваон, ми говори в дома Господен пред очите на свещениците и на целия народ, думайки:
2 (B)тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ще строша хомота на вавилонския цар:
3 (C)подир две години ще върна на това място всички съдове на дома Господен, които вавилонският цар Навуходоносор взе оттук и ги отнесе във Вавилон;
4 и иудейския цар Иехония, Иоакимов син, и всички пленени иудеи, които отидоха във Вавилон, ще върна на това място, казва Господ; защото ще строша хомота на вавилонския цар.
5 И рече пророк Иеремия на пророк Анания пред очите на свещениците и пред очите на целия народ, – които стояха в дома Господен, –
6 и рече пророк Иеремия: да бъде тъй, да извърши това Господ! да изпълни Господ твоите думи, що изрече за връщане от Вавилон на това място съдовете на дома Господен и всички пленници!
7 Само изслушай думата, която ще ти кажа, да чуеш ти, и да чуе целият народ;
8 пророците, които отдавна бяха преди мене и преди тебе, предсказваха на много земи и на големи царства война, бедствие и мор.
9 (D)Ако някой пророк предсказвал мир, то само тогава бивал признат за пророк, наистина изпратен от Господа, когато се е сбъдвала думата на тоя пророк.
10 Тогава пророк Анания взе хомота от врата на пророк Иеремия и го строши.
11 И рече Анания пред очите на целия народ тия думи: „тъй казва Господ: тъй ще строша хомота на вавилонския цар Навуходоносора подир две години, като го снема от врата на всички народи“. И отиде Иеремия по пътя си.
12 И биде слово Господне към Иеремия, след като пророк Анания строши хомота от врата на пророк Иеремия:
13 иди и кажи на Анания, тъй казва Господ: ти строши дървен хомот – но ще направиш вместо него хомот железен.
14 (E)Защото тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: железен хомот ще туря на врата на всички тия народи, за да работят на вавилонския цар Навуходоносора, и те ще му служат; дори и полските зверове нему предадох.
15 И рече пророк Иеремия на пророк Анания: чуй Анание: Господ не те е пращал, и ти лъжливо обнадеждваш тоя народ.
16 (F)Затова тъй казва Господ: ето, Аз ще те изхвърля от земното лице; през тая година ще умреш, понеже говори против Господа.
17 И умря пророк Анания в оная година, в седмия месец.
14 (A)След два дни идеше Пасха и празник Безквасници; и първосвещениците и книжниците гледаха, как да Го уловят с измама и убият;
2 но казваха: само не на празника, за да не бъде смут у народа.
3 (B)И когато Той беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастрен съд с миро от чист, драгоценен нард, и, като счупи алабастрения съд, възливаше върху главата Му.
4 А някои негодуваха и казваха помежду си: защо стана това прахосване на мирото?
5 Та то можеше да се продаде за повече от триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси. И роптаеха против нея.
6 Но Иисус рече: оставете я; що я смущавате? Тя извърши добро дело за Мене.
7 Защото сиромасите всякога имате при себе си и, кога поискате, можете да им сторите добро; а Мене не всякога имате.
8 Тя извърши, което можа; превари да помаже тялото Ми за погребение.
9 Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и за това, що тя извърши.
10 (C)Тогава Иуда Искариот, един от дванайсетте, отиде при първосвещениците. за да им Го предаде.
11 А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат сребърници. И търсеше, как да Го предаде в сгодно време.
12 (D)В първия ден на Безквасниците, когато колеха пасхалното агне, казват Му учениците: де искаш да отидем и приготвим, за да ядеш пасхата?
13 И изпраща двама от учениците Си, па им казва: идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него.
14 И където той влезе, кажете на стопанина: Учителят казва: де е стаята, в която трябва да ям пасхата с учениците Си?
15 И той ще ви покаже горница голяма, постлана, готова; там ни пригответе.
16 И излязоха учениците Му, и дойдоха в града, и намериха, както им бе казал; и приготвиха пасхата.
17 Когато се свечери, Той дохожда с дванайсетте.
18 (E)И когато бяха седнали на трапезата и ядяха, Иисус рече: истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.
19 А те почнаха да скърбят и да Му казват един след друг: да не съм аз?
20 А Той им отговори и рече: един от дванайсетте е, който топи с Мене в блюдото.
21 Прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий бъде предаден; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.
22 (F)И когато те ядяха, Иисус, като взе хляб, благослови, преломи, даде им и рече: вземете, яжте; това е Моето тяло.
23 И като взе чашата и благодари, даде им; и пиха от нея всички.
24 И им рече: това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива.
25 Истина ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до оня ден, когато ще го пия нов в царството Божие.
26 И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.
27 (G)И казва им Иисус: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: „ще поразя пастира, и ще се пръснат овците“.
28 (H)Но след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея.
29 А Петър Му рече: дори и всички да се съблазнят, аз обаче – не.
30 (I)Иисус му казва: истина ти казвам, че днес, в тая нощ, преди петел дваж да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
31 Но той още повече настояваше: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото казваха и всички.
32 (J)Дохождат в едно село, наречено Гетсимания; и Той казва на учениците Си: поседете тук, докле се помоля.
33 И взима със Себе Си Петра, Иакова и Иоана; и почна да се ужасява и да тъгува.
34 И рече им: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни.
35 И като се поотдалечи, падна на земята и се молеше, да Го отмине тоя час, ако е възможно;
36 (K)и казваше: Ава Отче! За Тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото Аз искам, а каквото Ти.
37 Дохожда, и ги намира, че спят, и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден?
38 (L)Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна.
39 И пак като отиде, помоли се и каза същите думи.
40 А като се завърна, намери ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали; и не знаеха, що да Му отговорят.
41 И дохожда трети път и им казва: спете, прочее, и почивайте! Свърши се, дойде часът: ето, Син Човеческий се предава в ръцете на грешниците.
42 Ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.
43 (M)И тозчас, докле Той още говореше, Иуда, един от дванайсетте, дохожда, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците, книжниците и стареите.
44 А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и водете зорко.
45 И като дойде, веднага се приближи до Него и казва: Равѝ, Равѝ! и Го целуна.
46 А те сложиха ръцете си върху Му и Го хванаха.
47 А един от ония, които стояха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото.
48 Тогава Иисус продума и им рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете.
49 (N)Всеки ден бивах с вас в храма и поучавах, и Ме не хванахте: но – да се сбъднат Писанията.
50 Тогава всички ученици Го оставиха, и се разбягаха.
51 Един момък, обвит с платнище по голо тяло, вървеше подире Му; и войниците го хванаха.
52 Но той, като остави платнището, избяга гол от тях.
53 (O)И доведоха Иисуса при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, стареи и книжници.
54 Петър Го следва отдалеч до вътре в двора на първосвещеника; и седеше със слугите и се грееше на огъня.
55 (P)А първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят; и не намираха.
56 Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, ала тия свидетелства не бяха еднакви.
57 И някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казваха:
58 (Q)чухме, че Той говореше: ще разруша тоя ръкотворен храм, и след три дни ще съзидам друг неръкотворен.
59 Но и това тяхно свидетелство не беше еднакво.
60 Тогава първосвещеникът застана посред и попита Иисуса, казвайки: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?
61 (R)Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита и Му рече: Ти ли си Христос, Синът на Благословения?
62 (S)Иисус Му рече: Аз съм; и ще видите Сина Човечески да седи отдясно на Силата и да иде на небесните облаци.
63 Тогава първосвещеникът, като раздра дрехите си, каза: каква нужда имаме вече от свидетели?
64 Чухте богохулството; как ви се струва? И те всички признаха, че заслужава смърт.
65 И някои почнаха да плюят върху Му, да Му закриват лицето, да Го бият и да Му казват: проречи! И слугите му удряха плесници.
66 (T)Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника
67 и, като видя Петра да се грее, взря се в него и рече: и ти беше с Иисуса Назарееца.
68 Но той се отрече, като каза: не зная, нито разбирам, що говориш. И излезе вън на предния двор; и петел пропя.
69 Слугинята, като го видя пак, почна да говори на ония, що стояха там: този е от тях.
70 А той пак се отрече. След малко тия, що стояха там, пак почнаха да говорят на Петра: наистина, от тях си; защото си галилеец, и говорът ти прилича на галилейския.
71 И той почна да проклина и да се кълне: не познавам Тоя Човек, за Когото говорите.
72 (U)Тогава петел пропя втори път. И спомни си Петър думите, казани му от Иисуса: преди още петел дваж да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като падна на земята, почна да плаче.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.