M’Cheyne Bible Reading Plan
14 И ето наследствата, които израилтяните взеха в Ханаанската земя, които им разделиха свещеникът Елеазар и Исус Навиевият син, и началниците на бащините домове от племената на израилтяните.
2 С жребие се раздели наследството на тия девет и половина племена, според както Господ беше заповядал на Моисея.
3 Защото Моисей беше дал наследството на двете и половина племена оттатък Иордан; но на левитите на деде наследство между тях.
4 Защото Иосифовите потомци бяха две племена: Манасиевото и Ефремовото; но на левитите не даде дял в тая земя, а само градове за живеене, с пасбищата за добитъка им и за стоката им.
5 Според както бе заповядал Господ на Моисея, така сториха израилтяните, като разделиха земята.
6 В това време, като се приближиха юдейците при Исуса в Галгал, Халев, сина на Ефония Кенезов, му каза: Ти знаеш какво е говорил Господ на Божия човек Моисей за мене и за тебе в Кадис-варни.
7 Аз бях на четиридесет години, когато Господният слуга Моисей ме прати от Кадис-варни, за да разгледам земята; и донесох му известие според както ми беше на сърце.
8 Братята ми, обаче, които отидоха с мене, обезсърчиха людете; но аз последвах напълно Господа моя Бог.
9 За това, в същия ден Моисей се закле, казвайки: Земята, на която са стъпили нозете ти, непременно ще бъде наследство на тебе и на потомците ти за винаги, защото ти напълно последва Господа моя Бог.
10 И сега, ето, Господ ме е опазил жив, както каза, тия четиридесет и пет години, от времето когато Господ говори това на Моисея, когато Израил ходеше по пустинята; и сега, ето, днес аз съм на осемдесет и пет години.
11 Днес аз съм тъй силен, както в деня, когато ме прати Моисей; както беше тогава силата ми, така е и сега силата ми да воювам и да излизам и да влизам.
12 Сега, прочее, дай ми тая поляна, за която Господ говори в оня ден; защото ти чу в оня ден, че имало там енакими и големи укрепени градове; та дано бъде Господ с мене, и аз ще ги изгоня, според както Господ каза.
13 Тогава Исус го благослови; и даде Хеврон за наследство на Халева, Ефониевия син.
14 За това Хеврон стана притежание на Халева, син на Ефония Кенезов, както е и до днес, защото той последва напълно Господа Израилевия Бог.
15 А изпърво името на Хеврон беше Кириат-арва; а Арва беше голям човек между енакимите. И земята утихна от война.
15 А на племето на Юдейците, според семействата им, се падна по жребие земята до едомската граница; пустинята Цин на юг беше южният й край.
2 И южната им граница беше от най-далечния край на Соленото море, от залива, който се простира към юг;
3 и простираше се към юг до нагорнището на Акравим, преминаваше в Цин, възлизаше на юг от Кадис-варни, и минаваше край Есрон, възлизаше в Адар, завиваше към Карка,
4 минаваше в Асмон, и излизаше при египетския поток; и границата свършваше при морето. Това ще ви бъде южна граница.
5 А южната граница беше Соленото море до устието на Иордан. И границата на северната част почваше от залива на морето при устието на Иордан;
6 и границата възлизаше до Ветагла и минаваше на север от Ветарава; и границата възлизаше до камъка на Воана Рувимовия потомък;
7 и от долината Ахор границата възлизаше към Девир и завиваше на север към Галгал срещу нагорнището на Адумим, който е на южната страна на потока; после границата преминаваше към водата на Енсемес и свършваше до извора Рогил;
8 и границата възлизаше през долината на Еномовия син, на южната страна на Евус (това е Ерусалим); и границата се възкачваше на върха на хълма, който е на запад срещу еномската долина, който е в северния край на долината на рефаимите;
9 и от върха на хълма границата минаваше до извора на водата Нефтоя и излизаше в градовете на ефронската гора; и границата се отправяше към Ваала (която е Кириат-иарим);
10 и от Ваала границата завиваше западно към сиирската гора, и минаваше край северната страна на гората Ярим (който е Хасалон), и слизаше у Ветсемес, и минаваше през Тамна;
11 после границата излизаше към северната страна на Акарон; и границата се отправяше до Сикрон, и минаваше в гората Ваала, и свършваше при морето.
12 А западната граница беше край голямото море и пределите му. Тия бяха границите околовръст, на юдейците според семействата им.
13 И според заповяданото от Господа на Исуса, той даде на Халева Ефониевия син за дял между юдейците града на Арва, Енаковия баща, който град е Хеврон.
14 И Халева изпъди от там тримата Енакови сина: Сесая, Ахимана и Талмая, Енакови чада.
15 И от там отиде против жителите на Девир (а името на Девир по-напред беше Кириат-сефер).
16 И рече Халев: Който порази Кириат-сефер и го превземе нему ще дам дъщеря си Ахса за жена.
17 И превзе го Готониил син на Кенеза, Халевовия брат; и той му даде дъщеря си Ахса за жена.
18 И като отиваше тя му внуши щото да поиска от баща й нива; и тъй, като слезе от осела, Халев й рече: Що ти е?
19 А тя каза: Дай ми благословение: понеже си ми дал южна страна, дай ми и водни извори. И той и даде горните извори и долните извори.
20 Това е наследството на племето на юдейците според семействата им.
21 А най-крайните градове в племето на юдейците към едомските граници на юг бяха: Кавсеил, Едар, Ягур,
22 Кина, Димона, Адада,
23 Кадес, Асор, Итнан,
24 Зиф, Телем, Ваалот,
25 Асор-адата, Кириот, Есрон (който е Асор),
26 Амам, Сема, Молада,
27 Асаргад, Есемон, Ветфалет,
28 Асар-суал, Вирсавее, Визиотия,
29 Ваала, Иим, Асем,
30 Елтолад, Хесил, Хорма,
31 Сиклаг, Мадмана, Сансана,
32 Леваот, Силеим, Аин и Римон; всичките градове със селата си бяха двадесет и девет.
33 В равнината бяха: Естаол, Сараа, Асна,
34 Заноа, Енганим, Тапфуа, Инам,
35 Ярмут, Одолам, Сохо, Азика,
36 Сагарим, Адитаим, Гедира и Гедиротаим; четиринадесет града със селата им;
37 Сенан, Адаса, Мигдалгад,
38 Далаан Масфа, Иоктеил,
39 Лахис, Васкат, Еглон,
40 Хавон, Лахмас, Хитлис,
41 Гедирот, Вет-дагон, Наама и Макида; шестнадесет града със селата им;
42 Ливна, Етер, Асан,
43 Ефта, Асена, Несив,
44 Кеила, Ахзив и Мариса; девет града със селата им;
45 Акарон и заселищата му със селата му;
46 От Акарон до морето всичките градове , които са близо пре Азот, със селата им;
47 Азот и заселищата му със селата му, Газа и заселищата му със селата му, до египетския поток и голямото море с пределите му.
48 А в хълмистите места: Самир, Ятир, Сохо,
49 Дана, Кириат-сана (който е Девир),
50 Анав, Естемо, Аним,
51 Гесен, Олон и Гило; единадесет града със селата им;
52 Арав, Дума, Есан,
53 Янум, Вет-тапфуа, Афека,
54 Хумата, Кириат-арва (който е Хеврон) и Сиор; девет града и селата им;
55 Маон, Кармил, Зиф, Юта,
56 Езраел, Иокдеам, Заноа,
57 Акаин, Гаваа и Тамна, десет града със селата им;
58 Алул, Ветсур, Гедор,
59 Маарат, Ветанот и Елтекон, шест града със селата им;
60 Кириат-ваал (който е Кириатиарим) и Рава, два града със селата им.
61 В пустинята: Ветарава, Мидин, Сехаха,
62 Нивсан, града на солта, и Енгади, шест града със селата им,
63 А юдейците не можеха да изгонят евусейците, които населяваха Ерусалим; но евусейците живееха в Ерусалим с юдейците, и така живеят до днес.
146 (По слав. 145). Алилуя! Хвали Господа душе моя.
2 Ще хваля Господа докато съм жив, Ще пея хваление на моя Бог догдето съществувам.
3 Не уповавай на князе, Нито на човешки син, в когото няма помощ.
4 Излиза ли духът му, той се връща в земята си; В тоя същий ден загиват намеренията му.
5 Блажен оня, чиито помощник е Якововият Бог, Чиято надежда е на Господа неговия Бог,
6 Който направи небето и земята, Морето и всичко що е в тях, - Който пази вярност до века;
7 Който извършва правосъдие за угнетените, Който дава храна на гладните. Господ ръзвързва вързаните.
8 Господ отваря очите на слепите; Господ изправя сгърбените; Господ люби праведните,
9 Господ пази чужденците; Поддържа сирачето и вдовицата; А пътят на нечестивите превръща.
10 Господ ще царува до века, Твоят Бог, Сионе, из род в род. Алилуя!
147 (По слав. 146). Хвалете Господа; защото е добро нещо да пеем хваления на нашия Бог, Защото е приятно, и хвалението е прилично.
2 Господ гради Ерусалим, Събира Израилевите заточеници.
3 Изцелява съкрушените в сърце И превързва скърбите им.
4 Изброява числото на звездите. Нарича ги всички по име.
5 Велик е нашият Господ, и голяма и силата Му; Разумът Му е безпределен.
6 Господ укрепва кротките, А нечестивите унижава до земята.
7 Пейте Господу и благодарете Му. Пейте хваления с арфа на нашия Бог.
8 Който покрива небето с облаци, Приготвя дъжд за земята, И прави да расте трева по планините;
9 Който дава храна на животните И на гарвановите пилета, които пиукат.
10 Не се удоволствува в силата на коня, Нито има благоволение в краката на мъжете.
11 Господ има благоволение в ония, които Му се боят, В ония, които уповават на Неговата милост. (По слав. 147).
12 (1)Слави Господа, Ерусалиме; Хвали твоя Бог, Сионе;
13 (2)Защото Той закрепява лостовете на твоите порти, Благославя чадата ти всред тебе.
14 (3)Установява мир в твоите предели, Насища те с най изрядната пшеница.
15 (4)Изпраща заповедтта Си по земята; Словото Му тича много бърже;
16 (5)Дава сняг като вълна, Разпръсва сланата като пепел,
17 (6)Хвърля леда си като уломъци; Пред мраза Му кой може устоя?
18 (7)Пак изпраща словото Си и ги разтопява; Прави вятъра си да духа, и водите текат.
19 (8)Възвестява словото Си на Якова, Повеленията Си и съдбите Си на Израиля.
20 (9)Не е постъпил така с никой друг народ; И те не са познали съдбите Му. Алилуя!
7 Словото, което дойде към Еремия от Господа, казвайки:
2 Застани в портата на дома Господен, Та възгласи там това слово, като кажеш: Слушайте словото Господно, всички юдейци, Които влизате през тези порти, за да се поклоните Господу.
3 Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Поправете пътищата си и делата си, И Аз ще ви утвърдя на това място.
4 Не уповавайте на лъжливи думи, та да казвате: Храмът Господен, храмът Господен, Храмът Господен е това.
5 Защото ако наистина поправите пътищата си и делата си; Ако съдите съвършено право между човека и ближния му;
6 Ако не угнетявате чужденеца, сирачето и вдовицата, И не проливате невинна кръв на това място, Нито следвате чужди богове за ваша повреда;
7 Тогава ще ви направя да живеете на това място, В земята, която дадох на бащите от века и до века.
8 Ето, вие уповавате на лъжливи думи, От които няма да се ползувате.
9 Като крадете, убивате, прелюбодействувате, И се кълнете лъжливо, и кадите на Ваала, И следвате други богове, които не сте познавали
10 Дохождате ли после да стоите пред мене в тоя дом, Който се нарича с Моето име, И да казвате - Отървахме се, - за да вършите всички тия мерзости?
11 Тоя дом, който се нарича с Моето име, Вертеп ли за разбойници стана във вашите очи? Ето, сам Аз видях това, казва Господ.
12 Но идете сега на мястото Ми, което бе в Сило, Гдето в начало настаних името си, Та вижте що му сторих Поради злодеянието на людете Си Израиля.
13 И сега понеже извършихте всички тия дела, казва Господ, И Аз ви говорих, като ставах рано и говорех, а вие не послушахте, И ви виках, но не отговорихте;
14 Затова, ще направя на дома, който се нарича с Моето име, На който вие уповавате, И на мястото, което дадох вам и на бащите ви, Както направих на Сило.
15 И ще ви отхвърля от лицето Си Както отхвърлих всичките ви братя, Цялото Ефремово потомство.
16 Затова, ти недей се моли за тия люде, И не възнасяй вик или молба за тях, Нито ходатайствувай пред мене; Защото няма да те послушам.
17 Не видиш ли що вършат те в Юдовите градове И по ерусалимските улици?
18 Чадата събират дърва, и бащите кладат огъня, А жените месят тестото, За да направят пити на небесната царица, И да направят възлияния на други богове, Та да Ме разгневят.
19 Но Мене ли разгневяват? казва Господ, - Дали не себе си разгневяват за посрамяване на своите лица?
20 Затова, така казва Господ Иеова: Ето, гневът Ми и яростта Ми ще се излеят на това място, На човек, и на животно, На полските дървета, и на земния плод; И ще пламне, и няма да угасне.
21 Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Притурете всеизгарянията си на жертвите си, И яжте месото и от тях.
22 Защото не говорих на бащите ви, нито им дадох заповеди, За всеизгаряния и жертви В денят, когато ги изведох из Египетската земя;
23 Но това им заповядах, като рекох: Слушайте гласа Ми, И Аз ще ви бъде Бог, И вие ще Ми бъдете люде! И ходете по всичките пътища, които ви заповядвам, За да благоденствувате.
24 Те, обаче, не послушаха нито преклониха ухото си, Но ходиха по намеренията и по упоритостта на своето нечестиво сърце, И отидоха назад, а не напред.
25 От деня, когато излязоха бащите ви из Египетската земя, до днес Пращах всичките Си слуги пророците при вас, Като ставах рано всеки ден и ги пращах;
26 Те обаче не Ме послушаха, нито преклониха ухото си, Но закоравиха врата си; Постъпиха по-зле от бащите си.
27 Затова, говори им всички тия думи, Но те няма да те послушат; Тоже извикай към тях, Но те не ще ти отговорят.
28 Тогава им кажи: Тоя е народът, който не слуша гласа на Господа своя Бог, Нито приема наставления; Честността изчезна и се изгуби от устата им.
29 Острижи косата си, дъщерьо ерусалимска, и хвърли я, И плачи със силен глас по голите височини; Защото Господ отхвърли и остави поколението, на което се разгневи.
30 Защото Юдейците сториха това, което бе зло пред Мене, казва Господ; Поставиха мерзостите си в дома, Който се нарича с Моето име, та го оскверниха.
31 И издигнаха високите места на Тофет, Който е в долината на Еномовия син, За да горят синовете си и дъщерите си в огън, - Нещо, което не съм заповядал, нито ми е дохождало на ум*.
32 Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато няма да се нарича вече Тофет, Нито долина на Еномовия син, Но долина на клането; Защото ще погребват в Тофет, понеже не ще остане място другаде;
33 И труповете на тия люде ще бъдат Храна на небесните птици и на земните зверове; И не ще има кой да ги плаши.
34 Тогава ще направя да престане в Юдовите градове И по Ерусалимските улици Гласът на радостта и гласът на веселието, Гласът на младоженеца и гласът на невястата; Защото земята ще запустее.
21 И като се приближиха до Ерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Исус изпрати двама ученици и рече им:
2 Идете в селото, което е насреща ви; и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете ги и докарайте Ми ги.
3 И ако някой ви рече нещо, кажете: на Господа трябват; и веднага ще ги изпрати.
4 А това стана за да се сбъдне реченото от пророка, който казва:
5 “Речете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар иде при тебе, кротък и възседнал на осел и на осле, рожба на ослица”.
6 И тъй учениците отидоха и сториха както им заръча Исус;
7 докараха ослицата и ослето, и намятаха на тях дрехите си; и Той възседна върху тях.
8 А по-голямата част от множеството напостлаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха ги по пътя.
9 А множествата, които вървяха пред Него, и които идеха изподире, викаха казвайки: Осана на Давидовия Син! Благословен, който иде в Господното име! Осана във висините!
10 И когато влезе в Ерусалим целият град се раздвижи; и казваха: Кой е тоя?
11 А народът казваше: Той е пророкът Исус, Който е от Назарет Галилейски.
12 А Исус влезе в Божия храм, и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите, и столовете на ония, които продаваха гълъбите, и каза им:
13 Писано е: “Домът ми ще се нарече молитвен дом” а вие го правите разбойнически вертеп.
14 И някои слепи и куци дойдоха при Него в храма; и Той ги изцели.
15 А главните свещеници и книжници, като видяха чудесните дела, които стори и децата, които викаха в храма, казвайки: Осана на Давидовия Син! възнегодуваха и рекоха Му:
16 Чуваш ли какво казват тия? А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели тая дума: 17 И когато ги остави, излезе вън от града до Витания, гдето и пренощува.
18 А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня.
19 И като видя една смоковница край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа; и рече й: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смоковницата изсъхна на часа.
20 И учениците, които видяха това, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата?
21 А Исус в отговор им рече: Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане.
22 И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.
23 И когато дойде в храма, главните свещеници и народните старейшини дойдоха при Него, като поучаваше, и казаха: С каква власт правиш тия неща? И кой Ти е дал тая власт?
24 А Исус в отговор им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос, на който, ако ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тия неща.
25 Йоановото кръщение от къде беше? От небето или от човеците? И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, Той ще ни каже: Тогава защо не го повярвахте:
26 Но ако речем: От човеците, боим се от народа; защото всички имат Йоана за пророк.
27 И тъй, в отговор на Исуса, казаха: Не знаем. Рече им и Той: Нито Аз ви казвам с каква власт правя тия неща.
28 Но как ви се вижда? Един човек имаше два сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето.
29 А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде.
30 Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! Но не отиде.
31 Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство.
32 Защото Йоан дойде при вас в пътя на правдата, и не го повярвахте; бирниците обаче и блудниците го повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте отпосле да го вярвате.
33 Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина.
34 И когато наближи времето на плодовете изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му.
35 А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха.
36 Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото.
37 Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: Ще почетат сина ми.
38 Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му.
39 И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха.
40 И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци?
41 Казват Му: Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им.
42 Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията тая дума: “Камъкът, който отхвърлиха зидарите Той стана глава на ъгъла; От Господа е това. И чудно е в нашите очи”?
43 Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му.
44 И който падне върху тоя камък ще се смаже; а върху когото падне, ще се пръсне.
45 И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че за тях говори;
46 но, когато поискаха да Го хванат, побояха се от народа понеже Го считаше за пророк.