M’Cheyne Bible Reading Plan
6 И рече (им да кажат) на народа: идете и обиколете града; а въоръжените нека вървят пред ковчега Господен.
7 Щом Иисус каза на народа, седемте свещеника, които носеха седемте юбилейни тръби пред Господа, тръгнаха и затръбиха (гръмогласно) с тръбите, и ковчегът на завета Господен вървеше след тях;
8 въоръжените пък вървяха пред свещениците, които тръбяха с тръбите; а които вървяха изотзад, следваха подир ковчега (на завета Господен), като тръбяха с тръбите през време на шествието.
9 На народа пък Иисус даде заповед и каза: не викайте и да се не чуе вашият глас, и да не излиза дума из устата ви до оня ден, докле ви не кажа: „викнете!“ и тогава ще викнете.
10 Тъй ковчегът (на завета) Господен тръгна около града и обиколи веднъж; и дойдоха в стана и пренощуваха в него.
11 (На другия ден) Иисус стана сутринта рано, и свещениците понесоха ковчега (на завета) Господен;
12 (A)и седемте свещеници, които носеха седемте юбилейни тръби, пред ковчега Господен, вървяха и тръбяха с тръбите; въоръжените пък вървяха пред тях; а които вървяха изотзад, следваха подир ковчега (на завета) Господен и, вървейки, тръбяха с тръбите.
13 Тъй и на другия ден обиколиха града веднъж и се върнаха в стана. Тъй правиха шест дена.
14 На седмия ден станаха рано, щом се сипна зора, и обиколиха по същия начин града седем пъти; само в тоя ден обиколиха града седем пъти.
15 Когато седмия път свещениците тръбяха с тръбите, Иисус каза на народа: викнете, понеже Господ ви предаде града!
16 (B)Градът ще бъде под заклятие, и всичко, що е в него, е за Господа (на силите); само блудницата Раав нека остане между живите, тя и всеки, който е в къщата ѝ; защото тя укри пратените, които пращахме;
17 (C)но вие се пазете от заклетото, за да не подпаднете и сами под заклятие, ако вземете нещо от заклетото, и за да не навлечете върху стана на синовете Израилеви заклятие и да му не причините бедствие;
18 (D)и всичкото сребро и злато, медни и железни съдове да бъдат светиня на Господа и да влязат в съкровищницата Господня.
19 (E)Народът извика, след като затръбиха с тръбите. Щом народът чу тръбния глас, всички (наедно) извикаха с висок (и силен) глас, и стените (градски) рухнаха до основи, и целият народ влезна в града, всеки от своето място, и превзеха града.
20 (F)И предадоха на заклятие всичко, що беше в града, – мъже и жени, млади и стари, волове, овци и осли, (всичко) с меч изтребиха.
21 (G)А на двамата момци, които бяха обгледвали земята, Иисус рече: идете в къщата на оная блудница и изведете оттам нея и всички, които са у нея, понеже вие ѝ се заклехте.
22 (H)Тогава момците, които бяха обгледвали (града), отидоха (в къщата на жената) и изведоха (блудницата) Раав и баща ѝ, майка ѝ, братята ѝ и всички, които бяха у нея, и всичките ѝ роднини изведоха и ги туриха вън от израилския стан.
23 А градът и всичко, що беше в него, с огън изгориха; само среброто и златото, медните и железните съдове предадоха (за да се внесат за Господа) в съкровищницата на дома Господен.
24 (I)Блудницата Раав пък и бащината ѝ челяд и всички, които бя ха у нея, Иисус остави живи, и тя живее между Израиля доднес, защото укри пратените, които Иисус праща да обгледат Иерихон.
25 (J)В онова време Иисус се закле и каза: проклет да бъде пред Господа оня, който издигне и построи тоя град Иерихон; върху първородния си син той ще положи основите му и върху най-малкия си син ще постави портите му. (Тъй и направи Азан, родом от Ветил: той го основа върху първородния си син Авирона и върху най-малкия, спасен, постави портите му.)
26 И Господ беше с Иисуса, и славата му се разнасяше по цяла земя.
(Алилуия.)
135 (A)Славете Господа, защото Той е благ, защото е вечна милостта Му.
2 (B)Славете Бога на боговете, защото е вечна милостта Му.
3 Славете Господа на господарите, защото е вечна милостта Му;
4 (C)Оногова, Който едничък прави велики чудеса, защото е вечна милостта Му;
5 (D)Който премъдро сътвори небесата, защото е вечна милостта Му;
6 (E)Който утвърди земята върху водите, защото е вечна милостта Му;
7 (F)Който сътвори великите светила, защото е вечна милостта Му;
8 (G)слънцето – да управлява деня, защото е вечна милостта Му;
9 луната и звездите – да управляват нощта, защото е вечна милостта Му;
10 (H)Който порази Египет в неговите първородни, защото е вечна милостта Му;
11 (I)и изведе Израиля изсред него, защото е вечна милостта Му;
12 (J)с крепка ръка и простряна мишца, защото е вечна милостта Му;
13 (K)Който раздели Червено море, защото е вечна милостта Му;
14 (L)и преведе посред него Израиля, защото е вечна милостта Му;
15 (M)и хвърли фараона с войската му в Червено море, защото е вечна милостта Му;
16 Който преведе Своя народ през пустинята, защото е вечна милостта Му;
17 Който порази велики царе, защото е вечна милостта Му;
18 и уби силни царе, защото е вечна милостта Му;
19 (N)Сихона, цар аморейски, защото е вечна милостта Му;
20 (O)и Ога, цар васански, защото е вечна милостта Му;
21 и даде земята им за наследие, защото е вечна милостта Му;
22 за наследие на Своя раб Израиля, защото е вечна милостта Му;
23 Който си спомни за нас в нашето унижение, защото е вечна милостта Му;
24 и ни избави от враговете ни, защото е вечна милостта Му;
25 (P)дава храна на всяка плът, защото е вечна милостта Му.
26 Славете Бога Небесний, защото е вечна милостта Му.
136 (Q)При реките Вавилонски – там седяхме и плачехме, кога си спомняхме за Сион;
2 на върбите всред Вавилон, окачихме нашите арфи.
3 Там нашите пленители искаха от нас песни, и нашите притеснители – веселие: попейте ни песни сионски.
4 Как да пеем Господня песен на чужда земя?
5 (R)Ако те забравя, Иерусалиме, – нека ме забрави десницата ми;
6 нека прилепне езикът ми о небцето ми, ако те не помня, ако не поставя Иерусалим начело на моето веселие.
7 (S)Припомни, Господи, на Едомовите синове деня на Иерусалим, когато те думаха: разрушавайте, разрушавайте до основите му!
8 Дъще Вавилонска, опустошителко! Блажен, който ти отплати за туй, що си нам сторила!
9 (T)Блажен, който вземе и разбие о камък твоите младенци!
66 (A)Тъй казва Господ: небето е Мой престол, а земята – подножие на нозете Ми; де тогава ще съградите дом за Мене, и де е мястото на Моя покой?
2 (B)Защото всичко това е сътворила Моята ръка, и всичко това е Мое, казва Господ. А ето на кого ще погледна: на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово.
3 (C)А (беззаконник,) който коли вол, е също, като който убива човек; който принася агне в жертва, е също, като който удушва куче; който принася семидал, е също, като който принася свинска кръв; който кади тамян (за спомен), е също, като който се моли на идол; и както те са избрали своите си пътища, и душата им намира удоволствие в гнусотиите им, –
4 (D)тъй и Аз ще употребя тяхната измама и ще напратя върху им това, що е за тях ужасно; защото виках – и нямаше кой да отговаря, говорих – и те не слушаха, а вършеха зло пред очите Ми и избираха, каквото Ми беше неугодно.
5 Чуйте словото на Господа вие, които треперите пред словото Му: вашите братя, които ви мразят и които ви гонят за Моето име, казват: „нека Господ яви Себе Си в слава, и ние ще погледаме веселието ви“. Но те ще бъдат посрамени.
6 (E)Ето, шум из града, глас из храма, гласът на Господа, Който дава отплата на враговете Си.
7 Още не бе изпитала родилни мъки, и роди; преди да бяха настъпили болките ѝ, роди син.
8 (F)Кой е слушал такова нещо? Кой е виждал подобно на това? Възниквала ли е страна в един ден? Раждал ли се е народ отведнъж, както Сион: току-що се замъчил от родилни болки, – роди синовете си?
9 (G)Ще докарам ли до раждане, и няма да дам да роди? казва Господ. Или давайки сила да роди, ще заключа ли утробата? казва Бог твой.
10 (H)Развеселете се с Иерусалим и радвайте се за него всички, които го обичате! Възрадвайте се с него радостно всички, които тъгувате за него,
11 (I)за да се храните и насищате от гърдите на утехите му, да се опивате и наслаждавате от преизобилната му слава.
12 (J)Защото тъй казва Господ: ето, ще насоча към него мир като река, и богатството на народите – като поток, който се разлива, за ваша наслада; на ръце ще ви носят и на колене ще ви галят.
13 Както утешава някого майка му, тъй ще ви утеша и Аз, и вие ще бъдете утешени в Иерусалим.
14 (K)И ще видите това, и ще се възрадва сърцето ви, и костите ви ще цъфнат като злак, и ръката на Господа ще се яви върху рабите Му, а на враговете Си Той ще се разгневи.
15 (L)Защото ето, ще дойде Господ в огън, и колесницата Му – като вихър, за да излее гнева Си с ярост и заплахата Си – с пламнал огън.
16 (M)Защото Господ с огъня и с меча Си ще произведе съд над всяка плът, и много ще бъдат поразените от Господа.
17 (N)Ония, които се осветяват и очистят в дъбравите един след друг, които ядат свинско месо и гнусотии и мишки, – всички ще загинат, казва Господ.
18 (O)Защото Аз зная деянията им и мислите им; и ето, ще дойда да събера всички народи и езици, и те ще дойдат и ще видят славата Ми.
19 (P)И ще туря на тях белег, и от спасените измежду тях ще пратя към народите: в Тарсис, в Пула и Луда, към ония, които опъват лък, в Тубала и Явана, в далечните острови, които не са слушали за Мене и не са видели славата Ми; и те ще възвестят на народите Моята слава
20 (Q)и ще представят всичките ви братя от всички народи в дар Господу на коне и колесници, на носилки, на мулета и на бързи камили, – на светата Ми планина, в Иерусалим, казва Господ, – също както синовете Израилеви принасят дар в дома Господен в чист съд.
21 (R)Измежду тях ще взимам тъй също свещеници и левити, казва Господ.
22 (S)Защото, както новото небе и новата земя, които Аз ще сътворя, ще бъдат винаги пред лицето Ми, казва Господ, тъй ще пребъде и семето ви и името ви.
23 (T)Тогава от месец на месец, и от събота на събота ще дохожда всяка плът пред лицето Ми на поклонение, казва Господ.
24 (U)И ще излизат и ще видят труповете на людете, които са отстъпили от Мене; защото червеят им не ще умре, нито огънят им ще угасне; и ще бъдат гнусота за всяка плът.
14 (A)В онова време Ирод четвъртовластник чу мълвата за Иисуса
2 и рече на своите служещи: това е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, та затова стават чрез него чудеса.
3 (B)Защото Ирод, като хвана Иоана, върза го и хвърли в тъмница зарад Иродиада, жената на брата си Филипа,
4 понеже Иоан му казваше: не бива да я имаш.
5 И искаше да го убие, ала се боеше от народа, понеже го имаха за пророк.
6 А когато празнуваха деня на Иродовото рождение, дъщерята Иродиадина игра пред събраните и угоди на Ирода;
7 затова той с клетва ѝ обеща да даде, каквото и да поиска.
8 А тя, подучена от майка си, каза: дай ми тук на блюдо главата на Иоана Кръстителя.
9 И натъжи се царят; но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да ѝ я дадат.
10 И проводи, та отсякоха главата на Иоана в тъмницата.
11 И донесоха главата му на блюдо и дадоха на девойката, а тя я занесе на майка си.
12 А учениците му, като дойдоха, дигнаха тялото му и го погребаха; и отидоха, та обадиха на Иисуса.
13 (C)Като чу Иисус, замина оттам на кораб в пусто място насаме; а народът, като узна, тръгна подире Му пешком от градовете.
14 И като излезе Иисус, видя много свят; и смили се над тях и изцели болните им.
15 А на мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна.
16 Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат.
17 (D)А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби.
18 Той рече: донесете Ми ги тука.
19 И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците – на народа.
20 И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша;
21 а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца.
22 И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа.
23 (E)И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме; и вечерта остана там самичък.
24 А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен.
25 И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето.
26 А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха.
27 Но Иисус веднага заговори с тях и рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се!
28 Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.
29 А Той рече: дойди. И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса;
30 но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме!
31 Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни?
32 И щом влязоха в кораба, вятърът утихна.
33 А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: наистина си Божий Син!
34 (F)И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска.
35 Жителите на онова място, като Го познаха, разпратиха по цялата оная околност, и донесоха при Него всички болни.
36 И Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и които се допряха, изцериха се.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.