M’Cheyne Bible Reading Plan

Завет и Закон при планина Синай

Израилтяните на планина Синай

19 ^(A)В третия месец след излизането на израилтяните от Египет точно в същия ден те дойдоха в Синайската пустиня. ² Те бяха потеглили от Рефидим, та дойдоха в Синайската пустиня и се установиха на лагер в пустинята – там, срещу планината, Израил се установи на лагер. ³ Когато Мойсей възлезе при Бога, Господ викна към него от планината с думите: „Така кажи на Якововия дом и възвести на израилтяните: ^4 (B)‘Вие видяхте какво направих Аз на египтяните, как ви носих на орлови криле и ви доведох при Себе Си. ^5 (C)(D)Сега обаче, ако наистина се вслушвате в гласа Ми и спазвате завета Ми, ще бъдете Моя особена собственост сред всички народи, защото на Мене принадлежи цялата земя. ^6 (E)Вие ще Ми бъдете царство от свещеници и свят народ.’ Това са думите, които ти трябва да известиш на израилтяните.“

⁷ Мойсей дойде и повика народните старейшини и представи пред тях всички тези думи, които му поръча Господ. ^8 (F)Целият народ отговори в един глас: „Всичко, което заповяда Господ, ще изпълним.“ И Мойсей предаде на Господа думите на народа. ⁹ След това Господ каза на Мойсей: „Ето Аз ще дойда при тебе в гъст облак, за да чуе народът, когато говоря с тебе, и за да ти повярва завинаги.“

Мойсей съобщи на Господа думите на народа. ^10 (G)Господ нареди на Мойсей: „Отиди при народа, нека те се осветят днес и утре да изперат дрехите си, ¹¹ и да се приготвят за третия ден. Защото именно на третия ден Господ ще слезе на планината Синай пред очите на целия народ. ¹² Очертай граница за народа и нареди: ‘Внимавайте да не се изкачите на планината, нито да се допрете до подножието ѝ: всеки, който се допре до планината, непременно ще бъде наказан със смърт. ^13 (H)Ръка да не се допре до нея, защото с камъни ще го убият или със стрела ще го застрелят – било то добитък или човек, жив да не остане. Когато тръбата засвири провлачено, могат да се качат на планината.’“ ¹⁴ Тогава Мойсей слезе от планината и дойде при народа. Той нареди да се освети народът и да опере дрехите си. ¹⁵ Мойсей заповяда на народа: „Бъдете готови за третия ден; не се приближавайте до жена.“

^16 (I)(J)На третия ден при настъпването на утрото имаше гръмове и светкавици, и гъст облак над планината, и много силен тръбен звук. Целият народ, който беше в лагера, затрепери. ¹⁷ Мойсей изведе народа от лагера за среща с Господа и застанаха в подножието на планината. ¹⁸ А планината Синай беше цялата забулена в дим, защото Господ бе слязъл върху нея в огън. От нея се издигаше дим като дим от пещ. Цялата планина се тресеше силно. ¹⁹ Тръбният звук се усилваше все повече и повече. Мойсей говореше, а Бог му отговаряше с гръмовен глас. ²⁰ Господ слезе на планината Синай, на върха на планината. Господ повика Мойсей на върха на планината и Мойсей се изкачи. ^21 (K)Господ нареди на Мойсей: „Слез и предупреди народа да не се втурне към Господа да Го види, защото тогава много хора ще загинат. ²² Също и свещениците, които иначе имат право да се приближават към Господа, трябва да осветят себе си, за да не ги порази Господ.“ ²³ Тогава Мойсей отговори на Господа: „Народът не може да се изкачи на планината Синай, понеже Ти Сам беше ни предупредил: ‘Очертай граница около планината и я освети.’“ ²⁴ Тогава Господ му възрази: „Отиди, слез, после пак се изкачи заедно с Аарон. А свещениците и народът да не се втурват да се качват при Господа, за да не ги порази Той.“ ²⁵ След това Мойсей слезе при народа и му разказа това.

Предателството на Юда

22 ^(A)(B)Наближаваше празникът Безквасници, наречен Пасха. ^2 (C)А първосвещениците и книжниците търсеха как да погубят Иисус, защото се бояха от народа.

³ Тогава Сатаната влезе в Юда, наричан Искариот, който се числеше към дванадесетте ученици. ⁴ И той отиде и се наговори с първосвещениците и водачите на стражата как да им Го предаде. ⁵ Те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари. ⁶ Той им обеща и търсеше сгодно време да им Го предаде, но незабелязано от народа.

Тайната вечеря

^7 (D)И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне. ⁸ Тогава Иисус изпрати Петър и Йоан, като им рече: „Идете и пригответе пасхалната вечеря, която трябва да ядем.“ ⁹ Те Го попитаха: „Къде искаш да я приготвим?“ ¹⁰ Той им отговори: „Ето щом влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода. Идете след него в къщата, където влезе, ¹¹ и кажете на стопанина на къщата: ‘Учителят те пита: къде е стаята, в която ще ям пасхалната вечеря с учениците Си?’ ¹² И той ще ви покаже голяма горна стая, постлана; там пригответе.“ ^13 (E)Те отидоха и намериха всичко, както им бе казал, и приготвиха пасхалната вечеря.

^14 (F)Когато настана часът, Иисус седна на трапезата заедно с дванадесетте апостоли; ¹⁵ и им рече: „От сърце пожелах да ям с вас тази пасхална вечеря, преди да пострадам. ¹⁶ Защото казвам ви, няма вече да я ям, докато тя не се извърши в Божието царство.“ ¹⁷ И като взе чашата, благодари и рече: „Вземете я и разделете помежду си; ¹⁸ защото казвам ви, няма да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.“ ¹⁹ И като взе хляб, благодари, разчупи го и им даде, казвайки: „Това е Моето тяло, което се дава за вас. Правете това за Мой спомен.“ ^20 (G)Също и след вечерята, като взе чашата, рече: „Тази чаша е Новият завет, осветен с Моята кръв, която се пролива за вас.

^21 (H)(I)Но ето ръката на онзи, който Ме предава, е с Мене на трапезата. ²² И тъй, Синът човешки отива, както е определено. Но горко на онзи човек, чрез когото бива предаден.“ ²³ Тогава те започнаха да се питат помежду си, кой ще да е онзи от тях, който ще извърши това.

Спор за първенство сред учениците

^24 (J)(K)А помежду им възникна спор кой от тях да бъде смятан за по-голям. ²⁵ Иисус им рече: „Царете на езичниците са техни господари, а онези, които владеят, се наричат благодетели. ^26 (L)Но при вас да не е така: нека по-големият между вас да бъде като по-малкия, а който началства, да бъде като онзи, който слугува. ²⁷ Защото кой е по-голям: който седи на трапезата или който слугува? Не е ли онзи, който седи? А ето Аз съм сред вас, за да ви служа.

²⁸ Но вие сте тези, които устояхте с Мене в Моите изпитания. ²⁹ И както Моят Отец Ми завеща царство, така и Аз завещавам на вас – ^30 (M)да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство. И ще седнете на престоли, за да съдите дванадесетте колена на Израил.“

Предсказание за отричането на апостол Петър

^31 (N)(O)И Господ рече: „Симоне, Симоне! Ето Сатаната поиска да ви сее като пшеница. ³² Но Аз се молих за тебе да не отслабне вярата ти. И ти, когато отново се обърнеш към Мене, подкрепи братята си.“ ³³ Той Му каза: „Господи, с Тебе съм готов да отида и в тъмница, и на смърт!“ ^34 (P)Но Иисус му отговори: „Казвам ти, Петре, няма да пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш.“

Подготовка на учениците за настъпващите събития

^35 (Q)А на учениците рече: „Когато ви изпратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо?“ Те отговориха: „От нищо.“ ³⁶ Тогава им рече: „Но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож. ^37 (R)Защото, казвам ви, че написаното, което гласи: ‘И към престъпниците бе причислен’ – трябва да се изпълни върху Мене. Това, което се отнася до Мене, върви към своя край.“ ³⁸ Те рекоха: „Господи, ето тук има два ножа.“ Той им отвърна: „Достатъчни са.“

Иисус Христос в Гетсиманската градина

^39 (S)(T)И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина. След Него тръгнаха и учениците Му. ⁴⁰ Като дойде на мястото, рече им: „Молете се да не попаднете в изкушение.“ ⁴¹ И Той се отдели от тях на един хвърлей камък и като коленичи, започна да се моли с думите: ^42 (U)„Отче, да би поискал да отклониш от Мене тази чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята.“ ⁴³ И Му се яви ангел от небето, който Го подкрепяше. ⁴⁴ Обзет от вътрешно страдание, още по-усърдно се молеше, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята. ⁴⁵ Като стана от молитва, дойде при учениците Си и ги намери заспали от тъга. ⁴⁶ И им рече: „Защо спите? Станете и се молете, за да не попаднете в изкушение!“

Залавяне на Иисус Христос

^47 (V)(W)Докато Той още говореше, яви се тълпа, а пред нея вървеше един от дванадесетте, наричан Юда. Той се приближи към Иисус, за да Го целуне за поздрав; понеже такъв знак им бе дал: „Когото целуна, Той е.“ ⁴⁸ А Иисус му каза: „Юда, с целуване ли предаваш Сина човешки?“ ⁴⁹ Като видяха какво ще стане, тези, които бяха с Него, Му рекоха: „Господи, да ударим ли с нож?“ ⁵⁰ И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. ⁵¹ Но Иисус отвърна: „Стойте! Спрете!“ И като се допря до ухото му, го изцели.

⁵² А на първосвещениците, на водачите на храмовата стража и на стареите, които бяха надошли против Него, Иисус рече: „Като срещу разбойник сте излезли с ножове и тояги, за да Ме хванете! ^53 (X)Всеки ден бях с вас в храма и не вдигнахте ръка срещу Мене. Но сега е вашият час и властта на мрака.“

Отричане на апостол Петър

^54 (Y)Като Го хванаха, поведоха Го и Го въвлякоха в дома на първосвещеника. А Петър ги следваше отдалеч. ⁵⁵ Когато накладоха огън сред двора и седнаха около него, и Петър седна между тях. ⁵⁶ Една слугиня, като го видя седнал срещу светлината, взря се в него и рече: „И този беше с Него.“ ⁵⁷ Но той се отрече от Него и каза: „Жено, не Го познавам.“ ⁵⁸ След малко друг един, като го видя, рече: „И ти си от тях.“ Но Петър отвърна: „Човече, не съм.“ ⁵⁹ А като измина около час, друг някой взе да твърди: „Наистина, и този беше с Него, защото е галилеец.“ ⁶⁰ Петър отвърна: „Човече, не зная какво говориш.“ И веднага, докато той още говореше, пропя петел. ^61 (Z)Тогава Господ се обърна и погледна към Петър. И Петър си спомни думите, казани му от Господ: „Преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.“ ⁶² И като излезе вън, горчиво заплака.

Обругаване на Иисус Христос

^63 (AA)А мъжете, които държаха Иисус, взеха да Го ругаят и да Го бият. ⁶⁴ И като закриха лицето Му, удряха Го и питаха: „Отгатни, кой Те удари?“ ⁶⁵ И много други хули говореха против Него.

Иисус Христос пред синедриона

⁶⁶ А когато се съмна, народните стареи, първосвещениците и книжниците се събраха и Го въведоха в техния синедрион ⁶⁷ с думите: „Ако Ти си Христос, кажи ни!“ Той им отговори: „Ако ви кажа, няма да повярвате. ⁶⁸ Ако пък ви попитам, няма да отговорите, нито ще Ме пуснете. ^69 (AB)Но отсега Синът човешки ще седне отдясно на Божията сила.“ ⁷⁰ Тогава всички рекоха: „И тъй, Ти ли си Синът Божий?“ Той им отговори: „Вие казвате – Аз съм.“ ⁷¹ А те рекоха: „Какво свидетелство ни трябва още? Ние сами го чухме от устата Му.“

37 „И от това трепери сърцето ми и трепка от мястото си. ^2 (A)Слушайте, слушайте бушуването на гласа на Бога, трясъка, който излиза от устата Му. ³ Той го разгръща по цялото небе да гърми, а светкавицата Си – до краищата на земята. ⁴ След Него реве гърмът, гърми с мощния Му глас. Той не задържа светкавицата, когато се чуе Неговият гръм. ^5 (B)Бог гърми с чудния Си глас, върши велики дела, които не разбираме. ⁶ Защото Той казва на снега: ‘Падай на земята!’, и на проливния дъжд властно: ‘Изливай се още по-силно!’ ⁷ Той слага печат върху ръката на всеки човек, за да знаят Неговите дела. ⁸ Тогава звярът отива в убежището си и си остава в леговището. ⁹ От юг идва буря, от север – студ. ^10 (C)От Божието духване се образува лед и широката водна повърхност се втвърдява. ¹¹ И с влага натоварва облаците и облаците пръскат светкавиците Му. ¹² И според замислите Му те тръгват насам-натам, за да изпълнят Неговата заповед по краищата на земята, ¹³ било за наказание на земята Му или за милост – така ги изпраща.

¹⁴ Ти, Йов, вслушай се в това, стой и размишлявай за Божиите чудеса! ¹⁵ Знаеш ли как Бог се разпорежда с тях, как се появява светкавица от Неговия облак? ¹⁶ Разбираш ли как висят облаците – това чудо на Всесъвършения в знанието? ¹⁷ Ти, който се потиш в дрехата си от жеги, когато земята притихне при южния вятър, ^18 (D)ти ли разпростря с Него облаците, твърди като излято метално огледало? ¹⁹ Научи ни какво да Му кажем! Поради помрачение нищо не можем да представим. ²⁰ Ще Му бъде ли казано: ‘Аз искам да говоря?’ Би ли казал някой, че би искал да загине? ²¹ А сега светлината не се вижда, макар тя ярко да блести зад облаците, но след като вятър премине и ги прочисти. ²² От север идва златното влияние, а Бог е Сам обкръжен с величие, което внушава благоговение. ²³ Всемогъщият е непостижим. Велик е по сила, по съд. Богат на справедливост, Той не угнетява. ²⁴ Нека поради това хората да благоговеят пред Него и Той да бъде почитан от всички мъдри по сърце!“

7 ¹ И така, като имаме такива обещания, възлюбени, нека очистим себе си от всичко, което осквернява плътта и духа, и да водим свят живот, изпълнен със страх пред Бога.

Радостта на апостола

² Приемете ни в сърцата си. Никого не онеправдахме, на никого не навредихме, никого не използвахме користно. ^3 (A)Не казвам това, за да ви осъдя. Защото преди малко казах, че сте в сърцата ни и в живота, и в смъртта. ⁴ Голямо доверие имам във вас и много се хваля с вас. Изпълнен съм с утеха, изпитвам преизобилна радост при всичките ни страдания.

^5 (B)Защото, когато дойдохме в Македония, нямахме никакво спокойствие, притесненията бяха от всички страни – отвън борби, отвътре страхове. ^6 (C)Но Бог, Който утешава смирените, утеши и нас с идването на Тит. ⁷ И не само с неговото идване, но и с утехата, която бе изпитал заради вас. Той ни разказа за вашия копнеж, за вашето съжаление, за предаността ви към мене, така че аз още повече се зарадвах. ⁸ Защото дори и да съм ви наскърбил в посланието, не съжалявам, макар че отначало съжалих, тъй като виждам наистина, че онова послание ви беше наскърбило, макар и за кратко. ⁹ Сега се радвам не затова, че се оскърбихте, а че скръбта ви доведе до разкаяние; защото скръбта, която изпитахте, дойде по Божия воля, така че с нищо не пострадахте от нас. ¹⁰ Скръбта, дошла от Бога, помага за истинско покаяние, водещо към спасение. А скръбта, която идва от света, води към смърт. ¹¹ И ето тъкмо това, че се оскърбихте по Божия воля, какво усърдие предизвика у вас, какво извинение, какво възмущение, каква боязън, какъв копнеж, каква ревност, каква отплата! С всичко показахте, че сте невинни в това, което се случи. ¹² Следователно, ако съм ви писал, не съм го направил заради оскърбителя, нито заради оскърбения, а за да ви стане ясна нашата привързаност към вас пред Бога. ¹³ Тъкмо затова се утешихме.

Но освен тази наша утеха още повече се зарадвахме от радостта на Тит, че всички вие сте го успокоили духовно ¹⁴ и че не съм се посрамил, ако нещо съм се похвалил с вас пред него. Но както всичко, което сме ви говорили, беше истина, така и похвалата ни пред Тит се оказа истина. ^15 (D)И обичта му към вас е още по-голяма, когато си спомня за послушанието на всички вас, как сте го приели със страх и трепет. ¹⁶ Радвам се, че мога да ви се доверя във всичко.