M’Cheyne Bible Reading Plan
27 (A)Иоатам беше на двайсет и пет години, когато се възцари, и царува в Иерусалим шестнайсет години; майка му се казваше Иеруша, Садокова дъщеря.
2 (B)Той вършеше, каквото беше угодно пред очите Господни, тъкмо както правеше и Озия, баща му, само че не влизаше в Господния храм, и народът все още грешеше.
3 (C)Той съгради горните врата на дома Господен и съгради много нещо в стената Офелова;
4 съгради и градове в Иудейската планина, а в горите съгради дворци и кули.
5 Той воюва с царя на амонитци и ги победи, и амонитци му дадоха оная година сто таланта сребро и десет хиляди кора пшеница и десет хиляди ечемик. Това му даваха амонитци и втората и третата година.
6 Иоатам беше затова тъй силен, понеже оправяше пътищата си пред Господа, своя Бог.
7 (D)Останалите дела на Иоатама и всичките му войни и обноските му са описани в книгата на царете израилски и иудейски;
8 той беше на двайсет и пет години, когато се възцари, и царува шестнайсет години в Иерусалим.
9 (E)И почина Иоатам при отците си, и го погребаха в Давидовия град. И вместо него се възцари син му Ахаз.
28 (F)Ахаз беше на двайсет години, когато се възцари, и царува в Иерусалим шестнайсет години; и той не вършеше угодното в очите Господни, както правеше отец му Давид;
2 (G)той ходеше по пътя на израилските царе, и дори направи излети статуи на Вааловци;
3 (H)и той кадеше в долината на Еномовите синове, и прекарваше през огън синовете си, подражавайки гнусотиите на ония народи, които Господ прогони пред лицето на Израилевите синове;
4 (I)и той принасяше жертви и кадеше по оброчища и по хълмове и под всяко клонесто дърво.
5 (J)Затова Господ, неговият Бог, го предаде в ръката на сирийския цар, и сирийци го разбиха и му взеха много пленници, които отведоха в Дамаск. Беше предаден също и в ръцете на израилския цар, и тоя му нанесе голямо поражение.
6 Факей, син Ремалиев (цар израилски), изби в един ден сто и двайсет хиляди иудеи, човеци войнствени, защото бяха оставили Господа, Бога на отците си.
7 А Зихрий, силен юнак от ефремците, уби Маасея, царевия син, и Азрикама, дворцовия началник, и Елкана, втори подир царя.
8 И взеха синовете Израилеви от братята си, иудеите, двеста хиляди жени, синове и дъщери; награбиха и много плячка от тях, и откараха плячката в Самария.
9 (K)Там имаше пророк Господен, на име Одед. Той излезе пред войската, която отиваше в Самария, и им каза: ето, Господ, Бог на отците ви, в гнева Си против иудеите, ги предаде във ваша ръка, и вие ги избихте с такава ярост, която стигна до небеса.
10 (L)И сега мислите да направите синовете на Иуда и Иерусалим ваши роби и робини. А нима нямате и вие вина пред Господа, вашия Бог?
11 Затова, послушайте ме, и върнете пленниците, които сте заробили от братята си, защото пламъкът на гнева Господен е върху вас.
12 И някои от началниците на синовете Ефремови: Азария, син Иехохананов, Берехия, син Мешилемотов, Езекия, син Шалумов, и Амаса, син Хадлаев, застанаха срещу идещите от война
13 (M)и казаха им: не вкарвайте тука пленниците, защото бихме съгрешили пред Господа. Нима мислите да притурите още към греховете ни и към престъпленията ни? Нашата вина е голяма, и пламъкът на гнева (Господен) е върху Израиля.
14 И въоръжените оставиха пленниците и плячката при военачалниците и при цялото събрание.
15 (N)И станаха споменатите по име мъже, взеха пленниците, и всички голи от тях облякоха от плячката, – и облякоха ги, и обуха ги, и нахраниха ги, и напоиха ги, и помазаха ги с дървено масло, и качиха на осли всички слаби от тях, и ги изпратиха в Иерихон, град на палмите, при братята им, и се върнаха в Самария.
16 (O)В това време цар Ахаз проводи до асирийските царе да му помогнат,
17 защото идумейци още налитаха и мнозина избиха и плениха в Иудея;
18 (P)а филистимци се пръснаха по градовете на низината и на южна Иудея и превзеха Ветсамис и Аиалон, Гедерот и Сохо с подчинените нему градове, Тимна с подчинените неи градове и Гимзо с подчинените нему градове, и се заселиха там.
19 (Q)Тъй унизи Господ Иудея поради Ахаза, цар иудейски, защото той разврати Иудея и тежко грешеше пред Господа.
20 И дойде при него асирийският цар Теглатфеласар, ала му беше в тягост, вместо да му помогне,
21 (R)защото Ахаз взе съкровищата от дома Господен, от царския дом и от князете, и всичко даде на асирийския цар, ала не си помогна.
22 И в това утеснено за себе си време той продължаваше да върши беззакония пред Господа, той – цар Ахаз.
23 (S)И принасяше жертви на дамаските богове, мислейки, че те го поразиха, и казваше: боговете на сирийските царе им помагат; ще им принеса жертва, и те ще ми помогнат. Но те бяха за падение нему и на цял Израил.
24 (T)Събра Ахаз съдовете на дома Божий и ги разби, затвори вратата на дома Господен и съгради си жертвеници по всички ъгли на Иерусалим,
25 (U)и по всички градове Иудини направи оброчища, за да кади на чужди богове, и дразнеше Господа, Бога на отците си.
26 Останалите дела и всичките му постъпки, първи и последни, са описани в книгата на царете иудейски и израилски.
27 (V)И почина Ахаз при отците си, и го погребаха в града, в Иерусалим, ала го не внесоха в гробниците на израилските царе. И вместо него се възцари син му Езекия.
14 (A)След това видях: ето, Агнецът стои на планина Сион, и с Него сто четирийсет и четири хиляди, които имаха на челата си написано името на Неговия Отец.
2 (B)И чух глас от небето като шум от много води и като звук от силен гръм; чух глас на гуслари, които свирят на гуслите си
3 и пеят като че ли нова песен пред престола и пред четирите животни и старците; и никой не можеше да научи тая песен, освен ония сто четирийсет и четири хиляди, които бяха изкупени от земята.
4 (C)Тия са, които се не оскверниха с жени, защото са девствени; тия са, които вървят след Агнеца, където и да отиде. Тия са изкупени измежду човеците, начатъци на Бога и Агнеца,
5 (D)и в устата им лъст се не намери: те са непорочни пред престола Божий.
6 И видях друг Ангел да хвърчи посред небето, който имаше вечно евангелие, за да благовести на жителите земни, на всяко племе и коляно, език и народ;
7 (E)той говореше с висок глас: бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настъпи часът на Неговия съд, и поклонете се на Оногова, Който е сътворил небето и земята, морето и водните извори.
8 (F)И друг Ангел последва и казваше: падна, падна Вавилон, великият град, защото напои всички народи с яростното вино на блудството си.
9 И трети Ангел ги последва, като говореше с висок глас: който се поклони на звяра и на образа му, и получи белег на челото си или на ръката си,
10 (G)той ще пие от виното на яростта Божия, вино неразводнено, наляно в чашата на гнева Му, и ще бъде измъчен с огън и жупел пред светите Ангели и пред Агнеца.
11 (H)Димът от мъчението им ще се издига вовеки веков; няма да имат покой ни денем, ни нощем ония, които се покланят на звяра и на образа му, и които получават белега на името му.
12 Тук е търпението на светиите; тук са тия, които пазят заповедите Божии и вярата в Иисуса.
13 (I)И чух глас от небето да ми казва: напиши: блажени са мъртвите, които умират в Господа отсега. Да, казва Духът, нека починат от трудовете си: делата им вървят заедно с тях.
14 (J)И видях: ето, светъл облак, и на облака седеше Някой, подобен на Сина Човечески; на главата Си Той имаше златен венец, а в ръката – остър сърп.
15 (K)И друг Ангел излезе от храма и извика с висок глас на Оногова, Който седеше на облака: прати сърпа Си и пожъни, защото дойде Ти часът за жетва: жетвата на земята е узряла.
16 И Седналият на облака хвърли сърпа Си на земята, и земята биде пожъната.
17 И друг Ангел, също така с остър сърп, излезе от храма, който се намираше на небето.
18 (L)И друг Ангел, който имаше власт над огъня, излезе от жертвеника и със силен вик извика към оногова, който имаше острия сърп, казвайки: прати острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му узря.
19 (M)И Ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли гроздето в големия лин на Божия гняв.
20 (N)И стъпкан биде линът вън от града, и потече кръв от жлеба дори до юздите на конете, на хиляда и шестстотин стадии.
10 (A)Искайте от Господа дъжд във време благоприятно; Господ ще блесне със светкавица и ще ви даде обилен дъжд, всекиму – злак на нива.
2 (B)Защото терафимите говорят празни приказки, и гледачите виждат лъжливото и разказват лъжливи сънища; те утешават с празни приказки; затова се лутат като овци, търпят неволя, защото нямат пастир.
3 Против пастирите се разпали гневът Ми, и козлите Аз ще накажа; защото ще споходи Господ Саваот стадото Си, дома Иудин, и ще ги постави като славния Си кон на бой.
4 От него ще бъде краеъгълният камък, от него – гвоздеят, от него – лъкът за бой, от него ще излязат всички народоуправници.
5 (C)И те ще бъдат като юнаци, които тъпчат враговете на война като улична кал, и ще се сражават, понеже Господ е с тях, и ще посрамят ездачите на коне.
6 (D)Ще укрепя дома Иудин и ще спася дома Иосифов, и ще ги върна, защото Аз се смилих над тях, и те ще бъдат, като да не съм ги оставял; защото Аз съм техният Господ Бог, и ще ги чуя.
7 (E)Като юнак ще бъде Ефрем; ще се развесели сърцето им като от вино, и ще видят това синовете им и ще се зарадват; във възторг ще бъде сърцето им у Господа.
8 (F)Ще им дам знак и ще ги събера, защото Аз ги изкупих; те ще бъдат също тъй многобройни, както попреди;
9 (G)ще ги разселя между народите, и в далечни страни те ще си спомнят за Мене и ще живеят с децата си, и ще се върнат;
10 (H)ще ги върна от земята Египетска и от Асирия ще ги събера; ще ги доведа в земята Галаадска и на Ливан, и няма да стигне място за тях.
11 (I)Ще премине злото по морето и ще порази морските вълни; ще пресъхнат всички дълбочини на реката, и ще се смири гордостта на Асура, и скиптърът ще бъде отнет от Египет.
12 (J)Ще ги укрепя в Господа, и те ще ходят в името Му, казва Господ.
13 (A)Пред празник Пасха Иисус, знаейки, че е дошъл часът Му да премине от тоя свят към Отца, и понеже бе възлюбил Своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай.
2 И във време на вечеря, когато дяволът бе вече вложил в сърцето на Иуда Симонов Искариот да Го предаде,
3 (B)Иисус, знаейки, че Отец всичко Му е предал в ръцете, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,
4 (C)стана от вечерята, съблече горната Си дреха и, като взе убрус, препаса се;
5 после наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги отрива с убруса, с който бе препасан.
6 Дохожда, прочее, при Симона Петра, а тоя Му казва: Господи, Ти ли ще ми миеш нозете?
7 Иисус му отговори и рече: което върша Аз, ти сега не знаеш, а отпосле ще разбереш.
8 Петър Му казва: няма да умиеш нозете ми вовеки. Иисус му отговори: ако те не умия, нямаш дял с Мене.
9 Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.
10 (D)Иисус му казва: умитият има нужда само нозете си да умие, защото цял е чист; и вие сте чисти, ала не всички.
11 Защото Той знаеше, кой щеше да Го предаде, затова и рече: не всички сте чисти.
12 А когато им уми нозете и Си облече дрехата, седна пак на трапезата и им рече: знаете ли, какво ви направих?
13 (E)Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре казвате, понеже съм такъв.
14 И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да умивате нозете един другиму.
15 Защото ви дадох пример, да правите и вие същото, каквото Аз ви направих.
16 (F)Истина, истина ви казвам: няма слуга по-горен от господаря си, нито пратеник по-горен от оногова, който го е пратил.
17 Ако знаете това, блажени сте, кога го изпълнявате.
18 (G)Не за всички ви говоря: Аз зная, кои съм избрал. Но да се сбъдне Писанието: „който яде с Мене хляб, дигна против Мене петата си“.
19 (H)Отсега ви казвам, преди да се е сбъднало, та, кога се сбъдне, да повярвате, че съм Аз.
20 (I)Истина, истина ви казвам: който приема, когото Аз пратя, Мене приема; а който приема Мене, приема Оногова, Който Ме е пратил.
21 (J)Като каза това, Иисус се смути духом, засвидетелствува и рече: истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.
22 Тогава учениците взеха да се споглеждат един други, недоумявайки, за кого говори.
23 (K)А един от учениците, когото Иисус обичаше, беше се облегнал на гърдите Иисусови.
24 Нему Симон Петър кимна да попита, кой ли ще е, за когото говори.
25 Той, като припадна върху гърдите на Иисуса, рече Му: Господи, кой е?
26 Иисус отговори: онзи е, комуто Аз натопя залък и подам. И, като натопи залъка, подаде го на Иуда Симонов Искариот.
27 И тогава, подир залъка, сатаната влезе в него. А Иисус му рече: каквото ще вършиш, върши по-скоро.
28 Никой обаче от насядалите на трапезата не разбра, защо му каза това.
29 А понеже Иуда държеше ковчежето, някои мислеха, че Иисус му казва: купи, каквото ни трябва за празника, или – да раздаде нещо на сиромаси.
30 Той, като взе залъка, веднага излезе; беше нощ.
31 (L)Когато той излезе, Иисус рече: сега се прослави Син Човеческий, и Бог се прослави в Него.
32 Ако Бог се прослави в Него, и Бог ще Го прослави в Себе Си, и веднага ще Го прослави.
33 (M)Чеда, още малко съм с вас. Ще Ме дирите, и, както казах на иудеите, че където отивам Аз, вие не можете да дойдете, и вам казвам сега.
34 (N)Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго.
35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си.
36 Симон Петър Му рече: Господи, къде отиваш? Иисус му отговори: където Аз отивам, ти не можеш да дойдеш подире Ми сега, а сетне ще Ме последваш.
37 Петър Му рече: Господи, защо не мога да дойда подире Ти сега? Душата си за Тебе ще положа.
38 (O)Иисус му отговори: душата си ли за Мене ще положиш? Истина, истина ти казвам: не ще пропее петел, докле три пъти не се отречеш от Мене.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.