M’Cheyne Bible Reading Plan
18 (A)След това Давид порази филистимците и ги покори и превзе Гет и подчинените нему градове от ръцете на филистимци.
2 (B)Той порази и моавци, и моавци станаха роби на Давида и му даваха данък.
3 Давид порази и сувския цар Адраазара в Емат, когато тоя отиваше да утвърди властта си при река Ефрат.
4 И взе Давид от него хиляда колесници, седем хиляди конници и двайсет хиляди пешаци; и разруши Давид всички колесници, като остави от тях само сто.
5 Дамаските сирийци щяха да дойдат на помощ на сувския цар Адраазара, но Давид порази двайсет и две хиляди сирийци.
6 (C)Давид постави стража в Сирия Дамаска, и сирийците станаха на Давида роби, като му даваха данък. Тъй помагаше Господ Давиду навред, дето и да идеше.
7 (D)Давид отне златните щитове, които Адраазаровите роби носеха, и ги донесе в Иерусалим.
8 (E)А от Тивхата и Кун, Адраазарови градове, Давид отнесе твърде много мед. От нея Соломон направи медното море и стълбовете, и медните съдове.
9 (F)Като чу иматският цар Тоа, че Давид порази цялата войска на сувския цар Адраазара,
10 прати сина си Иорама при цар Давида, да го поздрави и му благодари, задето е воювал с Адраазара и го е поразил защото Тоа беше във война с Адраазара, и с него прати всякакви съдове златни, сребърни и медни.
11 Цар Давид ги посвети на Господа, заедно със среброто и златото, което беше отнел от всички народи: идумейци, моавци, амонитци, филистимци и амаликитци.
12 (G)И Саруевият син Авеса порази в Солна долина осемнайсет хиляди идумейци;
13 и постави в Идумея стража, и всички идумейци станаха роби Давиду. Господ помагаше Давиду навред, дето и да идеше.
14 (H)И царува Давид над цял Израил и раздаваше съд и правда на целия си народ.
15 (I)Иоав, Саруев син, беше началник на войската, Иосафат, Ахилудов син – летописец,
16 (J)Садок, син Ахитувов, и Авимелех, син Авиатаров, бяха свещеници, а Суса писар,
17 (K)Ванея, син Иодаиев, беше над хелетейците и фелетейците, а синовете Давидови бяха първи при царя.
5 (A)Дойдете сега вие, богатите; плачете и ридайте за бедите, които идат върху вас.
2 Богатството ви изгни, и дрехите ви молци изядоха.
3 (B)Златото ви и среброто ръждяса, и ръждата им ще бъде свидетелство против вас и ще изяде плътта ви като огън: събрали сте си съкровища за последни дни.
4 (C)Ето, заплатата, що сте задържали от работниците, които пожънаха нивите ви, вика, и виковете на жетварите стигнаха до ушите на Господа Саваота.
5 (D)Живяхте разкошно на земята и се наслаждавахте, угоихте сърцата си като в ден на заколение.
6 Осъдихте, убихте праведника; той ви се не противи.
7 И тъй, братя, бъдете дълготърпеливи до пришествието Господне. Ето, земеделецът чака драгоценния плод от земята и за него търпи дълго, докле получи дъжд ранен и късен.
8 (E)Дълготърпете и вие, укрепете сърцата си, защото пришествието Господне е наближило.
9 Не се оплаквайте, братя, един от другиго, за да не бъдете осъдени: ето, Съдията стои пред вратата.
10 (F)За пример на злострадание и дълготърпение вземете, братя мои, пророците, които говориха в името Господне.
11 (G)Ето, ние облажаваме търпеливите. Слушали сте за търпението на Иова и видяхте какъв край му даде Господ, защото Господ е много милосърден и състрадателен.
12 (H)А преди всичко, братя мои, не се кълнете ни в небе, ни в земя, нито с друга някоя клетва; думата ви да бъде: да, да, и не, не, за да не паднете под осъждане.
13 (I)Страда ли зле някой между вас, нека се моли; весел ли е някой, нека пее псалми.
14 (J)Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне.
15 (K)И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят.
16 (L)Изповядвайте си един другиму греховете и молете се един за други, за да се изцерите; голяма сила има усърдната молитва на праведника,
17 (M)Илия беше подобострастен нам човек, и с молитва се помоли да няма дъжд: и не валя дъжд на земята три години и шест месеца.
18 (N)И пак се помоли: и небето даде дъжд, и земята произведе своя плод.
19 (O)Ако някой между вас, братя, се отклони от истината, и друг го обърне,
20 нека тоя знае, че, който е обърнал грешник от лъжливия му път, ще спаси една душа от смърт и ще покрие много грехове.
2 (A)И заповяда Господ на един голям кит да глътне Иона; и биде Иона в утробата на тоя кит три дни и три нощи.
2 И помоли се Иона на своя Господ Бог из китовата утроба
3 (B)и рече: „към Господа извиках в моята скръб, – и Той ме чу; извиках из утробата на преизподнята, – и Ти чу гласа ми.
4 (C)Ти ме хвърли в дълбинето, в сърцето на морето, и струи ме обиколиха, всички Твои води и Твои вълни минуваха над мене.
5 (D)И рекох: отхвърлен съм от Твоите очи; обаче пак ще видя светия Ти храм.
6 (E)Обхванаха ме водите до душата ми, бездна ме заключи; с морска трева биде обвита главата ми.
7 До планинските основи слязох, земята със своите завори ме навеки затвори; но Ти, Господи, Боже мой, ще изведеш душата ми из ада.
8 (F)Когато изнемощя в мене душата ми, аз си спомних за Господа, и моята молитва стигна до Тебе, до светия Ти храм.
9 Ония, които почитат суетни и лъжовни богове, оставиха своя Милосърден,
10 (G)но аз с хвалебен глас ще Ти принеса жертва; което съм обещал, ще изпълня. У Господа е спасението!“
11 (H)И заповяда Господ на кита, и той изхвърли Иона на суша.
7 (A)Когато свърши всичките Си речи към народа, който слушаше, Той влезе в Капернаум.
2 Един стотник имаше слуга, когото много ценеше; и слугата беше болен на умиране.
3 Като чу за Иисуса, стотникът изпрати при Него иудейските стареи, да Го помолят да дойде, за да избави слугата му.
4 И те, като дойдоха при Иисуса, молеха Го усърдно и казваха: той заслужава да му сториш това,
5 защото обича народа ни, и синагогата той ни построи.
6 Иисус тръгна с тях. И когато беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати насреща Му приятели и Му каза: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми;
7 затова и аз сам не счетох себе си достоен да дойда при Тебе; но кажи дума, и слугата ми ще оздравее.
8 Защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави.
9 Като чу това, Иисус му се почуди, и като се обърна, каза на идещия подире Му народ: казвам ви, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра.
10 Пратените, като се върнаха в къщата, намериха болния слуга оздравял.
11 На другия ден Иисус отиваше в града, наречен Найн; и с Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ.
12 А когато се приближи до градските врата, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица; и много народ вървеше с нея от града.
13 Като я видя Господ, смили се над нея и рече ѝ: не плачи.
14 И като се приближи, допря се до носилото; носачите се спряха, и Той рече: момко, тебе думам, стани!
15 Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори; и Иисус го предаде на майка му.
16 (B)И страх обвзе всички, и славеха Бога и казваха: велик пророк се издигна между нас, и Бог посети Своя народ.
17 Това мнение за Него се разнесе по цяла Иудея и по цялата околност.
18 (C)И известиха на Иоана неговите ученици за всичко това.
19 (D)Иоан, като повика двама свои ученици, изпрати ги при Иисуса да попитат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?
20 А те, като дойдоха при Него, рекоха: Иоан Кръстител ни прати при Тебе да попитаме: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?
21 А в тоя час Той излекува мнозина от болести и недъзи и от зли духове и на мнозина слепи дарува зрение.
22 (E)И отговори им Иисус и рече: идете и разкажете Иоану, каквото видяхте и чухте: слепи прогледват, хроми прохождат, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват, на бедни се благовествува;
23 (F)и блажен е оня, който се не съблазни поради Мене.
24 След като заминаха изпратените от Иоана, Той почна да говори към народа за Иоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра?
25 Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които се обличат богато и живеят разкошно, са в царските палати.
26 Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.
27 (G)Този е, за когото е писано: „ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе“.
28 (H)Защото казвам ви: между родените от жени няма нито един пророк по-голям от Иоана Кръстителя; ала по-малкият в царството Божие е по-голям от него.
29 (I)И целият народ и митарите, като чуха това, въздадоха Богу слава, задето се бяха кръстили с кръщението на Иоана;
30 (J)а фарисеите и законниците, понеже не бяха се кръстили от него, отхвърлиха волята Божия спрямо себе си.
31 (K)Тогава Господ рече: на кого, прочее, да уподобя човеците от тоя род? И кому те приличат?
32 Те приличат на деца, които седят на тържището, викат едно на друго и казват: свирихме ви с пищялка, и не играхте; пяхме ви жални песни, и не плакахте.
33 Защото дойде Иоан Кръстител: нито хляб яде, нито вино пие; а казвате: бяс има.
34 Дойде Син Човеческий: яде и пие; а казвате: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници.
35 И премъдростта биде оправдана от всички свои чеда.
36 Някой от фарисеите Го помоли да яде с него; и Той, като влезе в къщата на фарисея, седна на трапезата.
37 (L)И ето, една жена от града, която беше грешница, като узна, че Той седи на трапеза в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро;
38 и като застана отзад при нозете Му, плачейки, почна да облива нозете Му със сълзи; и ги изтриваше с косата си, целуваше ги и мажеше с миро.
39 (M)Като видя това фарисеинът, който Го бе поканил, рече в себе си: да беше пророк Тоя, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него, защото тя е грешница.
40 Като се обърна към него, Иисус рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той отвърна: кажи, Учителю!
41 Иисус рече: един заемодавец имаше двама длъжника: единият му дължеше петстотин динария, а другият – петдесет;
42 но, понеже нямаха с какво да заплатят, той прости и на двамата. Е, кажи, кой от тях повече ще го обикне?
43 Симон отговори и рече: мисля, тоя, комуто повече прости. А Той му рече: право отсъди.
44 И като се обърна към жената, рече Симону: видиш ли тая жена? Влязох у дома ти, вода за нозете ти Ми не даде, а тая със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри.
45 Ти целование Ми не даде; а тая, откак влязох, не престана да целува нозете Ми.
46 Ти с елей не помаза главата Ми; а тая с миро помаза нозете Ми.
47 Затова казвам ти: прощават ѝ се многото грехове, задето много обикна; а комуто малко се прощава, той малко обича.
48 Ней пък рече: прощават ти се греховете.
49 И тия, които седяха с Него, на трапезата, почнаха да си думат: кой е Тоя, дето и грехове прощава?
50 А Той рече на жената: твоята вяра те спаси; иди си смиром.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.