M’Cheyne Bible Reading Plan
16 (A)Донесоха ковчега Божий и го поставиха сред скинията, която Давид бе направил за него, и принесоха Богу всесъжения и мирни жертви.
2 (B)Когато Давид свърши всесъженията и принасянето мирни жертви, благослови народа в име Господне,
3 (C)и раздаде на всички израилтяни, и на мъже и на жени, по един хляб, по един къс месо и по чаша вино.
4 И постави той на служба пред ковчега Господен някои от левитите, за да славословят, благодарят и превъзнасят Господа, Бога Израилев:
5 Асафа – за главен, втори след него Захария, Иеиела, Шемирамота, Иехиила, Мататия, Елиава, Ванея, Овед-Едома и Иеиела с псалтири и гусли, и Асафа – да свири на кимвали,
6 а Ванея и Озиила, свещениците, – да тръбят постоянно пред ковчега на завета Божий.
7 В оня ден Давид първи път даде псалом за славословие Господу чрез Асафа и братята му:
8 (D)славете Господа, прогласявайте името Му; разгласяйте делата Му между народите;
9 пейте Му, свирете Му; разказвайте за всичките Му чудеса;
10 хвалете се с Неговото свето име; да се весели сърцето на ония, които търсят Господа;
11 потърсете Господа и силата Му, търсете непрестанно лицето Му,
12 спомняйте си чудесата, които е извършил, личбите Му и съдбите от устата Му,
13 вие, семе Израилево, раби Негови, синове Иаковови, избраници Негови!
14 Той е Господ, Бог наш; Неговите съдби са по цялата земя.
15 (E)Помнете вечно завета Му, словото, което заповяда за хиляди родове,
16 (F)онова, което завеща на Авраама и в което се кле на Исаака,
17 и което постави на Иакова за закон и на Израиля за вечен завет,
18 думайки: на тебе ще дам земята Ханаанска, за ваш наследствен дял.
19 (G)Те тогава бяха малобройни, нищожни и пришълци в нея,
20 и прехождаха от народ към народ и от едно царство към друг народ;
21 но Той не позволи никому да ги обижда и изобличаваше за тях царете:
22 (H)не докосвайте се до Моите помазаници и не правете зло на Моите пророци.
23 (I)Пей Господу, цяла земьо, благовестете от ден на ден спасението Му.
24 (J)Разгласяйте всред езичниците славата Му, между всички народи чудесата Му,
25 (K)защото Господ е велик и многохвален, по-страшен от всички богове.
26 Защото всички богове на народите са нищо, а Господ небесата сътвори.
27 (L)Слава и величие пред лицето Му, сила и радост в Неговото (свето) място.
28 Въздайте Господу, племена народни, въздайте Господу слава и чест,
29 въздайте Господу славата на името Му. Вземете дар, идете пред лицето Му, поклонете се Господу с благолепието на светинята Му.
30 Трепери пред Него, цяла земьо, защото Той основа вселената, тя няма да се поклати.
31 Да се веселят небесата, да тържествува земята, и да кажат между народите: Господ царува!
32 Да ехти морето и всичко, що го напълня, да се радва полето и всичко, що е в него.
33 Да ликуват заедно всички дървеса дъбравни пред лицето на Господа, защото Той иде земята да съди.
34 (M)Славете Господа, защото милостта Му е вовеки,
35 (N)и кажете: спаси ни, Боже, Спасителю наш! събери ни и ни избави от народите, да славим Твоето свето име и да се хвалим с Твоята слава!
36 (O)Благословен Господ, Бог Израилев, от века и до века! И целият народ каза: амин, алилуия!
37 Давид остави там, пред ковчега на завета Господен, Асафа и братята му, за да служат пред ковчега постоянно, всеки ден,
38 и Овед-Едома и братята му, шейсет и осем души; Овед-Едома, сина Идитунов, и Хоса – за вратари;
39 а свещеник Садока и братята му свещеници остави пред Господнето жилище, що беше на висината в Гаваон,
40 (P)за да принасят всесъжения Господу върху всесъженния жертвеник постоянно сутрин и вечер, и за всичко, що е писано в закона на Господа, който Той е дал на Израиля;
41 и с тях Емана и Идитуна и другите избраници, които бяха назначени поименно, за да славят Господа, защото милостта Му е вовеки.
42 При тях Еман и Идитун славеха Бога, свирейки с тръби и кимвали и с разни свирала; а синовете Идитунови постави при вратата.
43 (Q)И тръгна си целият народ, всеки у дома си; отиде си и Давид, за да благослови своя дом.
3 (A)Братя мои! Недейте мнозина става учители, като знаете, че по-голямо осъждане ще получим,
2 (B)защото ние всинца много грешим. Който не греши с дума, той е съвършен човек, мощен да обуздае и цялото тяло.
3 Ето, ние туряме юзда в устата на конете, за да ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло.
4 Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и биват тласкани от буйни ветрове, с малко кърмилце се насочват, накъдето кърмиларят желае;
5 тъй и езикът е мъничък член, но големи работи говори. Ето, малък огън, а колкава гора запаля;
6 (C)и езикът е огън, украшение на неправдата; езикът се намира в такова положение между нашите членове, че скверни цялото тяло и запаля колелото на живота, като сам бива запалян от геената;
7 защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и риби се укротява и е укротено от човешкото естество,
8 (D)а езика никой човек не може укроти: той е неудържимо зло и е пълен със смъртоносна отрова.
9 (E)С него благославяме Бога и Отца, с него и кълнем човеците, сътворени по подобие Божие.
10 Из същите уста излиза и благословия и клетва: не трябва, братя мои, това тъй да бъде.
11 Тече ли през един и същ отвор на извора сладка и горчива вода?
12 (F)Нима може, братя мои, смоковница да ражда маслини, или лоза – смокини? Тъй и от един извор не може да тече солена и сладка вода.
13 (G)Който между вас е мъдър и изкусен, нека покаже чрез своето добро поведение делата си в кротост и мъдрост.
14 Но, ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината:
15 това не е мъдрост, която слиза отгоре, а земна, душевна, бесовска;
16 (H)защото, дето има завист и свадливост, там е неуредица и всичко лошо.
17 (I)А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.
18 (J)Плодът пък на правдата се сее в мир от миротворците.
1 (A)Видение на Авдия. Тъй казва Господ Бог за Едома: вест чухме от Господа, и пратеник е пратен да яви на народите: „ставайте, и да излезем против него на война!“
2 (B)Ето, Аз те направих малък между народите, и ти си в голямо презрение.
3 (C)Гордостта на твоето сърце те е заблудила: ти живееш в скални пукнатини, на високо място, и говориш в сърце си: „кой ще ме свали на земята?“
4 (D)Но макар и като орел да се издигнеш високо и сред звездите да устроиш гнездото си, и оттам ще те сваля, казва Господ.
5 (E)Дали крадци не са идвали при тебе, дали не нощни грабители, та си толкова разорен? Но те щяха да откраднат, колкото им е нужно. Да бяха навлезли у тебе гроздоберци, не щяха ли и те да оставят баберки?
6 Как е обрано всичко у Исава и как са претършувани скривалищата му!
7 (F)До границите ще те отпратят всички твои съюзници, ще те измамят, ще те надвият живеещите с тебе в мир, ония, които ти ядат хляба, ще ти нанесат удар, без да забележиш това.
8 (G)Няма ли това да бъде в оня ден, казва Господ, когато ще изтребя мъдрите в Едом и благоразумните – в планината Исавова?
9 (H)Поразени ще бъдат от страх твоите юнаци, Темане, та всички в планината Исавова да бъдат изтребени с убийство.
10 (I)Задето притесняваше брата си Иакова, срам ще те покрие, и ти ще бъдеш изтребен завсякога.
11 В деня, когато ти стоеше насреща, в оня ден, когато чужденци отвеждаха в плен войската му, и другоплеменници влязоха в портите му и хвърляха жребий за Иерусалим, ти беше като един от тях.
12 (J)Не трябваше ти злорадно да гледаш на братовия си ден, на деня на неговото отчуждение; не трябваше да се радваш за синовете Иудини в деня на тяхната гибел, нито да разтваряш уста в бедствения ден.
13 Не трябваше да влизаш в портите на Моя народ в деня на злочестината му и дори да гледаш злополучието му в деня на неговата гибел, нито да се допираш до имотите му в бедствения му ден,
14 (K)нито да стоиш по кръстопътища да избиваш неговите бежанци, нито да предаваш оцелелите от него в бедствения ден,
15 (L)защото близък е денят Господен за всички народи: както си ти постъпвал, тъй ще се постъпи и с тебе; каквото си вършил, ще падне върху главата ти.
16 Защото както вие пихте на светата Моя планина, тъй всички народи всякога ще пият, ще пият, ще гълтат и ще бъдат – като да не са били.
17 (M)А на планина Сион ще бъде спасение, и тя ще бъде светиня; и домът Иаковов ще получи във владение своето наследие.
18 И домът Иаковов ще бъде огън, домът Иосифов – пламък, а домът Исавов – слама: ще го запалят и ще го изтребят, и няма никой да остане из дома Исавов, защото Господ каза това.
19 И ония, които са на юг, ще завладеят планината Исавова, а ония, които са в долината – филистимците; и ще завладеят полето на Ефрема и полето на Самария, а Вениамин ще завладее Галаад.
20 (N)И преселниците из войската на синовете Израилеви ще завладеят Ханаанската земя до Сарепта, а преселниците из Иерусалим, които се намират в Сефарад, ще получат за владение южните градове.
21 (O)И ще дойдат спасители на планина Сион, за да съдят планината Исавова, – и царството ще бъде Господне.
5 Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро,
2 видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите.
3 Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа.
4 А когато престана да говори, рече Симону: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба.
5 Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата.
6 Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше.
7 И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат.
8 Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек.
9 Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях,
10 тъй също и Иакова и Иоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона. И рече Иисус на Симона: не бой се; отсега ще ловиш човеци.
11 И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него.
12 (A)Когато Иисус беше в един град, дойде един човек, цял в проказа, и, като видя Иисуса. падна ничком. па Го молеше и казваше: Господи, ако искаш, можеш ме очисти.
13 Иисус протегна ръка, докосна се до него и рече: искам, очисти се! И веднага проказата се махна от него.
14 (B)И заповяда му да не обажда никому, а иди, каза, и се покажи на свещеника и принеси за очистването си, както е заповядал Моисей, тям за свидетелство.
15 Но още повече се разнасяше мълвата за Него, и голямо множество народ се стичаше да Го слуша и да се цери при Него от болестите си.
16 А Той отиваше в самотни места и се молеше.
17 Един ден, когато Той поучаваше, и седяха там фарисеи и законоучители, надошли от всички села на Галилея и Иудея, и от Иерусалим, и Той имаше сила Господня да ги изцерява, –
18 (C)ето, някои донесоха на постелка един човек, който бе разслабен, и се опитваха да го внесат и сложат пред Него;
19 и като не намериха, отде да го внесат, поради навалицата, качиха се навръх къщата и през покрива го спуснаха с постелката насред пред Иисуса.
20 И Той, като видя вярата им, рече му: човече, прощават ти се греховете.
21 Книжниците и фарисеите почнаха да размишляват и казваха: кой е Тоя, Който богохулствува? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?
22 Иисус, като разбра помислите им, отговори им и рече: какво размишлявате в сърцата си?
23 Кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи?
24 Но, за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): тебе казвам: стани, вземи си постелката и върви у дома си.
25 И той стана веднага пред тях, взе това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога.
26 И ужас обвзе всички, и славеха Бога; и като бяха изпълнени със страх, казваха: чудни работи видяхме днес.
27 (D)След това Иисус излезе и видя едного митаря, на име Левий, който седеше на митницата, и му рече: върви след Мене.
28 И той, като остави всичко, стана и тръгна след Него.
29 И приготви за Него Левий у дома си голяма гощавка; и там имаше много митари и други, които седяха на трапезата с тях.
30 А книжниците и фарисеите роптаеха и казваха на учениците Му: защо ядете и пиете с митари и грешници?
31 А Иисус им отговори и рече: здравите нямат нужда от лекар, а болните;
32 (E)не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
33 А те Му рекоха: защо учениците Иоанови постят често и молитви правят, както и фарисейските, а Твоите ядат и пият?
34 Той им рече: нима можете накара сватбарите да постят, когато с тях е младоженецът?
35 Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава, през ония дни ще постят.
36 (F)При това им каза притча: никой не пришива на вехта дреха кръпка от нова дреха; инак, и новата ще раздере, и на старата не ще прилича кръпка от новата.
37 И никой не налива ново вино във вехти мяхове; инак, новото вино ще спука мяховете, и само ще изтече, и мяховете ще се изхабят;
38 но ново вино трябва да се налива в нови мяхове; тогава ще се запази и едното, и другото.
39 И никой откак пие старо вино, не ще поиска веднага ново; понеже казва: старото е по-добро.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.