M’Cheyne Bible Reading Plan
6 (A)Тогава пророческите синове казаха на Елисея: ето, мястото, дето живеем при тебе, е тясно за нас;
2 да идем до Иордан, да вземем оттам всеки по една греда и си направим там жилище. Той каза: идете.
3 А един каза: стори милост, дойди и ти с твоите раби. И той отговори: ще дойда.
4 И тръгна с тях, и дойдоха до Иордан, и взеха да секат дървета.
5 И когато един поваляше греда, брадвата му падна във водата. Той завика и каза: ах, господарю! а тя беше взета назаем!
6 Божият човек попита: де падна тя? Той му посочи мястото. Тогава Елисей отсече късче дърво, па го хвърли там, и брадвата изплува.
7 И каза: вземи си я. Той протегна ръка и я взе.
8 Сирийският цар тръгна на война против израилтяните и се съветваше със слугите си, думайки: в еди-кое си и едикое си място ще разположа своя стан.
9 Божият човек праща да кажат на израилския цар: пази се да не минаваш през онова място, защото там сирийци са залегнали.
10 И израилският цар праща разузнав ачи на онова място, за което му говореше Божият човек и го предпазваше; и се опази от там не веднъж и не дваж.
11 И смути се сърцето на сирийския цар поради това, и той повика слугите си и им каза: кажете ми, кой от нашите се сношава с израилския цар?
12 И каза един от слугите му: никой, господарю мой, царю; а пророк Елисей, който е в Израиля, обажда на израилския цар и ония думи, които ти говориш в спалнята си.
13 (B)И той каза: идете, узнайте, де е той, и аз ще пратя да го хванат. И му обадиха и казаха: ето, той е в Дотаим.
14 И изпрати там коне и колесници и много войска. Дойдоха нощем и обиколиха града.
15 Сутринта слугата на Божия човек стана и излезе. И ето, войска около града и коне и колесници. И слугата му каза: уви, господарю! какво да правим?
16 (C)Той отговори: не бой се, защото ония, които са с нас, са повече от ония, които са с тях.
17 (D)Елисей се молеше и думаше: Господи! отвори му очите да види. И Господ отвори очите на слугата, и той видя, и ето, цялата планина пълна с коне и огнени колесници около Елисея.
18 (E)Когато сирийци отидоха при него, Елисей се помоли Господу и каза: порази ги със слепота. И Господ ги порази със слепота, според думата Елисеева.
19 Елисей им каза: не е тоя пътят, не е и тоя градът; вървете подире ми, аз ще ви заведа при оногова, когото дирите. И ги заведе в Самария.
20 Когато дойдоха в Самария, Елисей каза: Господи! отвори им очите да видят. И Господ им отвори очите, и видяха, че са всред Самария.
21 Израилският цар, като ги видя, попита Елисея: да ги избия ли, отче мой?
22 (F)И той отговори: не ги избивай. Нима със сабята си и с лъка си ги плени, та да ги убиваш? Сложи им хляб и вода; нека ядат и пият, и да идат при господаря си.
23 Той им приготви голям обед, и те ядоха и пиха. Отпусна ги, и те отидоха при господаря си. Оттогава тия сирийски пълчища не ходиха вече в Израилевата земя.
24 След това сирийският цар Венадад събра цялата си войска, тръгна и обсади Самария.
25 (G)И настана голям глад в Самария, когато я обсаждаха, тъй че една ослешка глава се продаваше за осемдесет сикли сребро, и четвърт каба гълъбови куришки – за пет сикли сребро.
26 Еднаж израилският цар вървеше по стената, и една жена му думаше с плач: помогни ми, господарю мой, царю.
27 Той отговори: ако Господ ти не помогне, отде ще ти помогна аз? От гумното ли, от лина ли?
28 (H)Попита я още царят: какво ти е? А тя отговори: тая жена ми каза: дай твоя син да го изядем днес, а моя син ще изядем утре.
29 (I)И сварихме моя син и го изядохме. На другия ден аз ѝ казах: дай и ти сина си, да го изядем. Но тя скри сина си.
30 (J)Царят, като чу думите на жената, раздра дрехите си; и, като вървеше по стената, народът видя, че той носи на самото си тяло вретище.
31 И ц арят каза: това и това да ми стори Бог и още повече да стори, ако остане днес главата на Елисея, Сафатовия син, върху му.
32 А Елисей седеше у дома си, и старците седяха у него. И прати (царят) едного от своите хора. Преди да дойде пратеникът при него, Елисей каза на старците: видите ли, че тоя син на убиец прати да ми вземат главата? Гледайте, когато дойде пратеникът, затворете вратата и го притиснете с вратата. А ето и тропотът от нозете на господаря му след него!
33 Докле още говореше с тях, ето пратеникът пристигна при него, и Елисей каза: ето каква неволя от Господа! Какво да чакам занапред от Господа?
3 (A)Верни са тия думи: желае ли някой епископство, добро нещо желае.
2 (B)Но епископът трябва да е непорочен, мъж на една жена, трезвен, целомъдър, скромен, почтен, страннолюбив, поучлив;
3 (C)не пияница, не побойник, не свадлив, не алчен за гнусна печалба, а кротък, миролюбив и не сребролюбив;
4 да управлява добре къщата си и да има деца послушни със съвършена почтителност;
5 защото, който не умее да управлява собствената си къща, как ще се грижи за църквата Божия?
6 Да не е новопокръстен, за да се не възгордее и падне в еднакво осъждане с дявола.
7 Трябва още той да има и добро свидетелство от външните, за да не бъде укоряван и да не падне в примката на дявола.
8 Дяконите също трябва да бъдат почтени, недвуезични, да не са пристрастени към вино, нито алчни за гнусна печалба,
9 (D)да пазят тайнството на вярата с чиста съвест.
10 И те трябва първом да бъдат изпитвани, та после, ако са безпорочни, да стават дякони.
11 Също и жените им трябва да бъдат почтени, не клеветници, трезвени и верни във всичко.
12 Всеки от дяконите трябва да бъде мъж на една жена, добре да управлява децата си и къщата си.
13 Защото, които са служили добре, придобиват добър чин и голямо дръзновение във вярата, що имат в Христа Иисуса.
14 Надявам се скоро да дойда при тебе; а това ти пиша за
15 в случай, че се позабавя, да знаеш, как трябва да постъпваш в Божия дом, който е църква на живия Бог, стълб и крепило на истината.
16 (E)И наистина, велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът, засвидетелствуван бе от Духа, показа се на Ангели, проповядван биде на народи, приет с вяра в света, възнесе се в слава.
10 (A)В третата година на персийския цар Кира биде откровение Даниилу, който се наричаше с име Валтасар; и истинско беше това откровение и от голяма сила. Той разбра това откровение и разумя това видение.
2 В тия дни аз, Даниил, бях в тъга цели три седмици.
3 (B)Вкусен хляб не ядох; месо и вино не влезе в устата ми, и с мазила се не мазах, докле не изтекоха трите седмици.
4 (C)А в двайсет и четвъртия ден на първия месец бях при брега на голямата река Тигър;
5 (D)дигнах очи и видях: ето един мъж, облечен в ленени дрехи, и кръстът му бе препасан със злато от Уфаз.
6 (E)Тялото му беше като топаз, лицето му – като вида на светкавица, очите му – като запалени светила, ръцете му и нозете му по вид – като лъскава мед, и гласът на думите му – като глас на множество люде.
7 И само един аз, Даниил, видях това видение, а които люде бяха с мене, не видяха това видение; но силен страх нападна върху тях, и те избягаха, за да се скрият;
8 (F)и останах сам и гледах на това велико видение, но в мене сила не остана, и видът на лицето ми се измени твърде много, не остана в мене бодрост.
9 (G)И чух гласа на думите му; и, щом чух гласа на думите му, вцепенен паднах ничком и лежах с лице към земята.
10 (H)Но ето, ръка се допря до мене и ме постави на коленете ми и на дланите на ръцете ми.
11 (I)И каза ми той: „Данииле, желани мъжо! вникни в думите, които ще ти кажа, и стани право на нозете си, защото при тебе съм проводен днес“. Като ми каза тия думи, аз се изправих разтреперан.
12 (J)Но той ми каза: „не бой се, Данииле; от първия ден, когато разположи сърцето си, да достигнеш разбиране и да се смириш пред твоя Бог, твоите думи бяха чути, и аз щях да дойда според думите ти,
13 (K)но князът на персийското царство стоя срещу мене двайсет и един ден; ала ето, Михаил, един от първите князе, дойде да ми помогне, и аз останах там при персийските царе.
14 А сега дойдох да ти явя, какво ще бъде с твоя народ в последните времена, защото видението се отнася към далечни дни“.
15 Докле ми говореше такива думи, паднах ничком на земята и онемях.
16 Но ето, един, по вид приличен на синовете човешки, се допря до устните ми, и аз отворих устата си, заговорих и рекох ономува, който стоеше пред мене: „господарю мой, от това видение моите вътрешности се превърнаха в мене, и у мене сила не остана.
17 И как може рабът на такъв мой господар да говори с тоя мой господар? защото у мене няма сила, и дишането спря в мене“.
18 (L)Тогава пак се допря до мене тоя човешки образ, укрепи ме
19 (M)и рече: „не бой се, желани мъжо! мир тебе; дерзай, дерзай!“ И когато той говореше с мене, аз се укрепих и рекох: „говори, господарю мой, защото ти ме укрепи“.
20 И той ми каза: „знаеш ли, защо дойдох при тебе? Сега ще се върна, за да се боря с персийския княз; а кога изляза, ето, ще дойде гръцкият княз.
21 Но аз ще ти обадя, какво е начертано в истинското писание; и няма никой, който би ме поддържал в това, освен Михаил, вашия княз.
Песен на възлизане.
119 (A)Към Господа викнах в скръбта си, и Той ме чу.
2 (B)Господи, избави душата ми от лъжливи уста, от лукав език.
3 (C)Какво ще ти даде и какво ще ти прибави лукавият език? –
4 (D)Изострените стрели на силния с разпалени въглени от смрика.
5 Горко мене, че пребъдвам в Мосох, живея при шатрите Кидарски.
6 Дълго живя душата ми с ония, които мразят мира.
7 (E)Аз съм мирен; но щом заговоря, те се готвят за война.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.