M’Cheyne Bible Reading Plan
1 (A)Подир Сауловата смърт, когато Давид се върна след разбиването на амаликитци и престоя в Секелаг два дни,
2 (B)ето, на третия ден дохожда човек от Сауловия стан: дрехите му разкъсани и по главата му прах. Щом дойде при Давида, падна на земята и (му) се поклони.
3 И Давид го попита: откъде идеш? Той отговори: избягах от израилския стан.
4 (C)Давид пак го попита: какво стана? разкажи ми. И той отговори: народът се разбяга от битката, и много народ падна и измря; умряха и Саул и син му Ионатан.
5 Давид каза на момъка, който му разказваше: отде знаеш, че Саул и син му Ионатан са умрели?
6 И момъкът, който му разказваше, рече: аз случайно отидох на Гелвуйската планина, и ето, Саул падна върху копието си, а колесниците и конниците го настигнаха.
7 Тогава той се озърна назад и, като ме видя, повика ме.
8 И аз казах: ето ме. Той ме попита: кой си ти? Аз му отговорих: аз съм амаликитец.
9 Тогава той ми рече: дойди при мене и ме убий, защото смъртна тъга ме е обзела, но душата ми е все още в мене.
10 И аз се приближих до него и го убих, понеже знаех, че той не ще остане жив подир падането си; и взех царския венец, който беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук на господаря си.
11 (D)Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра, така също и всички люде, които бяха с него, (раздраха дрехите си,)
12 и ридаха и плакаха, и постиха до вечерта за Саула и за сина му Ионатана, и за народа Господен, и за дома Израилев, задето бяха загинали от меч.
13 И Давид попита момъка, който му разказваше: ти отде си? И той му отговори: аз съм син на един пришълец амаликитец.
14 (E)Тогава Давид му каза: как се не побоя да дигнеш ръка, за да убиеш помазаника Господен?
15 (F)И Давид повика едного от момците и му каза: дойди и убий го. И оня го уби, и той умря.
16 И Давид му каза: твоята кръв да бъде върху главата ти, понеже твоите уста свидетелствуваха против тебе, когато казваше: убих помазаника Господен.
17 И Давид оплака Саула и сина му Ионатана с тая плачевна песен,
18 (G)като заповяда синовете Иудини да научат на лък, както е написано в книгата на праведния, и каза:
19 Твоята красота, о Израилю, е погубена върху твоите височини! Как паднаха силните!
20 (H)Не разказвайте в Гет, не разгласяй те по улиците на Аскалон, да се не радват дъщерите филистимски, да не тържествуват дъщерите на необрязаните!
21 (I)Планини Гелвуйски! (да не пада) на вас ни роса, ни дъжд, нито да има по вас полета с плодове, защото там е захвърлен щитът на силните, щитът на Саула, като да не беше той с елей помазан.
22 (J)Без кръв от ранени, без тлъстина от силни, лъкът Ионатанов не се е връщал назад, нито мечът Саулов се е връщал празен.
23 Саул и Ионатан, обични и сговорни през живота си, не се разделиха и в смъртта си; те бяха по-бързи от орли, по-силни от лъвове.
24 Дъщери израилски! Плачете за Саула, който ви обличаше в багреница с украшения и китеше със златни накити дрехите ви.
25 Как паднаха силните в боя! Загина Ионатан върху твоите височини.
26 (K)Жалея за тебе, брате Ионатане; ти ми беше много драг; твоята любов за мене беше по-горе от женска любов.
27 Как паднаха силните, как загина бойното оръжие!
12 А за духовните дарби не искам, братя, да не знаете.
2 (A)Знаете, че, когато бяхте езичници, вие се влачехте при немите идоли, като да ви водеха.
3 (B)Затова ви обаждам, че никой, който говори чрез Дух Божий, не казва анатема на Иисуса, и никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго.
4 (C)Има различни дарби, ала Духът е един и същ;
5 има различни служби, ала Господ е един и същ;
6 има и различни действия, ала Бог е един и същ, Който върши всичко у всички.
7 (D)Но всекиму се дава да се прояви у него Духът за обща полза;
8 защото едному се дава чрез Духа слово на мъдрост, другиму – слово на знание, чрез същия Дух;
9 (E)едному – вяра, чрез същия Дух; другиму – дарби за лекуване, чрез същия Дух;
10 (F)едному – чудодействия, другиму пророчество, едному – да различава духовете, другиму – разни езици, а другиму да тълкува езици.
11 Всичко това го произвежда един и същият Дух, като разпределя всекиму поотделно, както си иска.
12 (G)И както тялото е едно, а има много членове, и всички членове на едното тяло, макар и много, са едно тяло, – тъй и Христос.
13 (H)Защото чрез един Дух всички сме кръстени в едно тяло, било иудеи или елини, било роби или свободни; и всички с един Дух сме напоени.
14 Защото и тялото не се състои от един член, а от много.
15 Ако ногата каже: понеже не съм ръка, не принадлежа към тялото, нима затова тя не е от тялото?
16 И ако ухото каже: понеже не съм око, не принадлежа към тялото, нима затова то не е от тялото?
17 Ако цялото тяло е око, де ще е слухът? Ако цялото бъде слух, де ще е обонянието?
18 Но сега Бог наредил всеки един от членовете в тялото тъй, както Му било угодно.
19 И ако всички членове бяха само един, де щеше да е тялото?
20 А сега – много членове, пък едно тяло.
21 И не може окото да каже на ръката: не ми трябваш, нито пък главата на нозете: не ми трябвате.
22 Наопаки, ония телесни членове, които ни се струват по-слаби, са много по-нужни;
23 и на ония членове на тялото, които мислим, че не са толкова на чест, отдаваме повече чест;
24 и неблагообразните наши членове имат по-голямо благообразие, а благообразните нямат нужда от това. Но Бог разпределил тялото, като на несъвършената му част отдал по-голяма чест,
25 за да няма разногласие в тялото, а членовете еднакво да се грижат един за други.
26 И кога страда един член, страдат с него всички членове; кога се слави един член, радват се с него всички членове.
27 (I)Вие сте тяло Христово, а поотделно – членове.
28 (J)И от вас Бог постави в църквата първо апостоли, второ пророци, трето учители; после такива, които имат сили чудотворни и дарби за лекуване; след това застъпници, управници и такива, които да говорят разни езици.
29 Нима всички са апостоли? Всички ли са пророци? Нима всички са учители? Всички ли са чудотворци?
30 Всички ли имат дарби да лекуват? Всички ли говорят езици? Всички ли са тълкуватели?
31 Показвайте ревност за по-добри дарби, и аз ще ви покажа път още по-превъзходен.
10 (A)И видях, и ето на свода, който е над главите на Херувимите, като че камък сапфир, като че нещо прилично на престол се виждаше над тях.
2 (B)И говори Той на човека, облечен с ленена дреха, и каза: влез между колелата под Херувимите, вземи пълна шепа разпалени въглища измежду Херувимите и разхвърли ги върху града; и той влезе пред очите ми.
3 Херувимите пък стояха от дясна страна на Дома, когато влезе оня човек, и облак изпълняше вътрешния двор.
4 (C)И славата Господня се подигна от Херувима към прага на Дома, и Домът се изпълни с облак, и дворът се изпълни със сияние от славата Господня.
5 И шумът от крилата на Херувимите се чуваше дори на външния двор, като че глас на Бога Всемогъщи, кога Той говори.
6 (D)И когато Той даде заповед на човека, облечен с ленена дреха, и каза: „вземи огън измежду колелата, измежду Херувимите“, и когато той влезе и застана между колелата, –
7 тогава изсред Херувимите един Херувим простря ръката си към огъня, който бе между Херувимите, и взе, та даде в шепата на облечения с ленена дреха. Тоя взе и излезе.
8 И под крилата на Херувимите се виждаше подобие на човешки ръце.
9 (E)И видях: и ето четири колела до Херувимите, по едно колело до всеки Херувим, и колелата наглед бяха като от камък топаз.
10 И на вид всички четири еднакви като че ли колело се намираше в колело.
11 Когато те вървяха, вървяха на четирите си страни; когато вървяха, не се обръщаха, но отиваха към онова място, накъдето беше обърната главата; като вървяха, не се обръщаха.
12 (F)И цялото им тяло, и гърбът им, и ръцете им, и крилата им, и колелата наоколо бяха пълни с очи, – всичките им четири колела.
13 На тия колела чух да се казва: галгал[a].
14 (G)И всяко животно имаше четири лица: първото лице – лице херувимско, второто лице – лице човешко, третото лице – лице лъвско и четвъртото – лице орлово.
15 (H)Херувимите се подигнаха. Това бяха същите животни, които видях при река Ховар.
16 Когато вървяха Херувимите, вървяха до тях и колелата; когато Херувимите подигаха крилата си, за да се издигнат от земята, и колелата не се отделяха, а бяха при тях.
17 (I)Когато те стояха, стояха и ония; когато те се подигаха, подигаха се и ония, защото в тях беше духът на животните.
18 (J)И славата Господня се отмахна от прага на Дома и застана над Херувимите.
19 И подигнаха Херувимите крилата си и се издигнаха пред очите ми от земята; когато те тръгваха, и колелата бяха до тях; и застанаха при входа на източните врата на Господния Дом, и славата на Бога Израилев беше над тях отгоре.
20 (K)Това бяха същите животни, които видях в подножието на Бога Израилев при река Ховар. И аз познах, че това са Херувими.
21 (L)Всеки имаше по четири лица и всеки – по четири крила, а под крилата им подобие на човешки ръце.
22 А лицата им приличаха като ония лица, които видях при река Ховар, – същият вид, същите те. Всеки вървеше право в тая посока, която беше пред лицето му.
Псалом на Асафа.
49 (A)Бог на боговете, Господ заговори и призовава земята от изгрев-слънце до запад.
2 (B)От Сион, връх на красотата, се явява Бог;
3 (C)иде нашият Бог, и не в безмълвие: пред Него – всепоядащ огън, и около Него – силна буря.
4 (D)Отгоре Той призовава небе и земя, за да съди Своя народ:
5 (E)съберете при Мене Моите светии, които при жертва са встъпили в завет с Мене.
6 И небесата ще прогласят Неговата правда, защото тоя съдия е Бог.
7 (F)Слушай, народе Мой, Аз ще говоря; Израилю, ще свидетелствувам против тебе: Аз съм Бог, твой Бог.
8 Не за твоите жертви ще те укорявам; твоите всесъжения винаги са пред Мене;
9 (G)няма да приема телец от твоя дом, нито козли от твоите дворове,
10 защото Мои са всички зверове в гората, и добитъкът по хилядите планини;
11 познавам всички птици по планините, и полските животни са пред Мене.
12 (H)Ако бих огладнял, не бих казал на тебе, защото Моя е вселената и всичко, що я пълни.
13 Ям ли Аз волско месо и пия ли козя кръв?
14 (I)Принеси жертва Богу хвала и отдай на Всевишния твоите оброци,
15 (J)и Ме призови в скръбен ден; Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш.
16 (K)А на грешника Бог говори: защо проповядваш Моите наредби и влагаш в устата си завета Ми,
17 (L)а сам мразиш наставлението Ми и хвърляш зад себе си думите Ми?
18 (M)кога видиш крадец, сближаваш се с него и с прелюбодейци дружиш;
19 (N)устата си отваряш за злодумство, и езикът ти коварство плете;
20 седиш и говориш против брата си, клеветиш майчиния си син;
21 (O)ти върши това, и Аз мълчах; ти помисли, че Аз съм, какъвто си ти. Ще те изоблича и ще представя пред очите ти (твоите грехове).
22 Разберете това вие, които забравяте Бога, за да ви не грабна, – и не ще има избавител.
23 (P)Който принася жертва хвала, той Ме почита, и който следи своя път, нему ще явя Божие спасение.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.