M’Cheyne Bible Reading Plan
13 Година бе минала след възцаряването на Саула и втора година Саул царуваше над Израиля, когато той си избра три хиляди израилтяни:
2 (A)две хиляди бяха със Саула в Михмас и на Ветилска планина, а хиляда бяха с Ионатана в Гива Вениаминова; а останалия народ той отпрати по къщите им.
3 (B)Ионатан разби филистимската стража, която беше в Гива; филистимци чуха за това, а Саул затръби с тръба по цялата страна, като викаше: нека чуят евреите!
4 (C)Когато цял Израил чу, че Саул разбил филистимската стража и че Израил станал омразен за филистимци, – народът се събра при Саула в Галгал.
5 А и филистимци се събраха за война против Израиля: трийсет хиляди колесници и шест хиляди конници, и множество народ, като пясък на морск ия бряг; и дойдоха, та се разположиха на стан в Михмас, на изток от Бет-Авен.
6 (D)Израилтяните, като видяха, че са в опасност, понеже народът беше стеснен, криеха се в пещери и проломи, в скали, кули и ровове;
7 а някои от евреите преминаха отвъд Иордан, в страната Гадова и Галаадска; Саул пък беше още в Галгал, и целият народ, който беше с него, се беше изплашил.
8 (E)И той чака седем дена, до срока, назначен от Самуила, но Самуил не дохождаше в Галгал. И народът почна да се разбягва от него.
9 И Саул рече: доведете при мене отреденото за всесъженна жертва и за мирни жертви. И принесе всесъжение.
10 И щом свърши с принасяне на всесъжението, ето че иде Самуил. Саул излезе насреща му да го поздрави.
11 А Самуил попита: какво си направил? Саул отговори: видях, че народът се разбягва от мене, а ти не дойде на уреченото време, филистимци пък се бяха събрали в Михмас, –
12 тогава си помислих: „сега ще се спуснат върху ми филистимци в Галгал, аз пък още не съм попитал Господа“, и затова се реших да принеса всесъжение.
13 И Самуил рече на Саула: лошо си сторил, дето не изпълни заповедта на Господа, твоя Бог, която ти беше дадена, защото днес Господ щеше да затвърди царуването ти над Израиля завинаги;
14 (F)но сега твоето царуване не ще може да устои: Господ ще Си намери мъж по сърцето Си и ще му заповяда да бъде вожд на народа Му, защото ти не изпълни, каквото ти бе заповядал Господ.
15 (G)И стана Самуил, та отиде от Галгал в Гива Вениаминова (останалите човеци отидоха подир Саула против неприятелското опълчение, което ги нападна, когато отиваха от Галгал в Гива Вениаминова); а Саул преброи човеците, които бяха с него, до шестстотин души.
16 Саул със сина си Ионатана и човеците, които се намираха при тях, се установиха в Гива Вениаминова (и плачеха); а филистимци стояха на стан в Михмас.
17 (H)И от филистимския стан излязоха три дружини, за да опустошават земята: едната тръгна по пътя за Офра, в окръг Суал,
18 (I)другата дружина тръгна по Веторонския път, а третата тръгна по пътя към границата на долина Цевоим, към пустинята.
19 (J)В цялата Израилска земя нямаше ковачи; понеже филистимци се бояха, да не би евреите да правят мечове или копия.
20 И всички израилтяни трябваше да ходят при филистимци да клепят своите палешници, черясла, брадви и търнокопи,
21 колчем се нащърбяваше острието на палешниците, черяслата, вилите и брадвите, или пък трябваше да се наострят остените.
22 (K)Затова през войната (михмаска) нямаше нито меч, нито копие у целия народ, който беше със Саула и Ионатана, а такива се намериха само у Саула и у сина му Ионатана.
23 И филистимската стража излезе към Михмаския проход.
11 (A)И тъй, казвам: нима Бог отхвърли Своя народ? Съвсем не. Защото и аз съм израилтянин, от семе Авраамово, от коляно Вениаминово.
2 Бог не отхвърли Своя народ, който бе предузнал. Или не знаете, какво казва Писанието за Илия, как той се оплаква Богу от Израиля, думайки:
3 (B)„Господи, избиха Ти пророците и разкопаха Ти жертвениците; аз останах сам, и искат да ми вземат душата“.
4 (C)А какво му казва Божият отговор? „Оставих Си седем хиляди мъже, които не приклониха колене пред Ваала“.
5 Тъй, прочее, и в сегашно време, по избор на благодатта, запази се остатък.
6 (D)Но, ако е по благодат, не е вече по дела; защото, инак, благодатта не би била вече благодат. Ако пък е по дела, то това не е вече благодат; защото, инак, делото не би било вече дело.
7 Но какво? Израил не получи онова, що търсеше; избраните пък получиха, а другите се ожесточиха,
8 (E)както е писано: „Бог им даде дух на безчувствие, очи – да не виждат и уши – да не чуват, дори до днешен ден“.
9 И Давид казва: „трапезата им да бъде тям примка, клопка, препънка и отплата;
10 (F)да потъмнеят очите им, за да не виждат, и гръбнака им превий завинаги“.
11 (G)Прочее, казвам: нима се препънаха, за да паднат безвъзвратно! Съвсем не. Но чрез тяхното падане дойде спасението за езичниците, за да се възбуди в тях ревност.
12 Ако пък падането им е богатство за света, и лишението им е богатство за езичниците, то колко повече ще бъде обръщането на всички тях!
13 На вас, езичниците, казвам: доколкото съм апостол на езичниците, аз прославям службата си,
14 (H)та дано някак възбудя ревност у сродниците си по плът и спася някои от тях.
15 (I)Защото, ако тяхното отхвърляне е помирение за света, то какво ще бъде приемането им, ако не възкресение от мъртви?
16 Ако начатъкът е свет, свето е и тестото; и ако коренът е свет, свети са и клоните.
17 (J)Ако пък някои от клоните са се отчеснали, а ти, бидейки дива маслина, си се присадил на тяхно място и си станал съучастник на корена и на маслинения сок,
18 (K)то не се хвали пред клоните. Ако пък се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът – тебе.
19 Но ще речеш: отчеснаха се клоните, за да се аз присадя.
20 Добре. Те поради неверие се отчеснаха, а ти чрез вяра се държиш: не мисли високо за себе си, а имай страх.
21 Защото, ако Бог не е пощадил природните клони, гледай да не би и тебе да не пощади.
22 (L)Виж, прочее, Божията благост и строгост: строгост към отпадналите, а благост към тебе, ако останеш в благостта; инак, и ти ще бъдеш отсечен.
23 Но те, ако не пребъдат в неверие, ще бъдат присадени, защото Бог е мощен пак да ги присади.
24 Защото, ако ти си отсечен от естествена дива маслина, и против естеството си присаден на питомна маслина, то колко по-лесно тия, естествените, ще бъдат присадени на своята маслина.
25 (M)Не искам, братя, да не знаете тая тайна (за да не възмечтаете много за себе си), че ожесточението у Израиля стана частично, докле да влезе цялото множество езичници,
26 (N)и по такъв начин целият Израил ще се спаси, както е писано: „ще дойде от Сион Избавителят и ще отстрани нечестието от Иакова“.
27 (O)„И това е тям завет от Мене, когато отнема греховете им“.
28 Що се отнася до благовестието, те са врагове поради вас; но в избора те са обични Богу поради отците.
29 (P)Защото Божиите дарове и призванието са неотменни.
30 (Q)Както и вие някога си бяхте непокорни Богу, а сега сте помилувани, поради тяхното непокорство,
31 така и те сега са непокорни, поради вашето помилуване, та и сами те да бъдат помилувани.
32 (R)Защото Бог затвори всички в непокорство, та всички да помилува.
33 (S)О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища!
34 (T)Защото, кой е познал ума на Господа? Или кой Му е бил съветник?
35 (U)Или кой е дал Нему нещо отнапред, та и Той да му възвърне?
36 Защото всичко е от Него, чрез Него и у Него. Нему слава вовеки, амин.
50 (A)Слово, което Господ изрече чрез пророк Иеремия за Вавилон и за Халдейската земя:
2 (B)явете и разгласете между народите, дигнете знаме, обявете, не скривайте, думайте: Вавилон е превзет, Вил е посрамен, Меродах е съкрушен, истуканите му са посрамени, идолите му са съборени.
3 (C)Защото откъм север се подигна върху него народ, който ще направи земята му пустиня, и никой не ще живее там, – и човек, и добитък, всички ще се вдигнат и ще си отидат.
4 (D)В ония дни и в онова време, казва Господ, ще дойдат Израилевите синове, те и Иудините синове заедно, ще ходят, ще плачат и ще потърсят своя Господ Бог;
5 ще питат за пътя към Сион и, обърнати с лице към него, ще думат: идете и се присъединете към Господа с вечен съюз, който не ще се забрави.
6 (E)Моят народ беше като загинали овци; пастирите им ги отвърнаха от пътя, разгониха ги по планини; скитаха се те от планина на хълм, забравиха леглото си.
7 Всички, които ги намираха, ги изяждаха, и притеснителите им казваха: „ние не сме виновни, защото те съгрешиха пред Господа, пред жилището на правдата, и пред Господа, надеждата на отците им“.
8 (F)Бягайте изсред Вавилон, отивайте си от Халдейската земя и бъдете като козли пред овче стадо.
9 Защото ето, Аз ще подигна и ще доведа върху Вавилон сбирщина големи народи от северната земя, и ще се разположат срещу него, и той ще бъде превзет: стрелите им, като у изкусен воин, напразно не се връщат.
10 И Халдея ще стане тяхна плячка: и опустошителите ѝ ще се наситят, казва Господ.
11 (G)Защото вие, грабители на Моето наследство, се веселихте, тържествувахте, скачахте от радост, като телица на трева, и цвилехте като бойни коне.
12 В голям срам ще бъде майка ви, ще се зачерви, която ви е родила: ето, бъднината на тия народи – пустиня, суха земя и степ.
13 (H)От Господния гняв тя ще стане необитаема и цяла ще запустее; всеки, който минава през Вавилон, ще се слиса и ще подсвирне, гледайки всичките му рани.
14 Наредете се в боен ред около Вавилон; всички, които опъвате лък, стреляйте в него, не жалете стрели, защото той съгреши против Господа;
15 (I)дигнете вик против него от всички страни; той простря ръка; паднаха твърдините му, засъбаряха се стените му, защото това е Господня отплата; отмъщавайте му; както той постъпваше, тъй и вие постъпвайте с него;
16 изтребете във Вавилон и сеяч, и оногова, който работи със сърп по жетва; от страх пред пагубния меч нека всеки се върне у народа си и нека всеки бяга в земята си.
17 (J)Израил е пръснато стадо; лъвове го разгониха; първом го гризеше асирийският цар, а отпосле Навуходоносор, вавилонски цар, и костите му строши.
18 (K)Затова тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ето, Аз ще посетя вавилонския цар и земята му, както посетих асирийския цар;
19 (L)и ще върна Израиля на неговото пасбище, и ще пасе по Кармил и по Васан, и душата му ще се насища на Ефремова планина и в Галаад.
20 (M)В ония дни и в онова време, казва Господ, ще търсят неправдата Израилева, и не ще я има, и – греховете на Иуда, и не ще се намерят; защото ще опростя ония, които оставя живи.
21 Иди против нея, против размирната земя, и накажи нейните жители: опустошавай и изтребвай всичко след тях, казва Господ, и направи всичко, що ти заповядах.
22 Шум от битка по земята и голямо разрушение!
23 (N)Как е разбит и съкрушен чукът на цялата земя! Как Вавилон стана за ужас между народите!
24 Аз поставих примки за тебе, и хванах те, Вавилоне, без да предвидиш това; ти си намерен и хванат, защото въстана против Господа.
25 (O)Господ отвори оръжницата Си и взе оттам оръдията на гнева Си, защото Господ, Бог Саваот, има работа в Халдейската земя.
26 Отивайте против нея от всички краища, разтваряйте житниците ѝ, тъпчете я като снопи, съвсем я изтребете, та нищо да не остане от нея;
27 (P)убивайте всичките ѝ волове, нека идат на клане; горко им! защото дойде денят им, времето на тяхното посещение.
28 Чува се глас от бягащи и от ония, които се спасяват от Вавилонската земя, за да възвестят в Сион отмъщението на Господа, нашия Бог, отмъщение за Неговия храм.
29 (Q)Свикайте против Вавилон стрелци; всички, които опъвате лък, разположете се на стан около него, за да не се избави никой из него, въздайте му според делата му; както той постъпваше, тъй постъпете и с него, защото той се дигна против Господа, против Светия Израилев.
30 (R)Затова неговите младежи ще паднат на улиците му, и всичките му войници ще бъдат изтребени в оня ден, казва Господ.
31 (S)Ето, Аз съм против тебе, о, гордост, казва Господ, Бог Саваот; защото дойде денят ти, времето на твоето посещение.
32 (T)И ще се препъне тая гордост и ще падне, и никой не ще я дигне; и ще запаля огън в градовете ѝ, и той ще унищожи всичко около нея.
33 Тъй казва Господ Саваот: угнетени са синовете Израилеви, както и синовете Иудини, и всички, които ги плениха, яко ги държат и не искат да ги отпуснат.
34 Но Изкупителят им е силен, Господ Саваот е името Му; Той ще разгледа делото им, за да умири земята и да докара в трепет вавилонските жители.
35 Меч против халдейци, казва Господ, и против жителите на Вавилон, и против князете му, и против мъдреците му,
36 меч против магьосниците му, и те ще обезумеят; меч против войниците му, и те ще се изплашат;
37 (U)меч против конете му, против колесниците му и против всички разноплеменни народи посред него, и те ще бъдат като жени; меч против съкровищата му, и те ще бъдат разграбени;
38 суша за водите му, и те ще пресекнат; защото това е земя на истукани, и те се хвалят с идолските си страшилища.
39 (V)И ще се заселят там пустинни зверове с чакали, и ще живеят на нея камилски птици, и не ще бъде обитаема довека и населвана от рода в род.
40 (W)Както Бог съсипа Содом и Гомора и съседните им градове, казва Господ, тъй и тук не ще живее ни един човек, и човешки син не ще се спира там.
41 (X)Ето, иде народ откъм север, и народ голям, и много царе се дигат от земните краища;
42 държат в ръце лък и копие; те са жестоки и немилосърдни; гласът им бучи като море; носят се на коне, наредили се като един човек, за да се ударят с тебе, дъще вавилонска!
43 (Y)Чу вавилонският цар вест за тях, и ръцете му отмаляха; скръб го обзе, мъки – като на жена, кога ражда.
44 (Z)Ето, възлиза той като лъв от висините Иордански към укрепените жилища; но Аз ще ги принудя да излезнат бързо от него; и който е избран, нему ще го поверя, защото кой е Мене подобен? и кой ще поиска отговор от Мене? И кой пастир ще Ми се опре?
45 (AA)И тъй, изслушайте решението на Господа, което Той взе против Вавилон, и намеренията Му, които Той има за Халдейската земя; наистина, тях. най-малките от стадата, ще ги повлекат; наистина, Той ще опустоши жилищата им с тях.
46 (AB)От шума при превзимането на Вавилон ще се потресе земята, и писък ще се чуе измежду народите.
Псалом Давидов. (Кога се завършва празник Шатри.)
28 (A)Въздайте Господу, синове Божии, въздайте Господу слава и чест,
2 въздайте Господу слава на името Му; поклонете се Господу в благолепното Му светилище.
3 (B)Гласът Господен се носи над водите; Бог на славата, Господ загърмя над големите води.
4 Гласът Господен е силен, гласът Господен е величествен.
5 (C)Гласът Господен поваля кедри; Господ събаря кедри ливански
6 (D)и ги прави да скачат като телец, Ливан и Сирион – като млад еднорог.
7 Гласът Господен секне огнен пламък.
8 Гласът Господен разтърсва пустиня, разтърсва Господ пустиня Кадес.
9 (E)Гласът Господен освобождава бременни кошути и оголва гори; и в храма Му всичко възвестява Неговата слава.
10 (F)Господ е седял над потопа, и ще седи Господ като цар навеки.
11 Господ ще даде сила на Своя народ, Господ ще благослови с мир Своя народ.
Псалом Давидов; песен при обновяване дома.
1-2 (G)(H) Ще Те възхваля, Господи, задето ме въздигна и не остави враговете ми да тържествуват над мене.
3 (I)Господи, Боже мой, виках към Тебе, и Ти ме изцели.
4 (J)Господи, Ти изведе душата ми от ада и ме оживи, за да не сляза в гроба.
5 (K)Пейте Господу, светии Негови, славете паметта на Неговата светиня,
6 (L)защото гневът Му е за миг, благоволението Му за цял живот: вечер настъпва плач, а сутрин – радост.
7 (M)И аз си думах в своята доброчестина: няма да се поколебая навеки.
8 По благоволението Си, Господи, Ти укрепи моята планина; но скри лицето Си, и аз се смутих.
9 Тогава към Тебе, Господи, виках и Господа (моего) молих:
10 (N)„каква полза от кръвта ми, кога сляза в гроба? ще Те слави ли прахът? ще възвестява ли той Твоята истина?
11 Чуй, Господи, и помилуй ме; Господи, бъди ми помощник!“
12 И Ти обърна тъгата ми в ликуване, сне от мене вретището и ме препаса с веселие,
13 (O)за да Те слави душата ми и да не замлъква. Господи, Боже мой, вечно ще Те славя!
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.