M’Cheyne Bible Reading Plan
7 (A)Жителите на Кириатиарим дойдоха, взеха ковчега Господен и го донесоха в къщата на Аминадава, на хълма, а сина му Елеазара посветиха да пази ковчега Господен.
2 От оня ден, когато ковчегът остана в Кириатиарим, се измина много време двайсет години. И целият Израилев дом се обърна към Господа.
3 (B)И рече Самуил на целия Израилев дом думайки: ако от все сърце се обръщате към Господа, махнете из средата си чуждоземните богове и Астартите, разположете сърцето си към Господа и Нему Единому служете, и Той ще ви избави от филистимски ръце.
4 И Израилевите синове отмахнаха разните Вааловци и Астарти и почнаха да служат само Господу.
5 (C)И рече Самуил: съберете всички израилтяни в Масифа, и аз ще се помоля Господу за вас.
6 (D)И събраха се в Масифа и черпеха вода, изливаха я пред Господа, и постиха оня ден, думайки: съгрешихме пред Господа. И Самуил съдеше синовете Израилеви в Масифа.
7 Когато филистимци чуха, че синовете Израилеви се събрали в Масифа, филистимските владелци излязоха против Израиля. Израилтяните, като чуха това, уплашиха се от филистимци.
8 (E)Тогава Израилевите синове рекоха на Самуила: не преставай да викаш към Господа, нашия Бог, за нас, та да ни спаси от филистимски ръце. (И Самуил рече: не може да бъде, аз да отстъпя от Господа, моя Бог, и да не викам за вас в молитвите си!)
9 (F)И Самуил взе едно агне сукалче и го принесе (с целия народ) всесъжение Господу; викна Самуил към Господа за Израиля, и Господ го чу.
10 (G)И когато Самуил принасяше всесъжение, филистимци дойдоха да се бият с Израиля. Но тоя ден Господ загърмя със силен гърмеж над филистимци и напрати върху тях ужас, и те бидоха поразени пред Израиля.
11 Израилтяните излязоха от Масифа, гониха филистимци и ги разбиваха до под Ветхор.
12 (H)И Самуил взе един камък и го тури между Масифа и Сен, и го нарече Авен-Езер[a], като каза: до това място ни помогна Господ.
13 Тъй бидоха усмирени филистимци и не идваха вече в пределите Израилеви; и ръката Господня беше върху филистимци през всички дни на Самуила.
14 И бидоха върнати на Израиля градовете, които филистимци бяха превзели от Израиля, от Акарон чак до Гет, и Израил освободи пределите им от филистимски ръце, и настана мир между Израиля и аморейците.
15 (I)И Самуил беше съдия над Израиля през всички дни на живота си;
16 (J)и всяка година ходеше и обикаляше Ветил, Галгал и Масифа и съдеше Израиля по всички тия места;
17 (K)после се връщаше в Рама, понеже там беше къщата му, и там съдеше той Израиля и там построи жертвеник Господу.
8 А когато Самуил остаря, постави своите синове за съдии над Израиля.
2 (L)Името на по-големия му син беше Иоил, а името на втория му син – Авия; те бяха съдии във Вирсавия.
3 (M)Но синовете му не вървяха по неговите пътища, а се впуснаха в користи, взимаха подаръци и съдеха криво.
4 Тогава се събраха всички старейшини Израилеви, дойдоха при Самуила в храма
5 (N)и му рекоха: ето, ти остаря, а синовете ти не вървят по твоите пътища, затова постави ни цар, който да ни съди, както е у другите народи.
6 (O)Тия думи не бяха приятни на Самуила, когато те казаха: дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на Господа.
7 (P)И Господ рече на Самуила: чуй народния глас във всичко, що ти говорят; защото те не отхвърлиха тебе, а отхвърлиха Мене, за да не царувам над тях;
8 както постъпваха от оня ден, когато ги изведох из Египет, и доднес, като Ме оставиха и служеха на други богове, тъй постъпват и с тебе;
9 (Q)затова, послушай гласа им; само изложи им и обяви им правата на царя, който ще царува над тях.
10 И Самуил обади всички тия думи Господни народу, който искаше от него цар,
11 (R)и рече: ето какви ще бъдат правата на царя, който ще царува над вас: той ще взима синовете ви и ще ги прави свои колесничари и свои конници, и те ще препускат пред колесниците му;
12 и ще ги постави да му бъдат хилядници и петдесетници, да му обработват нивите, да жънат житото му и да му правят войнишко оръжие и всичко потребно за колесниците му;
13 ще взима дъщерите ви да правят благовонни мазила, да готвят ястие и пекат хляб;
14 ще взима най-добрите ви ниви, лозя и маслинени градини и ще ги дава на слугите си;
15 ще взима десетъка от сеитбите ви и от лозята ви и ще го дава на скопците си и на слугите си;
16 ще взима робите ви и робините ви, най-добрите ви момци и ослите ви и ще ги употребява за своя работа;
17 ще взима десетък от дребния ви добитък, и вие сами ще му бъдете роби;
18 тогава ще заохкате от царя си, когото сте си избрали, и Господ няма да ви отговаря тогава.
19 Но народът не рачи да послуша гласа на Самуила и каза: не, нека има цар над нас,
20 (S)и ние ще бъдем като другите народи: ще ни съди нашият цар и ще върви пред нас, и ще води нашите войни.
21 И Самуил изслуша всички тия думи на народа и ги предаде в ушите на Господа.
22 И Господ рече на Самуила: послушай гласа им и постави им цар. И Самуил рече на израилтяните: идете всеки в града си.
6 Какво, прочее, ще кажем? Ще останем ли в греха, за да се умножи благодатта? Съвсем не.
2 (A)Ние, които сме умрели за греха, как ще живеем още в него?
3 (B)Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме?
4 (C)И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот.
5 (D)Защото, ако сме сраснати с подобието на смъртта Му, то ще бъдем съучастници и на възкресението,
6 (E)като знаем това, че ветхият наш човек е разпнат с Него, за да бъде унищожено греховното тяло, та да не бъдем вече роби на греха;
7 (F)защото, който е умрял, той се е освободил от грях.
8 (G)Ако пък сме умрели с Христа, вярваме, че и ще живеем с Него,
9 (H)знаейки, че Христос, веднъж възкръснал от мъртвите, вече не умира: смъртта няма вече власт над Него.
10 (I)Колкото до това, че Той умря, умря веднъж за греха; а колкото до това, че живее, живее за Бога.
11 (J)Тъй и вие считайте себе си мъртви за греха, обаче живи за Бога в Христа Иисуса, нашия Господ.
12 И тъй, грехът да не царува в смъртното ви тяло, за да му се не покорявате в телесните похоти;
13 (K)и не предоставяйте членовете си на греха за оръдия на неправдата, а предоставете себе си Богу като оживели от мъртвите, и членовете си – Богу, за оръдия на правдата.
14 (L)Грехът не бива да господарува над вас, защото вие не сте под закона, а под благодатта.
15 (M)Е, какво? да грешим ли, понеже не сме под закона, а под благодатта? Съвсем не.
16 (N)Не знаете ли, че комуто предавате себе си като роби за послушание, роби сте на оногова, комуто се покорявате: или роби на греха, за смърт, или – на послушанието, за оправдание?
17 Но благодарение на Бога, вие, бидейки роби на греха, станахте от сърце послушни на оня вид учение, на който се предадохте.
18 (O)А като се освободихте от греха, станахте роби на правдата.
19 Говоря по човешки, поради плътската ваша немощ. Както предоставяхте членовете си да бъдат роби на нечистотата и беззаконието за беззаконни дела, тъй и сега предоставете членовете си да бъдат роби на правдата за свети дела.
20 Защото, докато бяхте роби на греха, бяхте свободни от правдата.
21 (P)А какъв плод имахте тогава? Такива дела, от които сега се срамувате, защото техният край е смърт.
22 Но сега, когато се освободихте от греха и станахте роби Богу, вашият плод е светост, а краят – живот вечен.
23 (Q)Защото платката, що дава грехът, е смърт, а дарът Божий е живот вечен в Христа Иисуса, нашия Господ.
44 (A)Слово, което биде към Иеремия за всички иудеи, които живеят в Египетската земя, заселени в Магдол, Тафнис, Ноф и в земята Патрос:
2 тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: вие видяхте всичкото бедствие, което напратих върху Иерусалим и върху всички иудейски градове; ето, те сега са запустели, и никой не живее в тях
3 (B)поради тяхното нечестие, що вършиха, като Ме разгневяваха, ходейки да кадят и да служат на други богове, които не познаваха ни те, ни вие, ни бащите ви.
4 (C)Аз пращах при вас всички Мои раби – пророците, пращах ги от ранно утро, за да кажат: „не вършете това гнусно дело, което Ми е омразно“.
5 (D)Но те не дадоха ухо и не слушаха, за да се отвърнат от своето нечестие, да не кадят на други богове.
6 (E)И Моята ярост и Моят гняв се изля и се разгоря в градовете на Иудея и в иерусалимските улици, и те станаха развалини и пустиня, както виждате сега.
7 И сега, тъй казва Господ, Бог Саваот, Бог Израилев: защо вършите туй голямо зло на душите си, като изтребвате помежду си мъже и жени, възрастни деца и младенци изсред Иудея, та да си не оставите остатък,
8 и като Ме разгневявате с изделието на ръцете си, с кадение пред други богове в Египетската земя, дето дойдохте да живеете, та да погубите себе си и да станете за проклятие и укор у всички народи по земята?
9 Нима забравихте нечестието на вашите бащи и нечестието на иудейските царе, вашето собствено нечестие и нечестието на вашите жени, що вършеха в Иудейската земя и по иерусалимските улици?
10 Не се смириха те и доднес, не се боят и не ходят по Моя закон и по Моите наредби, които дадох вам и на бащите ви.
11 (F)Затова тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: ето, ще обърна против вас лицето Си за гибел, и за изтреба на цяла Иудея,
12 (G)и ще взема останалите иудеи, които обърнаха лице да отидат в Египетската земя и да живеят там, и всички те ще бъдат изтребени, ще паднат в Египетската земя; с меч и глад ще бъдат изтребени; мало и голямо ще умрат от меч и глад и ще бъдат за проклятие и ужас, за позор и укор.
13 (H)Ще посетя ония, които живеят в Египетската земя, както посетих Иерусалим, с меч, глад и мор,
14 (I)и никой не ще избегне и не ще оцелее от остатъка на иудеите, които дойдоха в Египетската земя да поживеят там и после да се върнат в Иудейската земя, където те от вседуша желаят да се върнат, за да живеят там; никой не ще се върне освен ония, които побягнат оттам.
15 (J)И всички мъже, които знаеха, че жените им кадят на други богове, и всички жени, които стояха там в голямо множество, и целият народ, който живееше в Египетската земя, в Патрос, отговориха на Иеремия и казаха:
16 (K)„думата, що ни говори в име Господне, ние не слушаме от тебе;
17 (L)но бездруго ще вършим всичко, що е излязло из нашите уста: да кадим на богинята на небето и да ѝ правим възлияния, както сме вършили, ние и бащите ни, царете ни и князете ни, в градовете на Иудея и по иерусалимските улици, защото тогава бяхме сити и честити и беди не видяхме;
18 (M)а откак прекратихме да кадим на богинята на небето и да ѝ правим възлияния, търпим във всичко оскъдия и гинем от меч и глад.
19 (N)И когато кадяхме на богинята на небето и правехме ѝ възлияния, нима без знание на нашите мъже ѝ правехме питки с нейния образ и правехме ѝ възлияния?“
20 Тогава Иеремия каза на целия народ, на мъже и жени, и на целия народ, който тъй му отговаряше:
21 „нали това кадене, което извършвахте в иудейските градове и по иерусалимските улици, вие и бащите ви, царете ви, князете ви и народът на страната, си спомни Господ? И нали то възлезе в сърцето Му?
22 (O)Господ не можа вече да търпи вашите лоши дела и гнусотиите, що вършихте; затова и земята ви стана пустиня, ужас и проклятие, без жители, както виждате сега.
23 Понеже вие, като извършвахте това кадене, грешехте пред Господа, не слушахте гласа на Господа и не ходехте по закона Му, по наредбите Му и по заповедите Му, затова ви и постигна това нещастие, както виждате сега“.
24 Тогава Иеремия рече на целия народ и на всички жени: чуйте словото Господне, вие, всички иудеи, които сте в Египетската земя:
25 тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: каквото с уста говорихте, това и с ръце вършихте вие и жените ви; вие казвате: „нека изпълняваме нашите обещания, що обещахме, да кадим на богинята на небето и да ѝ правим възлияния“, – дръжте се твърдо о вашите обети, изпълнявайте точно вашите обещания.
26 (P)Затова изслушайте словото Господне, вие, всички иудеи, които живеете в Египетската земя: ето, Аз се заклех във великото Мое име, казва Господ, че в цяла Египетска земя не ще се вече произнася Моето име от устата на кой и да било иудеин, който да казва: „жив Господ Бог!“
27 (Q)Ето, Аз ще бдя над вас за гибел, а не за добро; и всички в Египетската земя иудеи ще загиват от меч и глад, докле бъдат съвсем изтребени.
28 Само малцина отървани от меча ще се върнат от Египетската земя в Иудейската, и всички останали иудеи, които отидоха в Египетската земя, да поживеят там, ще узнаят, чия дума ще се сбъдне: Моята ли, или тяхната.
29 И ето ви личба, казва Господ, че ще ви посетя на това място, за да знаете, че ще се сбъднат думите Ми за вас, вам за гибел.
30 (R)Тъй казва Господ: ето, Аз ще предам египетския цар фараона Вафрия в ръцете на враговете му и в ръцете на ония, които искат душата му, както предадох иудейския цар Седекия в ръцете на вавилонския цар Навуходоносора, негов враг, който иска душата му.
Началнику на хора. Псалом Давидов.
1-2 Господи! С Твоята сила царят се весели и за спасението от Тебе безмерно се радва.
3 (A)Ти му даде, каквото му сърце желаеше, и молбата на устата му не отхвърли,
4 (B)защото Ти го срещна с благословии за добро, възложи на главата му венец от злато.
5 (C)Той иска от Тебе живот; Ти му даде дълголетие във век-века.
6 Голяма е славата му в спасението от Тебе; Ти го облече с чест и величие.
7 (D)Ти положи на него благословии навеки, развесели го с радостта на лицето Си,
8 защото царят се уповава на Господа и по благостта на Всевишния няма да се поклати.
9 (E)Ръката Ти ще намери всички Твои врагове, десницата Ти ще намери (всички), които Те мразят.
10 Във време на гнева Си ще ги направиш като огнена пещ; в гнева Си Господ ще ги погуби, и огън ще ги погълне.
11 (F)Ти ще изтребиш плода им от земята, и семето им – изсред човешките синове,
12 защото те предприеха против Тебе зло, скроиха заговори, ала не можаха (да ги изпълнят).
13 Ти ще ги поставиш за цел, от Твоите лъкове ще пуснеш стрели в лицето им.
14 Издигни се, Господи, с Твоята сила; ние ще възпяваме и прославяме Твоята мощ.
Началнику на хора. Кога се зора сипва. Псалом Давидов.
1-2 (G)Боже мой, Боже мой! (чуй ме;) защо си ме оставил? Далеч са от спасението ми думите на моя вик.
3 Боже мой! викам денем – и Ти не чуваш, и нощем – и няма за мене мира.
4 Но Ти, Светий, живееш посред славословията на Израиля.
5 (H)На Тебе се уповаваха отците ни; уповаваха се, и Ти ги избавяше;
6 (I)към Тебе викаха, и биваха спасявани; на Тебе се уповаваха, и се не посрамяха.
7 Аз пък съм червей, а не човек, гавра за човеците и презрение у народа.
8 (J)Всички, които ме виждат, ругаят ми се; клатейки глава, думат с уста:
9 (K)„Той се уповаваше на Господа, нека Го избави, нека Го спаси, ако Му е угоден“.
10 (L)Но Ти ме извади из утробата, вложи в мене упование още в майчините ми гърди.
11 Още от утроба на Тебе съм оставен; от утроба майчина ми Ти си мой Бог.
12 Не се отдалечавай от мене, защото скръбта е близо, а помощник няма.
13 (M)Множество телци ме обиколиха; тлъсти бикове васански ме окръжиха,
14 разтвориха уста против мене като лъв, който е гладен за плячка и рика.
15 Аз се разлях като вода; всичките ми кости се разглобиха; сърцето ми стана като восък, разтопи се в моята вътрешност.
16 (N)Силата ми изсъхна като чиреп; езикът ми прилепна о небцето, и Ти ме сведе до смъртна пръст.
17 (O)Защото псета ме окръжиха, сбирщина злосторници ме обиколи, пробиха ми ръце и нозе.
18 (P)Можеше да се изброят всичките ми кости, а те гледат и си правят зрелище от мене;
19 (Q)делят помежду си дрехите ми и за одеждата ми хвърлят жребие.
20 Но Ти, Господи, не се отдалечавай от мене; Сило моя! побързай ми на помощ;
21 избави от меч живота ми, и от псета – самотната ми душа;
22 спаси ме от устата на лъва, и от рогата на еднорогите, като чуеш, избави ме.
23 (R)Ще възвестявам Твоето име на братята си, сред събранието ще Те хваля.
24 Вие, които се боите от Господа, възхвалете Го. Цяло семе Иаковово, прослави Го. Да благоговее пред Него цяло семе Израилево,
25 (S)защото Той не презря и не пренебрегна скърбите на страдащия, не скри от него лицето Си, а го чу, когато тоя викна към Него.
26 (T)За Тебе е хвалата ми във великото събрание; ще изпълня оброците си пред ония, които се боят от Него.
27 (U)Да ядат бедните и се насищат, да хвалят Господа ония, които Го търсят; да живеят сърцата ви навеки!
28 (V)Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа всички земни краища, и ще се поклонят пред Тебе всички езически племена,
29 (W)защото царството е на Господа, и Той е Владетел над народите.
30 (X)Ще ядат и ще се поклонят всички тлъсти на земята; пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта и не могат да опазят живота си.
31 (Y)Потомството (ми) ще Му служи и ще се нарича Господне навеки;
32 ще дойдат и ще възвестяват на човеците, които ще се родят, правдата Му, ще разказват това, що Господ е сторил.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.